Пълнени тиквички с кайма и кашкавал / Stuffed zucchini with ground meat and cheese

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!   

Тази рецепта може да видите и във  👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук  и 👉Тик Ток тук!

Това е една от любимите ми рецепти на мама, която в реда на нещата съм си приватизирала и й се радвам всеки път. Обожавам тиквичките, приготвени по този начин, защото не мога да кажа, че бях толкова голям фен на този зеленчук. Преди години дори не исках да ги поглеждам, но както вече съм казвала, продължавам да се удивявам колко много се променя вкусът на хората през годините. И мога само да се радвам за това, че сега имам възможност да експериментирам и да се наслаждавам на много повече вкусови комбинации, отколкото преди, и смятам, че разнообразното хранене е ключът към здравето, особено когато се включват повече сезонни плодове и зеленчуци.

Но стига толкова увъртане и нека да преминем към рецептата за тези сочни пълнени тиквички с кайма и кашкавал. А ето и какво ви трябва:

 Необходимите продукти:
4 бр. големи тиквички
2 бр. средни глави лук
2 стръка чесън
2 моркова
500 гр кайма
400 гр кашкавал
1/4 връзка магданоз
1/2 връзка  копър
черен пипер
сол

Започваме, като измиваме хубаво тиквичките и ги разполовяваме. Издълбаваме вътрешността им с лъжица, като след това получените "лодчици" бланшираме за няколко минути в подсолена вода. Нареждаме в подходяща тавичка.

През това време нарязваме на ситно лука, чесъна, морковите, пълнежа от тиквичките, магданоза и копъра.

Започваме с приготвянето на плънката, като в тиган с малко мазнина запържваме каймата, а след това и лука. После добавяме чесъна, морковите и пълнежа от тиквичките. Тъй като купих от първите тиквички за сезона, те са доста по-крехки и сочни. Ето защо пускат повече сок и се стопиха значително при печенето - вкусът им обаче е чудесен!

Така в плънката ще има водичка, която трябва да оставим да поизври. Когато плънката се сгъсти достатъчно, овкусяваме със сол и пипер и добавяме нарязаните на ситно магданоз и копър. Може да оставите малко от копъра за допълнително поръсване при сервирането.

Готовата плънка разпределяме в тиквичките, като след това доливаме малко хладка вода в тавичката.

Тиквичките печем първоначално на силна фурна, докато заврят, а след това намаляваме за да къкрят, докато водата поизври и останат само на мазнина. (Тук подчертавам, че е много важно да печем тиквичките на слаба фурна, в противен случай плънката се изпича бързо, но тиквичката остава сурова.) Минути преди да се извадят, се поръсват с нарендания кашкавал и се оставят да се запече.

Готовите тиквички сервираме топли, поръсени с още малко от нарязания копър. 

Добър апетит!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Черешов пай от Туйн Пийкс или "Черешите не са това, което са " / Twin Peaks Cherry Pie

Официално започнаха сезоните на пресните плодове и зеленчуци, като първият им представител се появи директно от домашната градина, а  именно вкусни и сочни череши. Като за начало прекарах един-два дена усилено преживяйки череши през 5 минути, но за да не се чувствам виновна, че се тъпча до пръсване, се поразрових и за полезните им качества. Оказа се, че този плод е пълен с витамини, желязо, калий, натрий, магнезий, калций и фосфор. Освен това засищат, макар и да имат малко калории, енергизират и имат обезболяващо действие. И това е само малка част от богатата им характеристика, което им затвърди позицията сред най-любимите ми плодове.

 

След като им се наситих в пресния им вариант, започнах да мисля за това, какъв десерт мога да приготвя с тях. И отнякъде, най-вероятно от най-прашлясалите и забравени кътчета на съзнанието ми, се появи споменът за сериала "Туин Пийкс". Там главният герой агент Купър си поръчваше кафе и парче черешов пай всеки път, когато отиваше в градската закусвалня. 

Едва ли има някой, който не помни този емблематичен за 90-те години американски тв-сериал, който държеше българите (и не само) пред екраните всяка вечер, макар и да не разбирахме какво всъщност става в главата на Дейвид Линч :)  И въпреки това: Лора Палмър, черната дупка, черешовият пай и фразата "Совите не са това,  което са" са като кодови думи, които могат да активират спомените ни за този сериал за секунди.

