Телешко с полента, бейби спанак и винен хайвер / Roast veal with polenta, baby spinach and wine caviar

Първият месец от новата година отмина и вече сме на прага на един от най-романтичните такива - месец февруари. Не само заради опияняващия празник на любовта, но и още по-опияняващия празник на виното са причините да посветя този месец на една по-пищна, романтична, изискана и интересна кухня. Разбира се, няма да ви спестя и публикации от различно естество, но не се чудете защо всичко има тази романтична нотка. Все пак, дали ще чествате празника на виното или туптящото сърце, най-вероятно ще го прекарате в уютна обстановка, под звуците на хубава музика, тлеещ огън и ухание на вкусна храна. Това им е хубавото на зимните месеци - може денят да е слънчев или мрачен, но вечерта задължително ще бъде чаровна и гушкава, подканваща за повече интимни мигове ;) 

И макар днешното ястие да е подходящо и за двата празника, внимание ще обърна първо на виното тук. Любовта може да честваш на Св. Валентин, но виното - и на двата празника, пък да не кажа и всеки ден.

Не всеки е разбирач обаче на вина и често в магазина се оглеждаме или за най-скъпото, за да впечатлим някой или най-евтиното, за да си подсладим вечерта без да се налага да се правим, че разбираме много, както когато ни го налеят в ресторанта. Нали се сещате? Когато келнерът дойде и ви сипе малко в чашата, вие отпивате и кимате одобрително, макар вътрешно да си казвате: "Нямам идея какво правя." 

За да не изпадате в тази ситуация повече, днес ще ви запозная с едно вино, което е добре да познавате и уникалните начини, по които може да интегрирате виното в ястията.

Избрах го не само защото е от моя край, ами защото, както го определиха някои, е малко като мен - "хем сладко, хем малко хулиганско" :)

Предизвиках ли ви интереса? Хайде тогава да ви споделя защо е чудесно.

Това, че е от Мелнишко, не значи да очаквате типичните тежки, мелнишки вина, защото винопроизводителите от Рупел са викнали италиански експерт, който е изследвал почвата и е установил кои сортове са подходящи за отглеждане там. Оказва се, че санджовезето е сред тях и, като една малка Тоскана, сега у нас се отглежда този сорт, който е и сърцевината на моето вино днес. Към него е добавено малко мерло и каберне, за да го омекотят, но като цяло при отпиване веднага може да усетите плодовите нотки на вишни или череши, които идват от италианския сорт.

Ако пък сте от по-големите разбирачи, може да ви впечатли това, че благодарение на азотната си инсталация, не се допуска контакт на кислород с виното по време на целия процес, което намалява или позволява въобще да не се ползват сулфити. Това е важно за някои хора, особено за тези, страдащи от астма.

Аз самата обожавам плодовите вина, които не са твърде сладникави и наистина бях очарована от това от серията "Спанча". Още повече, че цената му е нормална (около 12 лева в магазина), което го прави идеално за срещи с приятели, барбекюта или просто посръбване у дома след тежък ден. Амин !:) 

Надявам се да имам възможност да се разходя до избата на Рупел скоро и да опитам и другите им вина, защото научих, че са много приятни хорица и няма нужда да си носите белите ръкавици и стиковете за голф.

Реших обаче, че за едно такова неортодоксално вино трябва да има и едно не толкова типично ястие, затова и измайсторих тази вкусотия, която съдържа най-различни елементи - типична италианска полента, хубаво българско телешко месо (от нашия регион), малко ароматен бейби спанак за баланс и свежест и нещо хулиганско, но изискано в същото време - винен "хайвер", който ще ви кажа как да си направите.

Започвам ги едно по едно, защото може да не искате да правите цялата рецепта, а само определени компоненти от нея:

За месото:

Около 700 г телешко месо

сол, черен пипер, кайенски пипер, чесън див сух

олио

За полентата:

500 мл прясно мляко

500 мл вода

30 г пармезан

1 с.л. масло

180 г царевичен грис

сол и пипер микс

за винения хайвер:

200 мл червено вино Спанча санджовезе

400 мл олио (може да се използва след това) 

3 г агар агар

За винения сос:

250 мл червено вино Спанча санджовезе

200 мл от соса на телешкото (или телешки бульон) 

1-2 скилидки чесън

1 средна глава лук

1 ч.л. оцет

1 ч.л. горчица

1 с.л. сладко от боровинки / малини / череши

Аз имах две парчета телешко месо, които внимателно подсуших, за да хванат хубав загар. Загряваме малко олио в тиган и запържваме добре,  за да запечатим соковете му.

