Рецепти от филми: Джалеби - златото на Индия / Jalebi recipe

От толкова много време искам да пусна тази рецепта, че вече не мога да отлагам. Това се отнася и до всичките ми рецепти в чернови, поне 54 на брой, тъй като може да нямам време да пиша в блога, но това определено не означава, че не намирам време за готвене. 

Ами разбирате, има хора като мен, за които сътворяването на нещо  вкусно е по-скоро храна за душата, отколкото за стомаха. Тази година не започна по плана, който й бях начертала, но животът няма навика да се съобразява с нашите измислени сценарии и често изникват не една и две изненади. Затова пък, въпреки пречките, не оставям котлона студен, миксера - тих, и купите празни.

Ето защо тази вихрушка от предизвикателства ме накара да се понапъна още малко и да ви споделя една златна рецепта за нещо толкова вкусно, колкото и изглежда - Джалеби. 

Знаех за него отдавна, но се вдъхнових да го приготвя едва след като изгледах филма The Hundred -Foot Journey или както го превеждат на български "На един черпак разстояние". 

Един чудесен филм, който съдържа всичко изброено до тук - храна за душата, предизвикателства и разбира се огромна страст към готвенето.

В самото филмче става дума за индийско семейство, което имигрира в малко френско градче и решава да отвори индийски ресторант точно (ама точно) срещу известен ресторант, носител на звезда Мишелин. Е, от там следват и не малко колкото забавни, толкова и не толкова приятни случки, но пък важното е, че този филм завършва щастливо, оставяйки топлина не само в сърцето, но в цялото тяло, което само едно истински добре приготвено ястие може да направи.

И макар по-голямата част във филма да е отделена на желанието на младия индийски готвач Хасан да усъвършенства познанията си във френската кухня, той с най-голямо умиление си спомня за най-любимото му индийско ястие - джалеби.

Вкусните, златни, сиропирани дантели, които майка му е приготвяла.

Гледайки този филм, а надявам се и снимките тук, едва ли може да не ви се прииска да си отделите половин час и да ги приготвите и сами, а най-хубавото е, че това е една изключително икономична и лесна рецепта. Резултатът е повече от вкусен - той е наистина единствен по рода си. Ако искате да завършите деня подобаващо, запишете си рецептата, приберете се и я направете, а през това време си свалете филмчето (така де, да не мислите, че вярвам, че всеки ще търчи да си купи DVD :))

А ето и самите продукти:

1 ч.ч. брашно (добре е една 1/3 от това количество да е грис) 

1 ч.ч. вода

щипка сол

1/ 2 ч.л. бакпулвер

За сиропа:

2 ч. ч. захар

3/ 4 ч.ч. вода

1 ч.л. куркума (или малко шафран) 

1/2 ч.л. лимонена киселина / лимонов сок

Още:

олио за пържене

Започваме като приготвяме първо сиропа. Слагаме продуктите за него, без лимона, да заврат на котлона.  След като сиропът е готов, оставям още няколко минути да поври, за да се сгъсти. Тъй като често ме питате какво да направите, ако ви стане твърде гъст - просто прибавете малко топла водичка и разбъркайте :) 

След като сиропът е готов, дърпам от огъня, добавям лимонената киселина и оставям да се охлади напълно.
Тестото за джалебите приготвям като в купа смесвам сухите съставки,

а след това и водата. Разбърквам с лъжица - не ви трябва миксер. Получаваме тесто, плътно, като за катми.

Загрявам олио в съд на котлона. Температурата трябва да е 2/3 от мощността.
Прехвърлям сместа в пош или както аз направих - в малко по-плътна найлонова торбичка. Изрежете малко връхче и почнете да правите дантелки в олиото ето така:

Аз си приготвям една чаша или купа в която си държа "поша", така че да не изтича, докато чакам дантелките да се пържат - препоръчвам го от сега :)

Веднага след като се изпържат и от двете страни до златисто, ги прехвърлям за "баня" в студения сироп - само потапям, овалвам и изваждам.

Тъй като в сиропа има куркума, има изключително наситен жълт цвят, който допълнително дарява десерта с топлина :)

Освен това е много икономичен - от една чаша брашно излизат доста бройки, както виждате - така че бих нарекла тази вкусотия идеална за "стиснатите" дни, когато има още толкова време до заплата :)

Може да приготвите десерта само от брашно, но по оригинал се използва грис, което прави текстурата им доста по-хрупкава и затова го препоръчвам. Освен това задължително добавете куркумата - тя е важна, не я пропускайте. Важното е да не сме тесногръди като мадам Малъри :) 

Пожелавам ви слънчева и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Пиян заек с вино и свинско / Country Style Rabbit and Pork Recipe

Не се оправя това време много-много и това си е! Пак е някакво такова мрачно и...винено :) То на мен много не може да се разчита, защото само сменям вида вино според сезона и температурите, но днес определено е за червено. А хубаво червено вино трябва да се консумира с кеф, добра обстановка и заслужаваща го храна. 

Е, днешната ми рецепта е точно такава - пиян заек по селски със свинско и гарнитура от златни картофки!

Тъй като видях, че тази седмица една от големите вериги магазини ще има заешко на промоция, реших че е добре да ви подсигуря с чудесна рецепта за целта. Ще си оближете пръстите! 

Ето и рецептата:

1 бр. заек

10 с.л. зехтин / олио

5 скилидки чесън

400 мл червено вино

200 г свинско месо (шарено) 

500 г дребни глави лук

6 бр картофи

брашно за овалване

черен пипер, сол, червен пипер

Започваме като измиваме и разфасоваме заешкото на порции.

