Кускус "Страчатела" / Couscous Stracciatella

Да пуснеш подходяща рецепта след празниците е малко като да подариш нещо на човек, който си има всичко. Какво ли не се яде, опита и приготви, а именните дни още не са свършили. Ежедневно чувам " Ох, писна ми от месо", други " без месо не е ядене", а за десертите летвата е още по-висока, защото едва ли има друг сезон, когато приготвяме по-голямо количество и разнообразие на сладкиши от коледно-новогодишните празници. 

Затова реших да ви изненадам с  нещо, което не съм виждала отдавна да се предлага, а за момента най-вкусното нещо е разнообразието. Признавам си, идеята не е моя, защото имам приятел, който не мога да изкуша с каквато и да е било торта или сладкиш. 

Не  е по-сладкото човекът и макар на всички останали приятели да раздавам десерти, него освен с месо и палачинки със домашно сладко от боровинки, друго не мога да нагостя. Така го попитах един ден какъв е любимия му десерт тогава и той " Кускус с ориз. Мммм..няма такава вкусотия!Замигах на парцали, защото се зачудих възможно ли е това наистина да съм чула. 

Кус-кусът не е ли онова подобие на десерт, който ни предлагаха в столовете в металните купички и как е възможно на човек това да му е любимия ми десерт. Най-интересното е, че и двамата не обичаме да пием прясно мляко в почти всякаква форма, затова учудването ми беше още по-голямо. Реших да си набавя рецептата, точно от човека, който казва, че му я е приготвял и е "най-вкусното нещо". 

Може би пък и мен да ме изненада приятно този десерт след толкова много години. Ами не съжалявам, това мога да ви кажа. Дали ще мога да го плюскам всеки ден като буркан Нутела едва ли, но за момента всякаква асоциация с традиционни и известни сладкиши леко ме втриса, докато това леко десертче ме накара да се почуствам толкова добре. Да се насладя на вкусното "кремче" в края на вечерта беше такава изненада за стомаха ми, че в момента съм в етап, който искам да опитам повече и по-поздравени рецепти, които макар и простички, знам, че ше ми харесат, защото и на мен, като на повечето от вас малко ми дотегна от старите познати зимни ястия.

Тези дни направих допитване до вас и в станичката ми във фейсбук, какво искате да видите през идните месеци в блога, като ще се постарая да задоволя всяко ваше желание по темата. Аз може да се забавя, но няма да забравя.

 Още този месец ще споделя няколко от пожеланите от вас рецепти, които си чакат реда, но така е с желанията - всичко с времето си! Аз преминавам към днешната рецепта, защото и без това е супер лесна и бърза, затова и няма какво толкова да снимам като процес:

Необходими продукти:

1 ч.ч. кусккус

1 1/2ч ч/ч вода

7 с.л. захар

1 л прясно мляко

50 г рендосан черен шоколад

Започваме като кипваме 1 1/2 ч.ч. вода, а след това добавяме кускуса. Оставяме го да около пет минути.

След това прибавям прясното мляко и захарта, като втората може да бъде по желание като количество, в зависимост колко сладко обичате. 

 Оставяме кус-куса да ври още около 15 минути, докато се бърка. Признавам си, аз оставих моят да поври по-дълго, защото ми се струваше твърде течен, но пък накрая стана доста по-гъст, но не бях сигурна, е ще ми хареса чак толкова рядък.

Разпределих го в чаши и го оставих да изстине напълно. Едва след това декорирах с малко рендосан черен шоколад, който след разбъркването в студения десерт стана точно като любимата ми страчатела. Обичам този вкус, тъй като се наслаждавам на леко, млечно ястия, само със сладки парченца наситен шоколад, което обединява най-доброто от двата свята.

Ако и вие отдавна не сте правили този десерт изненадайте близките и себе си и се почерпете с чашка, но не за пиене :)

Прекрасна седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бишкотена торта с портокали и шоколад / No-bake Light Orange & Mascarpone Cake

За много години приятели! 

