Мексикански кифлички със запечен крем / Mexican Coffee Buns / Rotiboy / Roti Buns

Не знам дали помните, но ви разказвах, че преди време с моята приятелка Ванчето си направихме един кулинарен тур из София. За два дена си изядохме живота, както се казва, и опитвахме все нови и различни неща, като целта ни беше да опитаме колкото се може повече разнообразни ястия, които не сме яли преди. И макар да ни се наложи да си делим порциите (иначе как ще успеем със задачата), това не ни спаси от ситуация, в която аз трябваше да пия ранитидин, а тя - да посещава по-често определени места. 

Но трябва да се правят жертви в името на блогуването, а с това и търсенето на ново и непрестанно кулинарно вдъхновение. 

Ето как попаднахме на тази вкусотия - сладки хлебчета, при които кремът се шприцова преди печене и след това се превръща във вкусна, хрупкава коричка. 

Гарнира се с различни видове топинги - като шоколад, карамел или други. (не се притеснявайте, тази храна не беше причинител на нашия дистрес, а някаква зловеща веганска разядка :))

След като се прибрах у дома, се разрових за подобни рецепти и попаднах на тези така наречени роти бънс (Roti buns), мексикански сладки хлебчета, с плънка от масло и отново - запечени отгоре с ароматен крем кафе. 

Но ето и самата рецепта, като започваме, както винаги, с необходимите продукти:

За тестото:

290 г брашно

45 г захар

щипка сол

1 с.л. сухо мляко 

1/3 кубче жива мая

1/2 ч.л. бакпулвер

165 мл хладка вода

35 г масло 

1 яйца

За крема:

100 г масло

2 яйца

80 г пудра захар

100 г брашно

1 с.л. кафе

1 ванилия

(по желание)

За плънката:

100 г масло

Започваме с приготвянето на тестото. За целта слагаме маята да шупне във хладката вода, като слагаме една супена лъжица захар.  През това време в купата на миксера (или където ще смесите) слагаме пресяти сухите съставки. Добавяме яйцето,

а след това  шупналата мая. Почваме да месим с накрайника за тесто, като прибавяме постепенно от размекнатото масло и още брашно, ако е необходимо.

Прехвърлям върху набрашен плот и замесвам за кратко, докато оформя меко, нелепнещо тесто. Слагам в купа, предварително намаслена с олио и оставям на топло да втаса. 

През това време оставям маслото на стайна температура и защото е лято - омеква бързо. Крема правим като разбиваме с миксер мекото масло, прибавяйки пудрата захар, брашното, яйцата, ванилията и

размитото с малко вода или мляко кафе - аз използвах нес кафе. 

Залавяме се с оформянето на хлебчетата, а нашето тесто е готово.  Прехвърляме на плота и разделяме на шест части ето така:

                              

От всяка част отделяме по една по-малка част, колкото малък орех.Те ще ни трябват, ако решим да слагаме плънка от масло, но ако решите да не правите хлебчетата с плънка, пропуснете тази стъпка.

Разточвам малките парченца тесто, а в тях слагаме малко кубче масло, за предпочитане - охладено.

Завиваме добре, а след това ги поставяме в средата на голямото парче тесто и завиваме отново.

                        

Овалваме хлебчетата за кратко на плота, така че да ги направим колкото може по-гладки. Поставяме в тава, застлана с хартия за печене. Оставяме ги да втасат, покрити с кърпа, за около 20 минути (в тази жега е достатъчно), докато увеличат обема си. 

След това, с помощта на шприц, разпределяме от крема върху всяко хлебче, под формата на спирала. Опитайте се да бъде колкото може по-гъста спиралата. Аз я поразредих и имах малки дупчици по коричката след печенето.

Пъхаме хлебчетата да се пекат на 180 градуса с обдухване. При печенето кремът се разтопява и се слива в едно. Запича са на нежна, сладка, хрупкава коричка, която превръща обикновените хлебчета в истински десерт. 

А ако искате още - просто доукрасете с шоколадов ганаш, шоколадови пръчици или различни видове ядки.

Да си кажа честно...и по едно кафено зърно е достатъчно да предизвика любопитство :) 

А да не ви описвам какво сладко, ароматно и пухкаво тесто се крие вътре, след разтапянето на маслото...ммм.

Опитайте и вие!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сиропирана баница с кокос / Coconut and Syrup Banitsa

Край, отказвам се! По принцип съм борбена натура, но има десерти, пред които и анорексичните манекенки са безсилни (не, че съм някъде близо до този критерии.. предпочитам да се меря по скалата Пеевски-Фидосова, тъй като излизам винаги с много добри резултати) 

И така, след като месец вече съм на спортна програма, подходящ хранителен режим с балансирано хранене и почти не съм приемала бяла захар, ето, че един десерт ме изкуши дотолкова, че да си го хапна без капка съжаление. 

Говоря ви за тази невероятно сочна, вкусна, кокосова сиропирана баница.

Сиропираните десерти винаги са ми били фаворит за горещините, тъй като прекарвайки лятото при леля и лелинчо ми в Пловдив (знаете за какви жеги говоря!), винаги ги хапвахме, гарнирани с ванилов сладолед и така до ден-днешен. 

Тези сладкиши  се правят лесно, не са скъпи като продукти, количеството е повече от доволно, а сладостта е такава,че и малки парченца от десерта ще са ви достатъчни да заситят желанието за сладичко. 

