петък, 19 юни 2015 г.

Сладко от ягоди - супер рецептата на баба / Grandma's Strawberry Jam Recipe


Вече сме в сезона на пресните плодове, което значи освен преяждане с тях и бутането им във всички възможни манджи и десерти, също така и евентуалното им затваряне в бурканчета под формата на сладка и конфитюри. 

След успеха на сладкото от череши реших, че е време да ви споделя и за нашата семейна рецепта за сладко от ягоди, което от години правим само аз и баба. Под зоркото око на абсолютно никой, за да не ни се пречка!




И така, всичко стана преди няколко дни, когато баба ми ми каза, че е време за нашия шамански ритуал по правене на сладко, тъй като ягодите са готови и набрани. Беше един от онези страшно топли дни, в които ти се иска да си свалиш лицето и да си правиш вятър с него като ветрило. Точно тогава, разбира се, се развали и климатика на колата и докато стигна на село, се бях разварила. За щастие проблемът не беше толкова сложен, трябваше само да купим този изсушител за колата- VW Polo 1.6 .

И така, щом пристигнаха на село, с баба ми започнахме приготовлението на нашето супер сладко - сладко, което всеки иска да опита! 
Рецептата, която приготвяме е толкова елементарна, че дори липсват някои от уж задължителните елементи при традиционното консервиране, но аз ви казвам, че не са необходими, тъй като при нас никога няма развалени бурканчета, а технологията на баба за не-изваряване на сладкото запазва плодовете много по-свежи отколкото при тези, които са с изваряване, тъй като сладкото след това придобива съвсем различен вкус.
Но цялата технология ще ви разкажа сега:

Първо започваме с измерването на количеството плодове. Ние имахме около 8 кг ягоди, като на килограм ягоди трябва да имаме килограм захар (общо взето това са необходимите продукти



След това ги измиваме добре, 


и ги почистваме от дръжките или пък ако има някои плодове, които са тръгнали дa се развалят.


След това слагаме ягодите в голям съд и ги покриваме хубаво със захарта, като ги оставяме да пуснат сока си. Най-добре за една нощ, но и няколко часа стигат.
През това време с баба се заемаме с най-досадната част - приготвянето на бурканчетата, миене, сушене, търсене на капачки, които не превъртат докато превъртим и т.н.
След като ягодите са готови, ги слагаме на огъня - в нашия случай - огнище! Изглеждат ето така:


Разбърквам от време на време, за да се разтопи по-бързо и лесно сладкото, но като цяло го оставяме да заври.


Щом тръгне да завира, започва да се получава ето такава пяна:


Сладкото започва бързо да ври, затова е хубаво да го разбъркаме, за да не прекипи, но това се случва по-рядко в домашни условия, тъй като ползваме по-дълбоки съдове и по-малки количества. 
Щом сладкото заври, намаляваме температурата и го оставяме да ври на тих огън, докато се стараем (колкото е възможно повече)  да отстраняваме образуващата се пяна. (Колкото повече пяна махнем, толкова по-бистро ще бъде сладкото, но не се притеснявайте и да остане, тъй като тя се стопява впоследствие.) 


Времето за варене на сладкото ще зависи от неговото количество и тъй като ние правим по-голямо такова, отнема малко повече. Най-сигурният начин обаче е да наблюдавате цвета и консистенцията му. Цветът на сладкото и плодовете става по-тъмен, като е добре да изваждате малко с лъжичка от време на време върху чиния и да го тествате. Какво значи това?


1. Когато извадите малко от сладкото в чиния (една супена лъжица например), изчакайте малко да изстине, тъй като докато е горещо задължително ще бъде по-течно, но ние трябва да проверим качествата на хладното сладко.
2. То не трябва да се стича свободно по чинията, а да се точи.
3. Ако го пипнете, трябва да образува лека нишка между два пръста.
4. Имайте предвид вашите предпочитания за сладкото - някои хора го обичат по-течно и с повече сироп, а други - много гъсто. Всичко това може да се нагласи само с времето за варене. 

В много от сладката се слага лимонов сок или лимонтозу, но баба не слага. Ако все пак искате да сложите, помнете, че - сока слагаме в началото на варене на сладкото, а ако изберем лимонтозу - малко преди да го дръпнем от огъня.

Когато сладкото е готово, баба ми нарежда бурканчетата на топло (ако съм у дома, ги слагам във фурната на около 100 градуса), за да се затоплят.



По този начин избягваме възможността те да се пукнат от горещото сладко и й помага за нейната техника за консервиране без варене.

Пълним горещите бурканчета с горещото сладко, като аз ползвам кърпа за да ги държа, за разлика от баба:


Веднага след като го напълним, баба го забърсва добре с влажна кърпа (защото съм го нацапала :) ), затваря добре капачката и го обръща надолу с главата. Реди бурканчетата в кофа, която е покрила с голям найлон. След като ги нареди всичките, задушава бурканчетата първо с найлона, а после цялата кофа завива в няколко одеала и ги оставя така два-три дена.


Същата процедура правя аз у дома, тъй като дори и да правя сладко, нямам толкова големи съдове за изваряване, и трябва да изхарча доста ток, ако трябва да изварявам само по 5-6 наведнъж. Плюс това, както казах, има много голяма разлика във вкуса на това сладко. Остава някак свежо, а плодовете не са толкова разварени!


И така, знаете, че е неписано правило да се изядат няколко филии със сладко с дегустаторска цел, за да се установи колко точно супер вкусно е станало :) Хайде, има и за вас, опитайте! 

***

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 



16 коментара:

  1. Сега искам и аз една такава вкусна и сърцата филийка - всичката ви "бабовнучкина" любов ще да е събрала. :) Чудесно сладко, Люска, да ти е жива и здрава баба!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Гери! За теб веднага правя, че и цяло бурканче ще ти подаря, ти само веднъж мини през моя град! Силни прегръдки, мила!

      Изтриване
  2. Страхотна филийка подносяш,Люси!Комплименти за двете майсторки със златни ръце за труда и старанието!Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Роси! Бяха наистина хубави почивните дени! Остава ми само да ти пожелая усмихната и успешна седмица!

      Изтриване
  3. Любимото ми сладко!
    Класическа рецепта,аз също го правя по подобен начин!
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Теди! Наистина е класическа рецепта, която води до перфектен резултат! Поздрави, миличка!

      Изтриване
  4. Чудесно е, а още повече ме увлече публикацията ти, Люси, сякаш тайничко ви наблюдавах отстрани:). Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кате! Ех, добре щеше да ни дойде твоята компания! Сърдечни прегръдки, мила!

      Изтриване
  5. Люси, насладих се максимално на публикацията ти! И ме върна в детството ми- със снимките на тези тави и чешма... И разбира се най-желания и очакван миг- на дегустацията.
    Тия дни и аз бера непрекъснато огромни количества ягоди, половината, от които всеки път изяждаме пресни, а колко пък докато берем в градината...
    Хубаво лято, мила Люси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, бети, те така са най-вкусни..директно от градината, затоплени от слънцето и още по-ароматни! Много се радвам,че съм ти донесла хубави емоции! Сърдечни поздрави, мила!

      Изтриване
  6. Ех, тия баби! Едно от най-уханните сладка! Начинът на приготвяне ми е същият, но процедурата с найлона, одеялата и престояването 2- 3 дни са новост. Ще опитам.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тили, тази процедура бабето прави, защото по този начин сладкото все едно се изварява в собствената си топлина, без да се налага реално да се изварява! Сърдечни поздрави, мила!

      Изтриване
  7. И аз като Тили така го правя, но без кофата и одеалата.
    Много умиляващи снимки, спомен от отминали години...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Веси :) Радвам се, че ви зареждам положително! Прегръдка, мила!

      Изтриване
  8. Браво Люси за чудесният блог- на всяка рецепта, всичко описано от А до Я,няма място за грешки.Само едно ситно въпрошче-моите ягоди вече ги посипах със захар и са в хладилника.И чак сега се сетих, 4е са по-едрички от твоите на снимката.Да ги оставя ли така, или утре преди варене на сладкото да ги нарежа поне на по две.Благодаря предварително.Слънчев поздрав от Сърбия, Даниела Митрович

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Даниела! Извиянвам се за късния отговор, но напоследък не успявам да съм много бърза с отговорите - малко семейни ангажименти! Въпрос на вкус е, дали ще са нарязани. Аз си ги оставям цели, но ако са огромни - ще ги нарежа :) Поздрави и усмивки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...