Точно това се случи и с мен и затова реших да се поразровя и да намеря най-подходящата рецепта. Видях, че съвсем не съм първата, която се е сетила точно за този пай и затова ми беше много лесно да използвам рецептата на шведската готвачка Лейла Линдхолм, която се е вдъхновила именно от този сериал.

Но да преминем вече към самата рецепта, като започнем със списъка с необходимите продукти:

За кората на пая:
200 гр брашно
30 гр пудра захар
150 гр масло
1 яйце
1/2 с.л. вода

За пълнежа:
около 1 кг (и половина) череши
85 гр захар
кората на един лимон
сокът на един лимон
2 с.л. царевично нишесте
1 с.л. натурална ванилова есенция

За намазване:
1 яйце
1с.л. мляко
захар за поръсване

Започваме с направата на тестото, тъй като ще е необходимо да престои малко в хладилник. За целта омесваме брашното, маслото и пудрата захар в купа, докато достигне консистенцията на мокър пясък.

.

След това добавяме разбитото предварително с водата яйце към сухата смес и разбъркваме внимателно, докато се хомогенизира.  Полученото меко тесто овиваме в опъковачно фолио и оставяме за минимум 30 минути в хладилника.

През това време се залавяме с леко досадната работа по почистването на черешите от костилките. За целта използваме специален уред и не много светли дрехи :) След като ги почистим, слагаме черешите, захарта и кората на лимона в подходящ съд на средна темпратура на котлона. Добавя се и една супена лъжица натурална ванилова есенция и се разбърква периодично, докато черешите се варят. 

След около 5-10 минути или когато черешите започват вече да омекват, прибавете разтвореното в лимоновия сок нишесте към черешите.

Продължавайте да бъркате, докато сместа се сгъстява дотолкова, че да може да стои в пая, без да изтича, когато се нареже, или да е с консистенцията на гъсто сладко.

След като черешите са готови, махнете ги от огъня и оставете да изстинат.

През това време разточете кората за пая. За целта го разделете на две полуеднакви половини, като малко по-голямата използвате за основата на пая. Разточете кората между два листа опъковъчно фолио. Така няма да залепва по точилката, особено, ако в стаята е по-топло.

Оформете кората, като леко накъдрите краищата. Аз използвах тавичка с размери около 20 см в диаметър. Изсипете черешовата смес. 

С втората част от тестото оформете украсата на пая, като можете да изберете шарки по желание, както съм направила аз, или да разточите цялостна кора- капак. Във втория случай не забравяйте да направите няколко прореза, от които да излиза парата.

Така оформения сладкиш можете да намажете с разбито яйце и една супена лъжица мляко, като след това поръсите обилно с бяла захар. Печете в предварително загрята фурна на около 180 градуса, докато паят се зачерви.

Извадете от фурната и го оставете да се охлади. Паят е вкусен както студен, така и поднесен леко затоплен в комбинация с топка ванилов сладолед.

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Мариновани гъбки в мед и оцет / Marinated mushrooms in honey and vinegar

Продължавам с вълната от предястия, като днес ще ви покажа как да приготвите още една разнообразна лятна салата от мариновани гъби. Семейството ми често приготвя тази вкусотия, когато сме на къмпинг като гарнитура към горещата скара.

Ако сте любител на сладко-киселата комбинация на вкусове, тази салата ще е идеална за вас. 

Приготвя се много бързо, но трябва да имате търпение, докато се изстуди, затова я пригответе сутринта и ще е идеална за обяд.

Необходимите продукти за 600 гр гъби:
1 връзка копър
1,5 бр лимон
4 с.л.мед
5 с.л захар
40 мл балсамов оцет
100 мл ябълков оцет
2 с.л.сол
2 скилидки чесън
черен пипер на зърна (на вкус)

Започваме, като измиваме гъбите. Най-лесният начин да почистим гъбите е да ги сложим в подходяща кесия с една-две супени лъжици брашно и 1 с.л. сол. Затваряме хубаво кесията и раздрусваме, докато сместа полепне по гъбите хубаво. След това добавяме вода и раздрусваме отново. Брашнената смес отмива по идеален начин малките мръсотии по тях и не ги наранява.

Ако гъбките са малки, ги оставете така, но ако са големи, е добре да ги нарежете на по-малки парчета.

В подходяща тенджера (касерола) смесваме оцетите, сока от един лимон, меда, захарта и солта. Оставяме тази марината да заври, като след това с нея заливаме гъбите. Добавяме още чесъна, черния пипер и половин връзка копър (ненарязан). Затискаме с чиния, за да могат гъбите да са изцяло потопени в марината и оставяме да престоят няколко часа на студено (в хладилник).

След като престоят, отцеждаме гъбите, премахвайки чесъна, черния пипер и копъра.

Тази ароматна гъбена салата поднасяме с останалия нарязан копър, полята леко със зехтин и парченца лимон.

Салата "Дъбов лист" с млечен дресинг / Oak leaf salad with yougurt dressing

Слава Богу, започнаха се следпразничните диети, така че имам възможност да се съсредоточа върху по-полезните и бедни на калории ястия, като салатите например. Чудесна възможност да сложа и някоя друга рецепта в графата с предястията, която до момента е трагично малка :)

Не че не правя аламинути, но някакси все не успявам да ги снимам (може би, защото изчезват за броени (ала)минути). :) Но настана време да променя това, така че в следващите няколко дни ще се радвате на рецепти предимно от този характер, като започнем от тази невероятна салата.

На пазара все по-често се намират толкова различни и нови  видове салати, но дори и аз съм свикнала да купувам предимно познатите ни домати, зеле,  краставици и маруля.

Това от своя страна намалява възможността да експериментираме и накрая се оказваме пред купа с традиционната "Шопска салата". Реших да променя това, едва когато в ръцете ми попадна тази невероятна книга на Рийдърс Дайджест - "Супер салати".

Толкова различни видове салата и дресинги, а толкова малко от тях бях опитвала. Разбира се, за някои от тях са необходими доста продукти, които обикновено не отнасяме към салатите, но пък промяната е хубаво нещо - поне така смятам аз.

Набелязах си няколко вида, които исках да опитам да приготвя и бързо се отправих към магазина.  Естествено, промених рецептите според вкуса си, като накрая се получи ето тази:

В оригиналната рецепта се използва цикория, но докато бях в магазина, окото ми се спря на изключително крехката и свежа салата дъбов лист. Тя е от рода на марулите и съществува в зелен и червен цвят.  Тъй като е доста нетрайна, се зарадвах, че успях да я намеря толкова свежа и с това естествено веднага измести цикорията.

След пазара, веднага се впуснах да приготвям новото предизвикателство, като си дадох сметка, че най-важното за една салата е да имате свежи и пресни продукти като тези:

Преди да продължа нататък, ето и списъкът с необходимите продукти за една порция:

1/4 маруля "Дъбов лист"
1/4 къдрава маруля (като от нея се вземат 3-4 листа  от сърцевината)
2-3 репички
1 бр. сварено яйце
1 стрък пресен кромид
магданоз/копър *по желание

за дресинга:
4 с.л. кисело мляко
малко сирене
олио/зехтин
шарена сол
черен пипер

Започваме, като измиваме хубаво зеленчуците. В чиния нареждаме леко накъсаните (нарязани)  листа от двата вида маруля. Дъбовият лист е много крехък, така че можете просто да го накъсате леко, както правим със салатата "Айсберг". Добавете нарязания пресен кромид и объркайте. Полейте леко със зехтин (олио), оцет и сол.

Отделете от обикновената маруля 3-4 листа от сърцевината, които ще напълним с нарязаните на кубчета репички.

За дресинга смесете в купичка малко намачкано сирене с 4 с.л. кисело мляко така, че да придобие гъстотата на сос. Овкусете с шарена сол и черен пипер. Сложете по една лъжица от дресинга върху нарязаните репички. Украсете с копър или магданоз по желание.

Накрая добавете и нарязаното на кръгчета яйце.

Салатата е много лека и приятна, като нарочно не уточнявам използването на зехтин или олио, както и копър и магданоз. Направете я според вкуса си и й се насладете!

