Турска торта "Любимката на султана" / Turkish-Style cake "The Sultan's Favorite"

Макар и на твърдa вече коледна вълна, желанието за сиропиран сладкиш надделя и ето ме отново с торта пред вас.  Влезе ли ми муха в главата, няма излизане, а тази торта я замислям вече толкава дълго време, че просто не се сдържах. Така и така сега рецепти и идеи ще ви трябват в изобилие, защото да не ви затрупам с такива.

Аз у дома също съм затрупана с кашони, мебели и какво ли не, заради ремонта, в работата съм затрупана с работа, една тортичка имам да ми напомня за сладостта от живота, поне докато не се отдам на заслужена почивка. 

Сигурно си казвате, то таз Люси само за храна мисли, но за съжаление щеше да истински кеф, ако само това ми беше задачата за деня. 

Обичам да готвя и понякога осъзнавам, че го използвам като терапия, както някои хора спортуват, ходят на йога или други активности, които така и не са влезли в моята зодиакална характеристика. 

Дай ми на мен да се затворя в кухнята, да пусна малко коледна музика, да усещам къкренето на захарния сироп, уханието на топъл хляб от фурната и красивите цветове на захарната украса, шоколада, ядките и какво ли още не. 

Понякога усещам, че звънне ли ми телефона, все едно някой ме изкарва от този магически транс на творене, който така истински ме кара да да се чувствам спокойна и щастлива.

 Ако и вие сте като мен, днешната рецепта ще ви размечтае съвсем.

Имам позната, която много обича сиропирани сладкиши, да не кажа, че май само това обича. Рядко да посегне към шоколад, а пък сиропирани торти няма кой знае колко като изобилие. Реших се аз, че какво като няма, аз ще направя сама. Запретнах ръкави, разрових се в библиотеката за някои стари книжки, които ме вдъхновиха за днешната рецепта, която нарекох "Любимката на султана". 

Избрах да е и турска торта, защото това е и асоциацията, която може да ви изникне в главата опитате ли от тази невероятна, захарна, сочна, ароматна и романтична торта. ( Сетих се и за моята приятелка Мартето ( от Турция), на която нямам никакво време да пиша, но знам, че зърне ли я, ще се сети, че пак съм мислила за нея! ) 

Но стига приказки, и без това времето лети, а аз трябва да ви покажа колко лесно са прави. Ето и рецептата:

Необходими продукти: 

За блата:

5 бр яйца

1/2 ч.ч захар *

1 1/2 ч.ч. брашно София мел Кекс

1 бр. ванилия

За сиропа:

2 1/2 ч.ч. захар

2 1/2 ч.ч. вода

1 с.л. лимонов сок

За крема:

2бр. белтъци

1/2 ч.ч. захар

250 г маскарпоне

Още:

розов локум

шам фъстък

кокосови стърготини

1 ч.ч. = 200 мл

Започваме като слагаме на котлона да се вари сиропа с водата и захарта. След като заври, прибавяме лимона и го оставяме да къкри около 10 минути, за да се сгъсти, а след тoва го оставяме да се охлади напълно.

През това време разбиваме яйцата със захарта на хубав крем. 

                             

Използвах брашното на София мел за кекс, затова и не ми беше нужен бакпулвер и добре, защото ми беше свършил :) 

Прибавяме и брашното и ванилията постепенно, докато поличим хубаво кексово тесто.                         

                             

Подготвяме си форма за торта с размери около 24 см в диаметър, като поставяме хартия за печене на дъното и изсипваме сместа. Тупваме леко тавичката в масата, за да се спукат балончетата и да излезе въздуха от места, така че да може да получим равномерен блат при печене. 

                             

Печем блата за около половин час, във фурната на 170 градуса, с вентилатор, а след това охлаждаме напълно върху решетка или пък дори във формата за торта, преди да го разрежем по хоризонтал. 

Приготвяме и крема, като разбиваме белтъците със захарта на пухкав сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което сме оставили предварително на стайна температура да се отпусне.

Слагаме в същата форма половината блат, сиропираме  с половината сироп и разпределяме крема. Отгоре нарязваме малки парченца локум от рози и поръсваме с натрошен шам фъстък. Количеството за последните ще зависи от вкуса ви, затова ще оставя на вас да прецените :)  

                             

Поставяме и втората част от блата,като аз я сиропирах както от вътрешната, така и от външната страна. По-внимателно трябва да се постави, но пък не остава сухо място по него и тортата става още по-вкусна ;) 

Поставете я за няколко часа или една нощ в хладилника, да стегне, да попие добре аромата и да се охлади - няма по-вкусно нещо от охладен сиропиран сладкиш!!!

Украсих я с малко бита сметана за розите, отново локум и шам-фъстък, като за контраст сложих и малко кокосови стърготини. 

Украсата е много семпла, но всъщност е всичко, от което има нужда торта като тази! Позволих си да я разрежа на парчета предварително, защото да си признаем - има си чар и в това, да видиш тортата вече нарязана на парчета : ) 

Много се надявам моето предложение да ви хареса и да го опиатите, а ако го направите, не забравяйте да ми пишете - и аз съм човек, и аз душа нося, стига само аз съм писала :) 

 

Изпращам ви най-топли прегръдки и ако сте като мен, и имате нужда от малко сладост в тези горчиви, работни, предколедни времена, аз съм насреща и ще ви давам кураж. Заедно можем повече, а пък успяваме  ли да се правим по-усмихнати и щастливи, можем най-много! 

Оставям ви сега с малко вкусни кадри, тъй като тортата ги заслужава и тази сочна хапка! 

До нови срещи! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бисквитки "Коледни звезди"/ Christmas Star Cookies

И тази седмица започна без да успявам да свърша всичко, както съм го замислила :( Времето не ми помага особено, като обикновено гледа да е слънчево и усмихнато, само докато съм на работа. Прибирайки се, веднага се захващам с готвене и докато успея да сготвя,  вече е тъмно като в рог.

Обещах ви подпукам и рецептите за празниците, като съм натрупала немалко такива, от дребни сладки, до едри сладкиши, торти, постни ястия, тестени, такива от международната кухня и цяло новогодишно меню. Да, ама като компютърът ми е заложник в стаята, където ремонтът тече, едвам успявам да сколасам да нащрапам каквото мога на лаптопа, преди батерията да падне, тъй като се работи по електрическата инсталация ( направо да си умреш от кеф) 

И така, разчитайки отново да съм спечелила благоволението ви с годините се моля да не ми се сърдите, ако коментарите и постовете се забавят, правя каквото мога, че и отгоре. 

Само веднъж завинаги да се приключи с този ремонт и да усетя отново удоволствието да спиш на високо легло, а не на матрак на пода, сигурна съм, че ще повярвам отново в дядо Коледа! 

Единственото нещо, което ме успокоява сега е да се отдам на бисквитко-правене, защото знам, че винаги може да спреш процеса, да си прибереш тестото в хладилника и да продължиш по-късно. След като ги опечеш,можеш пък да си ги украсяваш, когато ти скимне и да го ползваш като терапия. А, най-най-хубавата част... - те са супер трайни и могат да изкарат до Коледа без проблем. 

Тези дни се отдадох именно на тази дейност, но се сетих, че ми останаха и тези бисквитки от миналата година, които така и не успях да споделя тогава. Е, дойде им времето! Още повече, че ако и вие сте на моята вълна, може да спечелите за този чудесен комплект за правене на бисквитки и две дънкови престилки, за да зарадвате своите деца, братя, сестри, братовчеди, племенници или въобще някой любим малчуган. Вижте как да го направите без никакви затруднения ТУК! 

А сега ето и рецептата:

За тестото:

500 г	пшеничено брашно
250 г	масло
200 г	захар
1 бр.	яйца
2 ч.л.	бакпулвер Dr.Oetker
2 - 3 капки	есенция ванилия Dr.Oetker
3 г	сол

0,5 пак.	Захар с аромат ром Dr.Oetker
2 - 3 с.л.	какао премиум Dr.Oetker
0,5 пак.	захар с канела Dr.Oetker

За украса: 

1 бр.	белтъка (бял айсинг)
200 г	пудра захар (бял айсинг)
2 - 3 капки	лимонов сок (бял айсинг)
2 пак.	шоко перли Dr.Oetker

С миксер разбиваме мекото масло със захарта на пухкав крем. Прибавяме яйцето, което също е на стайна температура и аромата. Накрая прибавяме малко по малко от сухите съставки - брашното, бакпулвера и солта, като слагаме брашното постепенно, за да видим колко ще поеме за меко бисквитено тесто. 

Разделяме тестото на две равни части.

Към едната прибавяме канелената и ромовата захар какаото, а с другата част приготвих ангелите, които ще видите на снимката по-долу. ( Рецептата за тях може да видите тук) 

Всяка една част от тестото доомесваме с още малко брашно (ако е необходимо), така че да може да се разточи. Изрязваме фигурки за сладките – от кафявата смес – звездички, от цитрусовата - ангелчетата.

Печем сладките в предварително загрята фурна на 170 градуса в тавичка, застлана с хартия за печене на дъното.

Печем сладките за около 6-8 минути, докато порозовеят краищата леко.

След като сладките изстинат, ги рисуваме с бял айсинг, направен като разбиваме 1 бр. белтък с около 200 г пудрата захар, докато получим бяла смес, която се точи леко. 

Овкусяваме с няколко капки лимонов сок. Прехвърляме в пош и започваме да рисуваме сладки.

С помощта на айисинга закрепваме шоколадовите перли по звездичките.

Ако искате да си разпечатите лесно рецептата, направете го от тук , а аз се захващам със следващите, защото съм решила и тази година да ви донеса супер много усмивки. Щастието е е зарадвано и знам, че вашата радост ще ме накара да забравя за ремонта :) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Чорба с телешко и ориз / Vegetable Viel and Rice Soup

Какво се случва, когато в три от четири апартамента около теб се правят ремонти?  На всяко стъпало от входа до моя етаж е затрупано с материали, а дълготрайното ухание на бои и лакове може да конкурира и най-големите парфюмни специалисти по света. Да не остана и аз по-назад реших да предприема едно малко, мини-миниатюрно ремонтче, което взе да нараства и нараства и сега мога да ви се похваля, че спя на пода в хола, защото спалнята ми е изцяло изкорубена. 

Предупредила съм в офиса да не обръщат внимание на избора ми на дрехи, с които идвам, тъй като много от нещата са ми заклещени и не мога да стигна до тях, а пък косата ми да коментират единствено и само, ако намерят стъклена вата в нея. 

Разделяй и владей както се казва и съм решила, че макар и токаджията да не идва вече трети ден, а кабели да има навсякъде, стига да не се ме тресне нещо посред нощ, ще се опитам да запазя присъствие на духа. 

И докато цяла седмица у дома майсторите маркират територия с прашни стъпки и се ограничавам да вечерям само бързи, предимно сухи вечери, днес най-сетне си отделих време да си приготвя нещо, за което душата ми жадуваше силно - гореща и питателна чорбичка с телешко, ориз и зеленчуци. 

Няма драма - екстра е! Всичките грижи от седмицата ми се струват толкова маловажни вече, защото това ястие ми е като лекарство за нервите. Стопли ми душичката направо и си спомних за уюта на маминия дом, в който често се готви тази гозба.

Вчера вечерта щом си тръгнаха майсторите реших да сваря месцето, а днес си го досготвих на бърза ръка, защото знам, че вече съм сама. Няма да се върнат чак до понеделник и имам два дни в които да се насладя на спокойствие и топла харна, както се казва. 

Много ми се беше прияло нещо чорбесто, с тия дъждове и хлад, само за супичка е!  Мама на бързо ми продиктува нейната рецепта по телефона, която разбира се моделирах по свой вкус  и сега стана моя :)

Оризче също си имам и защото си е точно за нашите български ястия си избрах Екстра качеството на Крина.  Той е едрозърнест, с чудесни бляскави зрънца, изключително чист,а най-хубавото е, че се сварява равномерно. 

Исках да усещам вкуса на всички зеленчуци, затова си ги нарязах на по-едро, докато мама избира да са на ситно. Аз обаче искам да си хапна чушчица и морковче и да мога да се насладя на зеленчука и все пак, не чак като за Телешко варено. Оставих ястието по-бистро, без запръжка, затова и го нарекох чорбичка. 

Ако в края на тази седмица и вие имате нужда от такъв цяр, не отлагайте ами си спретнете една такава гозба. Полезно е, а и накрая ще спите като къпани! Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

Около 400 г телешко месо

1/2 ч.ч. ориз Крина Екстра

2-3 бр. чушки

1 голям морков

1 голяма глава лук

1-2 с.л. доматено пюре

2 бр. картофи

целина по желание

5-6 зрънца бахар

7-8 зрънца черен пипер

чубрица, сол и магданоз на вкус

олио

Започваме като нарязваме месото на хапки. Запържваме ги в малко загрята мазнина,( аз ползвах олио) докато хванат хубав загар и осовляваме. 

След това доливаме вода, колкото да го облее с два пръста над него и оставяме место да се свари, като къкри на бавен огън след като заври. Колко време ще отнеме зависи от това какво е месото и колко са големи парчетата, но за час-два е готово( ако го сварите в тенджера под налягане ще е най-бързо). Затова и го правя вечерта, за да може да си къкри докато си гледам филм. 

Препоръчвам ви да отпените месото след като заври, за да може бульона след това да е по-бистър.

При мен накрая изглеждаше като на втората снимка:

                           

За ястието доливаме вода в съда, около два литра всичко на всичко течност да дойде заедно с бульона от варенето на месото и оставяме ястието да заври отново. 

През това време си нарязваме моркова, целината, чушките ( аз си избрах и зелени и червени) и лука на големина, която ни харесва за хапване - ситно или по-едричко и ги прибавяме към чорбата. Прибавяме и черния пипер и бахара и оставяме ястието да заври отново. След като заври оставяме да къкри около 15 минути, а след това добавяме ориза. 

                            

Аз реших да добавя и един-два картофа, които слагам най-накрая, тъй като стават най-бързо. За колко време ще се сварят обаче зависи и от това на колко големи парчета ги нарежете 

                            

Опитвайте ястието по време на готвене, за да прецените дали му трябва още сол, подправки, олио и дали оризът и зеленчуците са готови. Когато и картофите омекнат, добавете една-две лъжици доматено пюре, за да може да добие малко цвят супичката. Аз ползвах от домашния паприкаш на баба :) 

Накрая овкусете щедро с чубрица и ситно нарязан магданоз и вижте за каква чудесия става на въпрос.

Надявам се моето предложение за вкусна гозба за идните гладни дни да ви се услади, а ако е така не забравяйте да ми пишете в коментарите под поста :)

Аз пък ще се захвана да си спретна и нещо постно с оризчето, защото много ми хареса.

Спокойни и безбормашинни почини дни, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!