Никулден: Най-вкусният пълнен шаран / The Best Stuffed Carp Recipe

Поискахте ми рецепта за наистина вкусен пълнен шаран и ето я и нея! Най-вкусната за мен! И може би рецептата с най-неочакван вкус. Толкова неочакван, че тази рецепта си има своята малка, интересна история. Истината е, че макар рибата да не е пълнена с трици и дървени стружки, всеки път, когато спомена на някой с какво е пълнежът, автоматично се мръщи и казва "Ауу, т'ва не е за мен. Имаш ли нещо по-традиционно с орехи например". После следва една битка да ги уверявам, че дори човек като мен, който не е фен на шарана, хапва тази риба, защото според мен е най-вкусният пълнен шаран и единственият, който се наслаждавам да ям. Накрая хората се предават и решават да го опитат. Резултатът е винаги някое телефонно обаждане или пък мейл : "Лелеее, не съм очаквал, че всъщност толкова добре ще се вържат нещата. Много беше вкусно! Вече така само ще го правим."

Всъщност рецептата е от колега на майка ми в работата - Георги Черешаров, който също е преминал през картинката на лица, с доста скептични физиономии, след като им поднася тази рецепта. Резултатът обаче е само един! Такъв, че после майка ми дойде с тази рецепта, на която познайте какво - аз се смръщих и казах "Оф, това няма да ми хареса", но ето на...и аз попаднах в капана на тази рецепта.

Искате ли да видите дали и вие ще останете впечатлени, ами опитайте тази невероятно вкусна рецепта за пълнен шаран, печен върху легло от лозови пръчки.

 

Тази снимка тук е от миналата година, когато пекох по-малък шаран, но не бях доволна как станаха снимките. Този път всичко бе идеално, но ползвах гумени въжета за печене, за да завържа рибата и те нарушиха хубавия й външен вид при премахването им (Ще видите по-надолу). Затова пък вкусът й си е точно толкова страхотен и ще се радвам да опитате. Съмнение всяко тука оставете и само тази красота погледнете! 

Ето и рецептата, като започнем със списъка с необходимите продукти:

Необходимите продукти:
1 бр. шаран
1 глава лук
1 стрък праз
150 г кайма
5-6 бр. гъби
5-6 бр. черни маслини
1/3 краставица
1 бр. малък морков
1 бр. чушка
1/2 ч.ч. доматено пюре
сол
черен пипер
олио

Първо подготвям всички продукти, като ги нарязвам и нареждам в поднос, за да са ми готови под ръка по време на готвене.

Загрявам малко олио и запържвам лука и праза, докато омекнат.

Добавям каймата и я запържвам, докато се раздроби добре и започне да добива загар. Овкусявам със сол и пипер.

После добавям чушката, маслините, моркова и гъбите. Оставям също леко да се запържат.

Накрая добавяме доматите и разбъркваме. Оставяме на котлона за още една-две минути и дърпаме от огъня. Последно добавяме нарязаната на малки кубчета краставица.

С тази плънка пълним шарана.
Настаняваме го върху легло от почистени и измити лозови клонки, върху които съм поръсила малко олио, за да не залепне рибата.

                     

Опаковах рибата в гумени ластици за печене, за да задържи плънката, и пъхнах във фурната да се пече на 180 градуса.

Рибката става сравнително бързо, тъй като трябва само да се зачерви, но все пак времето ще варира в зависимост от големината й.

И макар повечето пълнени шарани да се снимат само цели, тъй като са трудни за поднасяне естетично (все пак са крехки и се разпадат лесно), аз не искам да пропусна да ви покажа тази невероятна и ароматна красота.

Много от вас ще са скептични по ред причини - ?кайма? , ?сурова краставичка? Недейте!

Не заменяйте каймата с друго или суровата с кисела краставичка. Това ястие има перфектен вкус точно така. Повярвайте ми!

Тъй като рибката става бързо, плънката остава свежа и само овкусява рибката отвътре, която сякаш загубва типичната си тежест и се превръща в страхотно и леко ястие от типа "сърф енд търф" 

Опитайте и вие!

Пожелавам ви светли и весели празници, приятели!  

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Палачинкова торта с шоколадов мус..и шоколадови шишарки :) / Chocolate Mousse Crepe Cake recipe

Личи си, когато един десерт ми е грабнал сърцето, нали?  Първо съм му нацвъкала сума ти снимки в публикацията, защото така ме изкушава, че не мога да избера само една-две, а и не мога да спра да се любувам на красотата, която струи от тях. 

Е, днес ще има много такива, защото днес ви предлагам торта, достойна за предстоящите празничните дни! С чаровната си украса този десерт ще ви накара да се влюбите в него още преди да сте го опитали! Ето това е ефектът, който търсим, когато поднасяме и десерта в края на всяка празнична вечеря, когато вече сме преяли до степен Фидосова и си мислим, че не можем да хапнем нищо повече. Тогава обаче се появява нещо ей такова, на което просто не можеш да кажеш "не" :)))

Украсата харесах като идея в нета, но трябваше да измисля на каква торта да я "зашия". Не мислих дълго, защото приказно-горската тема така ме беше вече вдъхновила, че реших, че би било идеално тортата да изглежда в разреза като дървесни пластове.

Ето защо избрах палачинкова торта с нежен, истински, домашно приготвен шоколадов мус.

Това ще бъде една наистина подробна рецепта, тъй като досега не съм описвала технологията за правенето на шоколадов мус, и макар да смятам цялата торта като една от най-лесните за правене (а бе, то палачинки с крем, какво трудно има), смятам да не изневеря на стила си и да бъда възможно най-досадно подробна и изчерпателна. 

И само преди да премина към рецептата, ще кажа за тези от вас, които ми писаха с очакване за някоя наистина вкусна рецепта за пълнен шаран, която да се хареса и на такива, които не обичат шаран (като мен), утре ще пусна рецептата за Най-вкусния за мен пълнен шаран и единствения, който мога да ям (без да ме карат насила). Рецептата е с много достъпни и налични продукти, така че ако ми се доверите и изчакате до утре - няма да съжалявате!

А сега, както петъчната традиция повелява - да се подслаждаме и празнуваме

Необходими продукти:

За икономични палачинки:

4 яйца

4 ч.ч. брашно

4 ч.ч. вода (плюс/ минус малко)

(може да добавите по желание - ванилия, канела, индийско орехче, джинджифил и т.н)

За шоколадовия мус:

5 яйца

200 мл течна сметана

200 г шоколад

150 г захар

щипка сол

За украсата:

шоколадов ганаш

шоколадови шишарки (вижте как по-надолу) 

Сигурно веднага ви прави впечатление, че палачинките са някакви такива никакви, но всъщност това са не само икономични палачинки, но и едни от най-лесните за правене. Още тук ще препоръчам да направите своята любима рецепта за палачинки, тъй като не е задължително да ползвате тази рецепта. Тези палачинки са по-скоро "хлебни", отколкото десертни, което ги прави като блатове в тортата, осигуряващи ни по-стабилна структура, но пък им липсва типичната деликатност на тези, направени с "по-богати" съставки.

За палачинките разбивам всички съставки в дълбока купа, като може да ни е необходимо да добавим по-малко или повече вода, докато получим смес с гъстота на боза.

                        

Загрявам тиган за палачинки на котлона, който леко намаслявам със силиконова четка, потопена в олио.

Слагам един черпак от сместа, (която разбъркваме всеки път преди да загребваме)

и започвам да разливам с бързи движения в тиганчето, докато се разпространи равномерно. Оставям палачинката да се пече, докато крайчетата й се подвият нагоре, 

                             

а отдолу се получи хубав златен цвят. Обръщаме и печем отново. От тази смес направих около 20 броя палачинки.

И така, палачинките са готови и се захващаме с муса. Или парадът на купите, както му казвам (ще ви трябват четири купи).

Започваме като разбиваме сметаната и я оставяме в хладилника. После в две отделни купи разделяме белтъците от жълтъците. Жълтъците разбиваме с 50 гр захар и 2 с.л. топла вода на водна баня до получаването на пухкав крем. Дърпаме от котлона и в друга купа на водна баня разтопяваме шоколада. През това време с миксера разбиваме и белтъците на сняг с щипка сол и постепенното добавяне на останалата захар. 

В купата на жълтъците изливаме разтопения шоколад и разбъркваме, докато се получи плътен шоколадов крем. Накрая имаме всичко на всичко три купи:

Започваме да добавяме постепенно малко от сметаната, а след това и малко от белтъците, като гледаме да запазим въздушността на муса. Разбъркваме отдолу нагоре, бавно и спокойно, интегрирайки всички съставки,

                           

докато накрая получим хубава еднородна смес от нежен и пухкав шоколадов мус.

Сглобяване на тортата: В метален ринг, или форма за торта с махащи се страни (моята беше 20 см в диаметър), започвам да редя палачинка, мус, палачинка, мус (това е като роднина, милиционер, роднина, милиционер) и така докрай.

Аз не използвах всички палачинки, но въпреки това ми се струва, че можех да сложа повечко крем между пластовете.

Макар мусът да стяга след престой в хладилника, имайте предвид, че той остава пухкав, затова и много крем между блатовете също ще бъде предизвикателство. ( Ако искате да се презастраховате - винаги можете да добавите и желатин, но това ще промени текстурата му)

Докато тортата стягаше в хладилника (една нощ), аз направих украсата от шишарките. Използвах любимата си рецепта за скалички ( вижте тук)  като основа и около 50 г леко запечени на тефлонов тиган филирани бадеми.

Докато топчетата бяха още меки, втъквах бадемите по повърхността, така че да се закрепят. Вие можете да ползвате за "лепило" и разтопен шоколад, ако желаете. Бадемите са крехки, затова при натиск може да се счупят. 

