Оказа се, че аз и нещо с месо да направя, пак мога да го направя да изглежда като торта. Това трябва да е някаква форма на тортофилия при мене, но определено не е пък лошо качество. Много вкусни ястия имат скромна и дори понякога еднаква визия, която може да ви накара да ги оцените, чак когато ги опитате. Аз обаче искам да ви накарам да въздъхнете по това в чинията пред вас още преди да сте го опитали.
Така прави майката на Митко. Тя само като й подам нещо апетитно: "Аууу, колко е вкусно". Казвам й "Чакай де, не си го опитала." :) А тя: "Ама то се вижда! "
Това е силата на красотата, хора! Не случайно я ползват да ви продаде от бира до проточни бойлери!
Но няма по-голяма задоволеност, когато освен красиво е и умно, а в нашия случай - еквивалентът е вкусно! Е, не затягайте коланите прекалено, защото днешната рецепта ще ви накара тази събота и неделя да си отделите скромните 40 минути и да си спретнете тази страхотна Месница!
Самата аз избягвам да хапвам хляб от доста време (пуста му суетност) и чат-пат правя изключение, когато просто е нещо, на което не мога да устоя! Е, те това е такова! Ако трябваше да си наруша диетата с нещо, то по-добре, че беше парче от тази неземна вкусотия, съставена от меко домашно хлебче, с плънка от запържено крехко свинско месо и лук, идеално подправено с букет от традиционни български подправки и щипка пикантност! 
Хапнах си парчето с такова удоволствие, че дори след усилената скапваща тренировка във фитнеса, при която ми се искаше да умра, поне на няколко пъти пак си казвах " Ама си заслужаваше"! Ако и вие сте изкарали една натоварена работна седмица и е време да се поглезите с нещо наистина вкусно, това е ястието за вас!
Доколкото знам рецептата идва от врачанско и не е задължително да се прави на сач. Аз обаче си имам такъв и реших, че вкусът й в него ще бъде още по-добър. Моят сач е с размери около 23 см в диаметър на дъното, затова и продуктите са за по-малък месник. Ако искате обаче да си направите поне една тава от тази вкусотия, увеличете двойно продуктите за плънката. За тестото би трябвало да ви стигнат, тъй като не мен ми остана малко :)
Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За тестото:
Около 500 гр брашно
1/2 кубче мая
50 мл олио
1 1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. захар
щипка сол
За плънката:
Около 400 гр свинско месо
1 бр голяма глава лук
сол, млян червен пипер, млян черен пипер, чесън/млян чеснов пипер, чубрица и лют червен пипер на люспи - на вкус
Още: олио и 2-3 с.л. масло
Започвам като в половината от леко затопленото мляко разтварям захарта и маята. Оставям на топло да шупне (обикновено поставям съда в друг съд с топла вода)
През това време пресявам половината от брашното в купа. Слагам олиото и солта.
През това време пресявам половината от брашното в купа. Слагам олиото и солта.
Прибавям шупналата мая, останалото мляко и разбърквам с дървена лъжица.
Започвам да прибавям, пресявайки от останалото брашно, като прехвърлям на плота и започвам да меся с ръце. Оформям мекичко, но не лепнещо тесто, което прехвърлям в намаслена купа и оставям на топло да втаса за около 20 минути.
Докато тестото втасва, нарязвам лука на средно големи парчета и месото на средни до малки кубчета.
Загрявам мазнина, обикновено олио, в което слагам супена лъжица масло за по-богат и автентичен аромат.
Запържвам лука за кратко, докато го хване от всички страни,
а след това прибавям месото. Запържвам го, докато водата, която ще пусне, изври и започва да получава загар. Прибавям подправките и разбърквам добре. Дърпам от огъня.
Намаслявам хубаво с масло сача и пъхам във фурната да се загрее.
През това време се заемам с тесто, което вече е бухнало и е готово за употреба.
Разделям на две части - едната малко по-голяма от другата. Разточвам на не много тънка кора, в приблизително кръгла форма.
Изваждаме сача от фурната и поставяме кората. Можете да изрежете част от падащото отвън тесто, но не прекалено, тъй като ще трябва да има част, която да прехлупва горната кора.
Слагаме плънката от месото и изравняваме добре.
С останалата част от тестото оформям горната кора, която, както казах, прехлупвам леко с краищата. За да не си личат, изрязах с фигурки за сладки тези украси, които придадоха много есенен вид на ястието. Украсих още със зрънца черен пипер.
За да имат хубав цвят, разтворих с малко вода млян червен пипер и чубрица и оцветих различно листенцата. Надупчваме кората с вилица и пъхаме да се пече за 30 минути във фурната на 200 градуса. (За да избегнете прекалено запичане, пъхнете лист фолио над сача, когато достигне желания за вас цвят)
Готовото ястие намазваме хубаво с масло, докато е още топло и завиваме за кратко с фолио, за да омекне хлебчето.
Цветовете му са просто неустоими!
А от малките дупчици на кората се разнася някакъв неописуем аромат, който ви подсказва каква вкусотия се крие вътре.
Парченцата се режат много лесно и във всяко се крие щедро количество от леко пикантната плънка.
Като гледам тази хапка и вече се замислям дали да не го направя пак :)
Опитайте и вие...още тези дни!
Няма да съжалявате!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!
