Бабините сладки от миналото / Grandma's walnut cookies

Има дни в, които не ти върви значи. Така, че наистина го познаваш от сутринта. Аз тази сутрин например се събудих с възпалено око, огромно, затворено, и някаква зачервявания по лицето. Абе, пълна пица съм в  лицето! Да не повярваш каква красавица си легна, какъв Шрек се събуди. Въздъхнах тежко и си дадох сметка, че пак ме е налазила някой летен вирус и тъй като от известно време насам спрях да си пия гела от алое вера, за който съм ви разказвала, имунната ми система пак закъса. 

Реших, че този ден по-добре да не пипам нищо, освен добавките, водата и двете страни на възглавницата, пък и  Люси си е наготвила. Обаче, какво правим като те подгони гладът за сладко, а хич не искаш да се захващаш с нещо сериозно, което има шанс да оплескаш, особено щом ще следиш процеса с едно око. 

Не мислих дълго, а си спретнах тези отдавна позабравени сладки. Направих ги не отдавана за сайта на София мел, а самата рецепта ми изпрати читател. И тук пак несполука - обърнах цялата поща за да потърся кой точно беше човекът, за да спомена името му, придружени с големи благодарности. Говорехме за тези сладки, когато ви разпитвах за любими рецепти от миналото и една дама бе толкова любезна да ми изпрати тази, която и без това много от вас също издирваха. Огромно моля, ако се припознае да ми пише, за да си й напиша името в публикацията. Може и рецептата да е стара, и да не е нейна ( нито моя) , но искам да благодаря поименно на всеки, който ми изпраща такива съкровища, защото само така може да ги запазим и за в бъдеще!

Сладките наистина са много лесни за правене, а най-хубавата част от тях разбира се са орехите. За разлика от други, тук са в по-едър вариант, така че може да им се насладиш както подобава.

А ето и какво ви трябва за тях:
Необходими продукти:
3 ч.ч. брашно София мел класик
3 ч.ч. орехи
90 г захар
250 г краве масло
2 бр. ванилия
2 бр. яйца
пудра захар за поръсване

1 ч.ч. = 200 мл

Начин на приготвяне може да погледнете в сайта на София мел, тъй като ги направих специално за тях тук! 

                   

Печем сладките за около 10 минути на 180 градуса, и след изпичането им, още топли ги поръсваме с пудра захар.

С чай, кафе или подуто око, тези сладки ще ви накарат да се чувствате прекрасно! 

Опитайте ги - мързелива рецепта, за мързеливите почивни дни! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пица от тиквички ( кето, без глутен) / Zucchini Pizza Crust

Тази седмица ще ви вталявам, то се е видяло. И вас, и мен, и не защото съм решила да се впрягам да отслабвам в края на лятото ( то ойде коня у ряката, както се казва), ами защото така ме мързи, че две не виждам. