събота, 2 юни 2018 г.

Сиропирани мидички / Seashells cookies in sugar syrup



Помните ли как преди време ви казах, че тази година в моя блог ще се радвате на много бабини рецепти, а най-вече за такива сладкиши. Като във всяко нещо и с готвенето съм на определени вълни и старите градски рецепти с ами грабнали сърцето в последно време. Колкото по-пищни и натруфени стават тортите в сладкарниците, толкова по-семпли и простички неща ми се иска да хапна у дома. И си дадох сметка, че има безброй такива рецепти, които не са ми минали през ръцете, а ги помня как мама или баба ги приготвяха с лекота между ястията за вечеря.
Ето така например наскоро с един приятел си говорихме и той ми каза, че любимия му десерт е кус-кус - ооо, колко било вкусно това нещо. Аз разбира се изцъклих като плеймейтка пред таблицата за умножение, защото не можех да повярвам, че в свят на фрески макарони, тирамису и въобще планини от маскарпоне, нутела и торти с три вида плодов мус, ядков крънч и огледална глазура, този човек все още би предпочел купичка кус-кус с мляко.

 И тъй като моите спомени пък точно за този "десерт" да са най-вече подбутването му към моето другарче от детската, което не отказваше втори, аз реших, че може би е време да "посетя" отново тези позабравени рецепти, да се опитам да ги съживя, с нов прочит, нова визия или просто да си припомня този вкус. Кой знае, може би в миналото сме остави някой необработен диамант, който иска да излезе наяве. ето такива според мен са и днешните сиропирани мидички, който видях в блога на Мария.

Помня бегло, че съм ги яла като малка, но коя баба точно ме е заблажила, вече не помня. Със сигурност не са моите main баби, но някъде по родата ще е била тази "сладка "баба". Рецептата ме грабна веднага, защото лятото много обичам да похапвам сиропирани десерти, тъй като често ги съчетавам с топче ванилов сладолед и тонче угризения за теглото. 
Слава Бога, от толкова захар оглушавам за кратко и не си чувам мислите. 
Вярвам, че не може да имаме всичко, и ето сега, не мога да имам възможността да ида на морето, затова сама ще си направя щастие - този път в кухнята.


След тази работна седмица имах нужда от рецепта, която да ме разтовари сякаш се занимавам с йога, защото очевидно не съм тръгнала да спортувам anyway. Правенето на мидички е успокояващо като свиването на оригами от столевови банкноти, така че ми донесе много приятни емоции.
Надявам се и за вас да е така, а ето как да ги направите:




Необходими продукти:
За тестото:
Около 340 г брашно
150 мл прясно мляко
100 мл олио
1 с.л. захар
1 бр. яйце
1 пак. суха мая ( 7 г)
щипка сол

За разточване:
50 г царевично нишесте
50 г масло
150 г орехи

За сиропа:
3 1/2 ч.ч. захар
3 1/2 ч.ч. вода

В купа слагаме половината брашно, пресято. В него правим кладенче и добавяме маята, захарта, а солта отстрани, до ръба на купата. В кладенчето изсипваме леко затопленото мляко, олиото и яйцето. Разбъркваме и почваме да заместваме тесто, като добавяме постепенно от останалото брашно. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто. Оставяме да почине за 20 минути във фурната на 50 градуса, покрито с кърпа. 


Готовото тесто разделяме първо на две части, после на четири, а всяка от тях на три, получавайки общо 12 части. Всяка от тях оформяме на топче, а всяко топче разточваме на кора с големина около 20-24 см, като за разточване ползваме нишестето, а не брашно.
Комбинираме корите една върху друга на групички по три ( или четири). 

                             

И всяка групичка навиваме на руло ето така:

                             

Взимаме едно руло и го разрязваме на малки парчета с дебелина около сантиметър. След това ги взимаме едно по едно и разточваме на лек овал ето така:

                      

Слагаме по една ч.л. от начупените орехи и похлупваме. Притискаме леко крайщата за да се запечата добре и да не се отварят при печенето.
Готовите мидички редим в тави с хартия за печене.

                          

Преди печене намазваме с леко разтопеното масло и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса до златисто.


Още топлите мидички заливаме със студен захарен сироп приготвен от изброените продукти. Добре е мидичките да са на един ред и  разположени плътно.


