Мъфини червено кадифе с убийствена украса / Slasher red velvet cupcakes

Едва ли има някой да не обича торта "Червено кадифе" ( рецепта тук), която е символ на романтика и красота. Е, днес ще свържем червения й цвят с нещо по-типично за предстоящия празник, а именно едни убийствено-червени мъфини. 

Освен изключително сочни и вкусни, този път ги направих и с пълнеж от шоколад и супер шапка от пухкав крем. 

Украсата е малки ножчета от захарно тесто, които може да изработите сами, или да ви подари добра приятелка, както се случи при мен. Моята пословична лудост е известна на моите приятели, затова кой когато си дойде от чужбина ми донася някоя такава глезотия и ми я подарява с димите " Като го видях и веднага се сетих за теб"

Няма да изброявам какви неща са ми подарявали до сега, но мога да ви кажа, че като си сложа вампирските зъби, дългата перука, латексови уши и средновековни доспехи ми е много приятно да си режа зелето на мини гилотината в кухнята :) 

И така, у дома винаги е неспирен празник на празненствата и сетивата, затова днес ви предлагам нещо точно такова - празнично и изкусително.

За тези от вас, които все още се чудят как да постигнат перфектния цвят за червено кадифе, ще има и споделена малка тайна, която може би ще си спести много ядове.

Рецептата е идеална и за други поводи, затова грабвайте лист и химикал и записвайте.

Необходими продукти:

За мъфините:

1 1/2 ч.ч. брашно София мел за кекс

3/4 ч.ч. захар

2/3 ч.ч. прясно мляко

1/2 ч.ч. олио

2 с.л. кисело мляко

3-4 капки лимонов сок

2-3 с.л. какао

1/2 ч.л. сода

1 ванилия

1 яйце

червена боя

щипка сол

За крема: 

200 г крема сирене

300 мл бита сметана

захар на вкус

1 ванилия

Още:

течен шоколад

червен сироп/ топинг

За направата им в купата на миксера разбиваме постепенно, яйцата и захарта. Прибавяме след това едно по едно прясното мляко, в което сме капнали лимоновия сок и сме го оставили за една минута да престои. след това прибавяме олиото, киселото мляко и ванилията.

                             

Пресяваме си брашното с чаша и започваме да прибавяме постепенно към течната смес, заедно със содата, солта, боята и какаото. 

                          

Много често хората изпитват затруднение в създаването на цвета, и точно затова какаото се слага за да засили червения цвят. Аз използвах не много наситено какао, защото иначе рискувах да стане кафяв блата. Но аз ви препоръчвам да купите като цвят не коледно червено, а бургундско. Така може да се радвате на наистина наситено червено.

Готовата смес разпределяме във формички за мъфини като от големите излизат около 12-14 броя, а в по-малките - тройно. Аз ги направих мешани - малки и големи. Пека ги на 170 градуса докато се надигнат и капачето се запече, но седи все още сочно.

Хубавото на тази рецепта е, че дори мъфините да не ви станат перфектни на вид - криви и т.н, не е от значение. Изстудените вече кексчета изравняваме на външен вид, като изрязваме излишното и правим малки дупки в средата, събирайки всички трохи в купа.

След това запълваме сърцевината им с течен шоколад и топваме върха им отново при трохите, което го оформя равно.

С миксер разбиваме сметаната и 1/3 ч.ч. захар ( ако е неподсладена) и прибавяме кремата сирене и ванилията.

Шприцоваме получения крем върху мъфините.

Отгоре правим пръски с плодов сироп, някакъв топинг или в моя случай, останалия ми карамел от ябълките тук. Загрях част от него, като просто прибавих още малко глюкоза, което го направи по-течен и с него направих тези вкусни, лепкави карамелени пръски.

 

Ако и на вас ви иде да убиете някого от време на време ( че, на кой не му се иска), не го правете наистина, а убийте това чувство с тези невероятни кексчета.

В краен случай, най-много да умрете от преяждане, защото едва ли ще се спрете на едно.

Точно когато си мислите, че зад пухкавата текстура и още по-пухкав крем няма какво да се крие повече, изведнъж усещате в сърцевината им шоколад, който се разтича от нея.

