Кето Ню Йорк Чийзкейк / New York Style Keto Cheesecake

Днес е чудене ден за десерт, на мислите ли? Да, да, продължавам с диетата, но именно затова съм ви приготвила един страхотен кето чийзкейк в нюйоркси стил. Супер лесен е за правене, само дето отнема повечко време за печене. Аз обикновено го приготвям по-късно вечерта, а след това го прибирам да спи в хладилник за през нощта, за да стегне и да се охлади напълно.

Може да го гарнирате с всякакви плодове по-желание, стига да не нарушава нито режима, нито съня ( съвестта)  ви, но аз имах ягодки от баба и ако има човек, на който не мога да откажа труда - това е бабчето. 

 Иначе какво друго да ви кажа - диетата върви този път успешно. Работя много, но се стремя да не отлагам упражненият дори у дома, общо взето съм сериозна този път и дори след седмица, резултатите се усещат вече по дрехите. 

В ума все по-силно грее идеята ми за морето и просто чакам времето да се оправи и да не ни дойдат други дяволи до главата - живот и здраве се надявам поне това щастие да ме сполети и да отида на почивка, нямам търпение да опитам вкусната рибена чорбичка на място, да слушам звука на вълните и да премина през първите нервни дни от почивката, в които се чудя какво по-напред да направя, преди да премина в релакс mode и всичко да става бавно и спокойно.

Ако и вие сте на тази вълна, и искате да диетосваме заедно, но и да има нещо хубаво и вкусничко у дома - хайде да си спретнем този страхотен чийзкейк. Траен е и стига да не злоупотребявате ( то и не бива)  може да си имате десерт за цялата седмица. 

Аз няма да се бавя много, а направо преминавам към рецептата, а след това ще го хваля и ще ви разкажа за белята, която половината направи :) 

Необходими продукти: 

Около 700 г крема сирене/ сладкарска ( фина) извара/ маскарпоне ( по избор) 

150 г заквасена сметана

5 с.л меко масло

100-150 г кето подсладител поизбор ( моят бе ксилитол) 

4 яйца

2 с.л. лимонова кора

1 с.л. ванилия

Хубаво е продуктите да са на стайна температура. За основната част може да ползвате от изброените продукти по горе -  количество и съотношение каквото прецените . 

Аз ползвах маскарпоне и кремообразна сладкарска извара ( продава се в Лидл), но може да го направите и само с крема сирене.

След това прибавяме останалите съставки, маслото, заквасената сметана ( предполагам и тя може да се замени или пропусне, но е доста по-свежо с нея)  и ароматите. 

Разбиваме с миксера, като прибавяме едно по едно яйцата и подсладителя. Може да сложите първо подсладителя, за да опитате сместа и да я натаманите на вкус, и след това да почнете да добавяте яйцата.  

Прехвърляме всичко в тавичка - най-добре 22 см. Моята беше 24 и е по-голяма, но този размер ми беше зает от друга торта ( то у дома е сладкарски цех направо :) 

Затова и чийзкейка стана малко по-нисък, но така пък е по-лесно да изядеш по-малко парченце и пак да не е тънко като игла в чинията :) 

Пъхаме чийзкейка да се пече на водна баня във фурната на 150 градуса за около 90 минути.

!!!!!Много е важно да облепите добре дъното на формата с фолио и тиксо, за да не попадне вода, когато я поставите на водна баня. Аз използвам по-голяма тавичка със студена вода, която стига някъде до средата. 

След като мине времето, чийзкейкът ще остане леко суров при раздрусване в средата - това е нормално. 

Извадете го от водата и го оставате да се охлади напълно, а след това го приберете в  хладилника за поне 4 часа ( ето защо го правя от вечерта) 

На следващия ден го гарнираме с плодове по избор - при мен ягоди, които съвсем за кратко затоплих със ксилитол в касеролата на котлона, за да пуснат малко сок и да стане красив, лъскав топинг. 

Обожавам текстурата на този чийзкейк- хем е кремест, хем е като пухче всяка хапка. От първия ден в който опитах нюйоркски чийзкейк ми стана любим, затова и е страхотно, че може да стане и в кето вариант.  

Ако се интересувате от Класическата рецепта, може да я намерите тук, а тази направих без кора за по-лесно. Разбира се за кето кора може да ползвате и млени бадеми, но кой ще ти се занимава ;) 

За малко да си останем без десерт, защото заета с толкова задачи помолих половинката да го извади от формата и той изхвърча и го изпльоска на пода, но за наше щастие падна с подложката и само се развали малко фасона на десерта. След като го погледнах сякаш ми е изял супата с вилица, коригирах всичко с ягодите и си спомних, че е 2020-та и всичко се случва :) 

Сега ви отрязвам по едно парче и сядам на масата, за да чуя Вие какво мислите. Пишете ми, кажете ми, или просто ми споделете как върви при вас в кухнята? 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнозърнеста паста с ароматен сос Пекорино / Pasta with Pecorino and Pepper Recipe

                   

Ех, Италия, Италия - ще си я гледаме още дълго през крив макарон, както се казва. Така ми се пътува, че две не виждам, а с всеки изминал ден се чудя дали поне нещо ще мръдне напред или да очакваме вече и нападение от извънземни на четвърти юли. 

