Гръцки сиропирани тригуни с крем и сметана / Greek Phyllo Pastries with Custard and Cream

Знаете ли, че днес бил много хубав ден за работа. Аз не мислих, че такива съществуват и че просто трябва да си ги правим такива, но да видим. Никога не казвам "не,", преди да съм опитала, затова станах рано и започнах със задачите, които си бях набелязала. Имам работа за целия ден,( такава, която си върви по принцип), такава каквато имам да довърша от вчера и малко, която отлагах от доста време. Ако денят е добър както казват, би трябвало да си довърша голяма част от тях успешно :)

 От от първите неща, които се бях зарекла е да ви представя е нова рецепта и макар да оставям десертите повече за края на седмицата, някак си усетих, че имаме нужда от десерт още днес. По-големите празници свършиха, зимата е още тук и си играе на гоненица със слънчевите дни, и за капак настроенията ни се менят заедно с непостоянното време. 

Аз съм решила, че поне един десерт на седмица ще закотви положението на позитивната старана, не само заради това, че десертите имат умението да лекуват всякаква подтиснатост, но и затова, че самия процес по създаване на нещо ново и красиво понякога е достатъчен да ни донесе цялата радост, която ни е нужна. Не ми вярвате - опитайте! Колко хора съм успяла да изкарам от депресия с рецептите си( и да вкарам в дебелариуми) не мога да предполагам, но знам, че човешката същност е създадена да твори, с всички налични материали, с които разполага около него. Щом приготвянето на храна е задължение, нека го превърнем в изкуство. 

Тези от вас, които прочетоха Новината горе, в дясно на блога и вече ме следват в Инстаграм ( ТУК - https://www.instagram.com/lussievtimova/ ) имаха възможност да научат за рецептата преди да я пусна, като освен че в моя акаунт ще споделям някои предстоящи рецепти или снимки от процеса на работа, може да се докоснете и до други лични мои преживявания и спомени, неща, които ме вълнуват или разсмиват. Ще се радвам да станем приятели и там :) 

А сега да премина към рецептата от деня, защото не можа такива вкусни снимки да останат без подробна рецепта, която да ви даде нужната увереност, да я направите. 

Напоследък, често се оказвах с пакет кори за баница у дома и да си призная създадох доста рецепти с тях, защото трябваше да им намеря приложение. 

Колкото по-различно, толкова по-добре. Тази специално не съм създала аз, тъй като си е гръцка рецепта, която преведох от тук. 

Аз си я модерирах леко, но ще се опитам да ви опиша всички възможности, за да може сами да прецените как искате да ги направите  По този начин смело мога да твърдя, че рецептата има бърз и лесен вариант. :) Но стига сме чели и сме точили лиги, да преминем направо към нея:

Необходими продукти:
1 пак. кори за баница
600 мл сладкарска сметана
1-2 капки лимонов сок

за сиропа:
500 мл вода
400 г захар


За крема:
Крем пудинг ванилия или домашен крем*

Още:
200 г масло
олио

За домашния крем:
1 литър прясно мляко
300 г захар
2 ванилии
4 жълтъка
200 г масло
250 г нишесте

Когато реших, че тези изкушения ще се правят беше вечер и реших поне да си приготвя сиропа от вечерта. Винаги работата със студен сироп за заливане, а не обратното, тъй като от топлината повечето сладкиши се размекват прекалено. 

1) В подходящ съд слагаме водата и захарта да врат на средна температура. Когато захарта се разтвори и сиропът заври, оставете да покъкри 5 минути на и добавете 1-2 капки лимонов сок. Така няма да се захароса. Оставате да се охлади напълно, като при мен си беше една вечер :) 

2а) Тъй като реших, че няма да правя домашен крем, а имах доста готови пудинги, сварих един както е по описанието на опаковката и също го оставих да изстива за вечерта. Единствено прибавих към него,( докато беше още топъл )100-150 г масло, защото така се обогатява вкуса. 

Покрих крема с прозрачно фолио плътно, за да не хваща коричка и оставих да изстива.

Готвих двете неща на два котлона едновременно и станаха за около 15 минути и двете - половината десерт е готов ;) 

2б) Ако решите да използвате домашния крем от рецептата, е трябва да кипнете две трети от млякото със захарта на котлона. в купа да разбиете жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем и да ги добавите, при не прекъснато бъркане към горещото мляко, докато кремът се сгъсти, накрая прибавете и ванилиите и кремът е готов. Тук по рецепта се слагат още 200 г масло към самия крем, затова и съм го написала така в продуктите :) 

На следващата вечер ми остана само да направя тригуните.