                            

Оставям месото да поизстине върху дъска за рязане, а  след това с ръка обтривам със сол и подправям с пиперите и малко от сушения див чесън (на вкус). В тигана, в който сме пържили месото, добавяме вода и оставяме да кипне. 

Изсипвам така получения сос в тавичката при месото, така че да му стига някъде до средата. Задушавам съда хубаво с фолио и пека първо на 200 градуса, докато заври, а след това намалявам на 150 за още 2-3 часа, в зависимост от големината на месото.

Вторият елемент от ястието е "хайверът" от вино. Както се подразбира, не е истински хайвер, но му казваме така заради формата. Много интересна и впечатляваща рецепта от молекулярната кухня, с която може да експериментирате с най-различни сосове и течности.

За целта в касерола загрявам виното и агар-агара. (Това е "растителен" желатин и е доста силен.) Може да го купите от био магазини, а аз си го купих от един етно магазин в Холандия.

Докато виното се загрява, във висока халба слагам олиото и го пъхам във фризера.

Когато течността се затопли, разбърквам всичко хубаво и оставям леко да се охлади. След това изсмуквам със спринцовка.

Изваждам охладеното олио и почвам капка по капка да пускам от виното в олиото, образувайки перлички. На няколко пъти изпуснах по-силна струя, която направи по-големи перли, но бързо след това му хванах цаката. 

                             

Отцеждам след това в цедка, а после измивам перлите в купа със студена вода.

Така готовия "хайвер" може да съхранявате в бурканче доста време в хладилника :)

Третият елемент от ястието е полентата или сиреч - качамака :) 

За целта слагам млякото и водата да заврят на котлона, а в чаша си отмервам царевичния грис. Аз нямах достатъчно и замених с царевично брашно, което ще направи полентата ви по-мека, но whatever :) 

Когато тръгне течността да завира, сложете гриса и намалете огъня, да къкри за около половин час. Разбърквайте от време на време, за да не загори на дъното. 

Когато се сгъсти, дръпнете от огъня, добавете рендосания пармезан, маслото и овкусете със сол и пипер. Моят пипер беше микс от бял, розов и черен за повече аромат.

Така готовата смес изсипах в тава с размери 24 см диаметър. Хубаво е да сложите галета на дъното и върху сместа, ако сте ползвали царевично брашно. Оставете да изстине напълно и изрежете кръгчета с ринг (може и някоя друга форма ;) 

                             

След това може да гриловате малко преди поднасяне за кратко от двете страни в грил тиган, със съвсем малко олио.

Последния елемент от ястието е винения сос, който направих също много лесно, като следвах стъпките от една книжка, която имах у дома. Сложих в касеролата виното и останалия сос от печенето на месото. Добавих ситно нарязания лук и чесън и оставих да заври, а след това да къкри на тихо докато стане на половина. 

След това прецедих от зеленчуците и добавих останалите съставки, като разбърках с телена бъркалка. Добавям малка лъжичка сладко (не от плода, а само от соса за по-лесно), за да подсилим плодовия вкус на виното. 

Оставям да къкри още, докато тръгне да се сгъстява.

                            

   
Сосът не е много като количество, затова може да си запазите и този от печенето на месото, но затова пък е много силен и ароматен. Няколко лъжички от него, ще направи месото наистина специално.

Сложете в чинията от месото със соса, грилованата полента, гарнитурата от спанак и за завършек - няколко лъжички от винения хайвер.

Аз направих доста по-мека полента заради царевичното брашно и малко прекалих с пармезана, което я направи по-трудна за гриловане, защото постоянно ми залепваше за тигана и трябваше да ръся с галета. Затова пък беше толкова пухкава и кашкавалена, че не съм сигурна, че бих променила нещо следващия път :) 

Единствено не ви казах как направих спанака, но то е толкова лесно. Просто го запържвам за няколко секунди, колкото да омекне в малко олио, масло и нарязан пресен чесън. (Ще ви споделя и по-подробна рецепта, обещавам) Само съветвам, не заменяйте бейби спанака с обикновен - за мен разликата е от тук до Луната.

Бая дългичка рецепта стана, но затова пък уникална и определено не е за изпускане!