Моят първи кетъринг и вълнуващата ми среща с Пол Фейрбрук / My First Catering and an exciting meeting with Paul Fairbrook

Великденските празници отминаха и се радвам, че успях да публикувам навреме своите рецепти за празника, но пък от друга страна се наложи да забавя публикуването на този пост. Мина около месец от това важно за мен събитие, но мисля, че е време да ви разкажа за него. Както обикновено се получава в живота, първите хора, които подкрепят новите ни начинания са обикновено близките и приятелите ни и моят случай не беше изключение.

Easter holidays are over and I'm glad I was able to publish the recipes in time for the holiday, but on the other hand I had to delay the publication of this post. It passed about a month from this very important for me event and I think it's time to tell you about it. As it usually happens in life, the first people to support our new initiatives are usually our relatives and friends, and my case was no exception.

Поръчката за моя първи кетъринг дойде от скъпата ми приятелка Мая, която организираше парти в чест на свой скъп американски приятел - Пол Фейрбрук. Това, че поръчката беше за близък човек, в никакъв случай не намали напрежението ми покрай представянето ми, особено след като почетният гост е самият декан на Кулинарния Институт на Америка. Пол Фейрбрук е осъществил множество забележителни университетски програми, свързани със студентското хранене, и написал няколко книги по темата. Повече за него можете да научите тук.

The request (order) for my first catering came from my dear friend Maya, who hosted a party in honor of all her friends as well as the special visit of her dear friend from California - Paul Fairbrook. The fact that the order was for a loved one, in no way reduced my tension along my performance, especially as the guest of honor has been the vеry dean of the Culinary Institute of America. Paul Fairbrook has developed many outstanding university programs related to students’ dining and wrote several books on the subject. More about it you can find here.

Един от поводите за визитата му в Благоевград бе студентската столова в новооткрития студентски център на Американския университет в България, тъй като той е про-боно консултант на проекта от близо две години и представя най-новите тенденции в студентското хранене от САЩ. Другият повод е желанието му да посети Мая, семейството й, и да се запознае с нейната деветмесечна дъщеричка.

His visit to Bulgaria was associated with newly opened dining room in the new Student Center of the American University in Bulgaria as he is a pro bono consultant to the project for two years and introduced the AUBG to the latest concepts in the students dining in the USA. The other reason was his desire to visit with Maya, her family and her nine month old daughter.

Едно от най-важните изисквания за добрата храна е да бъде свежа и прясно приготвена. Ето защо е необходимо в такъв стол да има готвачи, които да приготвят ястието директно пред теб, по време на поръчването му - разказваше при срещата ни Пол.

One of the most important requirements for good food is that it is fresh and recently cooked. It is therefore necessary to have chefs who cook the meal directly in front of you at the minute you order it – said Paul during our conversation. 

Не можех да не се съглася повече, тъй като точно в прясната храна се съдържат всички полезни за нас хранителни вещества.

I couldn’t have agreed more since it is precisely the fresh food which contains all the useful nutrients for us.

Тъй като летвата за нивото на моето представяне бе доста високо вдигната, реших, че няма човек, който да не оцени проста на пръв поглед, но сготвена добре и най-важното от сърце, храна за душата. Заложих на утвърдения начин на поднасяне на парти храна - на хапки, както и различни видове дипове и кракери.

As the bar for the level of my performance was quite high, I decided that there is no one who would not enjoy simple and prepared from the heart food for the soul. I bet on the traditional for parties finger food and various dips and crackers.

В същото време обаче се опитах да прокарам и българската традиционна кухня. Представителите й бяха: кюфтенца, пюре от тиквички, родопска закуска и, разбира се, десертът, представен от цедено кисело мляко със сладко или мед и орехи.

At the same time, I wanted to present the traditional Bulgarian cuisine and therefore I included meatballs, mashed zucchini, Rhodope breakfast and a dessert with yoghurt, jam or honey and walnuts.

Тъй като партито беше обявено като Wine & Cheese Reception, нямаше как да не направя и плато от сирена и месни деликатеси.

 As the party was announced as a Wine & Cheese Reception, I could not miss making platters of cheese and meat.

За освежаваща напитка се спрях на студен чай от прясна мента, откъсната от моята градина. Добавих и пъстри резени портокали, лимон и лайм за цвят. Тази напитка бе идеална, тъй като освежаваше небцето при смяната на различни видове вина.

