Скариди на шиш с пикантна глазура / Shrimp with Spicy Garlic and Tomato Sauce Recipe

 

Аз съм си горско животно! Винаги, когато ми се отвори възможност, паля колата и бягам от града в някое забравено от Бога място! Не винаги обаче имам възможност да избягам толкова надалеч, затова пък край града ни има много подобни местенца, където човек спокойно  да прекара уикенда! Далеч от телефони, интернет и статичен шум. Където сипещият се проливно дъжд и жуженето на насекомите са единственият възможен саундтрак, а акустиката на балкана може да превърне в гръмко изказване дори и най-тихото пръц! :) 

Ех, простичък живот! Какво ли не правим ние хората да се отдалечим от него, да успеем да се заобиколим с удобства и стандарт, който да крещи, че сме постигнали мечтите си. А накрая, уморени от битката, пак желаем да се върнем към него - към тишината и покоя, към красотата на природата, която попиваме с очите си в чиста форма, а не чрез известни фотографии, които красят десктопа ни. Към готвенето на истински огън, който ни кара да се прехласваме по вкуса и на една запечена на скара филия хляб! Знаете за какво говоря, нали?!

Според мен природата има способност да лекува душата! Със своето упорство да се възстановява след всяка зима, след всяка буря, след всяко бедствие. Да се пробужда и появява в цялото си изящество, напомняйки ни, че и ние като нея, сме способни да се преборим със "зимата" и да се завърнем по-силни и красиви от всякога. Та нали сме създадени от едни и същи градивни частици!

 Ако и вие имате нужда от това усещане, ако искате да се презаредите, не инвестирайте единствения си свободен ден в кварталния мол. Събирайте си партакешите и хващайте гората!

А пък аз ще ви предложа идеалното ястие, с което да се подкрепите. Ако нямате много време, няма как да  къкрите боб в гърне. Старата изтъркана скара от пържоли и кюфтета пък може и да е типична за нас, българите, но идва време, когато ни се иска да опитаме нещо ново. Да  бъде хем вкусно, хем да не бъде тежко, така че да не обезсмисли изгорените калории от прехода в гората. Ето защо се спрях на скариди! 

Тази седмица за пръв път ги пуснаха в Кауфланд и веднага реших, че тяхното време настъпи. Бях си харесала рецепта за тях от много време, но така и никога не се бях изправяла пред препятствието да ги чистя. Оказа се много лесно, но за всеки случай направих стъпка по стъпка, за да се убедите.

А какво да кажа за вкуса...просто нямам думи. Да ядеш прясна морска храна е несравнимо удоволствие, при което сте напълно лишени от натрапчивата тежка миризма на замразените такива. Месото на скаридите е крехко, доближава се до бялото месо, а пикантната глазура ги прави просто неустоими.

Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
Около 500 г скариди
За соса:
2 с.л. кетчуп ( пълни)
100 мл бяло вино
2-3 скилидки чесън
1/2 глава лук
1-2 люта чушка
черен пипер
щипка-две кайенски пипер
сол на вкус

Можете да приготвите соса предварително в бурканче, така че да може да престои поне един час, за да се освободят ароматите. Смесваме всички продукти, като ги нарязваме в големина по желание.

Следващата стъпка е почистването на скаридите. Измиваме ги. Махаме краката ( сн.1), а след това и главата, която се издърпва много лесно ( сн.2). Обелваме твърдата им обвивка ( сн.3), като се разкрива крехкото им месо ( сн. 4).  В средата му се вижда черна точка, която е червото на скаридата, което трябва да премахнем ( сн.5) Някои хора я консумират и така, но аз предпочитам да ги изчистя.

За целта правя разрез с нож по гърба на скаридата, от където лесно се издърпва тази тънка "нишка".

Почистените скариди нанизваме на шишчета, като глазираме с направения предварително сос.

Глазирането със сос продължава по време на цялото печене, от двете страни на шишчето. Времето за печене зависи от силата на огъня, но като цяло стават бързо.

Дали просто като предястие или към салата, или пък в плосък хляб, тези шишчета ще ви останат в ума като лека и вкусна храна, която ще искате да консумирате още по-често.