Някои предпочитат да заливат студения десерт с топъл сироп, но аз смятам, че така става по-кашкав и не е най-добрия избор според мен :) 


Сиропа приготвяме като слагаме захарта и водата да заврат на котлона, а след това намаляваме силата му и го оставяме да покъкри 10 минути и да се посгъсти. Оставям его да се охлади напълно и след това заливаме мидичките. Рецептата изисква да престоят поне осем часа преди поднасяне, което едва ли е нужно да ви кажа, че не направих!


Нападнах ги веднага и никак не съжалявам защото...о, да!
Това е най-вкусното нещо,което съм яла...цял ден :) 
Опитайте ги и вие! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


16 коментара:

  1. Мила Люси, посмях се, затова че си ги яла цял ден.И аз като ги направя, сигурно няма да се спра. Изглеждат невероятни!Цвета

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Цвете :) Сърдечни поздрави!

      Изтриване
  2. Изглеждат страхотно.мисля да ги пробвам.Продължавай все така Люси.винаги предлагаш невероятни рецепти.чакам с нетърпение всяка твоя рецепта

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря от сърце, Роси! Усмивки и прегръдки!

      Изтриване
  3. Изглеждат чудесно! Поздрави

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря :) Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  4. Страхотни са.Не трябва ли да „починат” малко преди печене?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Анонимен. Няма нужда :) Поздрави!

      Изтриване
  5. Благодаря много.Ще се пробват

    ОтговорИзтриване
  6. Изглеждат страхотно и ще се наложи да ги пробвам ! Браво !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :) Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  7. Здрасти Люси, направих мидичките но не ми се получиха. Ужасно съжалявам,че не послушах съвета за краткото втасване на тестото,отплеснах се по друга рецепта. Така е с твоя вкусен блог, правя по две рецепти наведнъж. Пак ме хвана сладката лудост-посред лято...ма то за такива като мен сезони няма. Но пък тортата стана невероятна. А тези мидички са като кифлички напоени със сироп. Че и двоѝна доза спретнах,ама втората тава така като хлебчета си я изядоха моите хора.
    Да ти кажа честно едва ли ще ги правя пак в сладък вариант, но като хлебчета-определено.
    Прегръдки мила Люси :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Маре, какво имаш предвид, че не са станали и си оплескала? Може пък да решим проблема. Сигурна съм, че едва ли е било толкова зле колкото мислиш, защото знам на какво си способна :) Прегръдки и от мен от сърце!

      Изтриване
  8. Станаха си хлебчета Люси, твоите не са така втасали и бухнали като моите. Забравих тестото във фурната докато правих сладкото от ягоди за една страхотна торта(естествено пак твоя рецепта-нали си знаеш как си готвим често,често), и тестото стана двойно, после при точенето шарки като твоите не станаха, а при изпичането си бяха точно като хлебчета. Ама така е като не следвам инструкции, но пък с тортите ставам мноого добра(нали се уча от наѝ-добрите). Аз си хванах грешката, вместо 20мин.както си писала по-горе тестото ми преседя повече от 40мин на поне50-60градуса.
    Сега трябва да наблегна на тестените, че торти и сладки правя и със затворени очи(особено от както те открих). И понеже има коѝ да ги яде, пък и блога ти е благодатен и разнообразен на идеи какво ли не съм правила,но не пиша всеки път щото ще се окаже,че само на мен трябва да пишеш;)
    Та така, даже в момента във фурната ми се пече чомлека на Сашо(паздрави специални му прати-манджичката му е чудна,правя я често).
    Знаеш ли, и други неща искам да те питам ама дълъг пост ще стане, и маѝ не е за тук въпроса. Аѝде на Сашовия чомлек отивам, че тк е сладичка темата:)
    Много прегръдки Люси, вече си част от ежедневието ни:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Маре, не се ядосвай, ама хич. И аз така започнах първо от десертите, и после на тестените неща. Сигурна съм, че след време ще ги направиш и ще станат чудесни. Трябвало е да го поомесиш пак после и да го разточиш по на тънко, защото търсим тънки кори тук. Но нищо :) благодаря ти, че се отбиваш и ми пишеш отзиви. харесвам дългите постове- не спирай! Прегръдки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...