Мексиканска торта "Трите млека" с плодове / Mexican Tres Leches Cake

Няма да е петък, няма да съм, няма да е блогът на Люси, ако изневиделица не ви стоваря неустоима торта за правене точно за почините дни, когато вече сте решили, че ще си отделите време за почивка, кърпене на чорапи и например тотално безсмислена епилация. 

(Ако не знаете,  епилацията  е обратното на изолация, а точно от това ще имаме нужда през предстоящите студени седмици. )

Вместо да се облепвате с гипсокартон, просто си хапвайте вкусно и здравословно, така че от време на време да може да си позволите и нещо ето такова - безмилостно жестока мексиканска торта "Трите млека". 

Някои от вас ще я сравнят с други десерт, и дори торта, която самата аз правих преди време, но сега е ред на тази чудесия на чудесата в пълният й блясък. Виновникът за този десерт този път не е познат за мен човек, а клип на Buzzfeed, на който попаднах преди време. 

Част от рубриката им, в която обикалят различни ресторантчета за хапване, Стивън и Андрю тестват едно ястие на три различни цени - евтино, изгодно и безумно скъпо, а след това избират кой е бил любимият им от тях. Много често не това, което е най-скъпо всъщност е било най-вкусното, колкото и скъпи продукти да има  него. 

Истината е, че дълбоко в себе си всички ние искаме ястия, които да ни пълнят душата и да ни карат да се чувстваме като в прегръдката на баба, пък било то да са пропити с мазнина и захарен сироп :) 

Та в тази серия, Андрю и Стивън опитваха три вида торти на същия принцип и накрая макар да отдават заслуженото на всяка от тях, ясно си личеше, че фаворитът е точно тази супер семпла и истинска мексиканска торта "Трите млека" с плодове.

Сочна, сочна, сочна е думата, която я описва най-точно, а три пъти е казана, защото само веднъж не е достатъчно да обясни точно колко сочна е всъщност тя!

В клипчето тортата, която опитваха беше с микс от горски плодове, но аз има у дома свежи праскови и реших да използвам тях. Макар сезонът им да приключи, споделям тортата защото вярвам, че може да я направите с различни видове плод, а свежите праскови може да замените с такива от компот. Смятам, че ще и отива много манго като това ще е следващия вариант в който ще я направя.                                                                                                      

Тортата е толкова мека, че може да се яде с лъжичка, а всяко парченце от това пухкаво облаче ще изпълни устата ви с експлозия от вкусове и сокове. Направо си покапах клавиатурата. Но за да не ви бавя повече, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:

1 ч.ч. / 125 г брашно София мел Класик

5 бр яйца

200 г захар

80 мл прясно мляко

1 пак. бакпулвер

1 щипка сол 

1 бр ванилия

За сиропа:

230 мл евапорирано мляко  (течното неподсладено кондензирано мляко) 

270 мл кондензаторно подсладено мляко

60 мл течна сметана

За декорация:
Около 600 мл течна сладкарска сметана

2-3 с.л. захар

400 г ароматни плодове ( праскови, горски плод, манго и т.н) 

Тората сама по себе си се прави много лесно, но аз нащрапах повечко снимки, защото знам, че така се чувствате по-сигурни за всеки етап от процеса. Започваме като разделяме белтъци от жълтъци. Първо разбиваме на твърд сняг белтъците и солта със 100 гр от захарта.

                             

Изваждаме ги в друг съд, а в съшия слагаме жълтъците с останалата захар и ги разбиваме до побеляване. 

Прибавяме към тях ванилията, бакпулвера, млякото, и половината от брашното. След като всичко стане на еднородна смес, започваме да прибавяме постепенно от разбитите белтъци, като разбиваме на ниска степен с миксера или бъркаме бавно на ръка за да запазим въздушността на сместа. Постепенно пресяваме и останалата част от брашното. Може да добавите цялото брашно към жълтъчната смес, ако така ви е по-лесно, но аз искам да направя възможно най-въздушен блат. 

                            

След като сместа е готова, я прехвърляме във форма за торта с махащи се стени с размери 25-26 см. На дъното сме сложили хартия за печене в кръг,  като и нея и стените намазваме с олио. 

Пъхаме блата да се печене на 150 градуса с обдухване и се заемаме със соса за сиропиране.

В купа с смесваме кондензираното мляко, евапоризираното мляко и сметаната. Може да замените последното е прясно мляко, а евапоразиринато мляко може да заменените с кондензирано мляко, което не е подсладено или е много течно. 

Кондензираното подсладено мляко е тежко само по себе си и ще го познаете в магазина, защото като вдигнете консервата ще я различите по това, че няма да искате някой да ви метне с нея. :) 

Казвам го защото на пазара има подсладени кондензирани млека, но те са все пак течни и се чуват как се "плискат " в консервата. Моите консерви бях сложила в шкафа и от топлината се бяха "посварили: това лято, затова имат лек карамелен цвят, но така пък стана още по-вкусна тортата :) 

Разбиваме ги добре в купата.

