Механджийски чушки с кайма и механджийски колач от 100-те национални кръчми на България

Интересна история се крие зад днешната рецепта и още по-интересна идея за блога се роди от нея. Преди повече от месец реших да се разходя до един град в България, в който така и не бях ходила - Ловеч. Не веднъж съм казвала, че май съм ходила повече извън страната, отколкото в нея, затова и с много голям интерес посещавам такива места при първа възможност.

Разбира се посетих голяма част от така наречените задължителни забележителности и попивах от красотата на България.

Ловеч

И този път исках да си взема нещо за спомен, но не съм любител на традиционните сувенири. Този, който ми попадна обаче беше повече от оригинален. Говоря за книжка, в която се събират печатите от 100-те национални кръчми на България, по същия модел, както бяха и книжките с печати за 100-те национални забележителности на България (каквато също имам). Разбира се като любител-кулинар, няма как да не ме грабне идеята да обикалям България хем за забележителности, хем за манджа, така че веднага се сдобих с въпросната книжка.

Реших, че прекрасен сувенир от посещението ми в Ловеч ще бъде първият печат в книжката, която закупих от механа "Вароша" в града, която е представителят на Ловеч в проекта. Не мога да не споделя, че бях изключително очарована от богатото меню и доброто обслужване. По принцип не съм човек, който ще иде в механа доброволно, но фууд-блогърът в мен не можа да се стърпи :) Оказа се повече от добро решение, тъй като заведението има наистина много приятна и традиционна атмосфера, без натрапчива музика, както и богат списък със специалитети на заведението. Изборът ми за вечерта беше именно от този списък, защото бях твърдо решена да опитам нещо ново. Това бяха тези невероятни панирани "механджийски чушки" с кайма и доматен сос и този т.нар. "Механджийски колач". Вторият представлява хляб, който се сервира с гарнитура от масло, пресен лук и резенчета осолена сланина.

 

Омитайки лакомо изброеното до тук, на Митко му хрумна идеята да се опитам да пресъздавам по едно ястие от изброените в проекта заведения, и да ги публикувам в блога. Макар и да отнеме доста време, тъй като не съм сигурна кога ще посетя следващото в списъка, реших, че идеята си струва и ето я и първата рецепта в списъка - ястието ни от механа "Вароша" в Ловеч.

И след тази дълга увертюра, ето го и основното ястие, или поне рецептата за него, като започнем с необходимите продукти:

За чушките:
6 бр. печени чушки
200 гр кайма
1 голяма глава лук
брашно за овалване
черен и червен пипер
чубрица
чесън на прах
олио
сол

За соса:
1 ч.ч. доматено пюре/сос (аз използвам домашно)
3-4 скилидки чесън
черен пипер
магданоз
олио


За механджийския колач:
500 гр тесто
80 гр сланина
50 гр масло
1 глава пресен лук

Обелените чушки овалваме в брашно и овкусяваме с малко сол. Оставяме в хладилника и продължаваме с рецептата.

Нарязания на ситно лук задушаваме до прозрачност в малко олио.

Добавяме каймата и подправките. Пържим до готовност.

Пълним чушките с приготвената плънка от кайма и слагаме да се запържат отново в тиган с малко олио. Панировката тук е само от брашно.

През това време в друг тиган приготвяме соса. За целта в малко мазнина запържваме нарязания на ситно чесън, а след това добавяме доматеното пюре/сос. Оставяме да позаври и да се сгъсти. Ако имате течен сос, може да добавите една-две лъжички брашно. Ако доматите не са сладки, може да добавите една ч.л. захар. Всичко зависи от вида на доматите, които ще решите да използвате. Аз използвам домашно доматено пюре, което е малко по-течно и идеално за целта :)

След като сосът се сгъсти, овкусяваме с черен пипер (и сол, ако е необходимо) и прясно нарязан магданоз.

 

Сервираме чушките, залети със сос.

Похапвайте от чушките, като си отчупите парченце от хляба, щедро натъпкан с масло, лук и сланина :)

Едва ли можете да се чувствате на повече от кулинарно пиршество!

Ако все пак скоро нямате път към Ловеч, пригответе това ястие и се насладете на една много вкусна и автентична част от него! Добър Апетит!

Постно ризото с гъби и грах / Mushroom Risotto with Peas Recipe

Пости се и, както винаги, гледам да включвам по някоя такава рецепта в блога за случая. Рецепти за Пости никога не са излишни, особено ако ти попадне нещо ново, слюноотделящо и ароматно като това невероятно ризото с грах и гъби.