Следващите почивни дни са на прага ни. Кой знае, може би точно това ще е следващото ястие, което ще шашне вас и близките ви :)

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Пиле "Италия" / Italian-Style Chicken Breast Recipe

Появят ли се първите слънчеви дни и започвам да жадувам за италиански вкус! Така ми се отваря апетитът за паста, ароматите на босилек, домати, паприка, сирена и въобще всичко, с което може да свържем тази обичана от почти всички (да не кажем всички) хора кухня.

Последният път, когато я посетих, си набелязах няколко ястия, сред които ризото по милански, пица "Диаболо" и разбира се, класическата лазаня. Последната съм правила и яла много пъти по ресторанти, на гости и у дома, но едва в Милано успях да "разчовъркам" една достатъчно, че да разбера всички елементи, които се пропускат в повечето рецепти, а наистина правят голяма разлика във вкуса. Сега сигурно ви възбудих любопитството, но това е един вид "трейлър" на скорошна рецепта, която смятам да ви представя съвсем скоро. До тогава ще ви подкупя с днешната рецепта за пиле "Италия", което съвсем подходящо наименувах.

Искам да създам ястие, лесно за приготвяне, само с няколко съставки, но недвусмислено да представя италианската кухня.

Смятам, че рецептата е идеална за сезона, пък и можете да го приготвите само за половин час, което го прави и идеалната вечеря. Въпреки наличието на сирена, бих определила ястието като леко и диетично.

Можете да го гарнирате с паста или салата, но аз предпочитам да го гарнирам само с хубаво изстудено бяло вино :) Ето и необходимите продукти:

Необходими продукти:
2 бр пилешки гърди (една пеперуда)
3-4 печени чушки ( да не са от маринованите с оцет)
125 г моцарела
пресен босилек
сол/ черен пипер
зехтин
галета
кашкавал (по възможност  пармезан)

Разделяме гърдите на две. Всяка част разрязваме хоризонтално на три с помощта на остър нож. Нареждаме по-широката части в тавичка, намазана със зехтин. Поръсваме със сол и черен пипер.

Върху месото започваме да редим последователно печените чушки, нарязаната на филийки моцарела и листата пресен босилек. Подправяме отново със сол.

Последно поставяме останалите парчета пилешко. Поръсваме с галета, сол и малко зехтин и пъхаме във фурната. Печем на силна фурна за около 20 минути.

Преди да ги извадим, поръсете отгоре с кашкавал и запечете за още няколко минути.

Гарнирайте с още малко пресен босилек при сервиране :) 

Всяка хапка ще ви кара да искате още и още..ама няма! :) Така че яжте бавно и се наслаждавайте!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Торта "Тофифи" / Toffifee cake

Трудно се описва това, което трябва да се опита! Няма дума на всички езици, която пълноценно да може да обрисува днешната вкусотия. Може би затова се е наложило да се измисли нова такава - Toffifee, която макар и сама по себе си да е по-нелепа от английския език на български евродепутат, недвусмислено ви подсказва какъв вкус да очаквате! 

Ако има дори един човек, който да не обича тези божествени бонбони, ще се хвърля под някой самолет!

Самата аз ги обожавам, затова и е напълно очаквано развитие на нещата рано или късно да си създам и такава торта. Рецепти за подобни торти в нета има много, но повярвайте ми, тази е различна. Първо, не ми се искаше да излиза скъпо. Вярно е, че момичето трябва да яде, но ако не взимам добри финансови решения, ще ми се наложи да го правя един път месечно. Затова и защото съм убедена, че не всяка вкусна торта трябва обезателно да струва майка си и баща си. Освен това исках освен класическия вкус на бонбоните, да има и някакъв по-лек и свеж елемент, който да контрастира със сладостта на шоколада и карамела.

Така тортата става перфектно балансирана, а пък звездата тук са толкова обичаните от поколения български бонбонки "карамел му", които, освен че са много достъпни като цена, ни спестяват и куп усилия, време и разходи по направата на перфектния карамел.

А бе, аз нали ви казвам, че тази торта е върхът!

За блатовете се спрях на любимия ми блат от торта "Сахер". Първо, че той няма грешка - всеки път става идеален, много лесен, въздушен и пухкав.