For a refreshing drink I offered ice tea with fresh mint from my garden. I added some slices of orange, lemon and lime to add color. This drink was perfect as it refreshed the palate while tasting different kinds of wine.

Един от фаворитите на вечерта обаче бяха тези хапки от препечени чеснови филийки със свежа салата и кюфтенца в ароматен доматен сос.

 One of the favorites of the evening, however, were these garlic bread toasts with fresh salad and the meatballs with spicy tomato sauce.

Друга атракция бяха тези ръчно направени тестени кошнички с различни видове плънка - свежо пюре от тиквички и родопска закуска.

 Another attraction were these handmade bread baskets with various fillings - fresh pureed zucchini and Rhodope breakfast.

Освен възможността да представя моите все още скромни умения в кетъринга, партито беше истинско удоволствие за мен и заради възможността да се запозная с толкова приятни хора. Разбира се, звездата на вечерта остава самият Пол, като за мен бе чест да получа не само добри отзиви за храната си, но и много ценни съвети и идеи от човек, който е запознат толкова добре с този бизнес.

Besides the opportunity to present my humble skills in catering, the party was a real pleasure for me and a chance to meet so many nice people. Of course, the star of the evening was Paul, and for me it was an honor to receive good feedback about the food, but also to get some valuable tips and ideas from someone who is so well acquainted with the business.

Пита слънце със сърце от камембер / Bread with camembert

За мен няма по-прекрасен аромат от този на прясно изпечен хляб. Ето защо и тази рецепта ми е много любима, макар и да я приготвих за първи път съвсем наскоро. Освен че в нея се комбинира всичко, което е свято за домашните стомаси (хляб и сирене), особено харесвам това, че хлябът става хрупкав, а не толкова тестен.

Идеална рецепта за гости, тъй като красотата на ястието се крие в презентацията му и възможността да се хапва едновременно от повечко хора. За приготвянето му пък ви трябват само тесто, малка пита сирене камембер и малко масло. Можете да използвате както обикновено тесто от магазина, така и това от рецептата :) Но ето и необходимите продукти:

За тестото: 

375 мл хладко мляко

25 гр прясна мая

10 гр захар

30 гр масло (и малко за тавичката)

600 гр брашно

щипка сол

1 бр. сирене камембер

розов пипер (по желание)

Започваме, като приготвяме тестото. В леко затопленото мляко разтваряме маята и оставяме да шупне. През това време в тавичка пресяваме брашното. Добавяме солта и захарта, като след това правим малко кладенче, изсипвайки в него шупналата мая. С пръсти започваме леко да объркваме постепенно сместа. Тук можете да добавите малко от маслото и един брой яйце (по желание), ако искате да направите тестото по-богато. :) Оставете да втаса, докато удвои обема си.

След като тестото втаса, го разделяме на пет горе-долу еднакви топчета. Отделете едно от тях настрани и работете само с четири. За още по-пълни инструкции с много снимки можете да погледнете оригиналната рецепта , но аз предпочетох малко по-лесен  вариант.

Разточете първото топче на тънък кръг и хубаво го намажете с разтопено масло. Върху него сложете следващото разточено топче и отново намажете с масло. Направете така и с останалите, като само последния кръг не мажете с масло.

Вземете остър нож и оформете звезда в центъра на кръга чак до долу. Всяка една от тези половини ще разполовите на още веднъж и ще засукате крайщата им така навън, че да се оформят ето така:

Последното топче от тестото разточете също на кръг като с нож направете четири (или повече)  разреза от вън навътре, но не докрай. Поставете в центъра сиренето и започнете да го "обличате", като повдигате краищата и ги увивате около страните му. Можете да използвате малко масло за по-лесното им залепване.

Поставете сиренето в центъра на звездата и оставете да втаса още малко. Намажете с още малко масло и поръсете с розов пипер. 

Накрая печете в загрята фурна на 200 градуса до готовност...по уханието му ще го познаете :)

Откъснете парченца от хрупкавия хляб и потопете в течната сърцевина на сиренето. Гарнирайте със свежа салата и чаша студено бяло вино или ледена бира :)

"Горещ шоколад" торта / Hot Chocolate Cake

Да ви призная, тази торта съм я приготвяла преди около половин година, когато още не се бях решила да направя блога си. Имах желание де - все пак съм й направила доста снимки, но все още събирах смелост.
Още щом видях рецептата, си казах:

Много е вкусна, много е шоколадова, много е сочна...или с една дума "Прекрасна". 