Много обичам да приготвям (и да похапвам) ризото, тъй като става бързо, винаги можеш да експериментираш с него и засища глада ми за нещо топло и току-що сготвено, когато той е неудържим. 

Точно такъв глад подтикна създаването и на днешната рецепта. Беше късен съботен следобед и пак бях заседнала да гледам едно от онези кулинарни състезания, където в продължение на един-два часа гледаш едни от най-прекрасните кулинарни изкушения на света. Повярвайте ми, каквото и да ядете в този момент от рода на пуканки и т.н, няма да помогне. Точно тогава ми се прияжда нещо горещо от кухнята, което да стопля коремчето с всяка хапка. Между паузите на сериите, запретнах ръкави и ето какво се роди от продуктите в хладилника. Мога да кажа с ръка на сърцето, че беше точно това, от което имах нужда, че и повече. Ето защо реших да го споделя и с вас, постещи или непостещи, но любители на вкусната храна. Ето и какво ви е необходимо:

1/2 ч.ч. грах
1/2 ч.ч. ориз
150 гр гъби (печурки)
700 мл зеленчуков бульон
1 глава кромид лук
олио
сол
розов пипер

Започваме като измиваме и нарязваме гъбите.

 

В тиган слагаме малко олио и ги запържваме за кратко, докато придобият златисто-кафяв цвят.

 

Готовите гъби изсипваме в чиния и оставяме настрана. В същия тиган, отново с малко олио,  запържваме нарязания на ситно лук.

 

Прибавяме измития ориз и грах, като запържваме за 1-2 минути. Добавяме един черпак от бульона и разбърквайки, оставяме да се поеме от ориза.

Така, черпак по черпак, като всеки път бульонът от предишната порция трябва да се е абсорбирал напълно, се процедира до пълното сваряване на граха и ориза. Можете да използвате и грах от консерва, но в такъв случай е добре да го прибавите малко преди да махнете ризотото от котлона. Така на грахът ще са нужни само няколко минути да поеме от ароматите на ястието, но не и да се превари самият зеленчук.

Накрая прибавяме и гъбите.

Тъй като това е постна рецепта, гарнирах само с поръска от ароматен розов пипер. Ако все пак не спазвате постите, можете да обогатите ястието с малко нарязан пармезан.

И както си и представях...стопляше коремчето с всяка хапка! :)

Добър Апетит!

Руска черно-бяла торта / Russian Black and White Cake Recipe

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Много щастлив повод празнувах на този  ден - рождения ден на моят бивша половинка.  Щастлив бе този ден за мен, защото на този ден се бе родил моят най-добър приятел, невероятен романтик и непоколебим оптимист, който смятах, че ще вярва в доброто у хората и света, и който никога не ще поеме поражения, а винаги ще върви с високо вдигната глава (или среден пръст) срещу неприятностите.

Разбира се, това да не ви пречи да си го представите като дългокосо, дългобрадо същество, вечно облечено в метъл тениски и крещящо неразбираеми вокали на морбидни песни, които могат да вдигнат и инвалид от гроба :) Много противоречива натура на пръв поглед, но аз си го обичах, именно защото бе такъв - чудат и прекрасен!

Това не е единствената торта, която му бях посветила в блога, та след раздялата, дълго се чудиш какво да правиш с всички тези спомени от прекараните години - снимки, разкази, статии. Може да ги изтриеш, но истината е, че няма кой да заблудиш освен себе си, а ако не ти се получи, и все пак мозъкът ти ти напомня за стотиците преживяния, разбираш, че изтриването не решава нищо. Запазих текста към рецептата дълго време в оригинал, но след като няколко години ми честитяха рождения му ден, реших, че е време да наложа поне някои корекции. 

Емоциите, които съм изпитвала са си такива и наистина всичко съм правила с голяма любов, затова няма значение какъв е бил човек в последствие, за този момент, всяка дума си е важела на място.  Ето защо ми беше много важно да му избера една специална, малко по-мъжка торта, която да е  "немогадаповярвамколкоевкусна" торта. И когато я видях, просто знаех, че това ще да бъде тя: Тортата за рождения ден. Рецептата видях от тук, те пък са я видяли от друго място, но това пък, което ми направи впечатление е, че няма кой знае колко варианта на тази рецепта и даже мога да кажа, че е леко трудно откриваема. Това разбира се ме мотивира още повече, но не ми попречи да я опляскам на места.