Украсата, както винаги е въпрос на въображение, но няколко бонбона тофифи няма да навредят :) 

Тортата се получи повече от перфектна! И когато стане така, аз бързам ли, бързам да я споделя с вас, защото, ей, Гергьовден идва, пък тогава пак ще редим софрите. А какво по-празнично за именяците от една такава торта, която ще накара всеки да се почувства специален. Но стига съм й правила реклама, вижте рецептата и се убедете сами.

Необходими продукти:

За блата : от тук

За крем едно: 

200 мл течна сметана за разбиване

200 г млечен шоколад с лешници

За крем две:

200 мл течна сметана за разбиване

100 г захар

( *фиксатор за сметана 1 пак)

Още:

1 пакет бонбони карамел "Му"

бонбони "Тофифи"

100 г шоколад

100 мл течна сметана за разбиване

* не е задължителен

Много сметана, много чудо, но ви обещавам - всеки път е комбинирана различно и усещането за тортата е преди всичко шоколадово :) 

За блата, както вече написах, ползваме класическата рецепта от торта "Сахер". Именно там съм описала много подробно, стъпка по стъпка целия процес за направата на блата.

                     

Обожавам този блат, става толкова висок и дунапренен, а щом го оставим да се охлади добре, разрязването му е детска игра.

Затова обичам да го приготвям предната вечер и го оставям леко да се изсуши до сутринта. За тази торта го разрязвам хоризонтално на три равни пласта.

За шоколадовия крем използвам технологията на шоколадовия ганаш, но вместо да купувам от скъпите лешници, "шмекерувам" и директно използвам млечен шоколад с парченца лешници. Често ме питате какъв шоколад използвам, затова и този път си направих труда да го снимам. Този е от марката на "Кауфланд", струва стотинки, а е много вкусен.

За шоколадовия крем загрявам сметаната на котлона, а след това към нея прибавям начупения на парченца шоколад и разбърквам, докато се разтопи от горещата сметана. Оставям настрани леко да се охлади.

През това време нарязвам на малки кубчета всичките бонбонки карамел "Му".

В тортен ринг поставям първия пласт от блата, изсипваме шоколадовия ганаш с лешници и разпределяме половината от бонбонките.

Поставяме втория пласт блат. След това слагаме 2/3-ти от предварително разбитата сметана със захар (и фикастор), която е така наречения крем две. Ако използвате директно сладка сметана, можете да пропуснете захарта. Върху него разпределете втората част от бонбонките и покрийте с последния пласт от блата.

Пъхнете в хладилника и оставете да стегне. През това време се заемаме с украсата.

На котлона затопляме 100 мл течна сметана и прибавяме начупения шоколад. Аз използвам, черен, тъй като такава е и "шапката" на бонбонките "Тофифи", но вие можете да използвате и млечен.

От така получения вече шоколадов ганаш добавяме една малка част към заделената сметана, разбиваме с миксер, така че да се оцвети хубаво в нежно бежово.

С част от крема измазваме вече стегналата торта, която сме извадили от ринга и заглаждаме добре.

Останалия ганаш изсипвам в центъра на тортата, така че да имитира визията на едноименните бонбони.

Украсяваме още малко с шоколадовата сметана, добавяме няколко бонбона тофифи и готово!

Пъхаме тортата за още малко в хладилника, така че да стегне и украсата.

Преди да сервирате тортата си пригответе химикал, защото ще ви искат автографи :)

На това му се казва храна за душата - красота за очите и сладост за небцето!

Прибавяйки сметана към шоколада за украсата, улесняваме разрязването на шоколадовата плочка :) 

А парченцата от карамелените бонбонки, започват леко да се разтапят, но запазват своята разтеглива и дъвчаща характеристика, правещи ги идеална съставка за торта, носеща това име!

И ако си мислите, че ще се задоволите само с едно парче, от сега ви казвам "Няма да я бъде" :)

Много ще се радвам и на вас да ви хареса, колкото и на нас, затова с нетърпение очаквам вашите отзиви!



И тъй като може да не се чуем дотогава, честит имен ден на всички празнуващи на Гергьовден!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!