Майко мила, това ще да бъде дълъг пост. Много музика, много писане, защото съм ентусиазирана, че ще говоря за една от любимите си (може да се каже нови) групи - A Pale Horse Named Death. Заглавието може да е от типа "последния да затвори вратата", но пък въпреки това се запомня лесно, защото е толкова култово.
Групата се състои от двама бивши членове на моята all time favorite band Type O Negative - Сал Абрускато (Sal Abruscato) и Джони Кели (Johnny Kelly), както и от Matt Brown, Eddie Heedles, Eric Morgan.
И въпреки това можем да кажем, че душата на тaзи група е Сал, който въпреки, че отдавна напусна Type O, за да се впусне в други проекти, отново реши да се върне "към корените си", както самият той се изразява. След дългогодишното брадясване по барабаните, този път Сал решава да грабне китарата, като заедно с това се заема с вокалите и текстовете на песните. А текстовете : "Няма нищо по-хубаво от сдуханата музика", някой бе казал, може би аз.
Тук идва още по-хубавата част. Както някои вече знаят, другата ми ама много любима група е Alice In Chains ( E, от времето с Лейн Стейли).
Представете си какъв музикален оргазъм изпитва всеки меломан, когато двете му най-любими групи "духом" се съберат и си направят "бебе". Ей това "бебе" е A Pale Horse Named Death. Джънки текстовете на Alice In Chains, с елементи от тяхното звучене, както в музиката, така и във вокалите (много се усеща още в началото на песента Cracks in the Walls) и разбира се добрата стара депресия, суицидност и думаджийница от Тype O Negative, пропила във всяка песен, като например Die Alone (неофициално посветена на Peter Steele), To Die in your Arms, Cracks in the Walls
С толкова много материал ми беше трудно да измисля какъв елемент от музиката ще вмъкна в днешното кулинарно произведение. Макар и песните като Pillhead и Heroin Train да са най-близки като съставки за готвене, които мога да използвам, малко трудно си представям да направя тортичка пълна със занакс, валиум и кодеин. Вярно, че идеята е повече от УСпокояваща :), но все пак след едно парче щях да съм така :
Затова реших да се спра на съставка от друга песен, а именно Meet the Wolf.
Едва ли има женски уши, до които е достигнала тази песен и не е предизвикала желание да седнеш на пералнята, докато е на центрофуга (If you know what I mean...)
Отново еротичният елемент в текстовете ни напомня на любимите ми Type. Тук, макар и метафорично, се говори за мед и тъй като е единствената приложима съставка в готвенето реших да се спра именно на нея. Така че накрая се получи тази шоколадово-медена торта:)
За основа използвах тази рецепта, а отгоре трябваше да сътворя най-важния елемент, а именно логото на групата. И когато нещо много ми е присърце, се спирам на най-трудния и съклетисан начин - а именно рисуването върху фондан с ядливи бои. Може да става бавно, но пък влагам много желание и после гордо се тупам по рамото :)
Ето го и оригиналното лого в дясно,
------------------------------------------- >
Върху разточения фондан първоначално очертавам с ядлив маркер контурите, а след това и цветовете....
ето така:
Е, това с центрофугата ме разби.. :))) И въпреки, че се разминаваме малко в музикално отношение (трябва и аз да сготвя нещо за Джимарата или Малмстийн, или Гилмор, какво ли ще ми измисли главата...), с удоволствие и голямо настроение чета тези ти метъл публикации. :) Браво и за рисуването! С моите две леви ръце в това отношение искрено ти се възхищавам! Ама чакам с нетърпение и следващото включване. :)
ОтговорИзтриванеПоздрави, Люси!
Радвам се, че съм те разсмяла, Гери! :) А пък недей да бъркаш за вкуса за музика, аз няма как да ценя тези групи, ако не познавах класиката, с която съм растяла! И на тях ще им намеря място в рубриката..soon! :) Силни прегръдки за теб и хайде едно парче на Джимарата :)
ИзтриванеБраво, Люси! Майсторска работа с четката! Хубава седмица!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти Павлина! Сърдечни поздрави!
Изтриване