Сладки "Таралежчета" / Hedgehog cookies

Усещате ли захлаждането! Май е време да поприключвам с есените рецепти и да преминавам направо към зимните?! Да, да, знам, че имам още малко време, но ако видите колко рецепти са се насъбрали в  чернови, няма да мислите така. Говоря ви за изобилие от изкусителни торти, ухайни тестени печива, сочни месни ястия и въобще нещо страшно...страшно вкусно искам да кажа.

И всичко това пред да посегна към списъка с коледните рецепти, които съм набелязал. Тази зима ще се дебелее пак, но пък на фона на всички трагедии по света, това е най-малкия ми проблем. Сигурно си мислите тази Люси дъно няма ли или краката са й кухи, къде ги побира всичките тези неща - ами както много пъти съм ви казала - раздавам. А ето и последната вкусотия, която обра овациите - тези невероятно вкусни сладки "Таралежки". Направих ги за нашата ежемесечна среща с моите баби, която се състои по обяд, което за тях е около 9. 30 сутринта в близката сладкарница. Те вече са обиколили задачите си, тъй като са станали в шест, а на мен ми трябват три аларми само за да мога да стана и да ида до там. Но пък бабите трябва да се уважават! Обичам да прекарвам време в тяхната добросърдечна и чиста на емоции компания, където всичко е казано с деликатност, любов и търпение. За тях е голяма радост, когато мога да се присъединя към някоя от техните срещи и внеса малко разнообразие и малко от моето нестандартно чувство за хумор. 

Пиейки си кафето в сладкарница, винаги си взимат по нещо от щанда със сладките, но този път аз им занесох по една кутия от тези домашни сладки. То вярно, че бабите си хвалят внучките, но моята баба не ме щади да ми дава съвети, ако нещо не е баш как трябва, затова бях много щастлива, че остана много доволна.

 "Леле, чедо, ма тя се топи в устата. Какво си й сложила?! И шоколада е много вкусен" - бе коментарът на бабето, докато хапваше от сладка. Сръбна още малко от кафето и посегна за втора "Аз ще си хапна още една, за къде да ги пазя?" Каза баба усмихвайки се с ръка на устата :) Много, много вкусни!
Ако не вярвате на моята баба, опитайте ги и вие и ще се убедите. Вече едни от най-любимите сладки, а ето и рецептата;
За около 40 бр:
250 г масло
120 г пудра захар
400 г брашно
1 ванилия
1 яйце
50 г охрехи
100 г шоколад
150 мл сметана
50 г шоколадови пръчици
Започвам като в купа смесвам захарта, яйцето, маслото, ванилията и 2/3 от брашното. Мачкам на ръка, като добавям постепенно от останалото брашно, докато получим хубаво, гладко, меко, нелепнещо тесто.

Разточвам го дълъг фитил, тъй като така ми е по-лесно да отчупвам равни по-големина късчета, които приплесквам между дланите на кръгче. Слагам в средата орехова ядки и оформям ето така:

                             

Редя в тава с хартия за печене и пъхам да се пекат на 180 градуса за около 10 минути, като гледам да останат все още бели ( зависи от фурната и големината на сладките, времето ще варира) Може да направите като за първи път половин доза, като на мен ми излязоха 26 броя сладки :) 

Оставам готовите сладки да изстинат напълно и се захващам с ганаша. Загрявам сметана в касерола на котлона и като тръгне да завира, прибавям начупения на ситно шоколад, аз предпочитам черен. Дърпам от огъня и разбърквам докато получим хубав, еднороден шоколадов сос.

Потапям по-широката част на сладките в него, а след това и в шоколадови стърготини. След като постегнат малко, топвам сладките и отпред, за да оформя муцунката на таралежчетата и с клечка за зъби рисувам очички.

                             

Нареждам в съд за сладки с похлупак и ги държа на стайна температура. Излишно е да казвам, че сладките стават все по-вкусни и меки с всеки изминал ден, защото освен ако похлупакът с който сте ги покрили е от стомана за трезори и изискващ решението на Хелрейзър пъзел за три секунди, вие ще хапвате сладки непрекъснато и почти няма да ви останат такива за отлежаване.

Самата аз изядох три-четири само докато правя снимките...ето защо реших, че трябва да раздам останалите, иначе рисувам да стана сто кила до Коледа. Но Бога ми, не съжалявам за изядените сладки...наистина са супер вкусни!

Опитайте! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Цигански шницел / Gypsy schnitzel / Zigeunerschnitzel

Днес искам да ви "подаря" една рецепта, която ми е много скъпа. Когато живях в Германия беше едно от любимите ми ястия и не пропусках случай да го хапвам, когато ми се отдаде възможност. Носи името цигански шницел и макар аналогията да не е толкова апетитна е наистина много, ама много вкусно ястие.

