Торта "Ескимо" / Eskimo cake

 

Ето, че и декември дойде! Скоро ще дойде ден за равносметка какво се случило с живота ни през тази година. Стигнах до заключението, че сигурно затова на Нова Година се пие. Да си излееш, изживееш и приемеш всичко, а пък с чашка вино става по-лесно. Истината е във виното както се казва. Може и да не сте от големите пиячи, но сигурно и вие усещате как животът лети уж с такава скорост, а в същото време все не сме на мястото, което сме мислили, че ще стигнем. Имаме доста, но май никога не сме се чувствали толкова несигурни. Грижим се за кожата си с кремове за по 100 лв, ходим на фитнес, пием много вода, бащите вече помагат в отглеждането на децата активно, а като че ли дупката в сърцата ни зейва още повече. 

И дано този текст да не ви прозвучи като зов за помощ да се върне традиционния начин на живот от близкото минало, когато жената само е отглеждала децата, а мъжът е бил единствено финансово отговорен ( предимно в чужбина разбира се е било така).                                    Всяко нещо си има две страни, но определено не бих се чувствала добре, ако не мога да използвам силите, таланта и ума си да работя, творя и да се развивам в нещата, които ме бива.

 Не бих искала и човекът до мен да нагърбен еднолично със задачата на нашето оцеляване, тъй като всяко бреме е по-поносимо, когато е споделено. 

За мен отговорът на всички въпроси винаги е любовта. 

Ако се обичахме повече, щяхме да се разбираме повече. Щяхме да се грижим повече не само за себе си или близките си, но и за съседите, познатите и дори за напълно непознатите. Нямаше да се краде от другите, нямаше и политиците да крадат от народа си, нямаше да завиждаме, нямаше да се обиждаме - пък било то и в коментари в социалните мрежи. Какво ни носи това, да даваме мнимо правосъдие, като в основата на повечето проблеми по света винаги е било липсата на любов. Не си бил достатъчно обичан, за да те е грижа за друг, да го зачиташ, да го уважаваш, неговите права, мисли, собственост и право на достоен живот. 

Само любовта е тази, която може да ти отвори очите за важността да има повече природа, отколкото магазини, повече красота, отколкото построени огради, повече животни, отколкото частни вили, магистрали и коли. Само тя може да те засити с малко, да те топли с малко, да те кара, да мислиш, че имаш всичко. Понякога обаче сами се лишаваме от нея, защото правим грешка в избора на човека до нас, от това, че подценява важността й, лишаваме се от "жертвата" да имаме деца, а с това и тяхната любов, в името на собствения комфорт или пък се отделяме от подкрепата и любовта на семейството, заради придобиването на блага, но пак се чувстваме самотни.

 

Винаги има изключения разбира се, много хора, преминават през препятствия, които не са техен избор, но когато са наш собствен е още по-трудно, защото с годините все повече установяваме, че сме загърбили най-основното за нас.                                                                   Ще ми се да си пожелая хората да си върнат любовта в живота. Да обичат живота, хората, животните, деня си, работата си, храната си. Да се радваме на живота и разнообразието, който всеки един човек носи около нас. Понякога носят и досада,  понякога глупост, но едно знам със сигурност, хората не сме създадени да бъдем сами.                                                  Колкото и да се отделяме в големи палати, в тъмнината на студената зимна нощ, малката светлинка от сгушени на едно място къщички е спасението, което най-естествено жадуваме.

 Има хора! 

И така, след това дълго лирическо откровение, за което се надявам да закърпя поне тройка, се надявам да ви настроя за най-вкусните и топли празници за мен - коледните. Те не са само "постоянно плюскане" и порядъци както някои ги описват, а моменти за семейство, радост и разбира се -  любов. 

Искам да започна с първото си сладко предложение, Торта Ескимо, кръстена на любим сладолед от детството, макар да не е сладоледена тази торта. Но все пак, всяка една торта може да бъде сладоледена, ако я замразите ;) Без повече прЕтаквания ( на зелето) , ето и рецептата:

Необходими продукти за 20-22 см торта:

За блата:

3 яйца

2 с.л. олио

3 с.л. тъмно какао

120 г захар

90 г брашно

щипка сол

1 бакпулвер

За крема:

250 мл прясно мляко

30 г царевично нишесте

1 яйце 

160 г кондензирано мляко

180 г масло

За глазурата:

От тук или шоколадов ганаш

Започваме с приготвянето на блата. За целта разбиваме яйцата с щипката сол, прибавяйки постепенно от захарта.