Точно седмица по-късно от новата година и започвам с първата публикация за годината. Все още не мога да се възстановя от всички емоции, часова разлика, изтощението от последните месеци на 2018-та и леките здравни неразположения, които изпитвам през студените месеци. 

В мен обаче надеждата е два пъти повече от сега, защото макар земята да е направила кръгче около слънцето и да няма кой знае какво значение, се радвам, че оставих тази изтощителна година зад гърба си. Беше изпълнена с толкова предизвикателства и не винаги от добрия вид, но се надявам да съм положила стъпките за едно по-красиво и щастливо бъдеще. 

Пожелавам и на вас 2019-та да ви носи само положителни емоции и ентусиазма, който изпитваме в началото на годината било то да сме по-добри, отговорни или да не преяждаме :), да не ни напуска, ако не до края на годината, то не толкова бързо. 

Но да не рискувам да звуча като депресивно президентско слово, ще ви разкажа малко весели моменти от изминалата Коледа и разбира се каква е днешната тортичка. 

С моята сестра Мария

Както знаете, обикновено прекарвам коледните празници със семейството си в Холандия, където живее сестра ми. Същата къща обитава и най-малкият и чисто нов член на нашето семейство, племенникът ми Ноа, който е най-забавното, добричко и нежно детенце, което може да има. 

За една седмица успях да сваля няколко килограма от тичане покрай него, да развия очи и на гърба, малко торбички под същите, тъй като става нечовешки рано и да се наслаждавам на най-сладкия звук на земята - неговия малък детски смях, който ти изпълва сърчицето. 

Леля и Ноа

Сутрин рано се промъкваше в стаята ми и идваше да се гушне, докато вдишвах от бебешкото му ухание заровила носле в меката му косичка. Гръбчето му се вдигаше при всяко вдушване, а с малките си ръчички обхващаше лицето ми и се смееше насреща, знаейки че леля му ей сега ще го сбори и нагъделичка.

Опасявам се, че може да си помисли, че съм торбалан, защото все му повтарях, че ще го изям, но най-много да научи, че торбалана не е никак страшен, а по-скоро забавен, защото постоянно го гони. 

С майка ми прехвърляхме "топчето" една на друга, ако някоя от нас имаше нужда да свърши нещо, но въпреки присъствието на възрастен, човекът една ли познава по-бързо животно от подрастващо тръгнало да върши беля. 

Мими и Ноа

Така например в рамките на един час Ноата успя да счупи яйце, да разлее чаша с мляко, да цопне е в кофа с вода по дупе и да я разлее от тавана на къщата, по стълбите чак до последния етаж. 

Разбира се, след това помогна да забърсваме като държеше парцал четири пъти по голям от него, но смееш ли да му вземеш нещо като го стиснал сякаш животът му зависи от него. Да се радваш на дете е да се радваш на всеки един миг от живота си отново, така както си забравил, че може да го виждаш и да му се наслаждаваш. 

С мама 

Заредих се с голямо количество снимки и клипчета, които да гледам в края на деня сега, когато съм далеч от тях, и да не забравям, че не бива да падам духом каквото и да става, тъй като децата копират нашето поведение и ако искаме най-доброто за тях, ние трябва да сме най-добрият пример. 

Тъй като Ноа е още малък, не му даваме захар освен плодове и ако случайно докопа нещо, но не можах да пропусна да направя някоя и друга тортичка за зетя. 

Той е изключителен съпруг и баща и заслужава да го угоя като всеки друг.

Тъй като в по-голямата част от времето бяхме навън, нямах много време за големи кулинарни произведения, затова пък има супер бързи и лесни торти като днешната. Помните, разказах ви за Коледната къщичка от бишкоти тук, как ще я превърна в торта и това е точно тя.  

