Ето, че още една дългоочаквана, дългопланирана и не достатъчно дълго мислена като текст, както ще се убедите сами, публикация ще види бял свят днес!!!
Ето го метъл братя и сестри най-нaкрaя постът за Металика в рубриката Metal Kitchen. Няма нужда да ръкопляскате толкова, знам, че сте впечатлени как Poor twisted me успя само за три години да я напише и снима, но все пак този път имах невероятен стимул.
Миналата седмица беше концертът на Megadeth и нямаше как след този як Devil`s dance да не се сетя за една от любимите ни метъл интриги. ( Am I Evil?) :)
Както знаете Дейв Мъстейн е бил уволнен от Metallica преди записа на първия им албум, тъй като се оказало, че след като си подпийне и подрусне, the Attitude оф Дейв си е направо Unforgiven (Sad but true!). Обиден, нацупен, шокиран и потресен от държанието на групата, която не му е дала втори шанс и го е натоварила на автобуса за дома като чувал самоковски картофи, Дейв решава да Turn the page и да създаде своята група - Мегадет. Тази случка,последвана от различни изказвания в интервюта и от двете страни, успяха да разделят малко и феновете на музиката на два лагера. Но тъй като Металика за мен ще са винаги по-добрите (еее, не се сърдете като стари мега-дедковци сега), реших да отдам чест първо на тях.
Както винаги, освен тематична рецепта, ще се опитам да се впусна в малко спомени по темата, вместо да ви разказвам за техния "Бит и култура", тъй като това инфо е достъпно за всеки, който не го плашат филми със субтитри.
Както знаете Дейв Мъстейн е бил уволнен от Metallica преди записа на първия им албум, тъй като се оказало, че след като си подпийне и подрусне, the Attitude оф Дейв си е направо Unforgiven (Sad but true!). Обиден, нацупен, шокиран и потресен от държанието на групата, която не му е дала втори шанс и го е натоварила на автобуса за дома като чувал самоковски картофи, Дейв решава да Turn the page и да създаде своята група - Мегадет. Тази случка,последвана от различни изказвания в интервюта и от двете страни, успяха да разделят малко и феновете на музиката на два лагера. Но тъй като Металика за мен ще са винаги по-добрите (еее, не се сърдете като стари мега-дедковци сега), реших да отдам чест първо на тях.
Както винаги, освен тематична рецепта, ще се опитам да се впусна в малко спомени по темата, вместо да ви разказвам за техния "Бит и култура", тъй като това инфо е достъпно за всеки, който не го плашат филми със субтитри.
Металика е група, която я знае и ергенчето Звънчо в село Рибново, така че тяхното огромно влияние в музикалния свят, както като мастъри на класическия траш, така и новатори в много направления, вдъхновители и учители за поколения музиканти (и музикални инвалиди), което, колкото и да им се иска на някои, дори албум като St. Anger не може да заличи.
Самата аз имах удоволствието да ги гледам на живо тук в България през 2008, когато подгряващи бяха The Sword и Down (с които вече ви изкушавах тук) .
Не е нужно да казвам, че тази група няма как да я набуташ в зала Универсиада (предпоследно, обещавам) и естествено напълниха стадион Васил Левски. Беше оргазматронно преживяване, което споделихме близо 50 000 души.
Самата аз обаче имам още много далечни спомени за тях, от детството, свързани главно с : висящ на стената плакат на Джеймс Хетфийлд държащ змия, сестра ми пееща една от песните over and over, докато ги слушаше на слушалки, като звукът наподобяваше главно този на разгонените нощем котки през лятото (дразнещо и да си призная, леко зловещо), объркването ми, когато трябваше да обяснявам на някой, който определяше любителите на тази музика като "тея металики" (вместо метъли/ металисти), ужасът, който изпитах, когато старият ми касетофон надъвка за пореден път лентата на един от албумите и още много такива дребни, сладко-горчиви мeмориис..But the memory remains!!!
И така, години по-късно, когато Металика вече са една от "лекичките" групички в моя непрестанно нарастващ музикален архив, реших, че все пак ще е приятно да си припомня една от групите, която е причината на всеки втори метъл фен да започне да слуша метъл in a first place (Първите са според мен Black Sabbath, но и те си имат вече рецепта тук)
Рецептата, която подбрах за "металиките" днес е вдъхновена от песента Whiskey in the Jar, като си спомних как като невръстна тийнейджърка си мечтаех да ида някой ден на такъв destructive купон и да потрошим всичко.
