Меки кифлички с пълнеж от сирене или мармалад / Homemade bread rolls recipe with jam or cheese

Вчера прочетох, че не било никак полезно да се почва диета веднага в началото на годината! Ауу, как пак ми прекъснаха плановете, но какво да се прави! Всички говорят за това здравословно хранене, и явно диетите не са част от него :) , затова трябва да постъпвам отговорно!

И ето как без капка угризения си спретнах едни чудесни мини кифлички за закуска през седмицата. Онзи ден така ми се хапваше точно такива малки кифлички и докато броузвах един хранителен магазин, попаднах на едно пакетче от тях.

И както и много други хора в днешно време, започнах да чета съставките. 

(Защо ли си го причиних? Блажени са невежите!) 

То първо се стресирах, после ми се отяде и накрая реших, че не съм толкова уморена и ще имам време да си направя домашни. 

И наистинa бе така, защото рецептата е сравнително бърза за тестено изделие, още повече, ако използвате миксер за напрaвата на тестото.

Получиха се доволно количество бройки (не съм ги броила, бях заета да се тъпча), но тестото е идеално както за солена, така и за сладка плънка. Много мекичко - като душичка!

Цялата пипкавост е в това колко малки ще успеете да ги направите. Аз се стремях да са за хапка - две!

Необходими продукти:

250 мл прясно мляко

1/2 кубче прясна мая

4 с.л. захар (по-малко, ако ще правим със солен пълнеж)

2 яйца

50 г масло

щипка сол

3 ч.ч. брашно

Започвам като в купа пресявам брашното. Давам за пример това количество, тъй като не искам да е колкото поеме, макар в случая да става на въпрос именно така. Винаги прибавям половината от брашното към първоначалното замесване и след това постепенно прибавям останалата част, до толкова, колкото ми е необходимо.

През това време оставяме маята да втаса в леко затопленото мляко, в което сме сложили захарта (или само 1 с.л., ако ще правим не сладко тесто) и една супена лъжица от брашното.

На ръка или с миксер, започвам да смесвам половината брашно, солта, едното яйце и шупналата мая.

Прибавям разтопеното масло и още от брашното, докато получим хубаво, меко, но не лепнещо тесто.

Оставям тестото да втаса за малко на топло. При мен е голям пек над камината и бе готово за около 30 минути. Разделих го на четири части (може и по-малко или повече), зависи колко големи искате да бъдат кифличките. Всяка част разточвам на лист - правоъгълен или кръг. Ако ползвате кръглия модел, режете тестото за кифличките, както съм показала тук.

Ако изберете правоъгълния - правете триъгълниците ето така:

Цепвам всеки триъгълник в основа, тъй като така смятам, че тестото е по-лесно за извиване на кифличките. Слагам от плънката - аз избрах плънка от сирене и друга - мармалад.

Завивам ги и ги нареждам върху хартия за печене в тавичката от фурната. Оставям да се надигнат леко на топло. Преди да ги пъхна да се пекат ги намазвам с останалото яйце, за допълнителен блясък.

Пека ги на около 180 градуса с обдухване, докато се зачервят. 

Ако едва устоявате на тази гледка - представете си аромата им! 

Кифличките със сиренце оставих "голи", за да ги различавам от сладките, които поръсих обилно с пудра захар.

И така, да перифразирам банскалии, които ще кажат, че "ка се е зачурило, па че се пие", аз ще кажа и ще се меси и хапва и дебелее :) 

Усмихната седмица на всички! :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Лесна торта с кроасани "Черно и бяло" / Black and White Croissant cake

Ето и първата ми рецепта за тази година, която, ако трябва да съм честна, трябваше да е друга. Бях си направила план и всичко, имах си подготвени рецепти в чернови, но онзи ден вечерта като ми се прияде нещо сладко, ама не каквото и да е, а нещо конкретно. Някаква мекичка, дупеста тортичка, с много крем, но хем да има шоколадов вкус, но не прекалено, пък да има и друго кремче - ванилово,  за контраст. 

Веднага се сетих за тази торта, която имам записана на хвърчащ лист от ...и аз не знам от кога точно. Представих си пухкавата текстура на кремчето, охладено и свежо, директно от хладилника! Малко напомня на торта "Наполеон" с две големи предимства - първо, ако по-горе сте пропуснали, тук имаме и шоколад, който всеки знае, е най-добрият приятел на жените, и второ - тази торта е без печене. Приготвя се за има-няма 20 минути, или по-скоро няма чак толкова. :)

Идеалният десерт за такива стръвни вечери, когато така ти се хапва домашна торта, но пък нямаш нито много сили, нито време за готвене. Самата аз бях толкова очарована от тази вкусотия, че, както виждате, тя захвърли всичките ми други предложения в графа "изчакващи" и се намърда като първа публикация за годината.