Супер лесна и вкусна, бишкотена торта без печене с портокали и шоколад. Не остана човек, който да не беше възхитен от вкуса й, но не се съмнявах в това. Понякога ти трябват няколко хубави продукта, които знаеш, че си вървят идеално един с друг и малко въображение. 

Тортата украсих с мини бисквитки, които наскоро видях, че са пуснали в магазина, вариант на познатите ни от много години бисквити в стандартен размер. Казвам го за да не си помислите, че тортата е чак толкова огромна ;) Но няма да губим повече време, залавям се с рецептата и ще ви говоря само за нея:

Необходими продукти:

Около 350 г бишкоти 250 г маскарпоне

300 мл сладка течна сметана за разбиване

3 бр. портокал

100 г шоколадови капки

200 мл вряла вода

Украса:

1 пак. мини бисквити ( за украса)* по желание

2-3 бр.  портокал

Тъй като тортата е с бишкотите от къщичката, може да видите на снимката как се подава от горния край. Разбира се, че може да си я направите с всякакви бишкоти :) На снимката съм хванала и сметаната, която ползвам, тъй като често ми задавате този въпрос. Тя е растителна, тъй като е по-трайна, бухва повече и няма риск да я пресека от пребиване с миксера. 

Формата за тортата е 24 см диаметър.

Тъй като по бишкотите вече имат захар и маслен крем със захар, смятам, че не е нужно много подслаждане. Нареждам част от бишкотите на дъното на тортата.

Изстисквам сока на два протокола ( може и три, в зависимост от големината им) и прибавям една чаена чаша врява вода. Ако портокалите са кисели или пък ползвате нови бишкоти, може да искате да подсладите сиропа с една-две лъжички захар. 

През това време разбивам сметана на сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което е на стайна температура, докато получа пухкав крем. 

Може да добавите захар при разбиването на сметаната, ако обичате по-сладки торти, но ако ползвате вече подсладена сметана не мисля, че е необходимо. В случай, че накрая кремът не ви е сладък, винаги може да добавите още малко захар, но най-добре да е пудра, за да не рискувате да има хрупкави елементи.

Моите бишкоти бяха измазани вече с маслен ( захарен) крем и сладостта на крема ми беше идеална и така.

С готовия портокалов сироп сиропирам бишкотите, както и всеки следващ пласт от тях. 

Гледам да си го разпределя, така че да ми стигне.

Върху бишкотите намазвам част от крема, а отгоре разпределям от шоколадовите капки и малки парченца портокал ( най-добре почистен от ципите). Често ме питате и за капките, като тях купувам от Кауфланд в пликчета или в Лидл на кутийки, но мисля, че пуснаха от този вариант също в Кауфланд вече.

Отгоре реда още един ред бишкоти и повтаряме процедурата.

Правя общо три пласта от бишкоти и завършвам всичко измазвайки с останалия крем.

Пъхам тортата в хладилника да стегне и да поемат всички аромати.

Аз винаги го правя за една вечер, но и няколко часа ще стигнат.

На следващия ден украсих тортата с малките бисквити и нарязани портокали.

Мой съвет е да направите резанките по-тънки, за да се режат по-лесно парчетата след това или просто ги нарежете на четвъртини, а не на кръгове, тъй като аз малко се поозорих :) 

Тортата е супер мекичка и сочна, а лекотата на крема обръща бишкотите като снежна обвивка. Малките парченца тъмен шоколад са достатъчни да ви задоволят апетита за какао, без да става натрапчиво , а самата текстура на капките ми е една от най-любимите. Те са много по-меки за разлика от обикновения шоколад, а комбинацията им с портокал е направо класическа.

Аз ви оставям с тези сладки кадри и ви пожелавам не само прекрасен ден, весел празник, ами и една чудесна и много щастлива година, приятели!
Бъдете добри един към друг, обичайте се и се радвайте на живота!

