Праскови на грил с крем маскарпоне /Grilled Peaches with Mascarpone Ice Cream

Ако лятото не се наядем на вкусни плодове, то кога?! Затова и десертите често включват някои от сезонните плодове, по-малко или повече.

Днешният е с основна съставка праскови, но въобще не се заблуждавайте, че не може да се конкурира с други засукани десерти. Идеален е, ако посрещате гости и трябва набързо да спретнете нещо сладко. 

(За подходящ фон, докато си четете рецептата, съм подбрала тази песен, с която искам да поздравя и моя приятел Ванката, който винаги си я припяваше със завиден кеф, когато работехме заедно в радиото)

Прасковите са сред любимите ми плодове и не пропускам да експериментирам с тях. Тази година обаче повечето плодове не бяха много сладки, затова и реших, че тази им версия може "да поправи това". Оказа се истинско удоволствие за сетивата и ако потърсите малко сили да станете от дивана, затиснати от летния мързел, съм сигурна, че няма да съжалявате. Стават много бързо, а в комбинация с този пухкав маскарпоне крем (вариация на сладолед), просто ще опаткате не една-две. :) 

Но това са просто плодове, така че недейте да им броите калориите толкова. А ето и самата рецепта и се убедете колко лесно и бързо става:

Необходими продукти:

3 бр. праскови (може и повече)

100 г захар

ром, вода

ядки (използвах фъстъчен крокан за поръсване) 

За крем-сладоледа:

2 белтъка

250 г маскарпоне

100 мл сметана

100 гр захар

1 ванилия

Измиваме прасковите и ги разполовяваме. Овалваме ги в захар и ги поставяме на грил тигана. Когато захарта започне да се карамелизира, слагаме малко от рома.

Обръщаме прасковите и повтаряме процедурата, като може да добавите малко вода, тъй като алкохолът се изпарява, а по тигана остава наистина вкусен сос, който после може да сервирате към десерта.

Още топлите, леко "пияни" захаросани праскови сервираме с по една лъжица от изстудения крем - сладолед, който сме направили преди това. Казвам крем-сладолед, тъй като можете да го сервирате като крем или да го замразите като мен и си се получава много вкусен сладолед.

Приготвяме го като разбиваме белтъците със захарта на сняг, прибавяме маскарпонето, както и предварително разбитата сметана.

Прехвърлям в подходящ съд и го слагам във фризера да стегне.

Слагаме лъжица от крема върху топлите праскови, заливаме с малко от соса и поръсваме с ядки. Аз се спрях на фъстъчен крокан, но мисля, че почти всички ядки ще са подходящи тук.

Препоръчвам ви да използвате по-сочни и зрели праскови, тъй като ще бъдат по-лесни за хапване с лъжичка.

И така, оставям ви с тази свежа идея за десерт, а пък за понеделник съм ви приготвила една рецепта за месо, което ще ви отвее главата направо...,

но дотогава - сладък уикенд, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнени тиквички "Бурито" / Zucchini Burrito Boats

Случи се! Най-сетне се случи! Желанието  да пусна печката се появи в едни от най-горещите дни това лято, но пък беше към края на деня, когато усетих излизащия вятър и приближаващата прохлада от загатващия се във въздуха дъжд. Реших - сега или никога!  Най-накрая ще възвърна загубилите ми се кулинарни сили и ще се опитам да "се върна в играта" с нещо толкова вкусно, че ще си заслужава цялото бързане. 

Оставаше около час преди домашните да се приберат, затова ми се наложи да разчитам на пъргавост, която само скоростно прибиране на дрехите от простора, когато съседката над нас започне да си мие терасата може да отключи. 

За щастие, рецептата на която се бях спряла от няколко дни не изисква много време за приготвяне, ето защо вярвам, че може да бъде и вашата идеална седмична вечеря. 

Представям ви невероятните пълнени тиквички "Бурито". Можете да ги приготвите във вегетариански вариант, като използвате като основна съставка сверен кафяв ориз, или пък да ги направите както си трябва - вкусни, оставяйки ориза да си седи в шкафа, и заменяйки го с месо :) 

Каквото и да изберете, сигурна съм, че ще ги харесате, затова няма да увъртам много, а минаваме на рецептата.

Необходими продукти:

4 бр. тиквички

1бр. голяма глава лук

1бр. домат

2 бр. зелени чушки

1 ч.ч сварен червен боб

1/3 ч.ч. доматено пюре

 1 ч.ч. сварен кафяв ориз или 200 г телешка кайма

1/2 ч.ч. сварена царевица

170 г кашкавал ( аз ползвах чедър) 

подправки: сол, черен пипер, червен пипер, лют пипер, чубрица, кимион, чесън на прах

Започвам като в тенджера слагам вода малко по-малко от половината, щипка-две сол и оставям да заври. През това време измивам и разполовявам тиквичките по дължина. 

Издълбавам ги с помощта на лъжица и нарязвам сърцевината на кубчета. Бланширам тиквичките за кратко във врящата вода. Отцеждам от водата и ги редя в тавичка.

                        

В тиган слагам олио и запържвам сърцевината от тиквичките. Изваждам в купа и оставям настрана. 

След това в същия тиган слагам още малко олио и запържвам нарязания на ситно лук.

Прибавям каймата и запържвам отново, като се опитвам да я раздробя на дребно. Овкусявам с подправките, като те са на вкус и прибавям доматеното пюре. Разбърквам всичко.

               

Прибавям нарязаните на кубчета зелени чушки, сърцевината от тиквичките, 

а след това боба и царевицата ( използвах от консерва). Накрая прибавям нарязания на кубчета пресен домат. Разбърквам всичко още веднъж.

С получената смес пълня тиквичките. Слагам малко вода в тавата и пъхам да се пекат на 180 градуса за около половин час.

Ако тръгнат да се запичат много, покрийте с фолио.

Преди да ги извадите, поръсете с рендосания кашкавал и запечете за още няколко минути.

Сервирайте гарнирани с нарязан пресен магданоз, домати, зелена люта чушка и малко тортила чипс.

Последното не е задължително, но аз пък сметнах, че идеално допълва "картинката" в чинията :)

Не мога да ви опиша каква вкусотия се крие в тези тиквички - ще трябва да опитате сами!

Ако го направите, не пропускайте да оставите своите отзиви в коментарите! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Каноли / Cannoli

Имали ли сте един от онези стръвни моменти, в които така ви се дояжда нещо, че го приготвяте по нощите, само и само да заспите спокойно, че ще го опитате на сутринта и животът ви отново ще има смисъл. Не? Само аз ли съм така? Добре, няма значение, преминаваме нататък.....Nothing to see here! 

Ще перифразирам : Малко са десертите, които могат да ме изкушат да се вдигна от дивана след определен час, пък камо ли да готвя в тая жега, но истината е, че летните вечери са едни от малкото моменти, когато може да се усети поне някаква прохлада, затова и всъщност не е толкова лоша идея. Да кажем, че точно това имах предвид, когато приготвих тези каноли в три през нощта. 

Лято е, а аз съм по-далеч от морето и каквато и да е било форма на почивка отколкото някога мога да бъда. Затова освен непрекъснато отнасяне в главата ми за да си мечтая за прекрасните кътчета по земята, по които мога да се излежавам с коктейл в ръка, периодично се появяват и разни спомени от миналата година по това време. Тогава имахме възможност да отскочим до Милано (стига съм отскачала само до Кауфланд и Изипей, ба*и) и отново се заредих с тоново кулинарно вдъхновение.

Не съм от хората, които купуват сувенири, тъй като предпочитам да изям и изпия парите си до последно, а пък спомените да останат в главата, сърцето или в краен случай - на "лента".

