четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe


Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.



По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
1 -1 1/2 кг твърда тиква
1 кг сини сливи
1/2 кг гроздови зърна
1 1/2 кг захар
орехи по желание ( 250 г) 
листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 
Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.
Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.


На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.
Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 
За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.


Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 
По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.
След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.
Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 


Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.
Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.
От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.


Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)
В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм
Опитайте и вие! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


6 коментара:

  1. Люси,
    прекрасен рачел се е получил.Ще изпробвам рецептата,имаме много тикви цигулки в градината.Моята баба навремето правеше винаги рачел, накисваше тиквените парченца във варна вода за да останат твърди.Веднага си копирам рецептата за приготовление, изглежда превъзходно твоят вариант.
    Поздрави и лек и спорен ден !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Лени! Ще се радвам да ти хареса! Прегръдки!

      Изтриване
  2. Вече няма сини сливи. Може ли само с тиква?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може и без сливи. Може да ползвате и вносни сливи или сушени :) Поздрави!

      Изтриване
  3. Здравейте, искам да попитам гроздето бяло или червено трябва да е? Благодаря

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По принцип е въпрос на вкус, но ако може да е без семки е най-добре! Поздрави!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...