Оооох, как работният ден се завърна като валяк през ливада и покоси всички ни свежи "краставички" след лятната почивка. Не мина и седмица от заветната отпуска и вече всеки колега се чуди как да си открадне още 5 минути почивка. Най-добрият начин, който открих е да следваш инструкциите за правилно миене на ръце, залепени в банята, което може да ти осигури освен още 10 минути почивка, но и усещането да се чувстваш като Доктор Хаус преди операция.
Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си, но повече обичам да си пия мохито на плажа. Дотолкова , че наистина започнах да се замислям дали ако си търсиш половинка е нахално да напишеш като изискване да е от Черноморието?! Вярно е, че едва ли всеки ден ще си на плажа, но пак ще е по-често отколкото когато се намирам по чукарите на Рила и Пирин. Не съм токова богата, за да си позволя зимните спортове, затова морето е идеално за бохемската ми душица.
Отдавна не се бях впускала в такива размисли и страсти, но истината е, че се опитвам да събудя в себе си откровеността от която всички се нуждаем. Твърде обидчиви, раздразнителни, компетентно-некомпетентни и нервни станахме на моменти и се усещам, че дори не смея да пиша със същата страст като преди, за да не засегна някой. Но както е казал моят идол за силен пол Питър Стийл :"Вярвам, че ако имаш мнение и го изразиш, все ще обидиш някого".
Надявам се сред читателите ми пък да останат тези, които наистина харесват да четат такива неща и да ядат вкусна храна, пък било то полезна или не, с месо или без, българска или друга. Доста кратко сме на тази земя за да се опитаме да влизаме в определени кутийки или да сe харесаме на всички in that matter, и затова смятам, че блогове с рецепти има достатъчно, тук ще има рецепта и още нещо. Чувство, емоция, музика или просто доза смях.
Днешната рецепта например е вдъхновена от приятелството, което усещам с всеки един оставен коментар под моите рецепти тук, в групите или страницата във фейсбук.
Под един от последните постове мой читател ( -което значи и приятел) си поиска десерт със сезонен плод и аз веднага искам да Ви покажа, че вие ме инспирирате също толкова, колко аз вас. Също и факта, че друга моя приятелка - Роси ми подари куп Био-веган-гига сливи,отгледани от работливите ръце на съпруга й.
Под един от последните постове мой читател ( -което значи и приятел) си поиска десерт със сезонен плод и аз веднага искам да Ви покажа, че вие ме инспирирате също толкова, колко аз вас. Също и факта, че друга моя приятелка - Роси ми подари куп Био-веган-гига сливи,отгледани от работливите ръце на съпруга й.
Приятелството се проявява навсякъде и ако го имате, направите един сладкиш със сливи по този повод.
Преди да преминем към него, разбира се, че може да замените плодовете с други, но леко резливия вкус на сините сливи, в комбинация със студената сметана ще го превърнат в идеално предястия към бутилка вино ( споделено отново с приятели) Хайде, хоп към рецептата:
Преди да преминем към него, разбира се, че може да замените плодовете с други, но леко резливия вкус на сините сливи, в комбинация със студената сметана ще го превърнат в идеално предястия към бутилка вино ( споделено отново с приятели) Хайде, хоп към рецептата:
Необходими продукти:
Около 500 г брашно София мел Екстра
150 мл прясно мляко
1 пак. суха мая или 1/2 кубче жива
1 яйце
2 с.л. вода
80 г захар
100 г масло
щипка сол
80 г масло
50 г захар
100 г бадеми ( филирани или на кубчета)
2 с.л. сметана
Сини сливи:
800 г сини сливи
80-100 г захар ( зависимост от сладостта, която искате)
1 ч.л канела,
2 с.л. нишесте
Плънка:
400 мл сладкарска сметана
захар ако не е подсладена
Започваме като си пресяваме брашното. Аз винаги забърквам тестото с две трети от брашното първоначално и след това започна да добавям остатъка, докато получа желаната консистенция. Ако използвате жива мая, шупнете я предварително в млякото с водата и поне една супена лъжица от захарта. Ако използвате суха, просто направете кладенче в брашното и изсипете съставките за тестото ( без маслото).
Дали на ръка или с миксер на функция месене като мен, замесете меко, нелепнещо тесто, като се постарайте да прибавяте ту остатъка от брашното, ту маслото, нарязано на слайсове, докато месите тестото още 7-10 минути.
След като всичко хубаво се е интегрира, прехвърлете тестото в намазана с олио купа и оставате на топло докато удвои обема си. ( аз го правя във фурната на 50 градуса, но задължително завито добре)
През това време си правим пласта от сливите. В подходящ съд слагаме нарязаните на парченца сливи, заедно със захарта и канелата. Слагаме на котлона да заврат, като ако прецените, че е необходимо, може да добавите съвсем малко водачка, но тъй като моите бяха много сочни, не беше. Оставяме ги да поврят около 5 минути, а след това прибавяме размитото с малко вода нишесте, разбъркваме и оставяме да поври още малко, за да се сгъсти. Дърпаме от огъня и оставяме да се охлади напълно.
След като тестото е готово, го изваждаме от съда и замесваме за кратко на плота, като се опитваме да запазим кръгла форма. Може и да го разточим леко. Прехвърляме го във форма за торта с махащи се стени с диаметър 25-26 см. Притискаме леко с пръсти, за да го оформим равномерно като блат и го оставяме да бухне още -10 минути на топло.
През това време правим топинга като загряваме на котлона в касерола маслото, захарта и сметаната ( може да пропуснете).След това прибавяме бадемите и разбъркваме. Изсипваме топинга върху тестото и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за около 30-40 минути. За да не прегори, може да сложите лист фолио след 20-тата минута.
След като блатът е готов и го охладим напълно, го разрязваме на две и поставяме долната част отново във формата. Изсипваме пласта със сливите
За втория пласт просто разбиваме сметаната на сняг, като ви препоръчвам да я овкусите със захар на вкус. Сметаната нека да е течна, но сладкарска, която да става за разбиване. Да не се бърка със заквасена или готварска течна. Може да ползвате и растителна и животинска - въпрос на вкус.
Разпределяме сметаната върху пласта от сливи и изравняваме. Нарязваме горния блат на парченца, като така ще ни е по-лесно да разрязваме обемистия десерт, и нареждаме отгоре отново.
Прибираме в хладилника да "спинка", а на сутринта поръсваме е пудра захар или украсяваме по желание.
Охладен сладкишът е просто чудесен, а ако искате да видите версията му без месене, погледнете друга рецепта ТУК.
Не знам защо, но този десерт ми напомня на крем питите и Наполеон и съвсем автоматично ти идва да го ядеш с ръка, като подхванеш двете кори и захапеш от вкусната плънка на сметана и тръпчиви, ухайни сливи. С това искам да кажа, че е съвсем нормално да го ядете с ръце и да не се стеснявайте..Хапвайте си! :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Люси,
ОтговорИзтриванеНе разбрах тестото /блата/как печеш. С топинга или без?
С топинга, Севде :) Поздрави!
Изтриване