Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!
Не може да бъде, успях и аз да направя чисто нова рецепта и да я публикувам в рамките на същата седмица. Точно когато имам усещането, че потъвам, нещо ми показва, че все пак има още останал живец в мен и колкото и да мрънкам, не се oтказвам лесно. Истината е, че воденето на блога е моето хоби, което ме държи фокусирана и ми напомня за това, коя съм, какъв път съм изминала и макар всичко сега да е коренно различно, винаги мога да разлистя този дневник и да видя колко още предизвикателства съм преживяла.
Възхищавам се на дамите, които ядат без да надебелят и не се цапат, когато носят бяло, които успяват да направят майчинството, будуването, кърменето и въобще липсата на предишното ти "аз" да изглежда като нищо работа, но аз не съм от тях. Ако ме видите в ежедневието, няма да ме познаете сигурно, гримът отдавна е само за специални поводи, косата - обикновено на опашка, и О, небеса - вече си купих чифт маратонки, които не съм имала от 6ти клас.
Носенето на тежки, рок( метъл) обувки ми беше запазена марка, както и това, че ги носех с лекота. Сега всичко ми тежи, а бебо се ошишка и неговата чанта със задължителните бебешки принадлежности не е лека. Малкото останала ми след капането коса от бременността той ми я къса на кичури щом се добере, хапана съм, драскана съм и от него, че и котката се включва - какъв кеф, че мама си постоянно у дома и може да си играе с тях по цял ден.
С мъжа ми сме като ветерани от войната, разбираме се само с поглед и си отдаваме чест, когато чуем гръмотевиците идващи от памперса му, защото знаем битката която предстои. Били сме там.. Кошмарите още ни преследват.
Не проумяваме как нещо тежащо около 6 кила успешно измества двама възрастни на дивана, докато то се шири на звезда в леглото?
И след всички жертви, неудобствата, торбички под очите и компромиси в обличането ( и размера на дрехите очевидно) накрая всичко ти зависи само от една усмивка. Една негова усмивка е достатъчна да ти даде сили да продължаваш тази клоунада, защото той се радва, значи правиш нещо като хората? Никога сърцето ми не е било така изпълнено, а тялото така изцедено от сили. И ето че, пак намирам такива да се завърна в кухнята и да опека един пай. Гледайки света отново, през бебешките очи, разглеждайки всички цветове на есента, форми на падащите листа и плодовете, които ни носи този сезон. Когато малките му пръсти се опитват да хванат ябълка, круша или се захласнат по падащия дъжд. Спомняте ли си как гледа бебе, което вижда дъжд за първи път? Сякаш е магия.
Магия е днешната рецепта. Един лек, есенен десерт, който ще стопли дома ви и ще ви накара да заобичате тиквата още повече. Това е рецепта за класически тиквен пай, а ако искате да видите видео рецептите.
Както винаги може да го направите в ИНСТАГРАМ ТУК или ТИК ТОК ТУК. А ето и списъкът с продуктите:
Необходими продукти:
За кората:
2 ч.ч / 240 г брашно София мел пълнозърнесто (или микс пълнозърнесто и класик)
2/3 / 120 г ч.ч. студено масло
40 мл студена вода
щипка сол
Плънка:
3 яйца
400 г тиквено пюре
200 г кафява захар
200 мл течна сметана
1/ 2 ч.л. канела
щипка индийско орехче, млян карамфил и сол
Започваме с направата на тестото за пая. За целта пресяваме брашното в купа, като аз съм го правила с пълнозърнесто брашно, но и с микса с бяло Класик. в случая сложих по една чаша и от двете.
След това прибавяме и маслото, което е студено, нарязано на парчета, за по-лесно размесване с ръка. Аз ползвам понякога и на стайна температура, но когато не е съвсем меко.
