Сладко-кисели мини зеленчуци във фолио / Sweet & sour mini veggies recipe

По принцип у дома сме хора на мръвката. Аз, например, мога да изкарам без сладко и тестено по-дълго, отколкото ми се иска, но месце трябва да име поне през един-два дена. Не бих казала обаче, че не консумирам и завидно количество зеленчуци под формата на салата, топла гарнитура или просто леко забърсани с тениската след като са току-що набрани от градината на баба. 

Моята хищна мъжка половинка обаче е способна да хапва само и единствено месо, а зеленчуците трябва да бъдат майсторски камуфлажирани, за да може сакън и той да хапне нещо витаминозно! 

Сега обаче, когато в моите лакоми ръце попаднаха тези бейби зеленчуци - част от най-новия асортимент в Метро, бях твърде решена да намеря рецепта, която да му хареса и да се наслади на предястие изцяло от зеленчуци. (Знам, и на мен ми звучеше невъзможно)

Преди да се захвана с експериментиране, реших да се поразровя за малко информация.

Научих, че в тези демо-версии на зеленчуците всъщност се съдържат между четири и шест пъти повече хранителни вещества (включително витамини C, E и бета-каротин), в сравнение с техните пълни версии :) Я, виж ти каква била работата! 

Освен това са идеални за гарниране на ястия, тъй като представляват истинска наслада за окото в тези малки, симпатични размери, а пък се и обработват значително лесно.

И така, реших, че ще е добре да ги направя с възможно най-малка обработка, така че да запазят полезните си качества и ето, че се роди тази идея - сладко-киселки мини зеленчуци на фурна. Вижте само колко е лесно за приготвяне:

Необходими продукти:

Набор мини зеленчуци (Аз разполагах с тиквички, патладжан, моркови, царевички, червено зеле и романеско) 

5-6 скилидки чесън

1 пълна с.л. мед

1 ч.л. тъмен соев сос

светъл балсамиков оцет

сол на вкус

(може да добавите и щипка лют пипер на люспи) 

Нарязвам зеленчуците по дължина така, че да запазим формата им. Нареждам ги върху фолио и отгоре овкусявам с нарязания на ситно чесън, мед, соев сос и сол.

Завивам във фолиото и пъхам във фурната да се запекат на 180 градуса. Тъй като зеленчуците са дребни, а аз исках да останат леко хрупкави, не ги пекох дълго.

Зеленчуците са вкусни и топли, но дори да изстинат, овкусявайки ги след това с оцета (още подправки по желание), се консумират като салата и са идеално предястие или гарнитура.

 Учудена наблюдавах как домашната ми пираня (нали е зодия риби)  набива зеленчуци без да поиска нещо местно. Явно наистина са добри - тази рецепта ще се запише!
 Опитайте я вие, а вече знаете и къде да ги намерите!

 Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!

Масленица / Butterbread

Не винаги ми се готвят засукани ястия и десерти. Понякога една простичка рецепта за вкусен, домашен хляб може да ни засити повече и от тристепенно меню. Особено, ако е тази рецепта за супер лесна домашна Масленица. 

Както името й подсказва, тук може да се насладим на хлебче, окъпано в масло - нещо, което може да накара и най-малката гарсониера да заухае на френска пекарна. А за да има още неща, за които да не съжаляваме за всяка минута във фитнеса,  сме натъпкали питката и с щедро количество сирене. 

Ако и вие искате да почувствате уюта на есента, предлагам ви нашата вечеря - гореща домашна масленица с чашка вкусен айран.

И въпреки, че според някои тестеното отнема повече време за приготвяне, аз вече се убедих, че няма по-лесно от това да забъркаш за 5 минути тестото, а след това да се насладиш на заслужена почивка след работа, докато то втасва.

След това остава само да се оформи питката и най-трудната част, да не преритаме от чакане, докато се изпече (което не е толкова дълго, колкото ни се струва) и ароматът й изпълва стаята.

Но веднага щом я разчупите, ще разберете - струваше си чакането! Това е най-добрата идея за вечеря! 

А ето и как става магията стъпка по стъпка:

Необходимите продукти:

Закваска: 200 мл хладка вода + 1/2 кубче мая + 1 ч.л. захар + 1 с.л. брашно 

За тестото:

Около 500 г брашно

3-4 с.л. олио

1 ч.л. сол

1 яйце

Още: 100 г масло

150 г сирене

1 жълтък за намазване

Започвам като в купичката с леко затоплената вода прибавям захарта, кубчето мая и брашното и разбърквам хубаво (най-добре с ръка), докато съставките се разтворят. Оставям купичката на топло (най-често в друга, по-голяма купа, пълна със средно топла вода) за да шупне. 

През това време пресявам около 2 ч.ч. брашно в подходящ съд. Прибавям солта, яйцето и олиото (може и зехтин).

Прибавям шупналата мая и разбърквам с дървена лъжица. 

Бъркам, докато тестото започне да се отделя от стените на съда, като при необходимост прибавяме още от брашното, докато се получи меко, нелепнещо тесто. Слагаме в намаслена купа и оставяме на топло да втаса и увеличи обема си. (Зависи от топлината в помещението, но обикновено отнема около 40 минути) 

Втасалото тесто разделяме на четири равни части, всяка от които оформяме на топка. 

