Шоколадова торта с тиква / Chocolate Pumpkin Cake

Успях да пренеса есента у дома след последната ми разходка сред природата. Прибрах се с голям набор от падналите листа и клонки, в пъстри цветове - жълто, оранжево и червено. Сега навсякъде около мен е украсено с букети от тази красота и естествено това още повече ме надъхва да засиля аромата на есен в къщата...с нещо прясно опечено и с дъх на канела, индийско орехче и тиква.

А такива не ми лисват! :)  Бабчето отново ме снабди с голям чувал от дундестите вкусотии и сега съм намислила един голям фестивал на тиквата, който започва от днес. В листата е на първо място тази невероятна шоколадова торта с крем от тиква, която ще ви представя сега. Останалите са класически тиквен пай с бита сметана, невероятно изкушаваща тиквена торта с крема сирене и ароматни подправки и разбира се класическото тиквено руло. 

 

На соления фронт със сигурност ще спретна една тиквена крем супа и още нещо друго, което засега преминава в процес на плануване. Но най-лесно можем да обобщим, че главата ми сега е една огромна тиква, защото само за това мисля. Надявам се да ги обичате, защото както виждате, точно такива рецепти предстоят.

Започваме с тази лесна и много вкусна шоколадово-тиквена тортичка. Ако вече ви е грабнала с вида си, вижте и необходимите продукти, за да се убедите колко малко ви трябва :

За блата:
4 яйца
1/2 ч.ч.брашно
1 ч.ч.захар
1/3 ч.ч. хубаво какао
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч .л.сол
1/3 ч.ч. вода
1 бр.ванилия

За крема:
1 ч.ч.печена тиква
1/4 ч.ч. брашно
1/3 ч.ч. масло  (плюс още 3 с.л.) 
1 ч.л канела
1/4 ч.л. индийско орехче
1 3/4 ч.ч. пудра захар

За шоколадовия ганаш:
100 г. шоколад
100 мл.течна сметана
1.с.л. масло

Блата приготвяме като разделяме белтъците от жълтъците. Разбиваме жълтъците с 1/2  ч.ч. захар, докато побелеят. През това време в купа разбъркваме какаото, брашното, две супени лъжици захар, солта и бакпулвера.

 

В чашата с вода разтваряме ванилията. Прибавяме постепенно и от двете към яйчената смес, но аз го направих на два пъти и се получи добре.

В отделна купа разбийте белтъците с една супена лъжица захар, докато станат на твърд сняг. Аз добавих още малко захар, но може би зависи от това колко сладни захарта. (Така закръглих използваната захар дотук на около една чаена чаша общо.)

След това смесете хубаво какаовата и белтъчената смес, като разбърквате бавно, отдолу нагоре и се стремите да запазите въздушността на белтъците. Изсипете цялата смес в тавичка с приблизителни размери 26x36см. Аз използвам тази, която е към фурната. Разпределете сместа равномерно и сложете да се пече в предварително загрята фурна с обдухване, на 160-170 градуса. При мен отне около 15 минути.

Готовия блат обърнете върху леко навлажнена кърпа и махнете хартията за печене. Оставете да се охлади напълно, а след това разделете на 3 еднакви по големина парчета.

Тиквения крем приготвяме като намачкваме хубаво печената тиква.

Аз ви препоръчвам да я пюрирате с пасатор, за да имате по-гладък крем. Прибавете към пюрето брашното и сложете на котлона да заври. Махнете от огъня и оставете да се охлади. През това време разбийте мекото масло с подправките и почнете да прибавяте от пудрата захар. Аз редувах пудра захар, пюре, пудра захар, пюре, докато всичко се хомогенизира. Аз бях намачкала тиквата и затова ми се наложи да пасирам всичко, но се получи много хубав пухкав крем. Сложете в хладилника да стегне.

През това време направете ганаша. Загрейте 100 мл течна готварска сметана на котлона, докато е пред кипване. Махнете от огъня и прибавете шоколада, който сте нарязали на малки парчета.

 

Разбъркайте всичко, докато се разтопи шоколадът и когато ганашът се поохлади леко, добавете и лъжицата масло.

Сглобяването на тортата става по следния начин. Вземете единия блат и намажете с 1/2 от крема.

Поставете следващия блат и повторете. Накрая изсипете шоколадовия ганаш и украсете по желание.

Едва ли мога да ви опиша за каква вкусотия става въпрос, затова защо просто не ви покажа една поредица от снимки, пък вие си преценете сами :

От толкова много планирани неща в програмата рядко смогвам да повтарям десерти, но този определено ще направя поне още веднъж преди Коледа: 

Домашни гюзлеми / Homemade Gözleme

Със свито сърце започвам този пост, честно да си кажа. Само като си представя какви спорове могат да се заформят дали това сега са оригинални гюзлеми, дали са мързеливи, побългарени и дали въобще така им се казва, направо се чудя защо се захващам да пиша тази рецепта. Но беше наистина много, ама много вкусно и много ми се иска да ви я споделя. Особено важно е това, че в тестото няма мая,  което е и причината, че съм се заела да правя нещо тестено, защото както не веднъж съм ви казвала - тестеното не ми е силата :)

Сега обаче имам няколко стръка пресен праз от градината и постоянно ми се въртят идеи за готвене с праз и така и попаднах на тази рецепта. Реших, че е достатъчно простичка и няма как да я объркам, затова и се захванах.

Ето и необходимите продукти:
За тестото:
250 мл топла вода
2 ч.ч. брашно

1 ч.л. сол
1 щипка захар

За пълнежа:
олио
100 гр сирене
1 стрък праз

От изброените продукти омесваме тесто, което оставяме да почине 30-40 минути. През това време измиваме праза и го нарязваме на малки колелца. Аз задуших праза за кратко в малко мазнина на котлона, докато омекне. Можете да сложите и щипка сол към него.

След това от готовото тесто откъсваме малка топка и я разточваме. Намазняваме с олио цялата повърхност, поръсваме от праза и натрошеното сирене. Завиваме на пуричка, а след това и оформяме като охлюв.

Процедираме така и с останалото тесто, като разбира се можете да експериментирате с плънката.

Готовите охлювчета разточваме на тънък лист, като така получените гюзлемета печем върху сач или в моя случай - тиган с незалепващо покритие. Нека температурата да е средна или поне 2-3 от капацитета на котлона, за да не изгарят.

Много са вкусни, казвам ви. Дали защото аз съм си ги правила или защото Митко ми ги изяде, или защото майка ми поиска допълнително, не мога да кажа, но мисля, че пак ще правя :)

  

Бавно печено заешко с чоризо и гъби / Slow cooked rabbit with chorizo and mushrooms

Съвсем наскоро ви представих своята рецепта за заек в глинен гювеч. Тогава готвих с див заек, но в самата рецепта може да се използва и питомен. А такива зайчета взеха да ми се намират все по-често у дома, тъй като с наближаването на зимата дядо ми въвежда нов ред в неговата ферма за зайци. Ето защо и рецепти за заешко никога не са ми излишни. Този път обаче исках да опитам ястие, което се различава от предишното и така попаднах на тази рецепта, която веднага ме грабна. За щастие имах и необходимите продукти в хладилника, с изключение на магданоза, тъй като Митко бяга от него като вампир от чесън. В рецептата обаче е споменат, затова и аз го включих към необходимите продукти.

Много обичам заешкото месо, а сега още повече, след като проучих и колко е полезно това месо. Разбира се, че досега едно от най-предпочитаните меса за диети беше пилешкото, но през последните години то претърпя такива лабораторни експерименти, че вече едва ли можем да си спомним истинския му вкус. Свинското и телешкото месо пък имат и своите недостатъци при прекомерна употреба, ето защо появата на заешко месо на българския пазар е една добра алтернатива на вкусно и полезно. ( Е, ако е домашно, е най-добре :) )

Ако вече се навихте да сготвите такова месце в близките дни, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
1бр. заек
250 гр. печурки
90-100 гр чоризо
2 пръчки канела
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 дафинови листа
1 1/2 ч.ч. бяло вино
400 гр домати консерва
сол / пипер
зехтин
*магданоз за поръсване

В подходяща тава за печене (намазнете с олио/ зехтин) поставяме нарязания на порции и измит и почистен заек. Към него прибавяме гъбите, нарязани или пък, ако са по-дребни, цели.

Прибавяме нарязания на ситно лук, скилидките чесън, пръчките канела, сол и черен пипер на вкус и нарязания на кръгчета или дребни кубчета салам чоризо.

В оригиналната рецепта се използва консерва италиански домати, аз имах български и нарязах на средни парченца. След това сложих в купа заедно с бялото вино и добавих щедро зехтин. Всичко това изсипваме при заека и разбъркваме хубаво така, че да има от всички продукти навсякъде.

Аз сложих малко по-малко вино и допълних с топла вода. Сложете ястието във фурната и пуснете на максимум температура. След като заври, покрийте с фолио и печете до готовност още час и половина, докато месото само се отделя от костта.

Не мога да ви опиша колко вкусно ястие беше, и съм сигурна, че ще го приготвям отново и отново. Ако нямате заешко месо у дома, можете да го приготвите и с друго, както съм решила да опитам и аз съвсем скоро.