вторник, 1 юли 2014 г.

Витаминозна бомба: Зеленчукова крем супа с царевица / Easy and Creamy Vegetable Soup with Corn


Единственото, което ми се яде, е сладолед, плодове и зеленчуци. Това се вижда и в постовете напоследък (панирания карфиол и зеления боб с гъби). Апетитът ми за зеленчуци обаче достигна някаква нечувана за мен величина, когато усетих желание да си направя заленчукова супа. Не веднъж съм казвала, че бягам от супите като вампир от шкембе чорба (заради чесъна :) )  и искрената ми реакция, когато някой ме покани на обяд с думите "Ела, направила съм супа" е ето такава:


Това обаче наистина взе, че се промени през последните година-две. Вече имам няколко публикувани рецепти на супи и макар да не са много на брой, са такива, които гарантирам, че и несупоядливите ще харесат. Днешното ми предложение е също такова. Супер лесна, витаминозна бомба - крем-супа с царевица!


Изключително вкусна със своята нежна кремообразна текстура и сочни зрънца сладка царевица. Идеалният обяд за летните дни, когато хапването на топли, но леки ястия е много важно за поддържането на добро здравословно състояние. Ето и рецептата:

Необходими продукти:
1 бр. средна по големина тиквичка
2 бр. средни по големина картофи
2 бр. зелена чушка сиврия
1 бр. морков
1 бр. глава лук
1/4 консерва царевица
сол / черен пипер
*сметана за готвене по желание

Нарязваме тиквичката, картофите, чушките, лука и моркова на средно големи парчета и слагаме да се варят в 700 мл вода. Когато заври водата, намаляваме и оставяме да къкри, докато се сварят зеленчуците.
Овкусяваме с олио и сол на вкус.
Когато зеленчуците са сварени, махаме от огъня и пасираме хубаво с пасатор. Прибавяме царевицата. Ако искате, можете да пасирате отново, аз правя само едно-две движения, така че да има и пасирани и цели зърна царевица. Тук е моментът да добавите и малко течна сметана, ако желаете да има в супата.
Връщам за кратко на котлона, като разбърквам.
Овкусяваме с още съвсем малко подправки - черен пипер  и стрита домашна чубрица.


Поднасяме супата с парче печена филийка, няколко листа прясна мента или джоджен, които допринасят изключително много за свежестта на супата.




неделя, 29 юни 2014 г.

Metal Kitchen: Black Sabbath : Fairies Wear Booze Cake


Лято е и за някои хора саундтракът на сезона е последното парче how the fuck should I know певец или певачка от съвременната поп музика или пък някое ретро парче от 90-те на Dj Bobbo или пък Nana (напр. Johnny B) . Изненадвам се, но някакси всяка година някой съсед преоткрива една от изброените класики и й се радва със завиден кеф, като денси на балкона, докато си полива латинките :)

Моята лятна музика е Black Sabbath (която също така е и целогодишна музика), но през лятото ми носи най-много спомени. Защо ли? Ами като дете прекарвах лятото си на гости при леля ми Блага и лелинчо ми Ицо (който наричам бабинчо - Long story) от Пловдив. Именно бабинчо е първият човек в живота ми, който реши, че от мен ще стане "неприличен" металист и рокаджия, затова и започна да ме зарибява с дяволската музика от рано :)

 

Той самият, който е известен под прякора "Къдравия", прилича на пъпеш "медна роса" в главата. И макар да няма нито един косъм на нея (за което мога да кажа, че и аз допринасях на няколко пъти, като старателно му я минавах с бръснача) не пропуска да куфее всеки път, щом до ушите му достигне и нота от песните на Сабат.

 

Добре си прекарвахме с бабинчо - много обичахме да ходим пеша по няколко километра на 40-градусовата пловдивска жега "за здраве" и после да се натъпчем със сладолед "за щастие", а вечерта да си надуем музиката и да изпълняваме сола на въздушна китара. Лелинчо ми Ицо е най-близкият образ до баща, който съм имала и ще го обичам винаги!

