сряда, 25 октомври 2017 г.

The Unholy Photo shoot: Vampire Nun and Priest / Хелоуин : Грим идея - Монахиня и свещеник вампири


* Внимание! Статията не се препоръчва на хора приемащи нещата твърде на сериозно, религиозни фанатици или такива без чувство за хумор.


Темата за обръщането на изначално положителни и печелещи доверието ни персонажи към силите на злото и мрака отдавна е експлоатирана до краен предел в литературата, киното и телевизията.
Все пак те успяха да превърната нищо неподозиращата Фея на зъбките в едно от най-гадните неща, което може да те застигне, след разстройство в безтегловна среда.

Да не говорим, че дори най-невинните анимационни герои не са застраховани към смяна на житейската философия и преобръщаме към други религиозни течения:


Днешното ми предложени за грим и костюм за Хелоуин е свързано с представителите на светата църква или иначе казано, хората който би трябвало да са с връзки и да се ползват със специални протекции от Горе, за да не ги застигат такива чуми. Да, ама не! 
През последните години гледахме доста филми и за обсебени и леко не у ред отчета, монахини и други богослужители. 

                       

Както виждате, знам за какво говоря :) 

                     

Гледам филми на ужасите, както хората гледат новини всяка вечер, с тази разлика, че моите филми не са толкова страшни като новините. :)

                     

Много хора не разбират, че по-голямата част от любителите на Хелоуин извън Америка, където е вече комерсиализирана традиция, са именно артисти и хора на изкуството. Това, което дава този повод на повечето гримьори, фризьори и скулптори, както и други хора, занимаващи се с изкуство е голямо поле за изява, което в други празници не съществува.

Повечето професионалисти в  специалните ефекти са започнали именно увлечени от грима покрай Хелоуин, достигащи до това да правят такива за големия екран. 
За мен това също бе голяма мечта, но за съжаление България няма основа за такъв вид филми, освен ако не са чужди продукции. Затова Люсата си остана само с мераците и гримирането по Хелоуин.




Както и всяка година и тази няма да ме подминат досадните коментари за чуждия празник, как може да се увличам по него, по дяволски неща и всякакви други ужасии. ( massive eyerolling) Не знам как някой все още си мисли, че тази мисъл е първично негова и нечувана досега, и че концепцията за свободата на словото ще бъде моментално променена заради собствения им комфорт и тесногръдие.
Вие не празнувате един празник, аз не празнувам десетки, но едва ли ще ме видите да мърморясвам.







Сигурно тематиката на днешните костюми не помага за целта, което сигурно ще доведе до няколко отписване на последователи на блога, както всяка година. Е, това е техен избор, което ще ги лиши от останалите чудесни публикации и рецепти в него, а пък мен ще ми спести няколко злобни коментара :) 


Но стига съм се презастраховала с думи - ясно ми е, че съм се запътила надолу, вместо нагоре, затова и си нося нещо да осветява тъмния път. С такова черно чувство за хумор, влечение към тежката музика и света на чудовищата, какво друго да се очаква. 


Понякога за да бъдеш добър и лъчезарен човек, трябва да имаш нещо, което да служи за катализатор на лошите мисли и настроение, в което всеки попада понякога. според мен творческото себе изразяване е точно това, което ми дава всичко това, от което имам нужда. За някои хора това е хвърляне на салфетки, шопинг или клюкарстване за другите, а за мен - думкане на барабани, куфеене на концерти и "малко" ужаси "от време на време". :)

Но малко думи и за днешната фото сесия: Може би се забелязва, че е вече на няколко години, но все не стигах до нея да я публикувам. Митко още беше с къса коса и брада, в един цвят (не като сега - 50 нюанса сиво)

Спомням си, че доста се позабавлявахме на домашното парти, подхвърлящи всякакви тематични шеги.
Гримът не е основният тук в случая, както се вижда, а по-скоро костюмите. Преди да се прежалите със сто лева в близкия секс шоп, не се излагайте, ами вижте какво може да направите.
За свещеника просто сложете черно поло и сако, с парче бяло тиксо на полото, имитиращо якичката.



За вампиро-хинята :) просто не нахлузвайте бяло поло докрай, а го оставете около главата си. Черно парче плат върху нея с безопасни игли и черна рокля надолу ще свърши същата работа.


