Щолен / Stollen - German Christmas Bread

Много ангажименти имам напоследък, но си държа на думата. Обещах ви рецепта за Щолен, защото си я поръчахте, и аз изпълнявам. Който казва, че немската кухня е гадна, говори шайсе и нищо не разбира. За да ви убедя в това ще ви споделя не само тази вкусна рецепта, но и една празнична - за печена гъска, която намирам за пъти по-вкусна от патицата. Днес обаче сме на сладка вълна, защото ако по Коледа на хванеш диабет, няма кога. 

Има много рецепти за щолен, но аз ще ви представя една, която уважавам много, именно защото е лесна за правене, а и ако трябва да си призная, май единствения щолен, който ми харесва. Сега да не излезе, че си противореча с по-горното, но като цяло този сладък хляб, никога не ме бе впечатлявал, даже докато живеех в Германия. Може би, защото винаги хапвах такъв от магазина, но повярвайте ми като кажа, домашната рецепта е съвсем различна история. 

И този път го направих с цел да го раздам на близките си, но докато преполовявах единия си дадох сметка, че съм направила наистина вкусен щолен. Спазвах тази изпитана рецепта, като да си призная я направих малко или много на око.

Хубавото на този сладкиш е, че много траен, може да изкара цял месец, но на моя съдбата му не бе такава. 

От тестото направих два щолена, като в единия сложих марципанено блокче, както често е по традиция. Аз не съм му фен, но майчето си умира за тази бадемова паста.

Както и да решите да го приготвите, няма да съжалявате, затова му дайте шанс, ако не сте си правили домашен досега. Чудесен за закуска с кафето или просто zum naschen, а ако ви хареса - имате достатъчно време да направите още няколко дози до Коледа.



Аз обичам да правя мини щоленчета и да ги раздавам като подаръчета, което е чудесна идея, ако търсите нещо да почерпите на работа на коледния банкет. Няма да ви занимавам повече с подробности, а преминавам към рецептата:

Необхдими продукти:
Около 500 г брашно
1 пак. бакпулвер
200 г захар
250 г фина извара
250 г стафиди ( или други сушени плодове)
2 яица
кората на един лимон и един портокал
125 г меко масло (плюс още малко за намазване)
125 г бадеми
125 мл ром или няколко капки ромова есенция
100 г пудра захар

Започвам като накисвам стафидите в ром, няколко часа предварително. Когато нямам ром, просто слагам около половин чаша топла вода и разтварям няколко капки ромова есенция.

С миксер разбивам първо яйцата, като постепенно прибавям захарта, маслото и изварата. ( За последната препоръчвам наистина да е фина, като аз използвах тази от кофичките на "Олимпус")

                     

След това прибавям лимоновите и портокалови корички,както и малко течност от стафидите.

                         

Започвам да добавям постепенно от брашното, в което съм прибавила и бакпулвера. ( Може да замените или сложите ч.л. суха мая). Все още бъркам с накрайника за разбиване, но щом тестото стане по-твърдо, сменям накрайника за тесто.

                    

Започвам да прибавям от отцедените стафиди,както и нарязаните ядки и сушени плодове.

До мен откриха магазин за ядки и плодове и ми бе много лесно да си взема микс от печене, безсолни бадеми, сушени боровинки и 2-3 сушени кайсии.

Прибавих всичко към тестото и оставих да се меси още няколко минути.

След това прехвърлих върху леко набрашнена повърхност и омесих още малко, докато тестото спре да лепне.

Разделих на две части, като всяка част разточи на овал, а след това затворих като пица- калцоне. В единия щолен прибавих в центъра и блокчето марципан.

                          

Прихлупваме едно върху друго стените и прехвърлям в тава, с хартия за печене.

Покривам с кърпа и пускам фурната да загрее на 180 градуса,а после пека около час.

Малко преди да ги извадя, ги мажа един-двапъти с масло и ги пъхам отново във фурната. След като са готови ги оставам напълно да изстинат.