 

Аз обаче съм честен човек и ще си призная гафовете, както и забележките по самата торта, която съвсем прилично си отбелязах в тефтера за следващия път при правенето й. Най не съм доволна, че не ми се получиха шарките много добре, но как и вие да не правите моята грешка,  ще опиша по-надолу в рецептата. А сега без много повече увъртане ето и самата рецепта за "Руска черно-бяла торта":

Необходими продукти:

За блатовете:

300 гр брашно

100 гр какао

400 гр захар

250 мл мляко

250 мл олио

250 мл вряла вода

3 яйца

1 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. ванилия

За сиропиране:

1 ч.ч. топло нескафе

Започваме с приготвянето на блатовете, като за целта ни трябват три отделни купи. В едната смесваме брашното с какаото, содата и бакпулвера. 

Във втората разбиваме яйцата със захарта и ванилията.

А в третата прясното мляко и олиото. Прибавяме млечната смес към тази с яйцата и продължаваме да разбъркваме.

Прибавяме постепенно тази смес към сухите съставки в първата купа, като разбъркваме с шпатула. Тук е моментът да прибавиме и чашата топла вода.

Получава се хубава наситено-какаова смес,

която разпределих в четири тавички с диаметър от по 20 см. Печем ги в предварително затоплена на 170 градуса фурна за около 35 минути или докато забучена дървена клечка в центъра им излиза суха.

Изпечените блатове оставяме да се охладят напълно и се заемаме с приготвянето на крема.

Препоръчвам да се започне с направата на шоколадовия крем, тъй като по мое мнение на него му отнема повече време за да стегне, но тъй като рецептата е нова и за мен, смятам да я опиша, в оригиналната подредба.

За белия крем са ни необходими:

400 гр крема сирене

250 мл сладкарска сметана за разбиване

60 гр пудра захар (Аз сложих още малко на вкус.)

1 пак. желатин ( + 60 мл вода)

В купа разбиваме сиренето с пудрата захар, а в друг съд - сметаната. През това време оставяме желатинът да се накисне в малко вода, а след това го разтваряме на водна баня.

Прибавяме разтворения желатин към крема сиренето, като разбъркваме и добавяме постепенно и от сметаната. ( Според мен желатинът не е задължителен, тъй като кремът става достатъчно стегнат и така)

Получава се една изключително пухкава и обемна смес, която трябва да напълним в пош и да оставим настрана (или в хладилник) до момента със сглобяването на тортата.

За шоколадовия ганаш ни е необходимо:

250 мл сладкарска сметана за разбиване

40 гр глюкоза

400 гр черен шоколад

30 гр масло

В касерола слагаме сметаната с глюкозата и оставяме на котлона до момента, точно преди завирането на сместа.

Тогава прибавяме начупения шоколад и маслото.

Поохладения ганаш отново слагаме в пош и оставяме да стегне в хладилника. Отново ще поясня, че според мен шоколадовият ганаш е добре да се направи поне половин час по-рано от белия крем, но все пак всичко зависи от температурата, в която ще се остави да се охлади.

Сглобяването на тортата става по следния начин. Първият блат се напоява хубаво с кафе и като казвам хубаво, слагайте щедро :)

След това, започвайки с единия крем, правим кръг по целия блат, а след това с другия правим концентричен кръг, като се стремим да бъде еднакъв на големина и височина, за да може да ни се получи желаната шарка.

Така процедираме докрай, като на следващия блат обръщаме реда на двата крема. Ето какво не се получи при мен - белият крем беше стегнал прекалено и беше доста труден за шприцоване, особено когато най-подходящият накрайник за целта ми в случая липсваше. Затова и трябваше да го оформя с обикновен еднократен пош с изрязано връхче.

Макар и не особено доволна от резултата, не мога да не кажа, че все пак се получиха някои от фигурите. Това не означава, че перфекционистът в мен не се закле, че следващия път отново ще направя тортата и този път, следвайки собствените си бележки, ще кача левъла и ще я направя в оригиналната квадратна форма!

Останалата работа по тортата бе свързана с измазването й, за което използвах остатъка от белия крем, той не беше малко, както и от шоколадовия ганаш. От подравняването на някои от блатовете ми останаха малки парчета, които натроших и полепих по страните....

 

..и върха на тортата ето така:

Не се стърпяха много у дома и тортата бе разрязана има - няма 40 минути след това, кремът не беше стегнал толкова, но май нямаше никакво значение за нагъващите :)

На другия ден обаче успях да я снимам и определено шарките се виждаха доста по-добре!

И сега, защото изпълнявах желания на рожденика, а той настояваше да сложа много снимки на тортата  - ето още от тях, но преди това ще се радвам да натиснете линкът тук https://www.instagram.com/lussievtimova/  и да ме последвате в инстаграм, където ще може да се наслаждавате на още много -  нови, стари, в процес на готвене рецепти, както и малко повече лично съдържание :) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!