В негова чест, за моя милост и с негово величество Господаря на мрака - Black Sabbath е и днешният пост. Сабат са любимата група и на Peter от Type O Negative и това може да се види не само в кавърите на песните, но и в цялостното звучене на групата.

Почти съм убедена, че това няма да е единственият пост в Метъл кухня посветен на великите Сабат, затова и днешния го посвещавам главно на един албум - Paranoid.  Вторият им студиен албум, но единственият, който достига върха на класацията Ю Кей топ 40 (ако не броим последният 13).


Аблумът е бъкан с култови песни, като едноименната Paranoid



и War pigs!!!



...и моят личен фаворит Fairies Wear Boots!



Всеки път, когато чуя тази песен, започвам да пея с пълно гърло и да танцувам ето така:



Точно тази песен ме вдъхнови и за днешния десерт, който закачливо нарекох Fairies wear Booze Cake, защото и този път реших да използвам booze (демек пиячка) в десерта! (Предния път беше в поста за Down тук!)
Четейки между редовете, реших, че много подходящ за музиката на Sabbath ще бъде този прекрасен "Дяволски сладкиш", който всъщност е кекс, но аз леко го "тунинговах" и направих на торта!
Ето и рецептата:

3 бр (satan) яйца
180 г (doomy) брашно
170 г (evil) захар
150 г (wicked) масло
100 г  (Paranoid) шоколад
3 с.л. (Rock N` Roll) какао
100 мл (Psycho man)  уиски  / бърбън


и още:
1/2 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
щипка сол
1 ванилия

Разбиваме яйцата със захарта до получаването на пухкава смес. В друг съд на водна баня разтопяваме шоколада с маслото. В трети съд слагаме останалите сухи съставки - пресятото брашно,  какаото, содата, солта и бакпулвера.


Започваме да прибавяме на порции към яйчената смес, при продължително бъркане с миксера, от брашнената и шоколадовата смес. Прибавяме и уискито и ванилията. Изсипваме готовата смес в тавичка с размери 25 см в диаметър (или кексова форма). Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса около половин час.


Тъй като реших да направя кекса на торта, а пък имах много хубави пресни череши, ги обезкостих и карамелизирах на котлона с малко захар. Смесих ги с 250 гр крема сирене и се получи много хубав черешов крем:


Sabbath Bloody Sabbath!


Получи се страшен десерт, препоръчвам на всеки, който си пада по алкохолните сладкиши :)

И не се притеснявайте, ако попрекалите с него. Все пак..:

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Най-вкусната: Tорта - парфе с ягоди / The Best Strawberry Parfait Cake


Поредната рецепта от списъка с рецепти, който оглавявам като "най-вкусното". Така е, когато намеря идеалната рецепта за класическо ястие или десерт. Според последните ми кулинарни проучвания, този вариант на плодова торта - парфе влиза в най-любимите ми торти. Нежна, свежа, с плътен сметанов вкус, обогатен с малко крема сирене и сочни и съвсем истински домашни ягоди от градината на баба :) 


Както вече ви разказвах в този пост за Богата на крем торта с банани и шоколад, ягодите са Sponsored by Baba - the Best on the field (Или иначе казано - най-добрата на полето :) ) Бабчето отглежда този специален вид много тъмни и предимно кръгли на форма ягоди, които са толкова изключително силно ароматни, така че ми напомнят на кръстоска между диви и градински ягоди.


Не знам дали някой от вас има от този сорт, но ако имате... знаете за какво говоря. Сякаш всички други ягоди са някакви самозванци, които само се напъват напразно да копират този вкус, но тъй като няма да им се получи, вземат, че компенсират с размер. Като например предлаганите по магазините  радиационно угоени ягоди.

И така, цяла година чакам този момент, когато баба ще се обади и ще каже "готови са, идвай". И ето, че когато се случи, веднага грабнах кофичката и бегом към градината. Този път Кренвирш (кучето ми, което нарекох така, тъй като е с много дълго тяло и къси крака) реши, че ще ми прави компания. Аз и не подозирах какво ме чака. Отидох и когато се наведох да почна да бера, той реши, че сега е моментът да го галя и се пльосна върху ягодите и почна да се намества. Изпаднах в такъв ужас. За първи път си помислих, че ще сготвя кучешко за вечеря.
Така се ядосах, че ми спляска скъпоценните ягоди, но за щастие (негово), не мога да му се сърдя дълго.