Едва след това ги поръсвам обилно с пудра захар.

Благодаря на Вили, че поиска тази рецепта от мен, та и аз успях да се насладя отново на тази вкусотия, която като нищо щях да пропусна тази година.

Почти съм убедена, че ще го направя поне още веднъж преди празниците, като този път ще си избера още по-богат избор от аромати и плънки.



Надявам се и на вас да ви хареса, а ако е  така, не забравяйте да ми пишете в коментарите по-долу!
Усмихнат ден, приятели!

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Пухкави тригуни с шоколад / Triangle chocolate bread

Само две седмици остават до Коледа, а аз имам толкова още рецепти да ви споделя. Започвам да вдигам точките на сладостите малко по малко, като днес ще ви изкуша с едни супер апетитни тригуни с шоколад. Наистина си струва да ги опитате, повярвайте ми. И аз като вас се чудя къде ли ще ми излезе края на това празнично плюскане, но така и така всяка година цикълът е същия. След празниците се минава на диета, като ако и Нова Година е била тежка, хората обикновено спират и алкохола, цигарите и определени телефонни обаждания на определени хора :) Ние сега можем да броим калории или да се радваме на живота, затова аз избирам второто. Плюс това, знаейки какво ви очаква в следващите публикации, надежда за диета всяка оставете. :) 

Обещавам ви, ако всичко мине по вода ще намеря време да ви пусна няколко публикации за това как аз поддържам моята форма, която в момента е кръгла, но бързо успявам да я вкарвам в ред. Имам си своите трикове, но за да съм сигурна, че няма да жадувам по определени неща дълго време, гледам да си хапвам от всичко на етапи. Зимата например е сезон в който може да си позволим мазно месце и пухкаво хлебче. Днешното е точно такова, с много тънка, захарна коричка и парченца шоколад. Кифла ли е, десерт ли е...нямам идея, но е просто невероятно! 

Преминаваме направо към рецептата, като и този път използвах любимите ми шоколадови капки, които може да намерите в големите вериги магазини. Вие може да ги замените с парченца шоколад, макар аз да харесвам капките, тъй като не се разтапят толкова при печене и остават все пак някак мекички . Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 450 г брашно София мел Екстра

120 г шоколадови капки

200 мл прясно мляко

60 г кисело мляко

1/2 кубче мая

5 с.л.захар

1 с.л. масло

1 яйце

щипка сол

олио

За намазване: яйце/ жълтък + мляко + захар

Започвам като в купа пресявам брашното, прибавям щипката сол и правя кладенче, а в леко затопленото мляко шупвам маята с една-две лъжици от захарта.

В кладенчето изсипвам останалата захар, киселото мляко, яйцето и разтопеното масло, а след това и шупналата мая.

Размесвам всичко, като мога да добавям малко олио, ако е необходимо, докато образувам меко тесто.

Прехвърлям върху леко набрашнен плот и меся още няколко минути, добавяйки брашно, докато спре да лепне. разстилам на лист и пръсвам от шоколадовите капки.

 Омесвам пак на топка, а след това разточвам на кръг, не много тънък. Разделям с нож на осем парчета като за пица.

Прехвърлям в тава с хартия за печене и оставям да втасат за 20 минути покрити с кърпа. Загрявам фурната през това време на 180 градуса а в купа си разбивам яйцето / жълтъка с малко прясно мляко. Бухналите тригуни намазвам с тази течност и поръсвам с кристална захар по желание ( аз направих само половината така) .

Пека ги и тях за около 20 минути. Оставам да изстинат напълно. :) 

Аромат ли бе да го опишеш...толкова пухкави, толкова вкусни....

Не ми ли вярвате! Опитайте ги и не забравяйте да ми пишете после в коментарите колко са ви харесали :)

Сърдечни поздрави, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ашуре / Ashure

Обещала съм тази година да ви изкушавам с много нови, стари, интересни, празнични и постни рецепти за сезона и си държа на думата. Ето, например, днес в събота, вместо да се разхождам и да пия кафе, пак сядам да ви споделя една чудесна и тематична рецепта, която може да се услади не само на постещите сред вас. Представям ви рецептата за ашуре. И тя, като много други има много разновидности, но си харесах тази на Мария, защото досега не ме е подвела с нищо, а пък трябваше да го приготвя кажи-речи за първи път. 