След като блатът е готов и изстине, го разрязваме на две. Слагаме едната част отново във формата за тортата и го напояваме с половината сироп. Слагайте щедро и смело Като натиснете с пръст да излиза течност отгоре. 

През това време в миксера нека се бърка сметаната със захарта на твърд сняга, а отстрани си подгответе и измитите и нарязани плодове. 

Сложете сметана върху блата, после от плодовете, а отгоре пак сметана. Накрая завършете с втората част на балта, която също синкопирайте. Може да го направите директно върху плосък поднос, така че да  го приплъзнете върху тортата лесно,  тъй като ще е вече мокър и тежък. 

Украсете тортата по желание, като дори само сметана и плодове ще е достатъчна за да подчертае тази вкусотия ;) 

Аз добавих и едни бисквитки, които си нося от Холандия и така и не мога да им се наканя да ги изям просто ей така. Затова пък с тортата си паснаха идеално.

За да ви покажа колко е сочна, направих тава гифче като прокарвам лъжичката по блата и ясно се вижда как изтича невероятния сироп на тортата.

Веднага след това трябваше да направя тест-хапка, за да се убедя, че е станала като хората и от там насетне нищо не помня. Свестих се един час по-късно, приятно дремнала на дивана, изяла две мощни парчета и потънала в неземно блаженство.

Надявам се да съм ви убедила вече, че човек заслужава такава почивка и удоволствие и понякога трябва да запретнем ръкави за един час, а после да се чувстваме като царе с дни :) 

Нямам търпение да науча за вашите варианти и отзиви, а аз отивам да си отрежа парченце, преди съседите да са научили, че пак има торта :)

Усмивки,приятели! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Баба Гануш / Baba ganoush

Ах, Баба гануш! Как сладко звучи само! Като името на някой плюшен герой за гушкане или само на мен ми звучи така - Баба Гуш :) Истината е, че значението на думата е нещо като глезен татко или иначе казано, да поглезим татко с тази вкусотия. :) 

Баба гануш е много известна разядка от близкия изток и по-специално Ливан, а най-близко може да го оприличете на нашенското кьопоолу. Да, ама понякога една-две съставки променят вкуса на цялото ястие и смятам, че тук е точно така. Към баба гануш се добавя танан и сок от лимон, а понякога може да го поднесете и с кисело мляко. 

Цветът на ястието е като на престояло гуакамоле, да не кажа друга асоциация, но ако цветът някога ни е спирал да ядем нещо, то шоколадът нямаше да е една от най-обичаните храни по света.

Аз чак се обичам патладжани и като се сетя за този дундав плод ( защото всъщност е плод, нищо че за не си е зеленчук) се сещам за моите приятелки Марта и Ваничка,които само патладжани им дай и гледай бясно зомби в действие. 

И тъй като есента е момент за гушкане, за срещи с приятели в някое уютно кафе или пък на сладка вечеря у дома, сезон за патладжани и хапване пред телевизора, където ни трябват мезета и разядки, аз смятам,ч е тази рецепта ще ви се услади доста.

За мен тя има и други предимства като това, че е хубаво поне за едно ястие да не му берем гайлето на външния вида, а винаги може да употребите и по-увехналите и дребни патладжани, които не стават за пълнене. Моите бяха много малки и домашно производство, затова пък станаха перфектни за домашна консумация ;) 

Още малко остава до края на работната седмица и не мога да мисля много за идеи за вечеря, затова днес ще хапвам само баба гануш с домашни арабски питки, за които рецепта ви споделих вече ТУК.

А ето и рецептата за разядката: 

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2-3 с.л. тахан

2-3 с.л. лимонов сок

2-3 скилидки чесън ( може и повече)

малко снопче  магданоз 

зехтин

сол

По желание още: 

поправки на вкус: черен пипер, кимион, кориандър

кисело мляко

Започваме като измиваме патладжаните и ги надупчваме с вилица. Увиваме ги във фолио и ги поставяме в тавичка. Пъхаме ги да се запекат във фурната за около 25-30 минути на по-силна фурна - около 180 градуса с обдухване. 

По средата на печенето отворете фолиото и ги обърнете за да може да се пекат от всички страни. След като са готови, ги оставете да се охладят леко и издълбайте само вътрешността на патладжачетата и ги сложете в купа. 

Намачкайте ги добре и прибавете поетапно от останалите продукти, като чесъна и магданоза кълцам на ситно и слагам на вкус, което значи, че може и повече да е от описаното по-горе :) 

Ползвайте сусамов тахан, но аз съм опитвала и с други, че даже и с фъстъчено масло, макар повече да сладни така, но на мен ми харесва. Подправете  с останалите подправки, които обичате. Това ястие е готово в този си вид и може да си го подправяте на вкус на момента и направо както си опитвате да си изядете половината купа. 

Направо си напарвате двойна доза! Няма какво да ви притеснява - ястието е вегетарианско, полезно за стомаха, патладжаните са изключително полезни като цяло и са идеални за засилване на имунната система, тема, която е много актуална в момента ( да не почвам с чесъна) 

И така, днешното предложение е малко и скромно, затова пък утрешното ще ви скрие шапката .

Останете с мен приятели и не забравяйте да оставяте вашите впечатления :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Фокача с шоколад / Chocolate Focaccia

Изненадвам ви, но ще започна тази седмицата с нещо сладичко. Така го усетих, така го направих. След като събота и неделя прочиствах шкафовете в кухнята, изваждайки стари "находки", които трябва да бъдат употребени си дадох сметка, че ще да падне голямо готвене.

Не след дълго, на котлона се вареше любимата ми супчика от зелена леша, в печката се печеше първо блат за торта, после две ястия и накрая тази чудна фокача, за която ще ви разкажа днес. 

А между всички процеси, пекох и последните за сезона чушки от баба на чушкопека. 

В края на вечерта бях по-уморена отколкото в края на работната седмица и това ми било почивен ден :) 

Е, поне започна понеделника, за да си почина и най-хубавата част, наготвила съм си такива вкусотии у дома, че е като в зимника на някой дворец преди пиршество. Във всеки долап и шкафче се мъдри нещо вкусно и единственият въпрос е от какво да хапна сега. 

За следобедното кафенеце ще бъде тази чудна фокача с шоколад, която приготвих с най-голямо желание и хъс по ред причини. Първо, както знаете наскоро от любимото си магазинче Вера Италия си закупих семолина, с която приготвих още тази рецепта. 

В шкафа намерих и пакет брашно манитоба, пак от там, брашно, което купувам за Пенетоне, Коломба и всякакви други типично италиански вкусотии. 

Реших да изразходвам и последното си пакетче суха бирена мая пак от там, а при поседната си поръчка реших да се изкуша да си поръчам готов течен шоколад "сърце от лешник", който е без палмово масло. Много обичам течен шоколад и понякога една лъжичка ми трябва за да си заситя желанието за сладко, но и аз като много хора, вече обръщам внимание на състава и все повече се съобразявам какво слагам в устата си ( да не сте посмяли!)

 И така, отдавна се бях нагледала на тази фокача със семолино или иначе казано, твърда пшеница, която е полезна сама по себе си. Между двата пласта тесто намазах от невероятния лешников крем и се получи една невероятна чудесия, която обезателно трябва да опитата. Запекох я за още по-рустик усещане с чугунен тиган. Аз сложих малко повече семолина в тестото, затова и не се надигна толкова, но исках да изразходвам пакетчето, пък и знам, че тестата със семолина вътре са много вкусни и рохкави, затова и често използват дори и една-две лъжички за добавки в обикновеното такова. 

Но стига приказки знаете, че както винаги ще ви покажа всичко стъпка по стъпка и ще добиете пълна представа за рецептата, а ето я и нея: 

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно Манитоба 

2/ 3 ч.ч. семолина  Molino F.lli Chiavazza

1 пак. суха бирена мая  

4 ч.л. захар

3 с.л. зехтин  Екстра Върджин Филтриран

200 мл хладка вода

щипка сол 

течен шоколад "Сърце от Лешник" (Без Палмово Масло) Gluten Free

Може да натиснете линковете да прочете повече за моя избор, а в снимката по-долу да видите как изглеждат те, ако решите да се сдобиете с тях. Не използвах цялото бурканче, може би 1/3 или 1/2 , не знам точно, защото ядях от него с лъжичката  през това време ;) 

И така, най-лесната фокача се прави така: Пресяваме брашното в купа, правим кладенче и прибавяме маята.

                             

След това прибавяме захарта и зехтина и завършваме с хладката вода. Започваме да забъркваме тестото,  

като прибавяме постепенно от семолината, около 1/ 2 ч.ч от 200 мл. Оставих малко за поръсване на тигана и самата фокача отгоре. 

Може да добавите по желание, докато получите меко, но нелепнещо тесто още брашно или семолина, ако е необходимо. ( при мен беше) 

                             

Оставяме тестото да втаса на топло, при мен това значи във фурната, покрито със стреч фолио, на 50 градуса, докато удвои обема си. 

Ако готвите в чугунен тиган, не забравяйте да го намажете добре със зехтин и да го загреете редом до тестото.

След като тестото втаса, го разделяме на две части Поръсваме малко семолина по тигана и разпределяме с пръсти един "блат" от него, притискайки равномерно. 

                            

Слагаме отгоре от течния шоколад, като количеството е спрямо вашата лакомост и алчност :) 

 Завършваме с втория блат, който оформяме предварително върху плота и прехвърляме отгоре. Пристискаме краищата, които сме оставили ненамазани с шоколад, за да могат да залепнат добре един за друг и пълнежът да се запечата.

Поръсваме и отгоре с малко семолина и пъхаме тази вкусотия да се запече за около половин час на 190 градуса с обдухване.

Уханието на фокачата след изпичането й е просто..леле майко!!!

Украсих го с дантела от какао, а скоро си украсих и устата с няколко хапки вкусен сладки, които образуваха сладки слади от шоколад около устните ми. 

                                                      Хич и не съжалявам.

                      Не ми ли вярвате? 

                

 Опитайте и вие!

 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!