Толкова хубава тема, пък толкова трудно да пиша за нея! Как да пишеш за любов? Както казва Мечо Пух, любовта не се пише, тя се чувства! Така е. Единайсет години вече чувствам тази силна, искрена и топла любов, да грее сърцето ми при всяка усмивка на любимия човек, при вида на разрошената му коса сутрин, всеки път щом чуя смеха му, всеки път щом погледна очите му, които и дори след десетилетие все още светват от щастие, всеки път щом влеза в стаята. Благословена съм, така е! Животът може да не беше щедър от към безгрижие и материална сигурност към мен, но пък да му се не види, ме дари с такава любов, че когато гледам най-романтичните филми на всички времена, мога само да въздъхна и да кажа "аматьори"
Знаете, че сте ударили джакпота, когато цветарските магазини в квартала ви имат специални сметки за половинките ви, които могат да платят, когато могат, тъй като са редовни клиенти. И ако това не гали самочувствието ви, то писането на стихове във ваша чест няма как да не свърши работа. Точно така! Често Митко сяда за няколко минути сам и, гледайки ме, започва да пише нещо на къс хартия. Няколко минути по-късно вече имам поредното
стихотворение, посветено на моя милост!
Любов..
За Нея
аз копнея...
ежедневно
Изгарям цял
отвътре,
щом те зърна,
очи
от теб
не мога да отвърна...
Ти
моят пристан си,
Любов,
Живот,
моят спасителен кивот.
Обичам те безумно,
с жар неугасима,
в сърцето ми
пиедестал
за тебе има -
душата ми
завинаги е твоя
ти Алфа и Омега моя!
След дълго убеждаване го накарах да почне поне да ги събира на едно място (
в негов блог), макар и целта му съвсем да не е комерсиална. И все пак, ако сред вас има любители на поезията, може би ще ви бъде приятно да разгледате творенията му и да подкрепите това малко и тихо
местенце -
The Abandoned Asylum!
Той е доста скромен относно тази си дарба, но аз пък реших, че може би е крайно време да му върна жеста, тъй като той винаги ме подкрепя в моето хоби и реших, че може би е добре да запозная част от аудиторията си с неговото.
Спирам да го хваля обаче, че се опасявам да не го отвлекат някъде за да го изучават и да открият къде е грешката в този мъж, че това не е нормално.
И после как да не готвиш с мерак за това човече! То направо ти се пълни сърцето, като гледаш как апетитно похапва от нещо, което съм приготвила. Затова и за наближаващия празник на влюбените реших да си дам малко екстра усилие и да създам няколко умопомрачителни романтични десерта, в които да вложа цялата си любов, която изпитвам.
Първият от тях е тази прекрасна и криеща изненада торта "Скрито сърце". От много време бях хвърлила око на този сладкиш, но изискващата специална форма на тавите за печене на блатовете все ме спираше.
Това бе, докато открих, че с малко инат и повече старание, човек може да създаде тази форма и сам, само с помощта на нож. Мога да кажа, че въпреки всичко не е трудно, след като това е първият ми опит и според мен се получи много добре.
Украсата мога да нарека семпла, но пък много ефектна въпреки всичко! Казва всичко, което има да се каже отвън и отвътре! :)
Ако и вие искате да шашнете любимия си с нещо наистина специално, това е вашата торта за Св.Валентин тази година! И защото искам да бъда доста подробна в обясненията си и да не ви спестя нито една тайна, започвам веднага с рецептата!
За блатовете се спрях на един от любимите
си кексове/ сладкиши, тъй като тестото е идеално и за двете цели. Тук ни трябват бели блатове, за да може по-лесно да издълбаем фигурите. Ето и необходимите продукти за блатовете:
За един брой блат:
5 яйца
350 гр брашно
300 гр захар
7-8 супени лъжици вода (или мляко)
7-8 супени лъжици олио
1/2 пакетче бакпулвер
1 ванилия
какао за цвят
За пълнежа:
150 мл течна сладка сметана за разбиване
2/3 пак стабилизатор за сметана (6г)
розова боя
по желание още: ( белтъчен флъф/ белтъци )
За украсата:
100 г течна сметана
100 г шоколад
Започваме приготвянето на тортата с направата на блатовете. Дадените продукти са за един брой дебел блат в тава с диаметър около 22 см.