Не казвам, че накрая ще се окажете с малки парченца в чинията, но е добре да започнем от някъде  :)

Ето и самата рецепта, като започваме с необходимите продукти:

За баницата:

500 г кори за баница

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. мазнина (олио/ масло) 

1 1/2 ч.ч. кисело мляко

1/2 ч.л. сода

200 г кокосови стърготини

1 пак бакпулвер

3 яйца

За сиропа:

4 ч.ч. вода

3 ч.ч. захар

1 ванилия

Започваме като правим първо сиропа. За целта в тенджера слагаме захар и водата и оставяме сиропа да заври и захарта да се разтвори. След това намаляваме температурата  и оставяме сиропа да къкри още 8 минути. Дърпаме от огъня и разтваряме в него ванилията. Оставяме да се охлади напълно.

За самата баница: За плънката разбиваме яйцата със захарта с миксер. Прибавяме мазнината (при мен смес от олио и разтопено краве масло), киселото мляко със содата и бакпулвера, а накрая и кокосовите стърготини. Разбъркваме на ръка, до получаването на не много гъста смес. 

В моя пакет кори имаше 12 двойни листа (виждат се на снимката). Слепих със съвсем малко олио (не е хубаво баницата да е мазна) два двойни листа - тоест станаха четири единични.

Разпределям от сместа върху листа, почти докрай, но не съвсем, за да не ни изтече по тавата.

Навивам на руло и слагам в тавата. Така процедираме и с останалите, като при мен излязоха шест бройки.

Намазвам ги отгоре с малко разтопено масло и хайде във фурната да се запекат до златисто на 200 градуса.

Още горещи ги заливаме със студения сироп, който те ще поемат за секунди и ще се надуят като "новоизлюпени столичани".  :) 

Обещавам ви, ще се насладите на десерт, подобен на торта "Рафаело", набутана в кори за баница, всичко това сиропирано, и ако вече не сте се покапали от апетит, то ще го направите, когато почнете да хапвате лакомо, а сиропът капе ли капе ;)

Аз отивам да си отрежа едно парче за следобедното кафе..с топка сладолед разбира се, а на вас пожелавам сладък уикенд! 

***

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Запечен боб със сухи чушки / Baked beans with dry peppers

Тези дни бабетката ми изпрати "дарове" от село, като едно от любимите ми неща в пакета бяха сухите чушки. (Ами то моята баба само легални неща отглежда...засега :)) 

Обожааааавам чушки във всякакви форми и състояния: сурови, сготвени или като тези - изсушени на слънце. Само като ги помирисах, усетих този леко сладък, но и леко опушен вкус, който е така типичен за тях и могат да ароматизират цяло гърненце с вкусна гозба. 

Е, в градски условия не, че не може да се готвят селски манджи, но реших да си поекспериментирам и да направя вариант на добре познатото ни ястие от пълнени сухи чушки с боб в нещо ново, интересно и по-елегантно на вид. 

В този вариант тук буквално "ръгаме чушки в боба", вместо обратното, което е за предпочитане, особено ако не сте по по-пипкавите неща. Накрая обаче имаме представително и красиво ястие, което не само отразява идеално традиционната българска кухня, но е и украсено с типичните за България рози (макар и от чушки в случая ;))

Няма да се бавя повече, защото денят вече може да е дълъг, но гладът никого не чака :) Ето и необходимите продукти:
Необходими продукти;
Около 500 г боб
1 1/2 ч.ч. доматен сок/ пюре
1 голяма глава лук
5-6 скилидки чесън
1 ч.л. лют пипер на люспи
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
1 с.л. брашно
- малко масло и олио за пържене
сол/ черен пипер на вкус
- сухи чушки
- листенца салвия за украса

Започваме като сваряваме боба. Аз го правя предната вечер, защото спестява време  :) При мен излязоха около шест пълни черпака сварен бял боб.  Обелвам и нарязвам чесъна (моят е домашен и е с малки скилидки), както и нарязвам на ситно главата лук.

В тиган загрявам малко мазнина - смес от масло и олио. Запържвам лука, докато поомекне. Добавям чесъна и брашното и запържвам за кратко.

Прибавям домaтения сок и разбърквам, докато се получи хубав сос. (Може да добавите малко вода, ако е необходимо, така че да бъде средно гъст сос.)

Овкусяваме с подправките - лют и благ червен пипер, чубрица, сол и черен пипер на вкус.

Накрая прибавяме и боба и разбъркваме. Аз правя ястието леко пикантно, но пък у дома се люТоеди и ни е чудесен стимул да се поизпотим двойно в  жегата :)

Прехвърлям ястието в тавичка за печене, като украсявам с предварително накиснати в гореща вода червени сухи чушки. Аз използвах около 6-7 броя, които нарязах на ленти и увих като розички.

Можете да ги поставите в ястието няколко минути след печене, когато водата от манджата се е поизпарила и могат да се задържат по-лесно. пека ястието за около 30 минути на 180 градуса, като за да не прегорят чушлетата, може да покриете ястието с фолио. 

Такова приятно и апетитно ухание се разнася от това ястие, че ще забравите за мръвка поне този ден и ще хапвате постно с охота.



За мен самата снимките бяха трудни като изпълнение, защото се оказва не много лесно да ядеш и снимаш едновременно.

Затова реших да се спра само на едното и....

освен да ви пожелая много вкусна, забавна и по-хладна седмица!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!