Аз ви пожелавам един Killer Halloween и до още по-зловещи срещи...догодина :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Карамелизирани ябълки с мек карамел / Candy Apples Recipe

Днес ще ви представя една рецепта, която едва ли ще ви подсигури вечерята за деня, но със сигурност ще сгрее душата на мнозина от вас. Добре познатите ни от детството захаросани ябълки. Кой ли не се захласвал пред бляскавата им визия, като нарисувани в някоя приказна анимация и с ухание на топъл карамел.

Един изключително подходящ за сезона десерт, който няма да ви коства много средства, нито усилие за направата му.

Самата аз се каня от години да приготвя тези ябълки, и щом ми попаднат подходящи плодове у дома, като размери, свят и така нататък, веднага съм почвала да планирам направата им..и така всяка година..само планове. Ту ми липсваше захар, ту боя, ту клечки за ябълките, ту ябълките не бяха баш каквито исках.

Затова, тази година решена, че няма да оставя една рецепта да ми бърка в здравето всяка есен, реших, че ще си приготвя карамелизираните ябълки, с каквото има под ръка и въобще няма да се спирам пред нищо.

Една от причината винаги да ме е спирала леко тази рецепта е, че първата хапка за пробиване на твърдия карамел е много трудна, затова когато попаднах на такъв, който седи меко, като меките бонбони, си казах, ето тази рецепта ще е ( Доверих се на Руми и Ева :) ).

Вече бях взела няколко малки зелени ябълки от магазина и макар да са по-подходящи червените, защотъо ще засилят цвета, зелените ми допадат повече на вкус.

Реших, че ябълките ще бъдат чудесни за подарък на децата, които очаквах да ми гостуват и със сигурност ще им намеря занимавка, която в края на краищата ще ги накара да изядат и някой пресен плод.

Ако всичките тези доводи в полза на този десерт са ви спечелили, вижте и самата рецепта:

Необходими продукти:

6 бр. ябълки

1/4 ч.ч. глюкоза

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. течна сметана

2 с.л. масло

червена сладкарска боя

Първо измих и подсуших ябълките. Махнах дръжките и на тяхно място заучих дървен шиш. Тези за месо са много тънки, затова ползвах клечки за китайска храна, които имах у дома. Вие може да ползвате и дръжки от сладолед, както и дървени клонки за повече артистичност.

Като за първи път, на мен ми трябваше нещо стабилно, с което да съм сигурна, че ябълката няма да ми се изплъзне и пльосне в карамела :) 

С чаша си отмерквам глюкозата, като тук ще отбележа няколко трика за нея. за да ви е по-лесна за изсипване от буркана, може да я загреете за кратко на вода баня или пък за няколко секунди в микровълновата.

Много често ме питат и от къде да си набавите глюкоза, затова пак казвам, че по-големите вериги като Билла и Кауфланд, Метро или друг вид по-големи супер маркети също имат, просто и аз не съм обръщала внимание в началото :) 

Слагам захарта и глюкозата в касерола на котлона да заврат. Хубаво е да не разбърквате карамела в началото, а само леко да раздрусвате с кръгови движения тиганчето на котлона, за да не се образуват бучки.

Ако тръгне да ви загаря на места обаче, не му мислете, а си го разбъркайте. ( И да стане на бучки, има как да се оправи) 

Загрейте сметаната в микровълновата през това време до точка на кипене и добавете  в нея червената боя.

Дръпнете карамела от котлона и прибавите сметаната при непрекъснато бъркане на тънка струйка. Сместа ще тръгне да стяга.

Върнете на котлона и прибавете маслото. сега на по-тих огън оставете всичко да се разтопи отново и да се хомогенизира в хубав, червен и плътен сос. (Ако все пак са ви са се получили бучки, не се притеснявайте, а минете соса с пасатора.)

След това потапям ябълките, като за да стегнат по-бързо, аз ги бях охладила предварително. 

Нареждам ги върху силиконова подложка или хартия за печене, за да се отцеди излишния сос. ако ябълките ви са зелени като моите, може да искате да ги потопите още един-два пъти след това, за да стане по наситен цвета. 

За тази цел ще е хубаво да загрявате отново сместа, тъй като след охлаждане стяга бързо.

В крайна сметка се получиха едни малки бижута, които допринесоха идеално за есенната украса на масата.
А когато моите гости ги получиха,  очите им блеснаха. Вкусни десерти има навсякъде, но тези  остават в сърцето като скъп спомен.