Същата година направих изключение обаче - купих кутия чудесни, автентични, италиански каноли за да занеса на майка ми, та най-сетне да ги опита и тя. Тя знае за пословичната ми любов към този десерт и понякога се шегуваме, че нещо може да е вкусно, ама "не е каноли". 

Когато й ги подарих, признавам си, малко се притеснявах. Не само, че й подарявах нещо, което едвам се въздържах да не изям по пътя, но, ами ако кажеше:" Ами, хубаво е, ама не е нещо особено", щеше да ми се пукне жлъчката. 

Дори, и мафиотите не могат да пренебрегнат неустоимия вкус на канолите, както видяхме в "Кръстникът" и култовата сцена с Питър Клеменца, който нарежда: "Остави пистолета. Вземи канолите!"

Е, мамчето се отърва и не й се наложи да спи с рибите, тъй като се влюби във вкуса им още с първата хапка. Аз седях ококорена, гледайки я как дъвчи лакомо и питах "Нали? Нали? Не е ли най-вкусното нещо на света?"

От този ден насетне съм приготвяла каноли няколко пъти и с ръка на сърцето си мога да заявя: Този вкус няма да ми писне никога!

Много се надявам да ви убедя да ги приготвите, ако не сте ги правили досега, особено ако сте сред любителите на чийзкейковете и чийз-десертите. Основна част в тази рецепта играе рикотата, затова от сега казвам, аз не бих я заменила с друго! Но ето и останалите продукти:

Необходими продукти:

За черупките:

2 1/2 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. захар

1 ч.л. канела

4 с.л. масло

5 с.л. червено вино

2 яйца ( + един белтък )

олио за пържене

За крема:

500 г рикота

2/3 ч.ч. сметана за разбиване / маскарпоне

3/4 ч.ч. пудра захар

1-2 ванилия

щипка канела

100 г шоколадови капки 

захаросани портокалови корички/ коктейлни черешки

Рецептата всъщност не е никак сложна и затова не беше голяма философия за приготвяне дори и в три през нощта. Като цяло смесваме съставките за черупките (без белтъка) в купа до получаването на тесто, което може да се моделира. Увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за около половин час. 

                       

След това загряваме в касерола олио, като за маслена баня. 

Подготвяме си и формичките за канолите, които изглеждат ето така и се продават по три в комплект в магазините за левче. Аз съм си купила само един комплект, тъй като са напълно достатъчни според мен. Леко ги намаслявам с масло.

Изваждаме тестото от хладилника и го разточваме на тънък лист. Изрязваме кръгове с помощта на чаша, моите бяха с диаметър около 9 см. Увивам около формичката и намазвам с белтък, за да залепнат краищата. 

                 

Пускам ги да се пържат до златисто в маслената баня, като ги обръщам от всички страни.

Изваждам черупките и ги редя върху решетка. Ще забележите, че те не са никак мазни. Издърпвам тръбичките с помощта на по-дебела салфетка, тъй като са горещи.

Процедирам така и с останалата част от тестото и макар да изглежда като голяма врътка, всъщност не отнема толкова много време, тъй като черупките са тънки и се пържат бързо. Оставям ги да изстинат напълно.

Следващата стъпка е да направи крема за пълнеж. За целта смесваме рикотата с пудрата захар. Италианците предпочитат да отцедят рикотата известно време преди това, като след това я прекарват през сито, така че да стане още по-фина и въздушна. Ако не ви се прави тази процедура - няма страшно. Кремът ще стане и така. Прибавете и битата сметана (или маскарпонето, ако не обичате сметана). Аз предпочитам варианта със сметана, тъй като кремът става по-въздушен и лек. Накрая овкусяваме с нарязаните портокалови корички, ванилията, канелата и прибавяме шоколадовите капки.

С този крем пълним канолите, с помощта на пош.

Може да ги украсите с още шоколадови капки, захаросани портокалови корички или коктейлни череши.



Поръсете с пудра захар, врътнете ключа на вратата и се настанете удобно, защото ще падне плюскане...
Сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!