вторник, 17 септември 2019 г.

Питки за хот-дог / Homemade hot dog buns


Новата учебна година започна и сигурно във фейсбук новините ви още има десетки снимки на неловко усмихнати деца и родители пред училищни сгради, на стълби или в учебни стаи. Вълнуващо си е и макар и това нещо, като сезоните да се повтаря всяка година, винаги имаме някой нов познат, чието дете ще преживее това за първи път. Също като абитуриентите на пролет. Чудим се защо се вдига толкова шум, когато не сме част от него, вместо да се опитаме да се насладим на всеки момент, защото ние сме част от света около нас, от хората и обществото около нас, следователно всяка една радост и еуфория може да бъде и наша, ако я прегърнем и се научим да се зареждаме от нея. 

Аз и моите най-добри приятелки от училище - Цвети и Деси,
 втората от която вече я боли главата от знания :)
( Отзад Генади иска да бъде запомнен със своята отдаденост към книгите) 
Аз намирам за очарователно всяко ново начало, пък било то и да се повтаря всяка година. ( Малко като диетата, която почвам всеки месец, но пък затова, всеки път съм супер накъсана и сериозна ) Харесва ми, че мога да отброявам сезоните с тези малки наши човешки привички - започването или приключването на училището. 

Градът се оживява, децата и родителите са поизтупани, и дори големите разходи за учебници и дрехи не могат да скрият вълнението и гордостта им да видят детето си прекрачващо за първи път училищния праг. 

Виждам как мои приятели изпращат децата си в същото училище, когато някога  с тях играехме народна топка, а сега и мънците ще си шушукат и подсказват в същите класни стаи.  Не е кой знае какво, но това е нашият живот. На хората. 


И така, тръгнала на работа в първия учебен ден, срещах на улицата ученици в униформи запътили се към гимназията, в която самата аз завърших преди години. Те отиваха в тази посока, а аз - в другата. Колко пъти съм минавала по тази улица, влачеща се като сопол след поредното контролно, което никак не съм очаквала. Колко пъти съм се измъквала по същата уличка, защото рядко учителите минаваха от там. Но такива сме си ние и тава е нашият свят. На хората. 

И ето, че усещането за есен за загнезди още повече в съзнанието ми, с хладните сутрини, с все по-забързаните улици, със същите тези деца, които отиваха за първия ден, в който всички знаем, че няма да се учи, а ще наквасваме с приятелите кой какви ги е свършил лятото.
Обичам тези дни, в които усещам новия етап, новия сезон, сякаш се е сменил посред нощ докато спя и на следващия ден се носи вече и във въздуха. Есен е! 

Спомените възродиха и друг шорткът в мозъка ми, и като кучето на Павлов веднага изпитах глад за училищни закуски. Реших, че тези дни ще си направя едно носталгично пиршество, което пък ще бъде от полза на тези от вас, които приготвят закуски у дома - било то за училище, работа или просто почивните дни. Първото ми предложение е за домашни хот-дози ( или както пишеше на една лавка край училище Хоци-доци), като в случая ще споделя рецептата за питките. 

Хубавото на тези закуски е, че не са мазни и могат лесно да се пренасят в кутия за храна, а пък са еднакво вкусни и топли и студени. Аз ги направих ето така: 


Необходим продукти: 
250 мл хладка вода ( или прясно мляко) 
30 мл мазнина  ( олио, масло, зехтин) 
1 пак. суха мая ( 7 г)
1  1/2 ч.л. сол
1 бр. яйце 
1 ч.л. захар


Започваме като се пресяваме около половин килограм брашно и си изваждаме останалите продукти да са на стайна температура. Аз обикновено замесвам на око и бих казала, че тестото може да се обогати или да се направи семпло, но пак си е много вкусно. 


В купа слагаме малко повече от половината от брашното и правим кладенче. Прибавяме захарта, маята и леко хладката водичка. Може да замените с прясно мляко и да добавите и едно яйца. Аз понякога правя тестото и без яйце :) 

Разбъркваме на ръка ( аз с миксера), като постепенно почвам да добавям по ръба на купата още брашно, мазнината и солта. Редувам ги така, че тестото да си става лепкаво, после сухо, за да обира всичко от страните на съда. Спрете да добавяте брашното щом поеме достатъчно. Може и 80 грама брашно да останат, но не го добавяйте. Нека тестото не лепне,но все пак да е меко. така ще имате и меки хлебчета накрая. 

                             

Оставате тестото да втаса на топло за час или два, но аз нямам време и обикновено го покривам със стреч фолио и го пъхам във фурната на около 50 градуса. За  половин час се е надигнало. 


След това изваждаме на масата и разделям на осем- десет парчета, в зависимост колко големи искате да са хлебчетата.


Всяко парче оформям първо на топче, което после разточвам на малък правоъгълник.  Завивам на руло, а след това подпъхвам лекичко двата края, така че да се формат багетки ето така: 


Редим ги в тавата с хартия за печене , която сме надиплили като акордеон, ако искаме да не си се залепнат по време на печене и ги оставяме да втасат на топло още 15-20 минути или докато си почистим масата и съдовете, те ще са готови. 


Печем ги в предварително загрята фурна на 190-200  градуса с обдухване, докато хванат приятен, златен загар. След като ги извадим, ги задушваме с кърпа и в плик, за да омекнат от топлината. 


Стават като душички, мекички и изключително пухкави. 
За хот-доците ги разрязвам на половина, като попарвам в гореща вода кренвиршите. Аз купувам веднъж на три години такова нещо, но за щастие може да намерите хубави кренвирши, на чуждестранни марки, които са с качествени продукти, някои от тях разработени специално за деца. 



Другото е по желание, а у дома това е домашна майонеза, горчица, малко пресен домат и два вида лук - салатен и пържен.
Не е кой знае какво, но пък е всичко, което някога ми се хапва. Надявам се и на вас да ви харесат и съм сигурна, че всеки един от на може да измисли своя собствена оригинална комбинация от вкусове и авторски хот-дог.

Е, аз ви оставям и се отправям към кухнята, защото и утре ще ви изкуша с нещо ново и много интересно.
До вкусни срещи, приятели ! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...