С всичко останало може да развихрите въображението си, пък кой колкото има. 
Като стари снимки не са ми едни от най-любимите, но пък всеки е почнал от някъде. 

Страховит Хелоуин, приятели и очаквайте още тематични публикации! 





Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




вторник, 24 октомври 2017 г.

Веганско чили / Vegan Lentil Chili


Хванат на местопрестъплението

В последно време съм Властелинът на супите! Правя ги от всичко, което се намира в къщи, затова не оставяйте неща около мен, ако не искате да ги видите сготвени. Както има хора, които могат да направят раЧия от всичко, други като мен си правят супички. И едното и другото е идеално за студено време, с тази разлика, че с моето предложения няма да ви уволнят, ако ви хванат да го консумирате на работа ( то за първото е най-важно да не те хванат, че иначе как се издържат осем часа )

Ноа бърка на сестра ми в "Здравето" :) 









След последното ми гостуване при моя племенник Ноа в Холандия, познат още като Палачинка, още повече ъпгрейднах уменията си в супо-правенето, тъй като той си ги хапва на корем. За сведение, познат е като Палачинка, защото аз му го измислих, но той харесва тази дума и се усмихва до уши.

Сестра ми леко се притеснява дали няма да помисли някъде по пътя ,че това е истинското му име, но аз я уверих, че това е риск, който трябва да поеме с такава сестра като мен и толкова сладко бебе като него. :) 

Трябва всичко да се провери в тази къща! 

Малкия барбарон сега е в най-забавната си фаза, където все още си е бебе, но по-пораснало такова и прави умело бели за част от секундата, измъкващ се от тях с невинен поглед и чаровна усмивка.


Oсвен него обаче, на моите супи се кефят и останалите членове на семейството, като сестра ми, която се храни предимно с авокадо, йогурт и желирани бонбони каза докато хапваше на майка ми " Много обичам супите на Люсата". Сгря ми душата като топла супичка <3

Но стига с тези супосравнения..днес ще ви представя нещо супоподобно, но пък супЕр вкусно - веганско чили!


Едно невероятно ястие, което ще ви накара да примлясквате от удоволствие и съскате от пикантност, ако решите да добавите към него. Както знаете чилито се прави обикновено с боб и кайма/ месо, но в случая попаднах на тази невероятна рецепта и не чаках покана за да я опитам.

Препоръчвам ви да я направите с всичките добавки, колкото и вътрешния ви глас да ви подканва да си направите традиционната българска леща и да се убедите - разнообразието е добро нещо! 


А ето и списъкът с продуктите:

1 глава лук
4 скилидки чесън
2 зелени чушки
1 чаша  леща ( от 250 -300 мл) 
400 г млени домати
 Подправки: сол, черен пипер, чили на прах.млян кимион
лют пипер на люспи, какао
олио/ зехтин

За топинг: кмалки кубчета краставаица ( авокадо)
кашкавал/ кисело мляко ( ако не е веган) 


Започваме като нарязваме лука, чесъна и  чушките на не много ситно :) 


Отмерваме си леща, като аз използвах една чаена чаша от към 250 мл, но вие може да сложите и повече, в зависимост какво количество ще правите :) Почистваме я и измиваме.


В тенджера запържваме лука и чесъна в малко мазнина на средна степен на котлона.


Прибавяме и чушките и пържим няколко около пет минути, като овкусяваме на вкус със сол и черен пипер.

След това прибавяме лещата и разбъркваме добре. Овкусяваме с подправките ( без какаото, което се слага накрая и е по желание), като и те е добре да са на вкус, но все пак това е чили, така че е добре да го направите по-ароматно :) 


Накрая прибавяме млените домати и вода, като водата е добре да прецените на око, в зависимост от съда и колко течно искате да стане чилито ( аз добавих първоначално около 600 мл). Подправяме с още малко сол и пипер и оставяме сместа да заври, след което намаляваме и оставяме да къкри до пълното сваряване на лещата.


Всички, които са готвили леща знаят, че всяка леща се вари за различно време, затова хубаво да я проверявате, като ако ви се струва, че водата е извряла и яденето е  много гъстичко, просто добавете още малко топла вода.