Аз го свързвам с циганското лято и началото на есента и макар вече да сме по-скоро до зимата, тези дни времето навън е по-скоро слънчево, а никога досега не съм излизала по толкова тънко яке по това време на годината. Много приятна и романтична есен се оказа! 

Вярно, имаше няколко дъждовни дни в нашия край, но пък през останалото време навън е идеално за разходки и аз не пропуснах да си направя такива през почините дни.

А ето на какво се натъкнах: Докато се връщах от селския пазар, където бях да си купя един голям праз, който стърчеше от раницата ми като самурайски меч ( сигурно такива са били на веганите по онова време), се наслаждавах на прошарения от златни листенца асфалт. Във въздуха се носеха различни миризми - на мокра пръст от падналия нощес дъжд, топли сладки от близката пекарна и онова неопределимо ухание на слънце, което сякаш разрежда въздуха с топлината си и става много по мек. Минах и пртез няколко витрини на кафета и заведения, от една от които двама влюбени си държаха ръцете, гледаха се влюбено, пиеха чай и си направиха селфи ( ъф корс), сигурно с хаштаг #Blessed. По-надолу по улицата обаче, в далеч по-скромната квартална сладкарница двама дядовци играеха табла и си прекарваха неделната сутрин също доста добре.

Обичам да наблюдавам живота навън, кара ме да оценявам наистина малките неща, които ми се случват и на мен, но не мога да ги видя от страни. И така докато плувах в тези топли, есенни моментй, една носталгична рецепта изплува в съзнанието ми и вече знаех какво ще си приготвя за обяд. Бях на крачки от нас, но направих лек завой до близкия магазин, където си купих четири крехки свински пържолки, а останалото вече имах в хладилника.

Запътих се към нас с такова нетърпение, че ще опитам отново толкова любимата си рецепта, която сякаш бях забравила с времето.

Докато изкачвах стълбите мислено рисувах картинката на ястието, което ще кипи от цветове и аромат, а след това ще се настаня удобно и ще си загледам някое романтично следобедно филмче!

Ако и вие имате нужда от такъв вид преживяване, съветвам ви да го направите с точно това ястие:

А ето и самата рецепта:

3 бр. чшки ( различни цветове)

4 бр. свински шнитцел

500 мл телешки бульон

1 гляма глава лук

1 скилидка чесън

1/2 ч.ч. доматен сос

80 г брашно

1 с.л. сол

1 с.л. черен пипер

1 с.л. червен пипер

2 с.л. масло

магданоз за поръсване

Започвам като си нарязвам зеленчуците на средно големи парченца - лук, чесън и чушки.

Най-красиво става с различни цветове чушки и аз предпочитам да използвам такива.

В чиния смесвам около половината от брашно. Подправям месото със сол и черен пипер и овалвам добре, като изтупвам излишното брашно. В някои магазини продават директно оформени свински шницели, но може и да ползвате любимо свинско месо ( по- възможност без мазнини като каре например), начукано на тънко.

В една супена лъжица масло и малко олио запържваме шницелите.

Запържвам до златисто и от двете страни, като след това завивам във фолио и пъхам в тавичка във фурната на 170 градуса. Тази стъпка не винаги е необходима, зависи от това какво месо ще използвате, тъй като понякога си стават готови и само на тигана. Но ако месото не е толкова крехки, пъхнете да се допекат във фурната.

През това време в още малко мазнина запържвам чесън и лука до златисто.

След това прибавям чушките и овкусявам с малко сол.

След като чушките са готови, дръпвам ги леко настрани в  тигана, и в другия му край слагам останалото масло и още малко олио. Прибавям 2-3 с.л. от брашното, поръсвам и малко по зеленчуците. Запържвам маслото в долния край на тигана в мазнината леко, докато се сгъсти и прибавям бульона.

Добавям доматите и червения пипер, като аз използвах любимия си домашен доматен сос, тъй като е леко пикантен. :) 
Ако сте сложили повечко брашно и сосът се сгъсти прекалено, просто добавете още малко топла вода.

Оставете ястието да къкри на тих огън още 10 минути.

През това време успях да изпържа малко златни картофки за гарнитура.

Сервираме ястието, като върху горещите шницели слагаме черпак от горещия, ароматен сос.

Пържени картофки и малко свеж магданоз допринасяха за тази пъстра есенна картина.

Мога да ви кажа, че това бе едно от ястието, което споделих с най-голяма неохота, тъй като много ми се искаше да си го изям сама. Но както и да е...както се казва...Щастието е истинско, само когато е споделено!