Започваме да месим с ръка, опитвайки се да инкорпорираме добре двата елемента, за целта ще ни помогне и добавянето на студена вода. Сложете и шипка сол, ако маслото ви е безсолно или искате да засилите вкуса на десерта.
След като омесим тестото, разделяме на две части и разточваме първата кора. Около 35-40 см диаметър, но да не бъде много тънка кората все пак.
Прехвърляме в чиния за пай ( аз ползвам най-често капака на йенска тенджера) и изразяваме излишното тесто по краищата, оставяйки около два сантиметра , които оформяме като къдрички. От останалото тесто правим - втори пай, втора кора или украса за пая ни - каквото изберете.
Ако е много топло в стаята, приберете пая за кратко в хладилника, да стегне кората.
По принцип кората не се пече предварително, но лично аз я слагам за една -две минути във фурната колкото да опече горния слой, който най-често остава леко суров заради течната плънка.
А, ето как приготвяме плънката" в купа слагаме яйцата и захарта и разбиваме за две минути на ръка. След това прибавяме тиквеното пюре ( Просто изпечена или сварена тиква, която сме пасирали)
Прибавяме и подправките, а след това и сметената. Разбиваме отново, докато получим еднородна смес.
Изсипваме я в пая ( остава ми малко смес, може да я ползвате за втори пай или да направите просто по-голям)
От останалото тесто изрязваме формички и украсяваме страните на десерта ето така с част от тях.
А другите изпичаме отделно в тавичка. Може да глазирате всички декорации с малко размито с вода яйца и да поръсите със захар.
Печем пая на 220 градуса за около 10 минути, а после намаляваме на 180 и печем още около 30-40. Аз покривам сладкиша лист фолио, когато украсата се запече достатъчно, за да не прегаря.
След като паят се изпече, оставяме да се охлади напълно първо на стайна температура, после в хладилника. Преди сервиране украсявам с останалите бисквитки допълнително.
Текстурата на пая е по-скоро като на крем карамел, но с нежно усещане за сладка тиква, Върви чудесно както с топка сладолед, бита сметана, запечени белтъци, така и само с виличка :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓
Кулинарното ми пътешествие продължава още в :Страницата на блога във Facebook:👉Lussi`s World of ArtcraftПриятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
👉Тik Tok:
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com
Благодаря ви, приятели!
Браво Люси! Задължително ще пробвам рецептата. Както винаги всичко е обяснено както трябва и се радвам, че ти остава време и за нас!
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря, Катина! Старая се да си намирам време, то готвенето за мен си е разтуха!
ИзтриванеГоре главата, Люси! Помисли си само колко жени дават всичко, за да са на твое място, да не спят, да кърмят, да са с повече килограми заради съществото, което прави звезди на спалнята 🙂
ОтговорИзтриванеКазвам ти го най-искрено като майка. А за блога - не го изоставяй! Не всички имаме Инстаграм, Тик Ток и други социални глупости( да не се обидиш, че ги наричам така, имала съм Фейсбук, не е за мен, но и не отричам ползата им за хора като теб). Дерзай! Всичко ще отмине и ще останат само хубавите спомени, за това се наслаждавай на всеки миг от майчинството. Онзи ден гледах един филм и там една жена каза - майчинството е душевно състояние.
Всичко добро ти желая 🙂
Благодаря ти, Az. Така е, определено всичко си струва, но аз да си кажа, защото май все повече страня от напудреното съдържание за която и да е било тема. Истината е, че майчинството е трудно, но не значи, че е невъзможно или не си заслужава. Но определено не се нося като герой от анимация на Дисни и пея с птиците сутрин, а катериците ми оправят леглото :) Блогът за сега си остава, макар менажирането на толкова канали на моменти да ми идва преко сили ;)
ИзтриванеЗдравей Люси, течната сметана колко процентна е?
ОтговорИзтриванеЗдравей, може да ползваш от сладкарска до готварска, стига да е течна. По принцип над 30% е най-вкусно.
Изтриване