петък, 16 ноември 2018 г.

Торта" Горска поляна" / Forest Meadow Cake



Има ли някой, който да не обича шоколадово суфле или течен шоколад?! Аз лично не познавам, затова и съм сигурна, че днешната торта ще е като дар от природата за всички нас, които избутахме тази работна седмица - ту топла, ту студена, ту светла, ту тъмна, ту протестираща, ту не протестираща ( ако съдим по телевизиите). 

Аз лично имам нужда от голямо парче сочна, вкусна домашна торта, а тази е точно такава защото и сърцевината й е като суфле и просто мога да ви кажа, че е една от най-вкусните приготвяни през тази година. Толкова труд й хвърлих да я направя като хората, ама тя не се получи както се надявах или поне не и на външен вид. Отдавна исках да направя една тематична, есенна торта, която да впечатлява с визия и вкус, но повечето подобни обикновено изискваха или използването на не любимия ми фондан ( бляк) или на някакви скъпи работи, които моят разорен г*з не може да си позволи баш сега. 

Реших, че сиромаси -лакомници като мен бол и те също ще се радват на идея за такава торта, но да им излиза по-тънко :)  Аз пък се спрях на торта, която ми глътна почти всички продукти в  хладилника ( но поне са такива, които имаме под ръка), но пак ще повторя, макар да не съм го казвала - не съжалявам. Толкова е вкусна, че имах чувството, че преживявам с рецепторите си фантазията за страстна ménage à trois между домашен течен шоколад, плънката на шоколадов суфле и вкусни орехови бишкоти. 


За украсата пък се спрях на целувки- гъбки, които приготвих както и духчетата от призрачната торта за Хелоуин тук и по същата рецепта. Не бяха никак трудни за направа и въобще като правя целувки, правя поне няколко различни форми от една доза. Ако някои от вас пожелаят обаче, ще пусна и отделна публикация за гъбките, за да не удължавам и без това дългата публикация. Дълга е не защото дрънкам много ( все пак затова сте ми на гости дошли - да ви забавлявам), нито защото рецептата е кой знае колко трудна ( всъщност въобще не е, по мои стандарти), а защото искам да ви опиша по подробно метода за направата на ядлив "мъх" за украса. Научих за него от Йоли, където тя го представи в къде-къде по-пищна и изпипана торта, но аз нали съм джаста-праста творих в друго направление.  
Без повече отлагане, преминавам към рецептата, за да може да се амбицирате да я сготвите още този уикенд. А ето и продуктите:

За блата: 
6 яйца
6 с.л. захар
2 с.л. брашно
4 с.л. млени орехи

За крема:

1) 1 бр. пудинг Др. Йоктер тъмен шоколад , 350 мл прясно мляко, 4 с.л. захар
2) 6 жълтъка, 6 с.л. захар, 60 г тъмен шоколад
3) 250* г масло, 60 г пудра захар


Още: 150 г млени бисквити
50 г млени орехи

За украсата:
бита сметана 
сладък мъх*
горски плодове


Не се плашете предварително от списъка на продуктите, всичко ще си дойде на мястото и ще видите, че не е толкова разточителна. 
Първо правим блата. На мен обикновено ми отнема около 30 минути да направя един такъв блат, та се захващам вечер, защото обичам тортата да "пресипи" поне една нощ в хладилника, да се успокои, че ще живее там и въобще да не подозира как щя я изплюскаме на другия ден.

За целта, разделяме белтъци от жълтици и разбиваме в напълно сухата купа на миксера първо белтъците със захарта на твърд сняг. 


След като стане такъв, прибавяме жълтъците последователно, като намаляваме леко и мощността на миксера, за да не спадне белтъка. Спираме миксера и на ръка, пресявайки малко по малко прибавяме брашно и орехите, като бъркаме със силиконова шпатула или телена бъркалка, с бавни и плавни движения. 
Прехвърляме сместа във форма за торта с диаметър 24 см, с хартия за печене на дъното и леко намазана с олио. Хоп в печката на 150 градуса за 15-20 минути, докато леко порозове. Оставяме да се охлади постепенно, върху отворената врата на фурната например.

                             

Докато това стане, почвам крема. За целта сваряваме един пудинг на др. Йоткер - тъмен шоколад в 350 мл прясно мляко според инструкциите. Дърпаме настрана да се охлади.

                           

През това време в миксера вече разбивам мекото масло и пудрата захар на крем. Аз сложих само 125 г масло, тъй като ми се видя, че кремът ще стане и с толкова, но стана по-мек както се вижда от снимките. Не мога да ви гарантирам дали ако е по-твърд ще ми хареса, защото честно казано този крем подлуди от кеф всички, които го опитаха ( За първи път майка ми се изскръндзави така, че да не даде на някой приятел).

Оставам на вас да прецените как искате да бъде той - смятам, че обаче е добре да ви кажа, че за по-стабилен крем ще ви трябват поне 250 г масло или пък да увеличите грамажа на шоколада в жълтъчния крем.

       

Последната част от крема е да разбием жълтъците и захарта на водна баня на котлона, докато станат на крем, който побелява и става все по-светъл и гъст. 
                   
                         

Към него прибавяме настъргания на ситно шоколад, да се разтопи и разбъркваме.
Всички тези компоненти после смесваме в купата на миксера, пудинга. жълтъчения крем, масления крем, и накрая прибавяме бисквитите и ядките.  Добере е всички съставки да са вече поохладени, но все пак  меки, за да поличите хубав, пухкав крем. 

                         

 Разрязваме готовия блат на две, слагаме едната част във формата ( той е достатъчно крехък и няма нужда от напояване) и изсипваме крема по средата. Завършваме с втората част на блата.
И хайде в хладилника да си почине :) 


На следващия ден, с нови сили реших да се захвана с приготвяне но сладки мъх*. Както ви казах, видях рецептата от Йоли, а ето как се прави:
Трябват ни четири картонени чашки за кафе (от по-големите), хранителни бои  и продуктите за тестото:

1 яйце
30 г глюкоза
12 г захар
25 г брашно
5 г бакпулвер

С миксер добре се разбърква яйцето, глюкозата и захарта. После пресявайки постепенно прибавяме и сухите съставки, като бъркаме така, че да се запази бездушността на сместа. Разделяме на четири части оцветяваме или пък сложете първо една част от боите - зелено, кафяво и бъркайте докато стане шарено на различни места :) 

                         

 Прехвърляме сместа в чашките, като гледаме да е като количество една трета от обема на съда, тъй като се надига. 
След това взимаме една чашка и я слагаме в микровълновата за една минута, като наблюдаваме  процеса да не прикипи или изгори. Проверете на няколко секунди ако трябва, като сместа ще се надига при самото печене. Правете една по една чашките тъй като ще имате възможност, ако направите грешка  да се поправите със следващите, докато му хванете цаката :) 

                         

За да извадите мъха трябва да скъсате чашка, за да може да си запази формата ;) 

С него украсяваме тортата, която реших да измажа с малко бита сметана първоначално ( тя ми държеше крема на място) , а отгоре и с шоколадов ганаш.
Шарките може да направите с къдрав нож за хляб или някои от пластмасовите шпатули за сладкарска украса, ако имате такива.



Завършваме с малко целувки-гъбки, които поръсваме с како, за да имат още по-горски ефект. Може да украсите тортата и с горски плодове. Моите бяха замразени, но също доста вкусни ;) 


 Определено не ней-добрата ми украса за торта, но пък е една от най-вкусните и докато водя вътрешна битка със себе си дали да я публикувам или не, си давам сметка, че вече сме отвикнали от този вид истински неща около нас. Всичко е перфектно - плажовете в инстаграм, перфектните селфите, перфектните фотошоп снимки на ястия в списанията и Интернет, че си обещах да ви показвам нещата такива каквито са - както преди, така и за напред :) 

Кръстих тортата на една много стара сладкарница в моя град,  където дядо ми обичаше да ходи да си пие кафето с приятели! Нямаше по-истински и прекрасен човек от него и тъй като преди дни отбелязахме годишнина от деня, в който ни напусна, реших, че ще се радва внучка му да му приготви още една от вкусните, меки тортички, които той обичаше. 

Прекрасни, усмихнати и много обичливи почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



понеделник, 12 ноември 2018 г.

Бързи шоколадови трюфели със соев сос и бяла халва / Salted Caramel Soy Sauce Truffles


Сигурно сте чували, че щипка сол засилва сладкото, затова и  едно от най-любимите и обичани сладости е така наречения солен карамел.  Но тази формула реших да заложа днес и аз, като ви представям едно предложение за десерт, който ще е непълно необходимо за да изкараме работната седмица. 