Вкусна седмица, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Шоколадово руло "Таралежка" / Hedgehog swiss roll

Много смесени чувства ме връхлитаха напоследък и не е никак типично за мен. Обикновено не се оставям на емоциите да ме лашкат от една крайност към друга и гледам да запазя присъствие на духа, но все едно се намирам някаква постоянна въртележка напоследък. Ту съм тъжна, ту весела, ту уморена, ту кипя от енергия, ту ентусиазирана, ту апатична и това щеше да е добре, ако просто са определени дни, но на мен като че ли ми се случват триста настроения в един ден, което ми идва в повечко. И точно докато ровичках пак в типичната за мен самоанализа, си дадох сметка, че времето навън е точно такова - сутрин мрак и мъгла, студено, сега през няколко минути изгрява силно слънце, вчера заврях с дреха с дълъг ръкав, но това беше точно за около час, когато слънцето се скри и след това пак зъзнах. Влизам в магазин - слънце пече, излизам от магазин - вали порой! Не знам дали има и други хора на които времето им влияе така, но аз определено ще се превърна в онези стари баби, които ще предсказват прогнозата за времето с по-голяма точност от метеоролозите.

За да не се занимавам с глупости ( като прекалено много самоанализиране) се заех с дългия лист неща за правене, който постоянно допълвам и прекалено рядко зачерквам неща от него.  Най-сетне направих преорганизация на някои кухненски шкафа, като преместих съдове, които не ползвам много често, но ми заемат доста място и освободих повече такова за нови покупки :) 

Започнах и прочистване на гардероба, който ще завърши с голямо раздаване и даряване на дрехи, изпрах пердетата и завеси, обърнах матрака, смених една изгоряла фасунга и точно, когато си мислех, че съм свършила чудесна работа, се развалиха още две-три неща. Освен това, докато разпределя ненужните за мен неща по места, всичко е сортирано в коридора, което някакви прави апартамента още по-неподреден. Чудесно, нали?!

След като реших, че няма оправия реших да излекувам душата си с любимото си занимание..готвене и похапване! 

Отдавна ми се въртеше в главата такава рецепта, защото обичам да измислям нови рецепти, особено такива, вдъхновени от любими и познати за мен десерти.

От дете обичам бонбоните "Таралежки" и макар на пазара да има голямо изобилие от къде -къде по-бутикови бонбониери, те ми носят много спомени.

Реших, че ще си направя една голяма таралежка, още повече, че си бях купила голям пакет шоколадови пръчици, които чакаха да намерят своето приложение. Самата рецепта пък е тотална импровизация, но мога да ви кажа, че понякога лошото време ражда добри идеи. Вижте и нея.

Необходими продукти:

За блата:

5 яйца

120 г захар

60 г. брашно

30 г. какао

Крем:

200 мл сметана

200 г крема сирене

течен шоколад/ разтопен шоколад

1 пак. ванилова захар с ром* ( по желание) 

Още:

шоколадов ганаш

шоколадови пръчици

таралежки бонбони

Започнах като разбих първо на сняг белтъците и захарта. 

След като станаха на сняг, започнах да прибавяме един по един жълтъците, 

а след това и брашното и какаото, като го направих на ръка и пресявайки постепенно. Важно да се разбърква бавно, с въртеливи движения, за да се запази въздушността на белтъците.

( Количеството на какаото може да варира от това, колко тъмно како ползвате. )

След това изсипах в правоъгълната тава на фурната, застлана с леко намаслена хартия за печене.

Пекох за около 20 минути на 150 градуса,а  след изпичане обърнах блата в съвсем леко навлажнена памучна кърпа и завих на руло. 

През това време разбивам сметаната, като прибавяме след това и кремата сирене. След това прибавям течния шоколад. Препоръчвам ви да използвате течен шоколад на какаова основа, не на лешникова, тъй като бонбоните нямат такъв вкус, но ако решите да не се придържате към вкуса, а само към визията, няма значение. Дали ще добавите захар в крема, зависи от това дали сметаната ви подсладена, колко е сладък течния шоколад, дали ще ползвате разточен шоколад и т.н Хубавото е, че може да опитвате и да си го нагодите на вкус. Пудра захар може да добавите по всяко време, но ако ползвате кристална, препоръчвам ви да я сложите още при разбиването на сметаната.

Ако искате кремът да бъде по-ухаен, може да добавите и ванилова захар с ром.

Развивам рулото и разпределям от крема, а в долния край нареждам няколко бонбона и завивам на руло.

След това заливам рулото с предварително направения ганаш, като рецепта за него съм писала много пъти, като например тук. 

Заливам рулото добре - може един или два пъти, зависимост колко дебела заливка искам да получа, а след това директно започвам да поръсвам шоколадовите пръчици.

Оставам да стегне на хладно.

Не знам дали можете да си представите за каква вкусотия става на въпрос....мммм

Десертът свърши точно за 40 минути, като всеки ми повтаряше, че трябва да направя пак. Аз успях да се облажа само с това парченце на снимките, но пък какво пък толкова.?! Наистина става бързо и лесно и ще направя пак!

Ще се радвам да го опитате и да ми споделите впечатленията си в коментарите! 

Сладък уикенд, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!