Осоляваме го и овалваме в брашно. Запържваме всяко парче в загрятата мазнина до златисто.

Готовите парчета слагаме в тавичка, като прибавям чесъна и виното и поръсвам с червен и черен пипер. Добавяме и малко водичка, така че почти да облее месото.

Пъхаме във фурната и печем около 40 минути. Аз пека първоначално на максимална температура, докато водата заври, след това задушвам с фолио, и пускам на 160-170 градуса да къкри.

През това време си приготвям и свинското. Хубаво е месото да е шарено - със сланинка, затова използвах свински гърди. Нарязвам на кубчета

и запържвам в тиган с малко мазнина. Подправям със сол и черен пипер.

Изваждам тавата от фурната и добавям месото, лука (може да използвате и нарязан лук)

и накрая почистените и нарязани картофи.

Пека всичко задушено във фолио поне още час, като го махам накрая за да се запекат картофите.

Бавното печене ви гарантира месо, което се разпада при натиск на вилицата, и е нещо, което си заслужава чакането. 

Опитайте :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Баварски крем с бадеми и шоколад / Almond and Chocolate Cream "Bavaria"

Отдавна не бях правила само крем за десет, а баварски пък - никога. И сигурно нямаше да ми хрумне, ако вуйчо ми не ми бе поръчал да им направя. Оказа се, че той бил някакъв таен фен на баварския крем и ставал по тъмни доби да нагъва от хладилника...но купечки. Аз самата не мога да допусна роднините ми да дебелеят без мое участие и веднага предложих да му спретна един домашен, пък за мен рецептата в блога, за него крема. Не се колеба много да ви кажа!

Стиснахме си ръцете и аз, марш към вкъщи за проучване. Баварският крем в немските сайтове е доста различен от този, който вуйчо ми описваше като вкус. Преди години сервирали много вкусен  баварски крем в сладкарницата на хотел "Ален Мак" в града ни и оттогава му се носи славата. Този крем обаче има задължителен бадемов вкус и по-течна шоколадова заливка, а повечето му съвременни варианти са доста различаващи се от това.

След като се порових в нета, попаднах на рецептата на чудесната Мария, която пък я има от книгата "Десерти" (издадена през 1958, автори : Мария Донева и Любомир Камберов). Тази рецепта най-много се доближаваше до описания ми крем и затова се спрях на нея. И бях права да го направя! Освен много пълна и подробна, рецептата е много лесна и определено резултатът е невероятен!
Аз реших да направя половин доза като за първи път, но следващия определено ще направя цялата.

Ако и вие искате да не отказвате сладичкото, но да спрете за малко с тежките десерти като торти и други сладкиши, предлагам ви да опитате това кремче. А ето и какво използвах:

За 5 броя:
300 мл прясно мляко
150 мл течна сметана
150 г захар
25 мл студена вода
1 пак. желатин (10 г)
25 г шоколад
3 яйца
50 г белени бадеми

За соса:
75 г шоколад
80 мл вода (може и ликьор)
1 с.л. олио

Още:
бишкоти

Започвам като в тенджера изсипвам 200  мл от млякото, сметаната и 100 г от захарта и ги оставям на средна температура да заврат. 

През това време накисвам желатина в студената вода и разделям белтъците от жълтъците в два отделни съда. Жълтъците разбивам с телена бъркалка заедно с останалото мляко. 

                      

След това ги прибавям на тънка струйка и при продължително бъркане към сместа на котлона. 

В оригиналната рецепта за крема се ползва само мляко, но аз реших също като Мария да използвам и малко сметана, с тази разлика, че моята бе растителна.

Дърпаме сместа от котлона, добавяме първо нарязания шоколад и бъркаме, докато се разтвори. След това прибавям и набъбналия желатин и отново разбърквам, докато се разтвори. Накрая прибавяме и бадемите (аз запекох моите за кратко в сух тефлонов тиган).

Можете да добавите бадемите сега или по-късното, когато сместа е студена, като тогава ще останат по-хрупкави.

                     

Оставям сместа да се охлади на стайна температура, като от време на време разбърквам. 

Когато е достигнала желаната температура, разбивам белтъците с останалата захар с миксер. С приставката на моя Делимано става за броени минути и стават едни от най-пухкавите белтъци евър. :)

И така, прибавям белтъците малко по малко към охладената смес и бъркам, докато всичко се интегрира добре.

Готовия крем разпределям по чашки, като можете да сложите малко бишкоти на дъното или по средата.

Оставете малко разстояние до ръба на чашката, за да има място за соса. Пъхам кремчетата в хладилника и за около половин час са напълно стегнали.

Соса приготвяме като нарязваме шоколада на ситно и го слагаме в купичка.

На котлона загрявам вода (аз добавих и малко захар на око) и след като заври, започвам да прибавям на тънка струйка към шоколада, разбърквайки. Не съм сигурна колко вода точно сложих, може би бе повече от зададеното количество, тъй като е важно сосът да остава винаги леко течен и при поднасяне. Добавих и лъжица олио, за допълнителна лъскавина на шоколада - малък трик, който съм научила от майсторите :)

Можете да замените част от течността с ликьор с бадемов вкус, за да имате по-наситен бадемов аромат от десерта, както и е бил сервиран в сладкарницата ни в града :)

Гарнирах отгоре с още малко бадеми и готово!

 Кремчето бе изключително свежо, шоколадово, с леки хрупкави бадеми ...

...и невероятен шоколадов сос...

Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!