Опитвам се всячески да запазя позитивните мисли, но за целта трябва да ги подхранвам с нещо, като в случая това е вкусна италианска храна. Няма смисъл да правим такава с нашенски продукти, няма какво и да се лъжем, вкусът на пицата с кренвирши от Бакалов не може да се опише и от ХЕИ. 

Затова сега ще ви предложа да се пренесем в Италия, да ме хванете за ръка и да ви разкажа за една много вкусна и интересна рецепта, която си струва да опитате. Всеки един елемент от нея е  различен от предлаганите на пазара ни и мисля, че тази година си заслужава да се насладим поне на хубава храна, ако не друго. Предлагам ви си страхотната пълнозърнеста био паста със зеленчуци и сметанов сос с Пекорино от Вера Италия. 

Да, наистина, отново си напазарувах от там, но Италия така ми липсва, че просто не мога да се въздържа, Всяка една съставка си има история като от приказка и с трепет се ровя и търся нещо, което не съм опитвала и се чудя с какво ли ще ме изненада.

За тези, които им е интересно, ще се радвам да ви ги разкажа,а за другите - пропускайте текста, не бих искала да ви затормозявам с излишна информация.

Вярвам, че и вие заслужавате да "попътувате " с мен, затова ви слагам по една чинийка от вкусната паста и ви каня на един приятелски обяд, където да помечтаем. Ето и рецептата, като отново поставям линкове на продуктите, които съм ползвала: 

Необходими продукти:
300 г пълнозърнеста Био паста "Челентани" №51 ( виж тук)
300 г задушени зеленчуци по избор
200 мл животинска готварска сметана Esselunga ( виж тук)
50 мл прясно мляко
90 г сирене Пекорино ( виж тук) 

пипер микс на зърна на вкус ( виж тук) 
сол

Този път в пазарската ми кошница имаше :паста, пиперен микс, сирене пекорино, животинска сметана ( това е ново в магазина,  при мен трудно се намира такава)  и си купих един салатен зехтин, тъй като си имам за готвене, но исках да си взема и нещо за салатите, по-лекичко. Пък и бутилката ми харесва, тъй като мога да си я допълвам след време, стои чудесно на масата, и цената ме устройваше. Вижте го тук.

Започваме първо във сваряването на пастата. Правя го в тенджера с кипната подсолена вода и ги варя докато станат ал денте.  

Ето защо избрах тази паста: В масовото производство се ползват тефлонови резачки и бързо машинно сушене. В резултат пастата става леко прозрачна и твърда, а когато е сварена отскача в чинията и трудно поема сосовете. При Трафилата ал бронзо за кроенето и рязането на пастата се ползват бронзови резачки. Пастата съхне бавно в специални сушилни. Производственият процес става доста по-бавен и трудоемък, но резултатът е една паста с чувствително по-добри вкусови качества, устойчивост при термична обработка и шуплеста повърхност, която позволява по-доброто абсорбиране на сосовете, с които бива подправяна.

Историята на фирмата също е като приказка, всичко започва с дядо Тулио Сгамбаро, който още 1936 г успява да отгледа висок клас твърда пшеница. Създава фирмата в 1947 г. и вече 3 поколения със страст и отдаденост създават една от най-качествените и вкусни пасти в Италия. 

Докато пастата се вари си задушаваме зеленчуците на котлона в малко зехтин или масло, подправяме със сол. Зеленчуците са на вкус, като аз препоръчвам зелените като - зелен боб, тиквичка, броколи, но и морков за цвят и сладост не е лошо.

След като и те са готови заделям си  ги в чиния, както и отцедената  паста и почваме соса. 

В тигана слагаме животинската сметана и млякото да се затоплят. 

През това време нарязваме сиренето. То е малко като топено сирене, плътно, маслено и овче. Не го споменавах в началото, както не казах и на половинката, който предварително си мисли, че не обича такива сирена, а това почна да ми го подяжда. Не трябва да очаквате същия вкус като овчите сирена при нас, определено е остро, но едва ли бихте предположили, на базата на познатите ви вкусове. Аз ги го хапвах и така, и си мечтаех да го споделя с Ванчето на чаша вино.

Вижте повече за сиренето тук. 

Хубавото е, че и малко количество сирене, ще вие  достатъчно да придадете на соса един уникален вкус. Прибавете към сметана и разбърквайте докато се разтопи напълно. 

След това прибавете пастата. 

а след като са се овкусители хубаво, сложете и зеленчуците. Овкусете със сол, ако ви е малко.

Поднесете ги с малко прясно смлян микс пипер - направо променя играта! 

Може да поднесете ястието с настърган премазан, но аз лично се влюбих във вкуса на Пекориното и си рендосах от него и отгоре. 

Вечерята, обядът, насладата, приказката е сервирана! 

Дано пак съм успяла да ви създам малко настроение, както и да подтикна вашето вдъхновение! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бабините сиренки / Sirenki - bulgarian white cheese breakfast bread

Всеки път преди да почна режим си позволявам да си задоволя глада с всичко, което би ме изкушавало. Десертче, захарни плодове, тестено...оооох, това тестено. Като казват "Няма по-голям от хляба"  са прави, защото няма нещо, което да те накара да жадуваш за пица, фокачи, попарници, тутманици, банички и какво ли не друго така, както когато си гладен. 

Навряно след вас има и изключения, но аз не съм един от тях. Вярно е, не мога да се наям с хляб така, както се манджичка, хем ще ми е пълен стомаха, хем все едно не съм се наяла, но пък е перфектна закуска и понякога наистина ми се яде само и единствено тестенко. 

Сещам се за карамелените ръчички на баба, добили цвета си от години работа на полето, когато изваждаше точилката и знаех, че след около час ще заухае на нещо невероятно. Тя на село си слагаше и мокър вестник над погачите, които допринасяха за много специфична миризма в кухнята. И макар готвенето с вестник да не влиза в моите критерии за здравословно хранене, то и тестеното не е, но Бога ми, за къде бих била без тези спомени.

 И до ден днешен разчитам на тях, когато запретна ръкави да меся, защото знам, че споделяме една страст със бабчето - да месим.

Днес ще ви предложа следващата ви закуска да е от тези чудесни сиренки, за които се доверих на рецептата на Петя Зайкова от фейсбук. Много приличаха на бабините, но по спомен ги промених като нейните, защото рецептата й се различава. Толкова са мекички, че щом ги натиснете, веднага бухват нагоре, като маршмелоу. 

Докато не измислят как да ви предавам аромата през блога, ще се наложи да ви го описвам, но какво да ви кажа - уханието  на тестена закуска е нещо, което поне веднъж трябва да ви е събудило сутрин!  

Необходими продукти:

Тесто:

Около 600 г брашно за баница София мел ( още за доомесване) 

250 мл прясно мляко

100 мл вода

2 яйца

1 ч.л. сол

1ч.л. захар

10 г суха мая

олио ( около 100 мл) 

Отделно:

сирене ( 250 г ) 

масло

жълтък

Започваме като си приготвяме всички продукти под ръка. Пресяваме брашното, затопляме млякото и водата. 

Слагаме маята и захарта в купата при затоплените мляко и вода и прибавяме две три пълни ( с купка)супени лъжици с брашно. Разбъркваме и оставяме да шупне маята.

През това време в купата на миксера прибавяме две трети от брашното, разбъркваме в него и солта. Правим кладнче и прибавяме в него яйцата  и шупналата мая.

                           

Пускаме миксера да меси, като постепенно прибавяме към тестото олиото по ръба на купата, както и после и останалото брашно, докато се образува на топка в центъра и спре да лепне за стените на съда. Трябва все пак да е меко тестото.

Прехвърляме го в намазано с олио купа и го оставаме да втаса на топло, покрито със мазно стреч фолио, докато удвои обема си. Отнема около час - час и половина на стайна температура и около 30 минути на 50 градуса във фурната. 

                             

След като тестото готово, го разделяме на 12 парчета, 

които оформяме на топки. Слагаме ги пак под на мазненото стреч фолио да бухнат още веднъж, а през това време си приготвяме точилата, слагаме натрошеното сиренце в купа, а ако искате да са още по-ароматни, може да си разтопите и масълце.  

                             

Взимаме една топка и покриваме останалите. притискаме я с пръсти ето така първоначално,

а след това с точила или разтегляне ( брашното за баница е идеално за целта) го разтягаме на правоъгълниче с размери около 26 на 20 см. 

Посипваме отгоре сирене и ако искате малко масло ( меко или разтопено) или пък нищо :)

Завиваме на руло а, после и на охлювче ето така. След това връщаме в тавата и процедираме по същия начин със следващото. 

                             

Готовите охлювчета ги оставяме да втасат още веднъж под фолиото, а през това време загряваме фурната на 180 градуса с обдухване.

Преди да ги пъхнем да се пекат, ги намазваме с малко разбит с вода или мляко жълтък.

Още топли намажете сиренките с масло и ги задушете с найлонов плик, за да омекнат още повече. 

Не помня от кога не съм се тъпкала така със тестена закуска като ученик пред лавка за закуски, но пък удоволствието бе неописуемо. Страшно много съм доволна и всички, които се почерпиха също.

Надявам се и вие да имате възможност да ги приготвите още този уикенд и не забравяйте да ми пишете след това, както и да ми пращате снимки на вашите произведения ;) 

Аз знам,ч е пак ще се отдам на готвене, защото дали съм на диета или не, готвенето е страст, любов и грижа за любимите хора!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!