Ако пък сте я направили рядка, използвате трика от оригиналната рецепта и просто пюрирайте 1/3 от лещата, което мигновено ще я сгъсти :) 
накаря може да добавите шипка-две какао, но и да го пропуснете няма да усетят много от вас.
Чилито се сервира с различни добавки, като аз си избрах рендосан кашкавал, ( щото не съм веган и никога няма да бъда, аз съм просто човек), свежи парченца краставичка (един от най--чудесните елементи на това чили, опитайте) и ако желаете още пресни подправки - магданоз, зелен лук или люта чушка :) 



Ноата може да е малък още за люто, макар, че не си личи, ако се съди по памперса. Но ние сме големи хора и няма ад се даваме на сезона на настинките току-така! Пригответе си това чудесно ястие, а след това ми пишете, защото искам да знам какво мислите :) 
Усмихнат ден, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



събота, 21 октомври 2017 г.

Оризов пудинг с карамелизирани круши и орехи /Creamy Rice Pudding With Pears And Walnuts



Студено, топло, слънчево, дъждовно, весело, тъжно..такова е времето през октомври, такава съм и аз. Тъкмо се заредя с енергия и върша по сто задачи на ден и на следващия ден се събуждам с тежест в главата и едвам се вдигам от леглото. 


Тъкмо нагодя организма си към по-хладното време и мисленето си към мрачните тонове навън с подходяща музика и дрехи и след ден-два пак светне това слънце да ме заслепи като вампир - ранна утрин. Не искам да мрънкам, но може би именно заради това непостоянство в климата се разболях, а кой не е леко кисел тогава?! 

Гърлото така ме болеше, че нищо не можех да си представя да ям, докато не попаднах на тази рецепта - нежен и гладък, кремест оризов пудинг с карамелизирани круши..ммммммм

Един много семпъл десет, но носещ незбарвим вкус и усещане за есен.



Моята рецепта, за разлика от моето вдъхновение, е малко по-простичка и лесна за приготвяне, като за оризовия пудинг се спрях на рецептата на мама, която гарантира най-успешния и вкусен метод за нея. Откакто го е открила всеки втори я кара да му прави мляко с ориз и реших, че и аз ще взема да си го спретна по съшия начин  - хем да го опитам и аз, хем да се науча и аз на тази тънкост, ако пък ще дойде толкова специална.
Но няма да отлагам повече, ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
За оризовия пудинг:
1/4 ч.ч. ориз
1 л прясно  мляко
1/2 ч.ч захар
1 пръчка канела ( 1/2 ч.л. на прах или повече)
кората на лимон
1 ванилия

За крушите:
2 бр. круши
1 литър вода
200 г захар
1 пръчка ванилия

За карамела:
25 г масло
25 г захар
2 с.л. мед
орехи

Започваме като накисваме ориза за половин час в хладка вода.
През това време пошираме крушите. Измиваме и обелваме плодовете. В касерола кипваме водата,захарта и ванилията, а след това прибавяме и крушите. Оставаме ги да къкрят за 10 минути, докато омекнат добре и забито в тях ножче се изважда лесно.


Дърпаме от огъня и оставяме да се охладят. 
През това време, прибавяме ориза към кипналото мляко с канела и оставяме да врат около 30 минути на слаб огън.

                     

След половин час добавяме и захарта и лимоновата кора и варим още 30 минути, като разбъркваме периодично.
Готовия пудинг разпределяме в чашки или купички и оставяме на страна.

                     

Накрая приготвяме карамелизираните круши. За целта слагаме маслото в тигана и поръсваме със захарта, а отгоре нареждаме крушите - разполовени или нарязани на резени. Добавяме и меда отгоре, както и шепа орехи. оставяме всичко да се карамелизира, като обръщаме крушите и от двете страни.


Накрая разпределяме от ароматните плодове и ядки върху вече ухайния ориз.


Веднага щом загребах с лъжичката през нежната и сочна круша до пухкавия, кремест ориз , устата ми се напълни с неутолимото желание да изям цялата купичка.


Приканвам ви да опитате и вие този вкусен десерт и да се убедите сами, а ако искате да впечатлите някого - пригответе му го и той със сигурност ще ви каже, че никога не си е представял, че млякото с  ориз може да бъде толкова изискан и впечатляващ десерт!
 Сладки почивни дни, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...