В нея има всичко, от което се нуждае всеки, който обича да готви - вълнение, предизвикателство, вкус, умение за сосове, умение за месо и накрая почерпка с вино (а защо не и по време на самото готвене )

Да запретнем ръкави и да шашнем домашните с петзвездна вечеря..у дома :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Колибри" / Hummingbird Cake

Нали не си мислехте, че цял месец ще минем без торта?! Вярно, че около Коледа ви затрупах с такива, но все пак време е да продължим с новата година. Не случайно сте ми дали името "царицата на тортите", а  пък аз нямам намерение да слизам от трона така бързо. 
Тази година обаче правя заявки и за други владения - като месното, тестеното и какво ли не, защото съм ви подготвила толкова многобройни и разнообразни рецепти, че ще попаднете в блога като в лабиринт от вкусотии, от които няма да може да излезете. И всичко с най-добри намерения, разбира се! 

За да се убедите в това, ще ви кажа, че днешната торта е по желание на моя читателка, която преди време си пожела торта "Колибри".  Аз я записах веднага в списъка с рецепти, които трябва да приготвя и ето, че го направих. Беше истинско удоволствие за мен да изпълня поредното ви желание и да запозная тези от вас, които не са чували за торта "Колибри" с нея. 

Тя е американска класика в южняшката кухня  и се предполага, че носи името си от Ямайка, където колибрито е символ на острова. От там е донесена и в щатите и стой та гледай. Невероятната й комбинация от подправки, орехи, банани и ананас я прави чудесна както за зимните месеци, така и за лятото. 

В оригинал рецептата се прави с пекани и ако сте от читателите ми в чужбина, съм сигурна, че ще може да си я направите точно с тях. Ние в България обаче, може да си ги заменим с орехи и пак ще се насладите на нещо изключително вкусно. Хубавото на тези торти, с плодова или зеленчукова основа ( като морковената например) е, че са изключително влажни и сочни, но в същото време може да се радвате на стабилни и красиви парчета. Тук може да се радвате и на красива украса, която е изцяло ядлива, защото я правим от ананас, който за щастие след празниците често пускат на промоция ;) 

В интернет има много вариации на тази торта, затова аз реших да се доверя отново на Мария и адаптирах нейната рецепта. Понякога изчерпателното описание може да ви накара да мислите, че рецептата е сложна, затова аз ще се опитам да ви синтезирам някои неща, за да не ви притесняват, макар тя да е описала всичко чудесно. И аз използвах мерки за тортата 24 см и мерки на чашата 250 мл, но ето и самата рецепта.

Необходуими продкти:

За блата : 

3 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. орехи / пекани

2 ч.ч. намачакни банани

3/4 ч.ч. олио

240 г. ананас от консерва

4 бр. яйца

2 бр. ванилия

1 ч.л. канела

1 ч.л. сода

щипка сол

За крема:

2 опак. крема сирене ( 400г общо)

300-350 мл сметана за биене ( сладкарска)

150 г масло

1 1/2 ч.ч. пудра захар

1 ванилия

Още: 

1 плод ананас

крокан за украса

орехи

Започвам първо с направата на украсата, ако решите да правите такава. За целта си вземете един ананас Почистете го от кората и врасналите шипчета и нарежете на еднакви шайби, не твърде дебели.

Ако добре сте почистили ананаса, и така ще заприличат на цветчета, тъй като ще са с леко къдрави краища. Наредете ги в тави с хартия за печене или тефлонови съдове за мъфини и изсушете във фурната на 100 градуса за три-четири часа, в зависимост колко дебели сте ги направили. А ги обръщах и предпочитах формата за мъфини, тъй като върху хартията влагата оставаше по-лесно по тях. Както и да е, изсуших ги, но ми отне повече време отколкото на Мария, затова е добре да си ги направите от предния ден.

За самата торта, в купа смесваме пресятото брашно, захар, канела, ванилия, содата и солта.

Намалих захарта, тъй като две чаши ми се видяха дота, като направих микс от кафява и бяла за моята чаша. Счуквам си орехите на средно големи паречета и тях добавям към сухата смес.

В купа намачквам бананите и прибавям нарязания на малки кубчета ананас от консерва с малко от сока. Мерките са около 180 г плод и 60 мл сок. Прибавяме и леко разбитите с вилица яйца. 

                            

Накрая прибавяме и олиото и смесваме последователно сухите и мокрите съставки на тортата, като ги разбиваме на ръка с дървена лъжица или миксер.