Но както винаги искам бързо да ви предложа нова вкусотия, с която да си подсладим предстоящите почивни дни! Ооо, да! Почивни дни! По-сладки от всякога са тези дни, след първата работна седмица за годината! Но без повече въздишки, грабвайте и вие един хвърчащ лист и препишете необходимите продукти:

Необходими продукти:

6 бр. кроасани

2 бр. ванилов пудинг ( или повече, ако искате по-стабилен крем) 

15 с.л. захар

15 бр. обикновени бисквити

1 литър прясно мляко

250 г краве масло

100 г черен шоколад

Започнах като сложих захарта с 800 мл от млякото да се загреят на котлона. 

През това време смесих пакетчетата пудинг в купа с останалите 200 мл мляко. Използвах два обикновени ванилови пудинга.

                    

Когато млякото тръгне да завира, а захарта се е разтворила напълно, прибавям при непрекъснато бъркане пудинговата смес на тънка струйка. До няколко минути кремът се сгъстява, а ароматът и лъскавината му са неописуеми. 

Дърпам от котлона и прибавям маслото, докато кремът е още горещ и разбърквам. Аз винаги имам пакетче-две масло на стайна температура и препоръчвам да използвате такова и вие. Ще се интегрира в крема много по-бързо и ще запази температурата му.

Докато е още горещ кремът, го разделям на две части, като в една от тях слагам начупения шоколад и разбърквам, докато се интегрира и той и се получи лъскав, какаов крем. И така...с това може да се каже, че готвенето за тортата ни приключи (аз ви казах, че е много лесна)

Сглобяваме тортата като във форма с махащи се стени (аз използвах кръгла, с диаметър 25-26 см) поставям на дъното обикновените бисквити. Потопих ги за кратко в малко компот от праскови, но вие може да използвате и подсладено прясно мляко или друга течност, било то и просто вода.

Отгоре изсипах шоколадовия крем, изравних го с лъжицата и наредих кроасаните ето така:

(то и те бяха на промоция за няколко стотинки, така че ми излезе много икономично това торте :) )

Отгоре разпределих белия ванилов крем и готово! Оставих още топлата торта за малко на стайна температура, докато се охлади, покрита с кухненска хартия, а после я пъхнах и в хладилника. Кремът стяга много бързо и съм сигурна, че тортата беше годна за консумация не дълго след престоя и в хладилника...но аз заспах. 

Затова пък на сутринта имах още малко време да си поиграя с украсата, която е по-мързелива от личния треньор на Пеевски : няколко шарени бисквитки и настърган шоколад.

Без да искам се получи много свежа и идеално съчетаваща се цветово украса, а дори и бисквитките са с шоколадов пълнеж.

Може да решите да използвате и кроасани с друг вид пълнеж - но аз ви препоръчвам да са или ванилия, шоколад или пък тези с крем шампанско.

И още един съвет - не рендосвайте шоколада, когато е изваден директно от хладилника, а нека се отпусне малко на стайна температура - ще ви бъде по-лесно, а "къдриците" ще бъдат по-големи :)

Тортата се реже много лесно и макар от снимките (сега поне като гледам с други очи) да ми изглежда по-суха, повярвайте ми - не е така!

Двата крема направо прегръщат крехките пластове на кроасана и всяка хапка е удоволствие за сетивата!

Точно това ми се хапваше...а пък как върви с кафето!

Пожелавам ви един спокоен, усмихнат и много щастлив януари, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пием и похапваме с ...Ваня Джорджевич

Е, хайде за много години! Пожелавам ви на вас и на мен, разбира се, къде без мен тук, една страхотна, изпълнена с приятни изненади, успешна и късметлийска 2016-та година! (Имаме още един ден отгоре, за да станем за резил до края на годината, но пък всеки ден е и шанс да ни се случи нещо хубаво! )

Реших да започна годината лежерно...още не ми се е приготвило. То аз още не съм си разопаковала багажа от поредното гостуване при семейството, където освен готвене и ядене, друго много не се правеше. И като гледам и хората - колко ядене и софри се показваха по фейсбука - си направих извода  кое е най-посещаваното място за празниците (в къщата), ама никой не се тагна от там :) 

Затова и докато още се опитваме да минем на някоя следпразнична диета (или се подготвяме психически за следващия имен ден), реших да ви представя една много вкусна, нова рубрика, която се надявам да ви донесе усмивка, както и на мен. 

И аз като вас познавам някои от блогърите само чрез рецептите им, и макар вече да ги чувствам за близки, ми се искаше да опозная и по-важната им за мен страна - а именно шантавата (естествено, като си ме знаете). Исках да поканя гост в блога си, но не по традиционния начин, а по-скоро със свежо интервю и между другото - да си запишем и някоя друга вкусна рецепта.

За първи мой гост поканих Ваня Джорджевич, която има блог, в който едва ли има човек, който поне веднъж да не е попадал и да се е изкусил от някоя тестена вкусотия (и други, и други!)