Взимаме всички кори от пакета и ги свиваме на три като на първата снимка. Разрязваме краищата, така че да поличим еднакви ленти.

Разтопяваме малко масло ( при мен останалите 50 г) и допълвам с олио. В рецептата са още 200 г масло само за корите, но аз реших 400 г масло за банички с крем ще ми дойдат повече :) 

Взимаме една лента от корите, намазваме с мазнина и слагаме втора лента отгоре. Отново слагаме мазнина.

Започваме да свиваме от долу нагоре на триъгълници първо така ( снимка 2), 

                             

а след това и нагоре ето така ( снимка 3). Завиваме докрай на триъгълници, ако има част която стърчи, подвиваме кората в джобчето, което се образува. ( В оригиналната рецепта тези триъгълници се режат с ножичка на две и стават мънички, но тъй като аз бях правила малки преди време, сега реших да направя големи, които ще са още по-грабващи окото)

Намачкваме парче хартия за печене и слагаме в джоба, така че да седи отворен при печене и да може след това да напълним с крем.

                             

Редим в тавичка, с хартия за печене на дъното и пъхаме да се пекат на 160 градуса с вентилатор, докато получат златист загар.

Още горещи от фурната ги потапяме в студени сироп и ги овалваме добре, а след това изваждаме и нареждаме в поднос да с отцедят.                

След като са всички са готови и охладени, пълним с крем, а след това и с бита сметана.

Аз смесих малко бита сметана в готовия пудинг, за да го направя по-пухкав и лек, за да може самите тригуни да не тежат толкова много, тъй като все пак са крехки.

Отцедих останалата част от сиропа и го поднесох заедно с тригуните, така че да бъдат прясно сиропирани още веднаж преди консумация. 

Може да се яде с виличка или ръце, но със сигурност ще си оближете пръстите и в  двата варианта!

Това е моята изненада за сряда, а вие не оставайте по-назад....гответе е с мен и пишете отзиви за рецептите и какво друго искате да видите в блога :)

Усмихнат и ползотворен ден, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мързелива сарма в кексова форма / Stuffed Cabbage in a bundt pan

Как започвате новата седмица? С кафе, с настроение, с липса на такова, с много задачи или..? По-голямата част от нас не могат да се разсънят до обяд и се чудят къде отидоха почивните дни, че не ги усетихме/ В работата обикновено ни чака малко от ангажиментите, които сме отложили с надеждата,  че"от понеделник" ще ни е по-лесно да ги довършим, а идеята да се приберем и да готвим ни изморява още от сутринта.

Аз се притичам на помощ тогава, защото съм царицата на планирането,списъците и общо взето имам готови решения, бързи и вкусни рецепти за седмични менюта от тук до Великден. 

Макар тези дни времето да беше толкаво меко и приятно, че започваш да се настройваш за мартеници ( като гледам магазините от сега ни подкукоросват), всъщност има цял месец до тогава, а синоптиците предупреждават, че студеното време отново се задава. 

Предлагам ви да се подсилите с едно от най-любимите и вкусни неща за българина през зимата, а именно киселоto зеле. Шеги много се написаха около Коледа, но истината е, че аз така и не се наядоха на сармички, защото у нас винаги изчезват бързо. Сега обаче, когато е останало още някоя кисела зелка, а нямам толкова време в края на деня да си играя да ги завивам, ви предлагам една много полезна рецепта за мързелива сарма. Идеята за нея не е нито моя, нито нова и съществува от край време, макар всеки да придава свой собствен прочит. А ето го и моят:

Необходими продукти

600 г кайма ( смес)

1 глава лук

1 ч.л. кимион

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. черен пипер

2 ч.л. червен пипер

2/3 ч.ч. ориз

1 с.л. соев сос Kikkoman

1 ч.ч. вода

2 скилиди чесън

няколко листа киселео зеле

олио

сол

Както виждате, нужни са ни малко продукти и една форма за кекс. Моята бе такава. Намазвам я добре с олио, за да предотвратя залапването на зелето по съда при печенето

Започвам като в тиган с олио запържвам за няколко минути нарязания на ситно лук и чесън. Най-добре да работим на по-умерена температура, за да не рискуваме да ни загори. 

След това прибавяме ориза ( почистен и измит) и запържваме за още 3-4 минути, докато стане по-прозрачен. Изсипваме всичко в подходящо съдче на страна, и в същия тиган, запържваме каймата.