Готовата смес изсипваме с тава с размери 24 см и застлана с хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса, за около 40-60 минути. Намалих температурата тъй като на 170 с вентилатор, както бе според на Мария рецептата малко ми прегоря блата, затова ви казвам да си печете на по-слаба фурна. Покрийте с фолио след 20 минути, ако е необходимо, тъй като е възможно да се изпече повече отгоре. Явно е типично за този блат да получи малък купол, затова не се притеснявайте да го изрежете и за по-равна торта обърнете блата с дъното нагоре при сглобяването. (За да премахна изгорелите местенца по блата използвах белачка - много е удобна ;) )

                              

Оставяме блата да се охлади напълно и се заемаме с крема. И тук количествата ми се видяха твърде големи за моите финанси, като правя торти през ден. Реших да заложа на повече сметана и по-малко масло.

Все пак, разбих кремата сирене ( ползвах това от кутийките на Кауфланд ) и маслото, както са на стайна температура и добавих постепенно пудрата захар и ванилията. 

Към тях прибавих постепенно и предварително разбитата на сняг сметана, като ползвах растителна, неподсладена. Сложете още пудра захар, ако обичате сладко, но според мен десертът е достатъчно сладък и така.

Сглобяване на тортата: Разрязваме блата на три равни части, като между всеки един от тях мажем от крема.

С него измазваме и цялата торта отвън, като украсявам с сушените "цветя" от ананаса и крокана, като втория може да замените също с още млени орехи.

Кремовете на маслена основа за традиционни за американската кухня, но според мен тортата става двойно по-тежка така. Затова и предпочитам по-лекия сметанов вкус, пък и по-изгодно.

Сигурна съм, че някои от вас ще се поинтересуват дали тортата се сиропира и отговорът е - не. Заради бананите, ананаса и олиото е доста влажна, но ако все пак обичате сок да капе от нея, останалия сок от консервата ще ви бъде под ръка ;) 

Не е ли фантазия, кажете?

Ако си падате по ухайните, сочни, влажни торти с ядки - тази е за вас!

Ако търсите ефекта "WOW" в гостите и близките си, когато я поднасяте - тази торта е за вас!

Ако си мислите, че ще я раздам и нея, грешите - тази торта е за мен, но пък вие може да си направите такава още утре! :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Сладки "Балеринки" / Ballerina cookies

Не знам защо, но когато съм в магазина и пазарувам за продукти, много често окото ми хващат някакви съвсем обикновени вкусотийки като курабийки, соленки, ореховки и други дребни сладки. Поглеждам ги и си казвам - защо никога не си приготвям такива неща, а все някакви пищни, големи сладкиши?!

Сигурна съм, че една от причината  е, че в по-големите проекти има повече поле за изява, но все пак, понякога просто ми се иска да си хапна от така познатите,макар и  скромни вкусове на детството. 

Осъзнавайки това, често грабвам пакет от недотам качествените бисквити и вафли и засрамено ги пъхам в количката, молейки се някой да не забележи, че точно Аз си купувам готови сладкиши. Ето защо, част от новогодишните ми обещания е, да се науча да правя повече от тези вкусни малки удоволствия, като си написах списък с рецепти от детството, които макар и доста семпли на вид, носят онова незабравимо ухание на домашно приготвени благинки, които надушваш още в коридора, преди да си стоварил ученическата раница на земята.

Помните ли ги? Мекички, тиганички, курабийки, маселнки, локумки, сухи пасти и тригунки.

Каквото и да беше, от кухнята се носеше аромата на топла захар, горещо олио,  разтопено масло, лимонова кора или ванилия. 

Една от тези вкусотии е днешната рецепта за сладки "Балеринки".

Тези обикновени сладки са толкова вкусни, че неусетно ще посегнете за втора, веднъж почувствали разтопяващите се кристалчета на езика си и нежната текстура на тестото.

Най-хубавото е, че са много лесни за правене. Толкова лесни, че като нищо може да включите и малките помощници у дома. После си направете един чай и седнете да се насладите на приказката, която сте създали заедно. А ето кака става:

Необходими продукти:

250 г брашно София мел класик

250 г фина извара ( аз ползвах рикота)

100 г краве масло

10 г бакпулвер

1 ванилия

захар за овалване

                   

От всички продукти ( без захарта) омесвам тесто, като аз го правя на миксера. Трябва да получим меко, леко лепнещо тесто.

Опаковам го в стреч фолио и прибирам за около половин-един час в хладилника да стегне.

                     

След това разточвам на тънка кора ( не прекалено, няма нужда да четем през нея) и изрязваме кръгове с чаша.

Овалваме кръгчетата в кристална захар, като 

превивам веднъж по средата, а след това още веднъж.

Така получените мидички ( или балеринки както още им казват) редим върху хартия за печене.

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за 20 минути.

Е, една рецепта отпадна от списъка, остават още 20 :) 

А кой е вкусът на вашето детство?

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!