Взимаме едната топка и разточваме на дълъг, приблизително правоъгълен (доколкото е възможно) лист. Намасляваме хубаво с разтопеното масло (аз го правя с ръка)

и поръсваме с начупеното сирене. Отгоре слагаме втория лист от тестото.

Завиваме на руло, 

а след това и на охлювче. 

Поставям в намаслената тавичка (използвам навсякъде от разтопеното масло, като сметнах приблизително, че ми отиде около 100 г), а след това процедирам така и с останалите две топчета, завивайки ги около първото охлювче.

Оставям питката да втаса още веднъж, като вече затоплям фурната и поставям тавичката на отворената врата. Отнема значително по-малко време да се надигне и да стане пухкава.

Намазвам я с остатъка от маслото преди печене и я пъхам за около 30 минути на 200 градуса.

Ако желаете може да я намажете с малко разбит жълтък малко преди да я извадите, за да получите още по-златен цвят.

Готовата питка задушавам в чиста памучна кърпа, за да омекне.
Аз не успях да чакам дълго, защото не ми позволиха! ( този път явно ароматът и гладът бяха неустоими) :)

Питката се хапваше със завиден апетит, докато парата още се вдигаше от нея, но цялото съскане и пъшкане си заслужаваше, защото макар и с ококорени очи и нечленоразделни звуци, заради пълната с горещ хляб уста, успях да разпозная " Хвногу е хкусна"  

Опитайте и вие :) 

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

Свински пържоли със сини сливи и картофи / Pork Chops with Plums and Chips Potatoes Recipe

Октомври дойде и първата му задача бе да ме накара да си извадя юргана! Тъй като често спя на отворен прозорец ( което обяснява идеите ми понякога :) ), завиването с по-дебела завивка става все по-наложително. И все пак няма по-приятно спане от това да си завит в пашкул от гъши пух, дишайки от свежия есенен въздух, изпълнил стаята. Въздух, който съдържа в себе си малко от топлината на деня, уханието на дъжд и щипка хлад, като трейлър на предстоящата зима.

Втората задача на октомври бе да да ме накара да заредя отново любимата си есенна плейлиста с Katatonia, My Dying Bride  и разбира се къде без тематичния  October Rust  на Type O Negative. 

И накрая това, което направи октомври - накара ме да сътворя ново ястие, което да говори за есен, да има месо и най-важното - да кара хората да се влюбят в него! Мисля, че успях - невероятното супер-дупер сочно свинско с картофи и сини сливи.

Идеята за подредбата на продуктите ми дойде спонтанно, но бях решена, че искам да избягам от традиционното клише за поднасяне на ястие. Оказа се наистина много вкусна и оригинална идея, която допринесе не само за по-лесното сервиране, по-впечатляващата визия, но в същото време и за по-пълноценното запазване на вкусовете на всеки един от компонентите. 

Заради оформянето картофите например станаха много  бързо, запазиха златния си цвят и не се мачкат при сервиране, което често се получава, когато трябва да ги загребваме от дъното на тавата.

Предполагам, че за някои комбинацията със сини сливи може да им се стори нестандартна, макар и тя да е доста традиционна по принцип. Тези от вас, които не са опитвали, призовавам да го направят и да се насладят на един от най-класическите есенни вкусове, което съм сигурна, ще приготвяте и друг път. 

И докато сини сливи можете да намерите вече различни сортове и видове целогодишно в големите супермаркети, аз набавих своите от любимото си място - селския пазар. Бяха доста спаружени, като бабичката, която ги продаваше, но тя беше едно толкова сладко бабе, че просто нямаше как да не ги купя, за да я зарадвам. (Имам слабост към бабите, какво да се прави!) 

За тези от вас обаче, които искат да ги заменят с нещо, което им е под ръка, имам две много добри предложения - първо, напоени във вода малко сушени сини сливи или второ - ябълки! Което и да изберете, ще се насладите на едно наистина прекрасно ястие, но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

3-4 бр. свински пържоли

3-4 бр. картофи

12 бр. сини сливи

2 с.л. зехтин/ олио ( плюс малко за намазване на тавичката) 

1 с.л. масло

сол и черен пипер на вкус

Започваме като в тигана слагаме да се загрее мазнината (олиото/ зехтина и маслото). 

Слагаме пържолите да се запържат до получаването на хубав загар. Овкусявам със сол и черен пипер.

Нарязваме сливите на резенчета, а картофите на картофен чипс (аз използвам ренде). 

Намаслявам тавичката с мазнина по предпочитание и започвам да редя: част от картофите,

пържола, ред сливи, пак ред картофи, отново пържола и така, докато ни свършат продуктите (и тавичката :))

Отгоре поръсваме отново със сол, олио и пипер и прибавяме малко хладка вода до равнището на картофите.

Затваряме капака и пъхаме в студената фурната, като първоначално печем на 220 градуса за около 30 минути, докато заври. Намаляваме на 180 градуса след това и печем още половин час. (Последните минути може да махнете капака, ако искате да  бъде по-запечено) 

Ароматът от готовото ястие е толкова неустоим, че снимането на тези снимки бе истинско предизвикателство.

Не се въздържах и направо взех да си хапвам в движение - хапвам и снимам, хапвам и снимам :) 

Пържолите бяха толкова крехки и сочни, а цветът им може да предизвика удавяне на сухо :)  

Опитайте и вие !

А аз ви пожелавам един прекрасен, изпълнен с красота и радост октомври! 

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!