За целта разбиваме яйцата със захарта до получаването на пухкава смес.
След това прибавяме млякото, олиото и, разбивайки с миксера, постепенно прибавяме и сухите съставки като брашното, бакпулвера и какаото. Количеството на какаото варира от това, доколко наситено шоколадов искате да е десертът.
Готовата смес изсипваме в тавичка, застлана с хартия за печене. Ако тавата ви е малка, препоръчвам слагането на по-висока хартия и по стените, тъй като целта ни е да изпечем висок блат. Печем в предварително загрята фурна на около 170 градуса за около 40 минути.
След като блатовете са готови, оставяме за кратко в тавичката, а след това изваждаме и обръщаме върху решетка за да се охладят по бързо.
Слепването на блатовете ще правим от по-равната страна или иначе казано дъното на блатовете. Технологията видях от
тук, но ще се опитам да я обясня отново. С помощта на линия, отбелязваме центъра на двата блата. От него, използвайки пергел (който не съм имала от трети клас) или две клечки, които сме завързали с връв по показания на снимката начин, очертаваме еднакви кръгове и на двата блата, оставяйки около 1-2 см от ръба на блата ето така:
Първия блат изрязваме под формата на конус навътре, което ще оформи долната част на сърцето.
Втория блат издълбаваме, най-лесно с къс и остър нож по този начин,
като оставяме този път по-малък конус да стърчи нагоре ето така:
Повярвайте ми, изглежда по-трудно, отколкото е. Опитайте се леко да заоблите образувалите се "вадички", за да може сърцето да има по-меки форми.
Следващата стъпка е приготвянето на пълнежа. Реших да бъде от нещо леко и нежно, затова и разбих сладкарска сметана с малко фикс, за да съм сигурна, че консистенцията ще бъде плътна и ще ми бъде по-лесно да слепя двата блата, без да изтича :)
Към сметаната добавих и малко розова гел боя:
И защото сладкото никога не е достатъчно, добавих и малко маршмелоу флъф, който си бях купила от Холандия! Почти съм сигурна, че не се продава такъв в България, но винаги можете да си направите, ако разтопите няколко бонбони маршмелоу или просто добавите добре разбити белтъци на водна баня с малко захар.
Тези от вас, които живеят в чужбина, предполагам, че ще могат да си набавят и от оригиналния флъф, който е наистина много вкусен.
И все пак тази добавка не е задължителна и можете да я пропуснете. Аз разполагах с него под ръка и нямаше как да пропусна :)
Запълваме блатовете с така приготвения крем,
като гледаме да ги изравним добре накрая.
Тъй като тортата е по-скоро с кексова текстура, може да решите да я сиропирате леко по краищата тук, но аз не го направих.
Слепваме двата блата, а с останалия крем украсяваме отгоре. Пъхаме в хладилника за няколко часа.
Готовата торта украсих с любимия ни ганаш, приготвен от равни количества сметана и шоколад, загряти на котлона до получаването на шоколадов сос.
Разрязвайки тортата бързо се разкрива скритата изненада на нежно розово сърце. Препоръчвам първият ви разрез от тортата да бъде поне 1/4, или 1/3, тъй като тогава картинката ще бъде най-добре оформена :)
И така, оставяйки ви да се насладите на няколко изкушаващи кадъра, тайно надявайки се да ви вдъхновя за едни наистина романтични дни напред, ще споделя с вас още един от стиховете на моето момче, който написа в един изключително труден житейски период за нас, но винаги успяващ да запази любовта в сърцето си :
Обичам те!
С пречупени крила,
висящи на една страна,
сломени.
До полуда пак желая
да те въздигна в небосвода,
да летя към слънцето със теб,
засрамено от твойта красота
да пожелае да се скрие
и да няма накъде!
Но първом трябва да поправя
очуканите си криле.
Поне е сигурно едно -
любовта не може да умре!!!
Благодаря ти, че те има, любов моя! Толкова много те обичам, че ми иде да те пасирам и да те намажа на филийка!
Честит Свети Валентин!