Оказа се не много трудна за постигане мечта, тъй като години по-късно, когато се случи наистина, хората не бяха толкова "дзен" като тези от клипа и хич не им беше приятно да им изхвърлят телевизора от прозореца (съдба, която всеки телевизор заслужава всъщност!) :)
Затова днес ще печем невероятни мини уиски шоколадови кексчета в буркани, ще ги залеем с карамелен уиски сос и ще ги гарнираме с шоколадова бита сметана и ..уиски, ама разбира се!
(п.п. Алкохолът не се отразява никак добре на Дейв, както знаем, затова той няма да се облажи тук и пак ще гледа отстрани. Затова пък ще отдадем чест на Клиф със специално бурканче - кой колкото е заслужил!!!
Както знаете, постовете в метъл кухня са предимно за душата, затова ще си дрънкаме глупости, ще си готвим и най-вече, ще си пускаме музика и куфеем (по-далеч от храната :) ). Но ето първо и списъкът с необходимите продукти за рецептата:
Необходими продукти:
За кексчетата:
2 ч.ч. брашно
2 ч.ч захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1 1/2 ч.ч. горещо кафе
1/4 ч.ч уиски1/2 ч.л. канела
1 ч.ч какао
240 г масло
2 яйца
1 ванилия
щипка сол
За карамеления уиски сос:
1/4 ч.ч.уиски
3/4 ч.ч захар
1/4 ч.ч. масло
1/4 ч.ч. вода
За декориране:
Бита сметана и шоколадов ганаш
Започваме приготовлението като си пускаме Enter Sandman. За да ни се получат нещата хубави, трябва да сме с правилна настройка дет се казва. Ако ви трябва, Fuel обърнете един шот за отскок, макар че за мен музиката действа по същия начин.
Пускаме печката ( It`s electric) да загрее на 160 градуса с обдухване. Приготвяме си чисти бурканчета -еднакви или различни по-големина. Аз реших да са различни, като за Ларс избрах най-малечкото по очевидни причини.
Взимаме One купа и смесваме пресятото брашно със содата, ванилията и солта.
В касерола слагаме пък маслото, какаото, канелата и уискито.
Излизаме горещото кафе и разбъркваме. Поставяме на котлона на средна температура и бъркаме докато всичко стане хубава еднородна какаова смес Докато е още гореща прибавяме захарта и разбъркваме докато се разтвори. Махаме от огъня и оставяме да се охлади леко.
Прибавяме я към сухите съставки. Разбъркваме всичко с телена бъркалка - Sabbra Cadabra и готово!
Накрая интегрираме едно по едно и яйцата.
Намасляваме леко бурканчетата с масло и разпределяме от сместа, като аз гледах да е около една трета от обема им. Пъхаме да се изпекат. Тъй като са различни по-големина някои станаха много бързо други 2-3 минути по-късното.
Готовите сладкиши изваждаме и надупчваме с дървен шиш/ вилица. Оставяме да се охладят и се заемаме със соса.
За целта слагаме съставките захарта и водата в касерола на котлона. Оставяме ги а се карамелизират, като периодично разтърсваме съда с въртеливи движение, но не бъркаме карамела. Когато е готов, прибавяме маслото и разбъркваме, а след това и уискито.
Ако сосът стане много гъст винаги можете да го разредите с още малко вода (или пък защо не уиски) :) Абе, слагайте си уиски на око и No remorse!!!!
Изсипваме карамеления сос върху надупчените като след Crash course in brain surgery кексчетатa и оставяме да попият соса.
Украсявам с бита сметана, която е смесена с шоколадов ганаш. Mama said, че по-добре да ги скрия, че ще ги Seek and destroy едно по едно, ако има възможност.
- Ей, хора, мислите ли, че може да прекалим с уискито?
Ами, това е положението мои метъл братя и сестри...мога само да ви кажа, че
когато си хапвам от тази вкусотия, NOTHING ELSE MATTERS!!!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