Има кайма, която се раздробява по-лесно и може да я добавим направо към ориза, но има и такава, която ще ни трябва доста бъркане и натискане с вилицата, затова  е добре да го направим по отделно. 

Запържвам я в олио ( добавете малко, ако е необходимо), докато се раздроби добре и връщам отново ориза при нея. Овкусявам със соевия сос и подправките и разбъркваме добре.  Прибавям около една чаена чаша вода ( може и повече) и оставям ястието да къкри ( под капак или фолио) на тих огън, докато оризът набъбне.

Докато плънката се готви, покривам формата добре със зелеви листа. Реших да не пиша бройка, която е толкова подвеждаща. Разбира се, че зависи колко големи листа използвате, дали има много твърди части, които е добре да изрежете, за да може сармата да е по-стабилна като форма след изваждане и така нататък. 

Аз имах една малка и една средна зелка, от които късах горените листа, стараейки се да се застъпват. Листата бяха тънки и крехки и направих поне два пласта за основа, тъй като не исках да се разпокъса горния лист, ако залепне или се запече повече. Гледайте да облечете формичката и около средата, като може да стърчат листа, които след това ще ползваме да подвием всичко.

След като плънката е готова, изсипвам я във формата върху листата ето така:

Изравнявам, като притискам леко сместа, за да може след това да е стабилна и да запазва формата си след обръщане. Покривам с още няколко листа и подвивам, всички краища.

Слагам още два щриха олио и доливам водачка, така че да има около един пръст  над зелето.

Пъхам сармата да се пече за около час на 170 градуса във фурната. Покрийте с фолио, ако тръгне да се запича прекалено отгоре.

След като ястието е готово, може да го оставите да се охлади леко, а след тава го обърнете върху поднос.

Не можа да си представите уханието, което се разнася просто....

Хубавото на това ястие е, че е вкусно и студено, което го прави идеално не само за седмична вечеря, но и за идеален обяд в работата. 

Опитайте го и вие и няма за какво да ми благодарите ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Вино и романтика през февруари: Италиански брускети и шоколадов мус / Wine Tasting and Antipasto Platter

Ето,че посрещаме и февруари! Първият месец от годината ми се стори толкова дълъг като  песен на Веселин Маринов. Знам, че човек трябва да се наслаждава на всеки момент, но първо, аз едва ли ще мога да го направя на определен тип музика и второ, няма как да не се радвам, че макар и бавно се приближаваме към все по-топлото време. 

Днес например пак е празник - Трифоновден и сметнах, че е чудесен повод да пусна една малко по-различна публикация, защото така и така ви затрупвам с рецепти напоследък. Реших да я посветя на няколко неща, първото от което е самия месец февруари - месец за вино и любов или само  за любовта към виното - вие си знаете :) Който и от празниците да празнувате, почти сигурно е, че ще има от вкусната напитка, а пък няма как да не я гарнираме и с хубаво мезе. Тази тенденция отдавна е позната на българина, но стана все по-полярна и в гурме средите като се откриха за целта доста тапас бараове, в които освен напитките, може да се подкрепиш и с малки порции вкусна храна. 

Италианската дума за същото е антипасти и реших да ви предложа една публикация с идея как да оформим и какво може да предложим за такъв вид угощение - антипасти меню : с какво да го сервираме, как да го гарнираме и още няколко свежи идеи. 

Знаете, италианската тема застъпвам от няколко месеца насам, след като открих едно любимо магазинче за истински италиански продукти в България - Вера Италия, от които си поръчвам почти всеки месец.  Не мога да се мъча да обикалям кварталните магазини за арборио ориз, а ако в някой ресторант ми сервират ризото без подходящия ориз направо се просълзявам - това безумие трябва да спре. 

Има неща, които обичам безумно и това често са да пия вино, да се излежавам, да играя World of warcraft и да ям италианска храна. От сега си казвам, че това си е чисто рекламна публикация, защото като блогър имам правото да избирам кои марки продукти да промотирам и смятам, че ако давам гаранцията си и името си за де нещо, искам да е качествено. 

Във Вера Италия може да намерите само такива неща и както много от вас е убедиха това е точно така, след като направиха предложените от мен рецепти за италианско пенетоне или пък безглутеновата торта с кремове.

Всъщност едни от любимите ми влогъри правят точно такава дисекция на пазара като показват добрите и лошите продукти, на които са попаднали, или пък само добрите. Реших, че бих искала да споделя тази тенденция, тъй като често от мен се очаква да споделям с точност коя сметана, кое масло, кой шоколад, уред, миксер и какво ли не ползвам без да е реклама, но ако го направя явно като такава - не се приема винаги. 