Така е, защото самата аз никога не съм си представяла ашурето като някакъв специален десерт, който може да ме съблазни особено много.  Така де, някакво сладко жито, просто. Обаче след време, пренаситена от всичките тези десерти с шоколад, сметана, маскарпоне и какво ли още не, такива семпли сладости все по-често намират място у дома. 

Носят спомени за едни по-топли и простички времена, когато да си избереш десерт в сладкарницата не беше като избор на пищността, а просто на вкус. Лелинчо ми Ицо обожава ашуре и си спомням как излизахме привечер на разходка в пловдивския квартал. Там, техни семейни приятели - арменци държаха гаражче - сладкарничка, която предлагаше четири - пет десерта и най-вкусния сладолед. Аз си поръчвах саралия със сладолед, лелинчо ми - ашуре със сладолед, а леля ми се чудеше къде го побирахме след обилната вечеря, която току-що сме омели.

Носталгичната ми натура нямаше как да не превърне този спомен в някоя вкусна рецепта, затова и реших, че преди да премина през вихрушката от торти, която съм ви подготвила, ще ви почерпя с този десерт, който ще се хареса и на постещите сред вас. не пестих нито плод, нито ядка, защото определено реших, че това ашуре, ще трябва да ви накара да се размечтаете. А ето как го приготвих:

Необходими продукти

350 г жито

360 г захар

200 г ядки ( орехи, лешници, шам фъстък) 

200 г сушени плодове ( кайсия, стафида, червена боровинка)

2 с.л.  нишесте

1-2 ванилия

лимонова кора

канела

По желание: ванилов скадолед и сок от малини

зрънца нар

Както виждате нищо сложно няма в продуктите. Аз отидох в магазин за ядки и си отмерих в различни пакетчета и грамажи от сушените плодове и от ядките. 

За житото се спрях на това, тъй като получих добри отзиви от майка ми :) Измих го добре под течаща вода, докато се избистри и след това го сложих да се вари с около три литра вода.

                             

Оставям да къкри докато се свари и макар при Мария да е отнело много време, при мен бе сигурно около 30-40 минути. Отцеждам течността в купа, но я запазвам. В друга отделям 1/3 от житените зърна.

                             

Пасирам останалите, заедно с малко от заделената течност. в купичка размивам и нешестето заедно с малко от течността. 

Нарязвам на парченца ядките и сушените плодове :) 

                     

Прибавям към пасираното жито ядките, плодовете, ванилията, лимоновата кора, захарта и останалото жито. Разбърквам всичко, добавям и размито нешесте и още малко от водичката, ако е необходимо. Връщам на котлона за още 2-3 минути.

Според мен спокойно може да се пропусне нишестето, защото то си има такова в самото жито, но по рецепта присъства и реших да го добавя. 

Разпределих готовото ашуре в чашки.

 Голяяяма вариация от чашки, защото не с получи малко количество, но вие може сами да сметнете по грамажите :) 

Украсих всяко отгоре с малко от заделените ядки и плодове, поръска канела и зрънца нар.

Получи се една наистина пъстра, коледна картинка!

Когато майка ми влезе възкликна "Аауу , каква е тази красота", а аз отвърнах: "Ашуре, да не повярваш. И аз не знаех, че може да изглежда толкова апетитно". 

Тя изтича до магазина за да потърси точно такъв сладолед, с малинов сироп, който върви идеално на десерта. Малиновия сироп леко контрастира със сладостта му, а сладоледа го освежава още повече.

Лъжичка по лъжикча и чашка след чашка..всичко се изяде :) 

Опитайте и вие и ми споделете впечатленията си в коментарите по-долу!

До скорошни, сладки срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!