Честита 2019-та година! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Питка "Часовник" за Нова година / Soft Bread "Clock" for New Year`s Eve

Ето, че тeкат последните часове до новата година и е време и за моята последна публикация за 2018-та.  Давам ви един ден за размисъл коя от всички вкусни рецепти да включите в новогодишното меню утре, като ви предлагам хлябът да е пак от мен, с тази вкусна питка "Часовник". 

Идеята е много популярна за празника под формата на торти, салати и хлябове, като доколкото помня миналата година и Добриана Димова я беше направила, а пък за тестото се спрях за изпитаната рецепта за памук погачата на Зичето. Идея е и да сложите във всяко парче от питката малко късметче, така че да замени баницата с късмети. 

Аз украсих всяка част на циферблата с малко хранителна боя от "розово злато", а цифрите са изписани с "кафяво". Може да ползвате хранителни боички като цяло, а ако нямате такива под ръка, може да си забъркате "боя"от малко кафе, какао или червен пипер :) 

И тъй като времето тече, аз преминавам направо към рецептата:

Необходими продукти:

Около 1 кг брашно София мел Класик

240 мл хладко прясно мляко

240 мл хладка вода

240 мл олио

2 с.л. захар

1 1/2 с.л. сол

7 гр. суха мая

1 жълтък за намазване 

Тестото за питката се забърква много лесно, затова и аз използвам суха мая, за още по-голямо улеснение, та и тези от вас, които не са боравили с тесто, да могат да я направят. Слагаме две трети от пресятото брашното в купата и правим кладенче. Прибавяме маята, захарта и леко затоплените до хладко мляко и вода.

Отстрани на купата слагаме олиото и солта, като може да сложите повече сол или захар, в зависимост какъв вкус искате да има питката - сладък или солен като за хляб :) 

Пускаме миксера да меси с приставка за тесто (или може да го направите на ръка), като прибавяте постепенно от останалото брашно, докато тестото започне да се отделя от стените на купата и получим меко, не лепнещо тесто.

Прехвърляме тестото в леко намаслена с олио купа и оставяме да втаса на топло за около час или може да забързате процеса, като го сложите във фурната на 50 градуса, както правя аз. И в двата случая го покрийте с памучна кърпа или стреч фолио.

Оставяме тестото да се надигне двойно, но не и прекалено, тъй като не е хубаво да ви превтаса.

След като тестото е готово, отделяме една топка с големината на голям грейпфрут, която леко сплескваме. Другата част от тестото оформяме на голяма топка и разделяме на две равни части.

Всяка една от тях разделяме на шест равни части, които оформяме на топки.

В намаслена тавичка ( или с хартия за печене) слагаме голямата топка в средата и малките около нея, така че да се образува часовник.  Приплесквам леко топката в средата за да ми е по-лесно да украся циферблата. Това е по желания и за целта,когато оформях топчетата, ако ми се видеха някои по-големи, махах от тестото и го заделях.

С него направих украсата на циферблата, която просто импровизирах. 

Оставяме питката да втаса още 20-30 минути на топло, а след това намазваме с жълтък, леко разбит с вода.

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.

Докато питката се пече, забъркваме тестото за украсата. Него винаги правя на око. Слагам брашно, ( ако имам и царевично нишесте, защото е по-бяло) вода и сол и бъркам докато получа меко тесто, което не лепне и мога да разточа. От него изрязваме малки кръгове с големина на по-голяма капачка ( аз ползвах такава от мелничка за подправки). С останалата част оформяме и стрелките.

Когато питката  е почти готова, я вадим от фурната и залепваме с помощта на жълтъка елементите и пъхаме във фурната за още няколко минутки.
След като питката е готова, задушаваме за кратко с найлонова торба, за да омекне допълнително. Като поизстине рисуваме с помощта на хранителни боички като нанасяме цифрите ;)

И това е всичко! 

Тик-так...време е да си пожелаем нещо, да си сложим хубавите дрехи, най-голямата усмивка и да се настроим не толкова за прекрасен купон, а за една нова и по-хубава 2019-та година!

До другата година, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!