И тъй като карамелът беше мек, лесно можете да се обели от ябълката, без да рискувате някой зъб.
Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

The Unholy Photo shoot: Vampire Nun and Priest / Хелоуин : Грим идея - Монахиня и свещеник вампири

* Внимание! Статията не се препоръчва на хора приемащи нещата твърде на сериозно, религиозни фанатици или такива без чувство за хумор.

Темата за обръщането на изначално положителни и печелещи доверието ни персонажи към силите на злото и мрака отдавна е експлоатирана до краен предел в литературата, киното и телевизията.
Все пак те успяха да превърната нищо неподозиращата Фея на зъбките в едно от най-гадните неща, което може да те застигне, след разстройство в безтегловна среда.

Да не говорим, че дори най-невинните анимационни герои не са застраховани към смяна на житейската философия и преобръщаме към други религиозни течения:

Днешното ми предложени за грим и костюм за Хелоуин е свързано с представителите на светата църква или иначе казано, хората който би трябвало да са с връзки и да се ползват със специални протекции от Горе, за да не ги застигат такива чуми. Да, ама не! 

През последните години гледахме доста филми и за обсебени и леко не у ред отчета, монахини и други богослужители. 

                       

Както виждате, знам за какво говоря :) 

                     

Гледам филми на ужасите, както хората гледат новини всяка вечер, с тази разлика, че моите филми не са толкова страшни като новините. :)

                     

Много хора не разбират, че по-голямата част от любителите на Хелоуин извън Америка, където е вече комерсиализирана традиция, са именно артисти и хора на изкуството. Това, което дава този повод на повечето гримьори, фризьори и скулптори, както и други хора, занимаващи се с изкуство е голямо поле за изява, което в други празници не съществува.

Повечето професионалисти в  специалните ефекти са започнали именно увлечени от грима покрай Хелоуин, достигащи до това да правят такива за големия екран. 

За мен това също бе голяма мечта, но за съжаление България няма основа за такъв вид филми, освен ако не са чужди продукции. Затова Люсата си остана само с мераците и гримирането по Хелоуин.

Както и всяка година и тази няма да ме подминат досадните коментари за чуждия празник, как може да се увличам по него, по дяволски неща и всякакви други ужасии. ( massive eyerolling) Не знам как някой все още си мисли, че тази мисъл е първично негова и нечувана досега, и че концепцията за свободата на словото ще бъде моментално променена заради собствения им комфорт и тесногръдие.
Вие не празнувате един празник, аз не празнувам десетки, но едва ли ще ме видите да мърморясвам.

Сигурно тематиката на днешните костюми не помага за целта, което сигурно ще доведе до няколко отписване на последователи на блога, както всяка година. Е, това е техен избор, което ще ги лиши от останалите чудесни публикации и рецепти в него, а пък мен ще ми спести няколко злобни коментара :) 

Но стига съм се презастраховала с думи - ясно ми е, че съм се запътила надолу, вместо нагоре, затова и си нося нещо да осветява тъмния път. С такова черно чувство за хумор, влечение към тежката музика и света на чудовищата, какво друго да се очаква. 

Понякога за да бъдеш добър и лъчезарен човек, трябва да имаш нещо, което да служи за катализатор на лошите мисли и настроение, в което всеки попада понякога. според мен творческото себе изразяване е точно това, което ми дава всичко това, от което имам нужда. За някои хора това е хвърляне на салфетки, шопинг или клюкарстване за другите, а за мен - думкане на барабани, куфеене на концерти и "малко" ужаси "от време на време". :)

Но малко думи и за днешната фото сесия: Може би се забелязва, че е вече на няколко години, но все не стигах до нея да я публикувам. Митко още беше с къса коса и брада, в един цвят (не като сега - 50 нюанса сиво)

Спомням си, че доста се позабавлявахме на домашното парти, подхвърлящи всякакви тематични шеги.

Гримът не е основният тук в случая, както се вижда, а по-скоро костюмите. Преди да се прежалите със сто лева в близкия секс шоп, не се излагайте, ами вижте какво може да направите.

За свещеника просто сложете черно поло и сако, с парче бяло тиксо на полото, имитиращо якичката.

За вампиро-хинята :) просто не нахлузвайте бяло поло докрай, а го оставете около главата си. Черно парче плат върху нея с безопасни игли и черна рокля надолу ще свърши същата работа.

С всичко останало може да развихрите въображението си, пък кой колкото има. 

Като стари снимки не са ми едни от най-любимите, но пък всеки е почнал от някъде. 

Страховит Хелоуин, приятели и очаквайте още тематични публикации! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!