Разбиваме с миксер докато побелеят и бухнат ето така. В купа пресяваме и смесваме сухите съставки, и прибавяме олиото към яйцата, като постепенно интегрираме и сухите съставки в сместа.

Еднородната смес прехвърляме във форма за торта, намазана с олио и с хартия за печене на дъното. Аз минавам сместа с дървено шишче, за да спукам евентуално въздушни мехурчета в нея и да се изпече равен блат, печем на 180 градуса с вентилатор за около 30 минути, след което изваждаме да се охлади напълно.

През това време приготвяме крема. За него смесваме разбиотото яйца с нишестето, като постепенно добавяме и от млякото. слагаме на котлона и сваряваме тази смес на крем, при неперстанно бъркане докато се сгъсти.

Отделно в купа смесваме мекото масло с кондензираното мляко.

Към него прибавяме малко по малко от сварения крем, когато вече е със стайна температура и разбиваме на пухкав крем.

Разрязваме блата на две по хоризонтал и нанасяме от получения ни крем. Слагаме и втората част на блата отгоре, като за по-равно сложете именно дъното на блата с лицето нагоре.

Аз ви препоръчвам да сиропирате леко тортата, макар да омеква от крема, но ако обичате още по-меки торти, малко захарен сироп, компот или кафе с мляко ще допринесе за една много по-мека и сочна торта.

Оставяме тортата да престои няколко часа или най-добре за една нощ в хладилника, а на другия ден изваждаме от формата и заливаме с шоколадова глазура. Аз го направих с домашната огледална глазура, която съм ви представяла вече ето в тази рецепта ТУК, но ако искате може да използвате и обикновен шоколадов ганаш. 

Украсих тортата още с малко мини шоколадчета с дядо Коледа за да е по-тематично. 

Тях вече ги продават в Лидл, така че ако се чудите от къде са, да си знаете.

Много вкусна торта, която има и много плътен, тежък крем, наподобяващ маскарпоне. Трябва да се хапват вкусни неща, защото се знае, е човек трябва да прави това, което обичаш. 

А, пък и дебеланките имаме нужда от любов :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели! 

Йоркширски коледен пай с пилешко месо/ Yorkshire Christmas Pie With Chicken

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

 

Тази Коледа е по-специална от всички досега. 

У дома сме вече трима и колкото и да се изкушавам да изям третия човек, който мъжа ми определя като пиле на грил, особено когато си хване качетата с малките ръчички и му лъсне голото дупе, то толкова повече имам нужда от някаква прелестна коледна гозба, която да ни отвлече вниманието от тази идея и да бъде супер впечатляваща. 

Тази Коледа подаряването на подарък за мен ще е по-мило от получаването, защото знам, че за едно малко човече светът тепърва ще се разкрива и от нас зависи дали той ще бъде сив, еднообразен, изпълнен с апатия и гняв или пъстър, забавен и изпълнен с любов и благодарност. 

Често чувам, че животът става все по-труден, но вчера гледах новия филм за Наполеон с Хоакин Финикс и се замислих, ами то и преди години не е било много по-лесно. Или ще минеш на гилотината, или в затвора, или в заточение, или на бойното поле, но във всички случаи няма да се радваш на крепко здраве до старини. 

С това не искам да ви звуча като свръх привилегирована личност, която винаги има пари за фермерски кашкавал или лукса да си плати всички сметки, веднага щом излязат, но искам да ви кажа, че всичко има две страни.

 Можем да се радваме на живота или да се мръщим на неволите. Винаги има хора, които са по-добре от нас, но и такива, които са по-зле. Благодарете за живота, който ви отреден, особено ако имате покрив над главата, храна на трапезата и хора, които да обичате и да ви обичат. 

Тази Коледа искам този дух да се усети у дома с една специална рецепта, която макар да не е част от нашата национална кухня, изглежда много добре, а пък на вкус е още по-добре. Няма причина да не направите и чуждестранна рецепта с българско пиле, особено ако искате да е хубава. Знаете, че аз се доверявам на Лудогорско пиле и именно такова използвах и тук.

 

Накратко за рецептата, не е от най-бързите за приготвяне и може да изиска малко усилие от ваша страна, но пък затова е ефектна и вкусна. Може да я направите и с друг вид месо, но тъй като не е никак малко, а зеленчуците са само за цвят, предлагам да я направите с по-леко месо като пилешкото. 

Това е мой прочит на рецептата, която е модерна адаптация на оригинала от 18-ти век. Създаден е от кулинарния историк Нанси Картър Кръмп за книгата Dining with the Washingtons.

Промените съм ги направила по мой вкус, но и вие може да допринесете с нещо от себе си. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук!