И така, успях да занеса у дома завидно количество от любимия плод и дълго мислех какво да направя, освен да ги ям направо от кофата. Накрая реших да приготвя любимата си торта парфе, но в малко по-различен вариант.
По-принцип я правя с компот и предимно зимата, с множество плодове - банани, киви, портокали, но сега имах много ягоди и това много свежо попадение - сок от  ябълка и мента.



Честно казано никога не купувам сокове, защото пия предимно вода или фрешове, но в конкретния ден този сок ми хвана окото от рафта в магазина и реших, че ще го пробвам. Вие разбира се можете да го замените с друга течност по избор, но препоръчвам да е бистра на цвят.

И без повече предисловия, че този път се поувлякох, ето го и пълният списък с необходими продукти:

За пандишпанения блат с диаметър 25 см:
рецептата и начин на приготвяне от тук

4 яйца
4 с.л. захар
4 с.л. брашно
1/2 пак бакпулвер - See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2014/06/choco-banana-cake-with-so-much-cream.html?utm_source=BP_recent&utm-medium=gadget&utm_campaign=bp_recent#sthash.8nPMHLIW.dpuf

За крема:
400 гр заквасена сметана
200 гр крема сирене (тип филаделфия) 
2/3 ч.ч. пудра захар
125 гр краве масло
1 пакетче  желатин

За украсата:
ягоди около килограм
бистра течност за желиране (200 мл до 500мл)
1 пакетче  желатин

Започваме с приготвянето на пандишпанения блат, като за да си спестя писането отново съм сложила линк към рецептата, описваща този процес. Правих блата отново във форма с махащи се стени с диаметър 25 см. След като се опече, изключих печката и го оставих да изстива в нея, на леко открехната врата. Тъй като ще приготвям парфето в същата форма, оставям блата в нея.

Накисвам желатина в малко от сока и оставям да набъбне. След това разтопявам желатина на водна баня.


                  

Хубаво е преди това да сме направили крема. За целта разбиваме с миксер мекото масло,  заквасената сметана, крема сиренето и захарта до получаването на пухкава текстура.

             

Докато продължаваме да разбиваме с миксера, прибавяме на тънка струйка и разтворения желатин. Реших да прибавя в крема и малко диви ягоди - измити, почистени и добре подсушени.
Изсипваме крема върху пандишпанения блат и се заемаме с украсата. А тя е отново от..ЯГОДИ!


Отрупайте тортата с плодове - аз сложих и диви пресни, на куп, но все пак сравнително подравнени на височина.


Тук имате избор от два вида заливка - първият е разтворения желатин да прибавите към 400 мл компот (или сок в случая) и да го залеете върху ягодите. В този случай се получава по-дебел слой желе.
 

Вторият вариант е този, на който се спрях аз. За целта бях сложила една шепа намачкани с вилица ягоди с кристална захар (на вкус) да отлежат в хладилника и да пуснат сок. (Хубаво е тази процедура да се направи ден по-рано.) 
Разтвореното вече пакетче желатин за украсата прибавям към 125 мл от сока с ябълки и мента, както и 125 мл от тази ягодова течност. В нея има малки "парцалчета" ягоди, но те не пречат. Ако течността ви се вижда малко, можете да я увеличите, като сами преценете дали да добавяте от ябълковия или ягодовия сок.


С помощта на четка мажа ягодите отгоре, като се стремя да не пропускам нито една. Останалата течност отново изливам и разпределям върху ягодите. 
Оставям тортата за една нощ в хладилника да стегне. На сутринта махаме от формата и украсяваме с листенца прясна мента:


И тъй като едва ли мога да кажа нещо повече от самите снимки, пък аз вярвам, че "човек яде  с очите", завършвам днешния пост с малка галерия на тортата:




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...