Представете си в края на работния ден в хладилника да не ви чака някое съхнещо парче торта или пък в някой от шкафовете обикновена вафла, която сте купили  в пристъп на захарна треска, а най-вкусните  и шоколадови трюфели, които може да си направите у дома. Те имат перфектната комбинация на твърдо и меко състояние, благодарение на карамела, който реших да включа в тях.
Освен това, половината от тях, направих с пълнеж от счукана бяла халва, която ще става все по-актуална в предстоящите месеци. 


Остават само два дни до края на състезанието за рецепта на Кикоман, в която може да вземете участие, изпращайки своя авторска или пък някоя от моите рецепти, но със соев сос като включена добавка. Единственото условия е продуктите за рецептата да се а поне 5 на брой и да не е азиатска като цяло. Благодаря на всички, които се включиха и ме подкрепиха до този момент, но надпреварата е в разгара си, като ту се оказвам на второ или трето място :) 

Хубавото в цялата работа е, че изпращайки рецепта участвате за много хубави награди, а абсолютно всеки от вас получава възможност да си свали последната книга с рецепти на Кикоман, в която успях да се включа преди месец.
Там може да видите моите предложния за два вида салати - топла и студена, както и рецептата за най-мекото и вкусни брауни, което може да си представите. Именно от там е и рецептата за карамела, който използвам в днешната рецепта, но аз ще ви го напиша така и така. 

Рецептата за тези трюфели е супер лесна, защото се прави всичко в една купа, за няколко минути на микровълновата фурна и после още някоя и друга минута за оформянето им. Освен това, може да впрегнете децата да свършат втората част от задачата, зашлото си е супер забавна играчка да се правят топчетата - все пак коледното правене на сладки наближа и трябва да се тренира ;) 
Няма да ви занимавам повече от необходимото, понеделник е и шоколадът е по-необходим от празно място в  градския транспорт.  Ето и самата рецепта:

Необходим продукти:
300 г тъмен шоколад
100 мл карамел *
1 с.л. соев сос Кикоман
1/2 ч.ч. течна сметана
70 г масло

Още:
какао за овалване
100 г бяла халва с ядки ( може да се замени само с някакви ядки)

Всички съставки за трюфелите се слагат в огнеупорна купа и се пускат в микровълнова на няколко пъти в интервали по 2-3 минути, като разбъркваме между тях, до пълното разтопяване на шоколада. Така получената шоколадова смес оставяме да изстине леко,а  след това прибираме в хладилника докато стегне и стане твърда.

                             

Когато шоколада стегне, с лъжица взимаме част от твърдия шоколад, който е като твърде пластелин и оформяме топчета, с големина по желание. 
Както казах, някои от тях направих с плънка от предварително счукана бяла халва, тъй като много обичам тези вкусни парченца вътре в мекия шоколад. Вие може да ги замените с някакви ядки или да ги пропуснете. С плънка или не, овалваме трюфелите в тъмно какао и редим на поднос. Оставяме в  хладилника да стегнат още веднъж и поднасяме на нищо неподозиращите хора, които за първи път в живота си ще се почустват живи и щастливи наистина ! :) 

                             

Рецепта за карамел имам на няколко места в блога, като например тук, но ако искате да видите рецептата от книжката, тя е следната;

За карамела:*
150 г захар
25 мл вода
70 мл прясно мляко
70 мл течна сметана
1 с.л. соев сос Кикоман

Прави се като слагаме водата и захарта в касерола на котлона да се разтопят и карамелизират до красив, равномерен и тъмно кехлибарен цвят. След като е готов, дърпаме от огъня и прибавям предварително смесените и затоплени мляко и сметана. Сместа ще се запени, но след това връщаме на изгасения, но все още топъл котлон, за да може да се отпусне постепенно и да се хомогенизира. Прибавяме и соевия сос, за да подсилим сладостта на карамела. Може да ползвате карамела за украси на торти, вътрешността на трюфели както тук или просто заливка, която ще ви хареса да имате под ръка. Аз винаги имам буркан карамел, шоколадов ганаш и захарен сироп в хладилника, за различни видове сладкиши - те са трайни, могат да се затопят и охлаждат повторно и нямат еквивалент на вкус, спрямо тези от магазина ;) 

 

Идват празници и една такава рецепта вярвам, че ще ви бъде повече от полезна, като самата аз съм решила да я интегрирам и в торта "Трюфел", която ще спретна веднага щом ми остане време. 
Ако вие пък решите, че искате да получите електронния вариант на книжката с рецепти на Кикоман и искате да ме подкрепите в конкурса ( условията вижте тук) , може да го направите в линка ето тук! Остават само два дни :) 

п.п. Ако имате някакви затруднения с изпращането на рецепта, моля да ми пишете на страничката на блога или електронната поща, която може да видите под представянето ми, в дясната лента ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

 
Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





петък, 9 ноември 2018 г.

Баницата на мама / Mama`s Banitsa Recipe


Тази седмица съм го ударила на мамини рецепти, но това е защото имах щастието да прекарам малко повече време с нея напоследък. 
Спомените, разказите и всичко,което успяхме да си споделим бе толкова ценно за мен, включително и кавгите, в които успяваме да се въвлечем, поради факта, че сме толкова еднакви. 
Когато тя ми се дразни на нещо, се опитвам да й кажа, че съм й лика прилика и не се е пръкнало от само себе си, а съм като нея. Тя пък ми казва, "да, ама аз не искам да си като мен, а да още по-добра", и аз и казвам, "а де, ама като си ме учила така" и айде пак спорът от нищо нещо.



Нашите кавги са много добронамерени и краткотрайни, защото усетим ли,че започва да ескалира напрежението и двете млъкваме за няколко минути, и не след дълго, една от нас идва да се гушне и се извинява, че всичко е за добро. 




Обикновено бързо си намираме някое приятно филмче за гледане, като последния път беше "Бохемска рапсодия" и препоръчвам  с октоподски пипала, защото с две ръце ще е малко. После пък се обединяваме в готвенето на вечеря и най-вече похапването й. 

Хубаво е да отделиш малко време на родителите си и макар често да си повтаряш, че ще им гостуваш често, докато те прилежно пазят поне една стая за целта, с годините става все по-рядко и трудно.

 Радвам се, че го направих за да изпълня балончето на вдъхновението с нови рецепти, като днес искам да ви предложа още една от любимите ми рецепти на мама и тя е за нейната баничка. Толкова пухкава, толкова сочна и вкусна, че който и да я опитал, нищо не е казал, защото сам се е тъпчел, ли тъпчел. 



Знам, че в блога трябва да има рецепта за всеки, затова и смятам, че всяка девойка, която навлиза в кухнята, освен муска, трябва да знае и как се прави истински вкусна баница. Освен това, уикенда е пред нас и няма какво да му мислите - напарвате една баничка за закуска на домашните. В комбинация с разхлаждащо айранче, едва ли има по-добро начало на деня. А ето и рецептата: 

Необходими продукти ; 
1 пак. кори за баница
около 300 г сирене
1 ч.ч кисело мляко 
1 ч.л. сода бикарбонат
3 яйца
олио / масло

Рецептата е супер лесна и бърза, а ето и тънкостите, които мама ползва. Не са ми платили за реклама, но знам, че корите за баница, които полза са Сърбиянка, като вие може да ползвате и всички други, които ви попаднат под ръка.
В купа натрошаваме сиренето - 250-300 г, в зависимост колко сирене обичате да има, и слагаме едно яйце. През това време гасим содата в киселото мляко и го оставяме да шупне, а после смесваме двете смеси заедно. Така баничката става много пухкава.

                             

Отделно пък разбиваме две яйца, като най-добре е да са домашни - цветът е много силен.

      

Взимаме една кора, намазваме я с олио ( или смес от разтопено масло и олио) и отгоре поръсваме от плънката на места. След това поръсваме от разбитите яйца, като цветът им не се губи по този начин и става много по-цветна и пъстра самата баничка. 
Един от триковете, които ползва е като намаже кората с четката за мазнината да я захлупи веднъж и после да я отлепи, за да може мазнината да се разпредели равномерно по целия лист. Това може да го пропуснете, ако не сте много фини в действията, защото може да ви затрудни отлепването :) 

                           

Навиваме корите на рулца и ги редим едно върху дръго. След ва в подходяща тавичка, която леко сме намазали с олио, започвам еда регим корите във формата на охлювче. Ако ни останала плънка, я разпределяме върху баничка, а отгоре слагаме и малки парченца масло - това  епо желание.


       
 Печем баницата на 180-200 градуса, за около 40 минути, докато придобие хубав, златист цвят. А след това задушаваме с кърпа и найлонов плик, за да омекне още повече.



Хапнете я топла или студена - за мен е идеална във всички варианти и опредено е любимата ми баница!

Ако отдавна не сте правили домашна баничка, време е да го направите и през почивните дни у дома ще заухае на масло и вкусно печиво.


Аз ви оставям с тези вкусни кадри, отивам да си сия втора чаша айран и ви пожелавам


едни усмихнати, спокойни и красиви есенни дни :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...