Днес тя реши да ми представи отговори на няколко избрани от общия куп въпроси, както и три рецепти, които можете да намерите в линковете към снимките, а първата от тях е началната снимка за "Пияна питка". Рецептата за нея можете да видите тук.

И аз като вас познавах само "сладката" страна на Ваня, но сега вече знам, че няма да й пускам "Титаник" току така, а пък ако и на вас ви е интересно що за човек е, прочетете: :)

Ако можеше да ядеш само едно ядене до края на живота си, кое би било то?
-Съмнявам се,че мога да преживея с едно ядене до края на живота. Обичам да ям разнообразна храна и най-вече тестени изделия.

Има ли нещо, което постоянно губиш у дома (не знаеш къде е) ?
-Да, има, това е телефонът ми. Често прозвънявам от друг телефон за да го намеря, но най-често го губя в дамската си чанта.

Какво те развеселява?
-Аз по принцип съм весела натура, но най-вече любовта на любимия човек и детето.

Танцувала ли си под дъжда?
-Била съм неподготвена в дъждовно време, но не съм танцувала.

Каква е перфектната пица за теб?/ Какво има на нея?
-Мммм, ми има много кашкавал, царевица и много чеснова паста накрая.

Коя е последната снимка в телефона ти? Какво има на нея?
-Последната мания на моя син съм снимала. Последно време вкъщи се разкарва с халат за баня и то над дрехите си го облича.

Сподели трик за снимането на храна - как да изглежда по-вкусно?
-ООо това е болната ми тема. Имам стар фотоапарат и правя по 100 снимки на ястие за да избера 5 хубави. Май нямам трикове.

Кой филм ти повлия много като възглед за живота?
-Може би Титаник. Гледала съм го над 100 пъти. И пак бих го гледала, всеки път плача.

Има ли блогър, на който се възхищаваш (или харесваш за качество, освен кулинарията)?
-Да си призная май само при теб влизам, защото като видя снимките ти и се изкушавам и то много. Не, че ти правя реклама, но си страшно талантлива. Всичко ти е изпипано до последния детайл.

Кой е твоят шантав навик?
-Да си клатя единия крак, докато не заспя.

Кое е това нещо от детството, което би искала да можеш да правиш и сега?
-Да ходя за риба с приятели и баба Бог да я прости да ме чака с дървото на улицата.

Кое златно правило не спазваш в кухнята?

-Не обичам да спазвам правила в кухнята.

Вижте рецептата за "Банички от прабаба" тук.

Разкажи ни за някой гаф или беля / случка в кухнята?
-След поредното снимане на сладкиш. Отправям се да го върна в хладилника и се закачам на бравата на кухнята. Съответно правя отскок и сладкиша завърши на земята. Голямо чистене падна. Сега ми е като обица на ухото. Винаги внимавам.

Коя храна така и не се научи да ядеш / не обичаш?
-Както по-горе споменах всичко хапвам. Като малка не обичах да ям зелен боб яхния, но сега така ми се е осладил, като сложа и чесънче с оцет ммммм.

Кое ти е любимото парче от 80 / 90-те години, което още си пееш, когато чуеш?
-Whitney Houston - I Will Always Love You -Събирахме се с приятелки, дори и касетофон носихме. Всяка една от нас пееше заедно с нея. Ех колко хубаво беше. И сега си я тананикам.

Коя е любимата ти приказка?
-"Пепеляшка"

Ако трябва да избираш едно: да плуваш с акули, скачане с парашут или бънджи?
-Малеее тук ме хвана. Ама много съм страхлива, май нито едно не бих пробвала ауууу.

Разкажи за нещо, което ти се е случило и няма обяснение? (нещо от рода на паранормалното)
-Нищо такова не ми се е случвало и не дай Боже да ми се случи.

Кажи ни няколко думи от твоя край, които не си чувала на други места в България?
-Мисля си, че в Търновския диалект няма нещо специфично, което да е неразбираемо в сравнение с другите диалекти в България.

Коя е най-смешната книга, която си чела?
-„Дневникът на Бриджит Джоунс” от Хелън Фийлдинг (1996). Препоръчвам я на всички.

Какво би пожелала на хората за новата година?
-На всички пожелавам на първо място много здраве.Здравето е всичко.Ще се обърна към тях и с едно послание,нека всички поддържаме пламъка и на четирите свещи в домовете и сърцата си.-
В една стая бавно светели четири свещи. Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.

Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!". И веднага изгаснала.

Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя повече". Тъкмо казала това, духнал лек вятър и свещта изгаснала.

Третата свещ казала тъжно: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат своите близки "и в същия момент изгаснала.

Малко след това в стаята влязло едно дете. "Какво е това?Трябваше да светите докрай!", казало детето и започнало да плаче.

Тогава четвъртата свещ му казала:" Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА ". С блясък в очите, детето взело свещта "НАДЕЖДА "и запалило останалите.

Пламъкът на надеждата винаги би трябвало да гори в сърцата ни, да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта .. .

Рецептата за усмихнатите сладки на Ваня можете да намерите тук.