Имах нужда от почивка този уикенд и макар да не успях да си открадна целия за мен, неделята беше просто всичко от което се нуждаех. "Ден на велико лежане" - както го наричаме в нашето семейство, където причина да сваляш пижамата няма, почти целия ден си в леглото, завит като сармичка и си примъкваш рани лакомства от кухнята - мандаринки, кафенце, палачинки, шоколадови бонбони и каквото душа ти там иска.
Гледах един от любимите си филми "Студената планина" и се наслаждавах на светлинките и коледната украса у дома, докато навън валеше пухкав сняг. Тъй като си отпочинах добре, завърших всичко това с късно кино в полунощ, където не знам от къде намерих сили и успях да навлека някакви дрехи, и без грим ( и гребен, повтарям гребен) се запътих към киното с надеждата, че малко са идиотите като мен, които ще излизат по среднощ в неделя на тая поледица.
За мое " щастие" "идиоти" не липсваха и не случайно се оказаха мои познати, които успяха да се насладят на моя неглиже вид, който се опитвах бързо да прикрия в тъмния кино салон.
(По дяволите, аз излизах от леглото, за да си догледам последния филм за деня - защо не раздават юргани във киното??!@! )
Истината е, че имах отчайваща нужда от почивка . Последните дни на седмицата бяха толкова натоварени, че не само се разболях, но взеха да ме изкарат извън нерви в пощенската станция, когато една служителка успя най-накрая да изсмуче какъвто и да е останал коледен дух в мен.
Бях тръгнала както винаги в края на деня да вършея по задачи, тъй като светлината на деня се пази за готвене и снимки, та от една задача и на друга, трябваше да ида да прибера един да наречем служебен колет от пощата. Още преди него, двама "господа- анцузари" бяха решили, че е забавно да ми препречат пътя и да не ми позволят да мина, защото явно им е скучно и това е идеален начин да заговориш някоя "мадама", като се смееха гласно, че се опитвам да им избягам.
На гишето пък вече ме чакаше Гринч, която въпреки поздравите ми, личната карта и кръвната проба, която се изисква да си взема пратката, пак не благоволи да каже нещо. След като я уведомих, че трябва да заплатя колета, тя си измърмори нещо от рода " Ми дайте ми бележката", а а й казах, че се намира вътре. "Ми отвори си го", отговори тя с някакво задоволство, че сякаш ми дава урок против мързел. Дали защото не ми беше добре вече от дни, но не се сдържах да й кажа " Можете да ми го кажете по-учтиво, подробно, да ме погледнете. Ние гражданите откъде да знаем какво се очаква от нас, като ваши колеги процедират по друг начин". Тя се изхили и попита: " Е, па кой ти е отварял колета", а аз й казах :" Един ваш колега, мъж, беше много любезен, правеше това вместо нас", и тя :" Ми той не работи вече тук"
Направо ми идеше да и допълня, че явно човекът на е преминал теста за безхаберие и арогантност, за да остане на работа в тъпата им поща. Казах само "Бихте могли да казвате, "ако обичате, заповядайте и моля", все пак сте на пост, който го изисква". Усмивката и стана вече още по-нагла, отговаряйки ми под носа си, все още забила поглед в клавиатурата, тъй като явно зрителния контакт е забранен в пощата, и си промърмори " Да, бе! Ще ви казвам аз, "ако обичате и моля". Щеше ченето да ми падне на пода, да го събирам после цяла седмица, но вече изтощена от сблъсъкът и невероятната некомпетентност просто казах: "След като учим децата да го правят, вие нямате извинение".
По някаква магия на природата вещицата от дивия запад Благоевград млъкна и накрая все пак й пожелах лека работа и приятен ден, а тя, разбира се нищо не каза, вярна на убежденията си, че трябва да поддържа реномето на държавата.
По път за вкъщи, опитвайки се да се отърся от целия негативизъм срещнах разни познати, които поздравявах отдалеч, пожалвайки им весели празници, но отново "нищо" като отговор. Ясно е, че мизерията и несправедливостта са господари в тази страна, но какъв е смисълът да празнуваме празник, честващ доброто и любовта към ближния, ако не го правим наистина. Тогава всичко е просто храна. Запътих се към вкъщи с идеята, че още днес ще зарадвам някого, с нещо, което мога да направя за него.
Бях си записала желанието на Диана Бонева, която ме помоли за рецепта за тиквеник и реших, че е идеалното нещо, в което да канализирам малко положителни емоции.
Спретнах рецептата за тиквеника на мама, който е много вкусен и макар да си призная, не ми е най-любимия десерт като цяло, чак когато си го направих сама за първи път си дадох сметка колко е вкусен всъщност.
Няма по-коледно ухание от постния тиквеник на масата, затова ще премина към рецептата вече, тъй като трябваше да си излея душата в увода. За самия тиквеник ще пиша по-надолу :)
А ето и необходимите продукти:
Необходим продукти:
1/2 пакет кори за баница
Около 2 ч.ч. рендосана тиква
захар на вкус
1 ч.л. канела
1-2 шепи орехи ( по желание)
олио
Както мама, така и аз правим тиквеника с половин пакет кори, защото го сервираме за Бъдни вечер и искаме да се изяде по-скоро, че от толкова гозби да не остава. С другата половина правим баничка с праз, но и тази рецепта ще си покажа скоро.
Започваме като рендосваме тиквата.
Овкусяваме я после с малко захар на вкус, като не мога да ви кажа количество, защото много зависи от това колко е сладка самата тиква. Сложете няколко супени лъжици, намачкайте я хубаво да може да се втрие добре в тиквата и оставете да си пусне соковете.
Опитайте и преценете дали има нужда от още.
Прибавете след това канелата и малко счукани орехи, като аз слагам две шепи, като моите са като една-мъжка, така че не много :) Майка ми не слага орехи, но аз реших да си го обогатя :)
Взимаме една кора, слагаме мъничко олио и разпределяме 2-3 с.л. от плънката.
Прихлупваме на две по-средата и завиваме на руло.
Процедираме така с остатъка от корите.
Аз реших да изпека тиквеника в един стар тиган, който намерих наскоро и реших, че ще е много подходящо за снимките.
Намазваме съда с олио,
и почваме да редим корите една по-една, на охлювче, от вътре навън.
Останалия сок разпределяме върху тиквеника ( ако е много, не всичкия), така че той също ще се глазира, запече и карамелизира, тъй като е предимно захарна вода.
Пъхаме го да се пече на 180 градуса за около 40 минути.
След като изстине , поръсваме обилно с пудра захар.
Дали защото отдавна не бях яла тиквеник или защото сама го приготвих, но наистина ми се услади ужасно много. Струва си да го правим за празниците и се радвам, че Диди ми поиска тази рецепта. Така не само, аз ще я зарадвам, но и тя ми подари сладки емоции - в крайна сметка празникът може да е с храна, но не само за храна.
Искрено се надявам моят разказа по-скоро да ви е разведрил, може пък да сте се припознали в него и да ви зареди с друга гледана точка на последната седмица до Коледа. Време да се настроим с усмивки и да ги раздаваме повече на хората около нас
Аз се захващам със следващата обещана рецепта , а на вас добър апетит и хйаде на тиквеника..преди да е отишъл на работа в пощата ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