А ето и какво ще ви трябва:

Необходими продукти:

За тестото:

2,5 ч.ч. брашно* ( още за доомесване)

160 г мас / масло 

150 мл прясно мляко

2 ч.л сол

За плънката:

Около 700 г пилешки гърди Лудогорско пиле

Около700 г обезкостени пилешки бутчета Лудогорско пиле

250 г бекон

200 г гъби

1 морков

1-2 зелени чушки

1 връзка магданоз

1 глава лук

100 мл бяло вино

1 яйце за намазване

олио

Подправки: сол, черен пипер, млян карамфил, мащерка, чубрица

За соса:

1 пълна супена лъжица брашно

1-2 с.л. мазнина ( масло и олио)

500 мл пилешки бульон

желатин ( по желание)

*Една ч.ч =200мл

Започваме с приготвянето на тестото. Това е твърдо тесто, без набухване, трябва да бъде като маслено на вкус, но малко по-твърдо, за да държи всички сокове и меса в него запечатани. 

За целта слагаме млякото и маслото на котлона, докато второто се разтвори в млякото. Изсипваме при брашното течността, добавяме солта и размесваме на ръка.

 Първоначално тестото е по-скоро на трохи, но с месенето започва да се оформя. Прехвърляме на плота и добавяме още малко брашно ако е необходимо, докато получим кръгла топка. Опаковаме в стреч фолио и оставяме да си почине на хладно ( най-добре хладилник) за около 20 минути.

Следва приготвянето на плънката. Разполовяваме пилешките гърди по средата и ги овкусяваме със сол и черен пипер. Запържваме ги от всяка страна в загорещено олио за около 4 минути от всяка страна. Трябва да останат сочни, дори и да са леко сурови, не се притеснявайте, при печенето после ще се досготвят.

 

По същия начин процедираме и с пържолите от пилешки бутчета, с тази разлика, че тях начукваме леко за да станат по-плоски. Овкусяваме отново с подправките и запържваме от двете страни. 

Изваждаме месото в чиния, 

и в същата мазнина запържваме нарязания на ситно лук, докато омекне и обере всички вкусотии от месото в тигана. 

Прибавяме нарязаните още морков и чушка, 

а две-три минути след това и гъбите. Когато зеленчуците са поомекнали, прибавяме сол, пипер и карамфила. Добавяме и бялото вино и оставяме ястието да къкри още 5 минути, след което дърпаме от огъня. 

 

Пускаме фурната на 200 градуса да загрее и се заемаме със сглобяването на пая. Разточваме по-голямата част от тестото на кора, с която покриваме дъното и стените на форма за торта с диаметър около 22-23 см. 

Редим на дъното първо една трета от нарязания ни магданоз и половината от бекона. Поръсваме още с чубрица и мащерка. 

Отгоре редим пласт от зеленчуците, а след тях редим пилешките гърди. Притискаме леко, за да е всичко на място. 

 

Следва отново пласт зеленчуци с подправки и магданоз, а след тях - пилешките бутчета.

 

Накрая завършваме отново с пласт зеленчуци, магданоз, билки и бекон. 

От останалото ни тесто правим и втората кора, с която запечатваме пая, с изключени на дупка в средата. Препоръчвам ви да я направите по-голяма, тъй като в нея след това се излизва соса. 

Глазираме пая с малко размито с вода яйце и пъхаме да се пече за около 30 минути докато хване цвят, а след това покриваме с фолио и печем още около час на 180 градуса. 

През това време може да си приготвим соса. загряваме маслото и олиото на тигана и прибавяме брашното. Бъркаме докато брашното почне да покафенява и заухае на печено. 

Изсипваме пилешкия бульон, като аз имах пилешки бульон  от предишна моя рецепта ( за домашния Салам), който замразих във фризера.

 

Когато паят стане готов се охлажда поне един час преди да се разреже. По традиция бульонът се изсипва в дупката на пая, като преди това се желира с желатин и на другия ден стяга около месото.

Аз реших да пропусна тази част и да се насладим на пая с течен сос, 

който изсипвах малко преди сервиране в дупката и попи надолу. 

След като разрязах пая се зарадвах, че не се разпада, а сосът беше преминал през всички пластове правейки ги много сочен, както виждате и от снимките, 

разбира се, никой няма да ви спре да си сложите и допълнително сос, 

тъй като така е най- вкусен. В това ястие има от всичко, от месото до хляба. Красив, вкусен, празничен. Ще се радвам да го опитате и да ми напишете дали ви е харесал, а 

най-добре ми изпратите вашите снимки :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели!