петък, 19 юни 2015 г.

Сладко от ягоди - супер рецептата на баба / Grandma's Strawberry Jam Recipe


Вече сме в сезона на пресните плодове, което значи освен преяждане с тях и бутането им във всички възможни манджи и десерти, също така и евентуалното им затваряне в бурканчета под формата на сладка и конфитюри. 

След успеха на сладкото от череши реших, че е време да ви споделя и за нашата семейна рецепта за сладко от ягоди, което от години правим само аз и баба. Под зоркото око на абсолютно никой, за да не ни се пречка!




И така, всичко стана преди няколко дни, когато баба ми ми каза, че е време за нашия шамански ритуал по правене на сладко, тъй като ягодите са готови и набрани. Беше един от онези страшно топли дни, в които ти се иска да си свалиш лицето и да си правиш вятър с него като ветрило. Точно тогава, разбира се, се развали и климатика на колата и докато стигна на село, се бях разварила. За щастие проблемът не беше толкова сложен, трябваше само да купим този изсушител за колата- VW Polo 1.6 .

И така, щом пристигнаха на село, с баба ми започнахме приготовлението на нашето супер сладко - сладко, което всеки иска да опита! 
Рецептата, която приготвяме е толкова елементарна, че дори липсват някои от уж задължителните елементи при традиционното консервиране, но аз ви казвам, че не са необходими, тъй като при нас никога няма развалени бурканчета, а технологията на баба за не-изваряване на сладкото запазва плодовете много по-свежи отколкото при тези, които са с изваряване, тъй като сладкото след това придобива съвсем различен вкус.
Но цялата технология ще ви разкажа сега:

Първо започваме с измерването на количеството плодове. Ние имахме около 8 кг ягоди, като на килограм ягоди трябва да имаме килограм захар (общо взето това са необходимите продукти



След това ги измиваме добре, 


и ги почистваме от дръжките или пък ако има някои плодове, които са тръгнали дa се развалят.


След това слагаме ягодите в голям съд и ги покриваме хубаво със захарта, като ги оставяме да пуснат сока си. Най-добре за една нощ, но и няколко часа стигат.
През това време с баба се заемаме с най-досадната част - приготвянето на бурканчетата, миене, сушене, търсене на капачки, които не превъртат докато превъртим и т.н.
След като ягодите са готови, ги слагаме на огъня - в нашия случай - огнище! Изглеждат ето така:


Разбърквам от време на време, за да се разтопи по-бързо и лесно сладкото, но като цяло го оставяме да заври.


Щом тръгне да завира, започва да се получава ето такава пяна:


Сладкото започва бързо да ври, затова е хубаво да го разбъркаме, за да не прекипи, но това се случва по-рядко в домашни условия, тъй като ползваме по-дълбоки съдове и по-малки количества. 
Щом сладкото заври, намаляваме температурата и го оставяме да ври на тих огън, докато се стараем (колкото е възможно повече)  да отстраняваме образуващата се пяна. (Колкото повече пяна махнем, толкова по-бистро ще бъде сладкото, но не се притеснявайте и да остане, тъй като тя се стопява впоследствие.) 


Времето за варене на сладкото ще зависи от неговото количество и тъй като ние правим по-голямо такова, отнема малко повече. Най-сигурният начин обаче е да наблюдавате цвета и консистенцията му. Цветът на сладкото и плодовете става по-тъмен, като е добре да изваждате малко с лъжичка от време на време върху чиния и да го тествате. Какво значи това?


1. Когато извадите малко от сладкото в чиния (една супена лъжица например), изчакайте малко да изстине, тъй като докато е горещо задължително ще бъде по-течно, но ние трябва да проверим качествата на хладното сладко.
2. То не трябва да се стича свободно по чинията, а да се точи.
3. Ако го пипнете, трябва да образува лека нишка между два пръста.
4. Имайте предвид вашите предпочитания за сладкото - някои хора го обичат по-течно и с повече сироп, а други - много гъсто. Всичко това може да се нагласи само с времето за варене. 

В много от сладката се слага лимонов сок или лимонтозу, но баба не слага. Ако все пак искате да сложите, помнете, че - сока слагаме в началото на варене на сладкото, а ако изберем лимонтозу - малко преди да го дръпнем от огъня.

Когато сладкото е готово, баба ми нарежда бурканчетата на топло (ако съм у дома, ги слагам във фурната на около 100 градуса), за да се затоплят.



По този начин избягваме възможността те да се пукнат от горещото сладко и й помага за нейната техника за консервиране без варене.

Пълним горещите бурканчета с горещото сладко, като аз ползвам кърпа за да ги държа, за разлика от баба:


Веднага след като го напълним, баба го забърсва добре с влажна кърпа (защото съм го нацапала :) ), затваря добре капачката и го обръща надолу с главата. Реди бурканчетата в кофа, която е покрила с голям найлон. След като ги нареди всичките, задушава бурканчетата първо с найлона, а после цялата кофа завива в няколко одеала и ги оставя така два-три дена.


Същата процедура правя аз у дома, тъй като дори и да правя сладко, нямам толкова големи съдове за изваряване, и трябва да изхарча доста ток, ако трябва да изварявам само по 5-6 наведнъж. Плюс това, както казах, има много голяма разлика във вкуса на това сладко. Остава някак свежо, а плодовете не са толкова разварени!


И така, знаете, че е неписано правило да се изядат няколко филии със сладко с дегустаторска цел, за да се установи колко точно супер вкусно е станало :) Хайде, има и за вас, опитайте! 

***

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 



14 коментара:

  1. Сега искам и аз една такава вкусна и сърцата филийка - всичката ви "бабовнучкина" любов ще да е събрала. :) Чудесно сладко, Люска, да ти е жива и здрава баба!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Гери! За теб веднага правя, че и цяло бурканче ще ти подаря, ти само веднъж мини през моя град! Силни прегръдки, мила!

      Изтриване
  2. Страхотна филийка подносяш,Люси!Комплименти за двете майсторки със златни ръце за труда и старанието!Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Роси! Бяха наистина хубави почивните дени! Остава ми само да ти пожелая усмихната и успешна седмица!

      Изтриване
  3. Любимото ми сладко!
    Класическа рецепта,аз също го правя по подобен начин!
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Теди! Наистина е класическа рецепта, която води до перфектен резултат! Поздрави, миличка!

      Изтриване
  4. Чудесно е, а още повече ме увлече публикацията ти, Люси, сякаш тайничко ви наблюдавах отстрани:). Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кате! Ех, добре щеше да ни дойде твоята компания! Сърдечни прегръдки, мила!

      Изтриване
  5. Люси, насладих се максимално на публикацията ти! И ме върна в детството ми- със снимките на тези тави и чешма... И разбира се най-желания и очакван миг- на дегустацията.
    Тия дни и аз бера непрекъснато огромни количества ягоди, половината, от които всеки път изяждаме пресни, а колко пък докато берем в градината...
    Хубаво лято, мила Люси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, бети, те така са най-вкусни..директно от градината, затоплени от слънцето и още по-ароматни! Много се радвам,че съм ти донесла хубави емоции! Сърдечни поздрави, мила!

      Изтриване
  6. Ех, тия баби! Едно от най-уханните сладка! Начинът на приготвяне ми е същият, но процедурата с найлона, одеялата и престояването 2- 3 дни са новост. Ще опитам.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тили, тази процедура бабето прави, защото по този начин сладкото все едно се изварява в собствената си топлина, без да се налага реално да се изварява! Сърдечни поздрави, мила!

      Изтриване
  7. И аз като Тили така го правя, но без кофата и одеалата.
    Много умиляващи снимки, спомен от отминали години...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Веси :) Радвам се, че ви зареждам положително! Прегръдка, мила!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...