Декември месец стана, хорааа. Вчера падна и първия сняг, иначе съвсем се бяхме отпуснали от това топло време. Изведнъж обаче рязко зимата припомни за себе си и ни подсеща, че остават броени дни до Коледа, най-обичаният празник от гoдината за много хора, включително и мен.
Обикновено именно през последния месец от годината съм и на последните предели на силите си мога да ви кажа, че вчера съвсем искрено си поревах след работа. Така ме беше стегнало от умора, тревога, безпокойство и грижи, а дори избягвам да гледам новините. Не знам как вие се справяте, които си го причинявате всяка вечер. Само като теглих чертата колко разходи, сметки, подаръци, ангажименти и работа ме очакват, почти се отчаях от себе си и пътят по който съм избрала да вървя на независима жена, в страна, в която това е по-скоро обида, отколкото повод за гордост. И докато параноите ми рисуваха кадри на ужасяващи вероятности за моето несветло бъдеще, съвсем за кратко, но достатъчно, че да направи промяна се появи мисълта - Всичко е възможно!
Животът постоянно ни изненадва и дори често, собствените ни опасения не се сбъдват. Вярно, може да се случи нещо друго гадно, но пък обикновено е баш това, за което не сме и помисляли. От друга страна пък, нещата, които ми се струват за невъзможни в момента, са напълно постижими и потвърждението е рецептата, която ще ви представя днес.
Можех да напиша и далеч по-приветливо въведение и да ви захаросам с клишета, но знаете, че това не е блог, в който се лъжем. Понякога всички се чувстваме зле по ред причини и чуждото нещастие не ни радва, но поне знаем и усещаме, че не сме сами в цялата тази каша наречена живот :)
Ако ми бяха казали, че ще сготвя доброволно традиционен, пълнен шаран за Никулден нямаше да повярвам, честно ви казвам. Не обичам тия смотани риби от сиромашките ни години, когато дядо Дончо ( мъжът на една от моите баби) ходеше за риба и само това ни беше "месото".
По какъвто и начин да се опитаха да ги готвят тия риби, с тия кости и никога не ми бяха любими. Само като усещах, че мама пак готви риба и знаех, че ще ям колкото да не я обидя. Какви ли гозби с риба не се правеха тогава и проклетия му пълнен шаран бе един от тях. Сега обясни на едно дете колко е вкусна голяма риба, с кости, пълнена с лук..и орехи...За малките звучи като древно, китайско проклятие и честно казано като такова го помня.
След като друго китайско проклятие ни мъчи вече втора година реших, че искам да дам още веднъж шанс на тази рецепта, но да я приготвя така както я помня, плюс така, както бих я яла сега.
Първата задачи ми бе да намеря шаранче, малко, така че да не се прецакам много, ако не ми хареса. Имам един приятел, прави се на риболовец, та тази стъпка се осъществи значително бързо, на късмет. Викам си, не е случайно това!
Сетне се поразрових за рецептите и ми допадна тази на Стани, която сподели в страничката ми във Фейсбук
тук.
Не беше баш като нашата рецепта. Обогатих с я с ориз с маслини, както го помня и се захванах с готвенето.
Отдавна не се бях вълнувала да готвя нещо така, сякаш животът ми зависеше от това, не знам защо. Обаче не съжалявам. Още с първата хапка, разбрах за какво се превъзнасяха възрастните тогава. Но ето и рецептата:
Необходими продукти:
Един по-малък шаран, около 1 кг
1 лимон
2 големи домата
1 ч.л. захар
3 големи глави лук
1 ч.ч*. ориз
1 ч.ч орехи
1/2 връзка магданоз
2 дафинови листа
70 г маслини
сол и червен пипер на вкус
олио
1ч.ч=200мл
Измиваме шарана и го почистваме отвътре и от люспите отвън.
Почистваме и нарязваме на не много ситно лука, но все пак на парченца, които обичате да хапвате. В тиган слагаме олио колкото да покрие дъното и задушаваме лука на умерен огън, докато омекне.
През това време си нарязваме магданоза и рендосваме кората на лимона. Измиваме ориза добре и
нарязваме на кубчета доматите.
Изваждаме половината лук и към останалата половина добавяме ориза.
Запържваме за кратко и добавяме нарязаните домати, сол и захарта. Още една - две минути, и прибавяме маслините и магданоза.
За плънката смесваме заделения ни задушен лук, с останалия магданоз, нарязаните орехи ( аз не слагам всички в плънката) и кората на лимона.
С тази плънка пълним шарана, който предварително сме овкусили със сол отвън и отвътре.
Може да зашиете шарана, или да го затворите с помощта на клечки за зъби ...Кое мислите, че съм избрала :)
Прехвърляме ориза в подходяща тавичка и доливам около 2 чаши и половина вода, а по средата слагаме шарана. Прибавяме и дафиновия лист. Отгоре слагаме няколко резенчета от лимона и пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса за около час.
След като се изпече сменяме лимончетата със свежи такива, тъй като те са си пуснали аромата :)
Доукрасявам с още малко свеж магданоз
Режем рибката на парчета, като гледаме да сложим от месото, плънката и от гарнитурата.
Ех, от такова нещо имах нужда. Да превърна един не толкова специален за мен спомен, в нещо ново, вкусно, вълнуващо и добро. Хубаво е, че се променяме с годините, с това и вкуса и най-вече способността да оценяваме нещата, в тяхната цялост.
Във време, в което дюнерите и пиците са сякаш по-бързата и лесна алтернатива, забравяме, че ние хората сме създадени да изживяваме живота с всички сетива и е грехота да не го правим. Радвам се, че съм успяла да израстна с традиционното меню на този празник, обградената от скъпи роднини, които си подаваха от този шаран и се усмихваха, споделяйки храната си заедно.
Понякога не можем да оценим стойността на преживяванията ни, докато не мине време, но сега съм сигурна, че бих искала да отбелязвам този празник и у дома с тази рецепта.
Напълно съм завладяна от комбинацията на вкусове в плънката,
с вкусните орехи, лук и свежест от лимона,
а отвън соленото оризче с маслини и домати.
А, за рибката какво да кажем ..просто чудесна!
Опитайте!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
