Пълнени тиквички "Бурито" / Zucchini Burrito Boats

Случи се! Най-сетне се случи! Желанието  да пусна печката се появи в едни от най-горещите дни това лято, но пък беше към края на деня, когато усетих излизащия вятър и приближаващата прохлада от загатващия се във въздуха дъжд. Реших - сега или никога!  Най-накрая ще възвърна загубилите ми се кулинарни сили и ще се опитам да "се върна в играта" с нещо толкова вкусно, че ще си заслужава цялото бързане. 

Оставаше около час преди домашните да се приберат, затова ми се наложи да разчитам на пъргавост, която само скоростно прибиране на дрехите от простора, когато съседката над нас започне да си мие терасата може да отключи. 

За щастие, рецептата на която се бях спряла от няколко дни не изисква много време за приготвяне, ето защо вярвам, че може да бъде и вашата идеална седмична вечеря. 

Представям ви невероятните пълнени тиквички "Бурито". Можете да ги приготвите във вегетариански вариант, като използвате като основна съставка сверен кафяв ориз, или пък да ги направите както си трябва - вкусни, оставяйки ориза да си седи в шкафа, и заменяйки го с месо :) 

Каквото и да изберете, сигурна съм, че ще ги харесате, затова няма да увъртам много, а минаваме на рецептата.

Необходими продукти:

4 бр. тиквички

1бр. голяма глава лук

1бр. домат

2 бр. зелени чушки

1 ч.ч сварен червен боб

1/3 ч.ч. доматено пюре

 1 ч.ч. сварен кафяв ориз или 200 г телешка кайма

1/2 ч.ч. сварена царевица

170 г кашкавал ( аз ползвах чедър) 

подправки: сол, черен пипер, червен пипер, лют пипер, чубрица, кимион, чесън на прах

Започвам като в тенджера слагам вода малко по-малко от половината, щипка-две сол и оставям да заври. През това време измивам и разполовявам тиквичките по дължина. 

Издълбавам ги с помощта на лъжица и нарязвам сърцевината на кубчета. Бланширам тиквичките за кратко във врящата вода. Отцеждам от водата и ги редя в тавичка.

                        

В тиган слагам олио и запържвам сърцевината от тиквичките. Изваждам в купа и оставям настрана. 

След това в същия тиган слагам още малко олио и запържвам нарязания на ситно лук.

Прибавям каймата и запържвам отново, като се опитвам да я раздробя на дребно. Овкусявам с подправките, като те са на вкус и прибавям доматеното пюре. Разбърквам всичко.

               

Прибавям нарязаните на кубчета зелени чушки, сърцевината от тиквичките, 

а след това боба и царевицата ( използвах от консерва). Накрая прибавям нарязания на кубчета пресен домат. Разбърквам всичко още веднъж.

С получената смес пълня тиквичките. Слагам малко вода в тавата и пъхам да се пекат на 180 градуса за около половин час.

Ако тръгнат да се запичат много, покрийте с фолио.

Преди да ги извадите, поръсете с рендосания кашкавал и запечете за още няколко минути.

Сервирайте гарнирани с нарязан пресен магданоз, домати, зелена люта чушка и малко тортила чипс.

Последното не е задължително, но аз пък сметнах, че идеално допълва "картинката" в чинията :)

Не мога да ви опиша каква вкусотия се крие в тези тиквички - ще трябва да опитате сами!

Ако го направите, не пропускайте да оставите своите отзиви в коментарите! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Каноли / Cannoli

Имали ли сте един от онези стръвни моменти, в които така ви се дояжда нещо, че го приготвяте по нощите, само и само да заспите спокойно, че ще го опитате на сутринта и животът ви отново ще има смисъл. Не? Само аз ли съм така? Добре, няма значение, преминаваме нататък.....Nothing to see here! 

Ще перифразирам : Малко са десертите, които могат да ме изкушат да се вдигна от дивана след определен час, пък камо ли да готвя в тая жега, но истината е, че летните вечери са едни от малкото моменти, когато може да се усети поне някаква прохлада, затова и всъщност не е толкова лоша идея. Да кажем, че точно това имах предвид, когато приготвих тези каноли в три през нощта. 

Лято е, а аз съм по-далеч от морето и каквато и да е било форма на почивка отколкото някога мога да бъда. Затова освен непрекъснато отнасяне в главата ми за да си мечтая за прекрасните кътчета по земята, по които мога да се излежавам с коктейл в ръка, периодично се появяват и разни спомени от миналата година по това време. Тогава имахме възможност да отскочим до Милано (стига съм отскачала само до Кауфланд и Изипей, ба*и) и отново се заредих с тоново кулинарно вдъхновение.

Не съм от хората, които купуват сувенири, тъй като предпочитам да изям и изпия парите си до последно, а пък спомените да останат в главата, сърцето или в краен случай - на "лента".

Същата година направих изключение обаче - купих кутия чудесни, автентични, италиански каноли за да занеса на майка ми, та най-сетне да ги опита и тя. Тя знае за пословичната ми любов към този десерт и понякога се шегуваме, че нещо може да е вкусно, ама "не е каноли". 

Когато й ги подарих, признавам си, малко се притеснявах. Не само, че й подарявах нещо, което едвам се въздържах да не изям по пътя, но, ами ако кажеше:" Ами, хубаво е, ама не е нещо особено", щеше да ми се пукне жлъчката. 

Дори, и мафиотите не могат да пренебрегнат неустоимия вкус на канолите, както видяхме в "Кръстникът" и култовата сцена с Питър Клеменца, който нарежда: "Остави пистолета. Вземи канолите!"

Е, мамчето се отърва и не й се наложи да спи с рибите, тъй като се влюби във вкуса им още с първата хапка. Аз седях ококорена, гледайки я как дъвчи лакомо и питах "Нали? Нали? Не е ли най-вкусното нещо на света?"

От този ден насетне съм приготвяла каноли няколко пъти и с ръка на сърцето си мога да заявя: Този вкус няма да ми писне никога!

Много се надявам да ви убедя да ги приготвите, ако не сте ги правили досега, особено ако сте сред любителите на чийзкейковете и чийз-десертите. Основна част в тази рецепта играе рикотата, затова от сега казвам, аз не бих я заменила с друго! Но ето и останалите продукти:

Необходими продукти:

За черупките:

2 1/2 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. захар

1 ч.л. канела

4 с.л. масло

5 с.л. червено вино

2 яйца ( + един белтък )

олио за пържене

За крема:

500 г рикота

2/3 ч.ч. сметана за разбиване / маскарпоне

3/4 ч.ч. пудра захар

1-2 ванилия

щипка канела

100 г шоколадови капки 

захаросани портокалови корички/ коктейлни черешки

Рецептата всъщност не е никак сложна и затова не беше голяма философия за приготвяне дори и в три през нощта. Като цяло смесваме съставките за черупките (без белтъка) в купа до получаването на тесто, което може да се моделира. Увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за около половин час. 

                       

След това загряваме в касерола олио, като за маслена баня. 

Подготвяме си и формичките за канолите, които изглеждат ето така и се продават по три в комплект в магазините за левче. Аз съм си купила само един комплект, тъй като са напълно достатъчни според мен. Леко ги намаслявам с масло.

Изваждаме тестото от хладилника и го разточваме на тънък лист. Изрязваме кръгове с помощта на чаша, моите бяха с диаметър около 9 см. Увивам около формичката и намазвам с белтък, за да залепнат краищата. 

                 

Пускам ги да се пържат до златисто в маслената баня, като ги обръщам от всички страни.

Изваждам черупките и ги редя върху решетка. Ще забележите, че те не са никак мазни. Издърпвам тръбичките с помощта на по-дебела салфетка, тъй като са горещи.

Процедирам така и с останалата част от тестото и макар да изглежда като голяма врътка, всъщност не отнема толкова много време, тъй като черупките са тънки и се пържат бързо. Оставям ги да изстинат напълно.