Е, заставам с две ръце зад рекламата на всеки един от продуктите, които лично аз като блогър и обикновен човек със скромна кухня, още по-скромни финанси, но пък с голям апетит към живота и вкусната храна си позволява и ползва редовно. 

От тези продукти сега си позволявам веднъж месечно, но дай Боже по-често за в бъдеще ;) 

Но стига съм се оправдавала ( и без това няма за какво), а да премина към цялата ми идея.

 Искам да ви представя как може да понесете нещо много вкусно и супер бързо ( по-бързо от това здраве му кажи) на вашите гост за имен ден, личен или романтичен празник. 

В моята кошница този път се озоваха четири бурканчета готови брускети, кое от кое по-вкусно. Само режеш фразнелата и мажеш - със сушени домати, гриловани зеленчуци, с чушки и орехи ( на това си захапах пръста чак) и домати и риба тон ( Ох, мамо!).

 Може да видите , че всичко, което съм взела е на промоция, защото аз само така пазарувам кажи речи, а пък точно тези брускети са най-изгодни в този пакет Тук , но като цяло може да си ги купите и по отделно. 

Нямаше как да не се поглезя с някое ново вино, като този път се спрях на Anima umbra 2016-та ТУК, на Арналдо Капрай. ( И то на промоция разбира се).

След като се поразрових в нета, реших, че обезателно искам да опитам това вино, тъй като имаше доста добри оценки за качество и цена. Повече за него ще ви разкажа по-надолу, но сега набързо да ви спомена како още си взех :) Бюджетът беше определен и реших, че няма да стигне и за месо и сирене, затова разбира се първо си подсигурих месото. Купих си изгодна разфасовка от тази изумителна мортадела, тъй като отдавна не бях яла наистина вкусна от магазина. 

Честно казано предлаганите за такава в магазините са минали през "мортдалата " със затворени очи. 

За създаването на мортаделата специфично се разрязват различни мускулни части от прасенцето и се смесват с различни видове меса, така че да се полич този чудесен вкус. Реших, че месото ще е идеално да се гарнира с някои от брускетите, ако постното не е за всеки :) 

                       

                       

Както казах, сиренето изпадна от плана, въпреки че в магазина има добър избор от хубави сирена, но аз реших да го заместя с един  пармезанов чипс тук, който ме грабна веднага. Реших, че ще седи идеално на платото, ще може също да се топи в сосовете, а пък уханието на пармезан така и така доста натрапчиво, така че определено не може да го сбъркате . Като казвам чипс, не си мислете за някакви картофи с аромат на сирене, а супер вкусни пшеничени листенца с истински отлежал 24 месеца пармезан, цели 22 процента.

Какво още? Знаех, че след такава вечеря няма да искам да се намушкам с някоя тежка торта и се стремях към някакъв лек десерт - крем или мус. Мислех да го приготвя сама, но после си дадох сметка, че след като всичко е почти готово за поднасяне, не ми се бърка в кухнята един час мусове и се доверих на шоколадовия мус без глутен, който вече ви представях в безглутеновата тора тук. Решението бързо ми дойде след като се влюбих в този комплект за кафе във формата на сърце - две чашки, захарничка, лъжикча и сто процента сладурчевост.

Веднага ми хрумна как ще поднеса муса в една част от комплекта ( виж тук) , а в другата кафето, с което, за да сме честни завършва почти всяка италианска вечеря ;) 

Получи се идеално и точно така както си го представях!

И накрая да се върна към виното :) 

Разбира се, в магазинчето на Вера Италия може да намерите голям избор от всякакви вина - бели, червени, пенливи,но аз както вече споменах се спрях на това.                                                      Описанието му за вкус от сливи и касис ми се стори като вкусът, който търся, а и основният сорт на виното е санджовезе, което също ми е любимо. Само погледнете тази чаша! 

Това се замърда в италианската ми пазарска кошница през февруари, ще видя с какво ще се поглезя за март, макар за април вече да имам идеи - Великден наближава ;)

Забелязвам, че са пуснали и нови подаръци като пакет за Трифон Зарезан и някакъв за Свети Валентин, с паста сърчица и подарък чаша, която може да се надписва персонално. Аз лично харесвам подаръци, които могат да се ядат, тъй като заемат най-малко място :) А преживяванията и спомените са единственото, което ще отнеса със себе си някой ден :)

Пожелавам на вас един прекрасен месец, неизпълнен с любов и щастливи мигове, като се надявам да съм ви донесла малко романтично настроение и вкусни идеи!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!