Пъхнах и вече готовите шишарки в хладилника и айде.....стига за днес! (Освен,че ме чакаха цял куп съдове за миене, ама това никой не ви го казва :)

На следващия ден забърках един бърз ганаш ( рецепта вижте тук) и излях върху тортата, която вече бях извадила от формата.

                          

Отгоре сложих вече стегналите се "шишарки" и доукрасих с малко свежи клонки.



Може да използвате и розмарин, вместо иглолистни, ако искате :)



Снимките се получиха с най-различни нюанси, тъй като времето се променяше непрекъснато, докато накрая не пекна това чудесно, зимно слънце!

Реших, че този натурален миш-маш от нюанси само показва огромната палитра от красота на това вкусно, "горско" кулинарно творение!

Аз отивам да готвя следващите кулинарни предложения, които съм замислила за вас, и ви пожелавам спокойни и красиви почивни дни и весели и щастливи предстоящи празнични дни!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Черно-бели кифлички / Black and white bread rolls recipe

Честит първи декември! Всяка сутрин с надежда надничам през прозореца да видя дали случайно и в моя град няма да е наваляло малко сняг, ей така, за сефте! Ама не! Как човек да се оправдае, че е закъснял за работа заради снега, като го няма. Някакси не се приема толкова лесно оправданието "Много ми беше студено да ставам от леглото и хич не ми се идваше!" 

Не казвам, че снегът ще направи работата по-хубава, но пък поне има малко повече поводи за усмивка - падащият пух от небето, танцуващ във въздуха, смехът на играещите деца, аматьорските състезания по фигурно пързаляне тук-таме по улицата и разбира се...снежните ангели. 

А какво по-хубаво, след като се порадваме на снега, да се приберем на топло край каминката с чаша топло какао и един вкусен, сочен и неустоим десерт! 

Става въпрос за тези изкушаващи и грабващи окото черно-бели кифлички, богато окъпани в ароматен ванилов захарен сироп, който ще накара да "залепнете" за чинията по ред причини. Рецептата е чудесна и защото излизат доста бройки и може да сте спокойни, че десерт има винаги щом отворите хладилника (Е, докато ги изядете, де!) 

Точно тази рецепта реших и да тества за пореден път миксера на Делимано ( вижте всичко за продукта тук) 

Влюбена съм във възможностите му за направата на всякакво тесто - с такава бързина и лекота, без да ми се налага да цапам купи, ръцете си и да стържа плота от засъхналото тесто и брашно.  Това много ме улеснява, защото е може би най-неприятната ми част при месенето на тесто.

Делимано ( вижте магазина им тук)  се справи отлично с възложената задача. И тъй като обещах да съм максимално честна относно тестването на продукта, имам едно предложение за подобрението на продукта. Шпатулата, която върви с миксера, е изцяло пластмасова, което не е най-оптимално удобният вариант за "обиране" на купата. Препоръчвам да я замените със силиконова такава. Но сега заради една шпатула, няма да се лиша от толкова изгоден продукт!

И така, без повече предисловие, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 яйце

125 мл прясно мляко

125 мл олио

1/3 кубче мая

2-3 с.л. тъмно какао

1 с.л. захар

Около 500 г брашно

За сиропа:

250 г захар

250 мл вода

1 ванилия

Още: кокосови стърготини

Започваме като в купичка с леко затопленото мляко разтваряме една лъжица захар и маята. Оставяме на топло да шупне.

През това време пресяваме около 400 г брашно и го слагам в купата на миксера. Добавям олиото, яйцето, а след това и шупналата мая.

Пускам миксера на бавни обороти първоначално, като постепенно увеличавам скоростта. Започвам да прибавям постепенно от останалото брашно (колкото е необходимо), докато тестото започва да се отделя от купата и се оформи на топка.

Изваждам от купата и разполовявам. Връщам едната половина в миксера и добавям какаото. (Може да разтворите какаото в малко водичка, за да се интегрира по-лесно.)  Само след броени минути тестата са готови. Работим с тях веднага, не ги оставяме да втасват.

Разделям и двете теста на половина, като всяка от тях разточвам на кръг с еднакви размери.

Слагам единия върху другия и разрязвам на кръст, 

а след това всяка четвърт на четири триъгълника ето така:

Навивам на кифлички

и нареждам върху хартия за печене, с която сме покрили тавичките. 

Оставям кифличките на топло, докато бухнат леко, а след това запичам в предварително загрята фурна на 180 градуса. 

Кифличките се пекат до зачервяване (около 15 минути), а през това време приготвям сиропа. На котлона слагам водата и захарта да заврат, а след това намалявам и оставям соса да къкри още 10 минути. Накрая дърпам от огъня и добавям ванилията и разбърквам. 

Важно е  да знаем, че трябва да залеем студени кифлички с топъл сироп или обратното - студен сироп и топли кифлички. Съобразете времето си с приготвянето на двата компонента на десерта.

И за да им придадем още по-зимно усещане, поръсваме с малко кокосови стърготини.

Правилно сте предположили вече, че този десерт е вид мелчета, което ще означава, че Митко ги изяде за нула време.

Опитайте ги и вие! Сладка седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!