Следващата стъпка е да направи крема за пълнеж. За целта смесваме рикотата с пудрата захар. Италианците предпочитат да отцедят рикотата известно време преди това, като след това я прекарват през сито, така че да стане още по-фина и въздушна. Ако не ви се прави тази процедура - няма страшно. Кремът ще стане и така. Прибавете и битата сметана (или маскарпонето, ако не обичате сметана). Аз предпочитам варианта със сметана, тъй като кремът става по-въздушен и лек. Накрая овкусяваме с нарязаните портокалови корички, ванилията, канелата и прибавяме шоколадовите капки.

С този крем пълним канолите, с помощта на пош.

Може да ги украсите с още шоколадови капки, захаросани портокалови корички или коктейлни череши.



Поръсете с пудра захар, врътнете ключа на вратата и се настанете удобно, защото ще падне плюскане...
Сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пържен ориз по ямайски / Pineapple Fried Rice

Ако времето ви за почивка е малко тази година (то винаги е малко, ама какво да се прави), не пропускайте възможността да си удължите ваканционното настроение с малко летни, екзотични и вкусни вечери, които няма да ви отнемат много време. Днес искам да ви предложа една много любима рецепта за пържен ориз по ямайски, който е богат на вкусове и аромати и определено ще ви върви добре в гарнитура с любима напитка :) 

Когато и да приготвя такива ястия у дома, винаги имам предвид традиционалистите, които рядко се доверяват на друго освен типичните български вкусови комбинации. През последните години обаче бележа голям напредък, защото започнаха да хапват все по-често тези странни на вид комбинации. В днешната рецепта може да усетите такава експлозия от вкусове, че определено ще ви се прииска да дадете малък таймаут на българското пиле с ориз. :)

Но без повече да отлагам, денят си върви, а вечерята няма да се приготви сама. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:*

1 ч.ч. ориз 

1 бр. ананас

2 бр. яйца

1/4 ч.ч. пресен лук

1 ч.л. накълцан чесън

1/2 ч.ч. домати на кубчета

2 бр. люти чушки (може и лют пипер на люспи) 

1/4 ч.ч. ядки (фъстъци, кашу)

1бр. лайм

сос от стриди

соев сос

сол/ черен пипер

олио за пържене

краставица за декориране

*ако желаете да направите вариант с месо - изберете пилешко, скариди или няколко резена хубав бекон

Започвам като сварявам ориза. (Можете да ползвате и стар ориз) Аз си избрах този ориз - баланс, който e много вкусен и идеален за такива рецепти. Измивам го добре под течаща вода, като моят метод е да оставя водата да тече на тънка струйка в купата, 

              

докато се избистри напълно, ето така:

Оставям ориза да се свари, а през това време си подготвям останалите продукти. Нарязвам доматите на кубчета, както и нарязвам ананаса по дължина. Издълбавам внимателно, като оформям две купички за сервиране по този начин, а вътрешността нарязвам на кубчета. 

Накълцвам на ситно чесъна, лука и чушките - на средни парчета. Аз използвах червени сладки чушки и лют пипер, тъй като нямах люти чушки. 

Нарязах и три ленти сурово-сушено месо, което бе добре осолено и придава наистина чудесен вкус, след като се запържи. Вие обаче може да ползвате и пилешки гърди или пък скариди. Накрая си подготвям под ръка и ядките, като аз избрах обикновени печени фъстъци.

                   

Последната ни подготовка е да си приготвим две яйца в купичка, които леко разбиваме с вилица.

След като оризът е готов и се е охладил, започваме приготвянето на ястието. За целта в тиган загряваме малко мазнина и запържваме чесъна, зеления лук и чушките.

Малко след това прибавям месото, като пържа и бъркам още няколко секунди. Ако ползвате пилешко месо - ще ви отнеме повече време.

Правим място в  тигана и изсипваме яйцата, така че да се позапържат, а след това разбъркваме, така че да имаме бъркани яйца към зеленчуците и месото.

Прибавяме и ориза, след това и доматите и ананаса. А накрая и ядките.

                

Овкусяваме с малко соев сос, сос от стриди, сол и черен пипер. Разбъркваме и готово. 

Сервирам ястието във вече издълбаните "купички" от ананаса, като гарнирам с резенчета свежа краставица, още малко зелен лук и "розички" от бекона :)

Опитайте тази вечеря днес, пък после ще ми благодарите ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!