Свинско Уелингтън / Pork Wellington Recipe

Винаги след края на почивните дни съм заредена с нови и интересни рецепти, тъй като тогава ми се отваря време да понаготвя повечко неща. Обикновено дори планувам да остане по нещо и за през седмицата, но това не се получи с това изключително свинско "Улингтън", което изчезна от лицето на Земята светкавично. 

Е, да не си помислите, че Митко го изяде цялото (както беше с Тарт Татена :) ), този път го поделихме с компания. Беше наистина много вкусно, което можеше да се усети и само по невероятния аромат, който се разнасяше от кухнята.

Самата рецепта беше моя хрумка и отдавна ми се въртеше в главата, а  най-голямата награда за готвача в такива случаи са не комплиментите за добре свършена работа, а по-скоро липсата на такива,  защото всички са заети да примляскват. 

Този път възклицанията "ммммм" бяха толкова много, че сякаш слушаш песента на  Crash Test Dummies :)

Когато идеята за ястието бе само чернова, си представях сърцевината от карамелизиран лук, която да контрастира със соленото месо и леко пикантния привкус на горчицата. Задължителен елемент е и богатото присъствие на свеж магданоз, което въпреки готвенето се запазва и допринася изключително много за богатството от вкусове, които се допълват .

Гарнитурата в случая бяха "Гъбите по селски", но вие можете да се спрете на нещо по-леко, като салата, или пък да изберете нещо традиционно като картофи или ориз.

Смятам, че такъв вид вкусотия би ви се усладила идеално за обяд или вечеря в идните дни, затова и ще споделя с вас рецептата :) Ето я и нея:

Необходими продукти:
400 г свинско филе
100 г немска шунка / бекон
500 г бутер тесто
сол
1 яйце

За плънката:
3 глави лук (*захар, сол, оцет)
магданоз
горчица
черен пипер


Нарязваме месото на четири равни по големина филийки.

 Слагам ги в плик и ги начукваме на тънък лист.

Върху опаковъчно фолио нареждам парчетата шунка, така че леко да се застъпват. Отгоре подреждам и пържолите. Поръсвам с малко сол.

                  

Намазвам пържолите с горчица. Аз купувам мека френска горчица, като смятам, че вкусът и е идеална комбинация с месото. Рядко купувам горчица, но ако се налага - взимам само от тази.

Поръсваме щедро с нарязания магданоз.

Следващият елемент е карамелизираният лук. Нарязвам на ситно през чопър три глави лук, които запържвам до златисто, като прибавям малко захар да го карамелизирам. Накрая прибавяме щипка сол и една-две капки ябълков оцет,  за да се уравновеси вкуса.

Ако не обичате комбинацията на сладко и солено, можете да избегнете захарта в лука и да го поръсите със сол. Готовия вече лук разпределям отново хаотично върху пържолите.

Накрая, с помощта на фолиото, завивам на руло, като оформям като бонбон в двата края и пристягам, така че да е по-стегнато.

Ето го тук след като престоя около половин час в хладилника. Слагам го върху разточеното бутер тесто, което мажем с яйце по краищата за да може да се завие добре.

Обличаме хубаво рулото с бутер тесто и го намазваме с разбито яйце. Можете да направите някакви шарки с помощта на остър нож, но нека бъдат съвсем плитки.

Пъхам във фурната и първоначално пека на силна фурна (200-220), а после покривам с фолио и допичам на умерена за около 30-40 минути. (Проверявах месото периодично, дали е готово.) Времето за печене може да варира в зависимост от вида на използваното месо и това на колко тънки парчета сте го направили!

След измислянето на тази рецепта, и чудесните отзиви, които получи,  единодушно бе гласувано да влезе в "Златния списък" или иначе казано, нашия списък с рецепти, които трябва да се правят често. :)

Лесен шоколадов кекс с топинг / Easy Chocolate Bundt cake with Peanut butter glaze

Днес отивам на гости! Всеки, който ме познава, знае, че по принцип не съм любител на гостито. Аз обичам да си седя в моя домейн и не обичам да ходя по чуждите хралупи. Това разбира се не важи за шепа отбрани приятели, при които важи правилото - "Mi casa es su casa".

Веднъж почувствам ли някой за близък и отида ли му на гости или го поканя, значи наистина ми се топят ледовете :)

 

И разбира се Гери от "Мус от краски и мечти" е точно такъв човек, който само с усмивката си и лъчезарното си настроение, приятелска подкрепа и стабилно присъствие в живота ти може да затопли цялата атмосфера около себе си. Не случайно избрах нея за свой пръв гост в блога си и сега е ред на мен да й отида на гости.

Реших, че и на двете ни ще ни трябва малко енергия след толкова приказки, които вярвам, че ще ни се случат, щом се видим, затова й нося, един много вкусен шоколадов кекс.

Приготвя се бързо, защото няма време да се туткам, щом съм се наканила да ходя на гости :)

Гери, надявам се да ти хареса, и защото си мисля, че по отношение на шоколада сме на едно мнение, съм сложила отгоре и шоколадов топинг, в случай, че ни се види малко :)

За да има лек контраст, топингът е от шоколадов крем с фъстъчено масло, което напоследък е станало любимо у дома, и реших да го споделя с приятел.

Каня и всеки, който обича такава комбинация на вкусове, а пък няма повече от половин час за приготвянето на десерта, да опита тази много лесна и бърза рецепта:

Необходими продукти:

3 яйца

90 г хубаво какао

150 г меко масло

1/4 ч.ч. олио

2 ч.ч. брашно

1/2 пак. бакпулвер

1 1/2 ч.ч захар

1 ч.ч. гореща вода / кафе

щипка сол

Слагаме в купа мекото масло,олиото и захарта. (Аз сложих само една пълна чаша  бяла захар и останалата част - кафява захар. Трябваше да я изразходвам и й намерих страхотно приложение тук.)

Разбиваме всичко, докато се разтвори захарта. Добавяме после и горещото кафе или вода. В друга купа смесете сухите съставки - пресятото брашно, какаото, бакпулвера и солта. Разбъркайте. Към тази смес прибавете трите яйца и, разбивайки с миксер, добавяйте от течната смес на струйка.

Разбитата така смес изсипете в добре намаслена форма за кекс.

                

Печем кекса в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 30 минути.

Готовия кекс заливаме с разтопен топинг от (шоколадово)  фъстъчено масло :)

 

О, защото знам, че някои от вас ще ме попитат, отговарям веднага - купих тази уникална комбинация от Лидл.

И така, надявам се сладкишът да се услади на всеки, който го опита, и на моя домакин - Гери! Благодаря ти, че отвори вратата и сърцето си за мен и ме прие на гости :) Силни прегръдки, мила!

Metal Kitchen: Eat "Type O Negative"! - Петифури

Насам народе, насам на хубавата музика!

Най-сетне успях да създам нов пост за Метъл Кухня, а той е посветен на великите Type O Negative. Заклевам се в брадата на Митко, колко време го отлагах този пост, но най-сетне успях. Ще открия сезона, като закрия месец септември подобаващо с песента им "September sun":

Слава Богу, имат доста неща и веднага откриваме месец октомври с техния "October rust". 

Aко не сте ги слушали досега, няма по-добър месец да започнете и тъй като не мога да избера по-подходяща песен от всичките, вземете целия албум!

Истината е, че отлагах толкова дълго, защото писането за тях може да ми отнеме дни, седмици, няколко зими и като приключа най-много да ми остане време да хвърля медальона на дъното на океана.

Но все пак реших, че това едва ли ще е единственият ми пост посветен на тях, затова и реших, че ще пиша, каквото напиша, пък по-натам пак.

Вече няколко пъти съм се опитвала да ги шмугна в блога, като например инспирацията ми за тортата "Бруклинско затъмнение",

и разбира се, моята торта за един от рождените ми дни, която си направих сама, защото дотам го докарах - сама тортите да си правя!

Но днес, освен с много музика, искам да ви споделя и някои мои лични спомени, свързани с Тупето ( както им казваме :) )

Влюбих се в тях още преди балканската война, когато бях ученичка и чаках леля ми да заспи, за да почна да записвам от метъл предаванията по една холандска телевизия тогава....на касетки, оф корс. 

(Който не е слушал неща на касетки, не знае какво е да пазиш лентата като първородното си - да не се набере и да почне да влачи от прекомерно слушане.)

Тогава пусках предаването през дека за записване и го слушах през слушалки, за да не наруша хъркането на леля, което на моменти акомпанираше чудесно на някои пигси вокали от телевизията. Изведнъж Те се появиха на екран и беше любов от пръв поглед.

Музиката им беше ключова за откриването на цял един нов музикален свят, и, въпреки че следващите години прекарах проучвайки почти всяка готик - дуум банада (дори от Папуа Нова Гвинея), мога да кажа, че те са уникални като стил! Няма други като тях просто!

Много ще ми е трудно да седна да пиша биография и ревю, защото това е все едно да трябва да опишеш леля ми Спаска на целия свят. Откъде да започна?! Цялата информация за тях си седи в интернет и всеки може да я прочете, за да прочетете как са докоснали черните сърчица на своите фенове, можете да разберете от мен, например.

 

 

За мен те са просто Питър, Джош, Кени и Джони (и Сал) или петимата чепове от Бруклин. 

С незаменимо чувство за хумор и харизма, Питър стои в центъра на това сборище от непукисти, като не се коси да сподели за всяка шитня, която му се случва и да напише невероятен текст абаут ит.

 

Слушала съм много за това, как Тайп са депресарска, женска и най-вече кавър група, защото имат доста кавъри на песни, но да ме извинявате, това не са обикновени кавъри. 

Почти съм сигурна, че могат да вземат и песен Мая Нешкова и да те накарат да изпиташ влечение към некро-еротика (Да сложа Лили Иванова би било твърде оправдано)

   

 Type O Negative - Black Sabbath

И така, дойде година .... и мечтата на всичките ми мечти се сбъдна. Те дойдоха за концерт в България, макар и само като гости в концерта на Мерилин Менсън. Вярвате или не, това е едно от преживяванията ми, които ме държат понякога в трудни моменти. 

Понякога си мисля, че наистина ми се случват само гадории, но като погледна назад си давам сметка, че успях да гледам любимата си група на живо, в техния единствен концерт в България евър, което си е чист късмет, защото нямах пари да се усмихна. 

Помня, че взех пари на заем за мърч, защото все пак:

Type успяха да издадат само един-единствен албум, Dead Again, преди Питър да почине през 2010.  Помня, че сутринта, когато прочетох новината, си помислих, че може би пак е някоя от неговите изгъзици, тъй като е известен със своя черен хумор.
 

Не можех да повярвам, че вече няма да ги има. Никога не съм била добра в описването на такива чувства - тъгата от загубата на нещо скъпо и избягвам да го правя. Когато се чувствам така, именно музиката е тази, която оставям да ме "лекува".  Тяхната музика!

Много фенове се опираха именно на нея и през годините успях да прочета много и най-различни истории - от хора бездомни, в затвора, борещи се с пристрастеност и тежки заболявания, загуба на близки, за които именно музиката на Тайп е била движеща сила, даваща им воля да се преборят или да преживеят случилото се. Това определено е група, която няма да ви даде тон за Party hard, но определено ще ви каже истината такава, каквато е:

Everything Dies

Преди няколко години, когато реших да даря кръв, бях много ентусиазирана, че най-сетне ще разбера кръвната си група. Така се надявах да излезе нулева отрицателна, та да си обяснявам на всеки, че при мен фенщината е по кръвен път.  Колко много не се очудих, като разбрах, че съм Type 0 Negative. Ами аз винаги съм си го знаела :)

 

И така, това обяснява много неща за много неща. Както и дългия пост, който дори не може да започне да ви обяснява, колко много ги обичам. Но както всяко нещо, най-хубавото се пази за накрая, а именно - десертът. Този път, инспириран от рецептата ми за петифури-подаръчета, която можете да видите тук, направих малки хапки:

После седнах старателно да украсявам с Винландското знаме и други знакови фигури, използвайки класическите цветове на Type 0 Negative:

Поднесох тези вкусотии на себе си и много ги харесах, а пък аз не съм лесен критик. Много добре вървят с цялостната дискография на групата, чаша вино и малко есен!

И преди да завърша, ще кажа няколко думи за слона в стаята . Да, Питър Стийл е може би най-прекрасният мъж, ходил по тази земя, но не само заради невероятния си външен вид и стегнатия му биполярен задник,

 

а заради острия му ум, чувствителността, любознателността,  интелигентността и огромната любов към животните, които винаги е демонстрирал.

Верен на себе си, в едно от последните си интервюта сподели, че се чувства оптимистично настроен и се надява някога "to meet the right gouhl" :) , и се надявам там където е, да не се чувства самотен.

Rest in Peace, Peter!

Type O Negative Forever!