 

Малко ме измъчи глазурата, защото реших, че ако я приготвя рано сутринта, ще има време да стегне и няма нужда да чакам една вечер, но се оказа, че не е точно така. Ето защо има и шоколадово свлачище от едната страна на тортата. И все пак тази торта, както и "бруклинско затъмнение", се нарежда сред първите в класацията на любимите ми торти. А що се отнася до торти, аз съм така:

И отново ще си напомня да не се разпилявам, а да продължа към самата рецепта. Необходимите продукти съвсем не са малко, но пък тук говорим и за много шоколадова торта. Тоест поне един level над останалите  :)

За блатовете ни трябват:
180 гр масло
3 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. орехово олио (или обикновено)
1 ч.ч. вода
60 мл хубаво еспресо
140 гр черен шоколад
3 ч.ч. фина захар
3/4 ч.ч. какао
3 бр яйца
3/4 ч.ч. бътърмилк (или прясно мляко с 1. с.л. лимонов сок)
2 бр. ванилия
100гр печени орехи
2.5 ч.л. сода бикарбонат
2  ч.л канела
1/2 ч.л. лют червен пипер
1/4 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. сол


За глазурата:
2 1/2 ч.ч. сметана
90 гр масло
180 гр шоколад (използвах отново черен)
2 ч.ч. пудра захар
2 ч.ч. какао
1/2 ч.ч. златен сироп
1/4 ч.л. сол

За декорация:
шепа бонбони маршмелоу

Както вече ви казах, по-добре е да започнем с правенето на крема - глазура ден по-рано, за да има възможност да стегне. За целта изберете дълбок съд и сложете на средна температура на котлона. Изсипете сметаната и маслото и бъркайте, докато маслото се разтопи, но внимавайте да не завира.

 

Добавете, като продължавате да бъркате начупения шоколад, пудрата захар, какаото и златния сироп. Златен сироп можете да намерите вече в някои магазини (основно в интернет), но аз го заменям с 50/50 мед и глюкоза. :)

Когато сместа се хомогенизира, оставете на страна да се охлади, а след това приберете в хладилника за през нощта.

За тортата си пригответе три 20-сантиметрови тавички, като ги покриете с хартия за печене. Загрейте фурната на 180 градуса.

Приготвянето на блатовете започва, като в дълбок тиган, на средна темепратура на котлона, смесваме маслото, олиото, шоколада и водата. Ако нямате орехово олио, можете да си приготвите сами, като пасирате около половин шепа орехи с олио.

Бъркайте сместа, докато шоколада се разтопи напълно.

През това време в друг съд смесете хубаво брашното и какаото. Изсипете шоколадовата смес постепенно към брашнената смес и бъркайте, докато всичко се хомогенизира. Можете да използвате миксер за целта.  Почнете да добавяте едно по едно яйцата, като продължавате да бъркате. Следва добавянето на бътърмилка и ванилиите.

 

Накрая добавяме орехите, содата, сол, канелата и двата вида пипер и разбъркваме хубаво за да се разнесат добре подправките.

Тази смес разпределяме в трите тавички и печем за около 30-40 мин. или докато забучена клечка за зъби излезе суха от центъра на блата.

Готовите блатове оставете да се охладят хубаво и подравнете с нож, ако е необходимо. Те са изключително крехки и меки :)

Сглобяването на тортата ви е познато: блат, крем, блат, крем, и т.н.

На мен ми се получи доста крем, така че даже си оставих в една кутийка в хладилника. Наистина е хубаво крема да стегне добре, но тъй като съм си нетърпелива, затова и я направих така джаста -  праста.

Първоначално украсих, както беше в оригиналната рецепта с няколко бонбони маршелоу.

Тогава обаче бях правила и първите си целувки, (които още не могат да се доредят да бъдат публикувани в блога) и направих ето тези балерини и лебеди за украсата на тортата:

А ето и парче от тортата:

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!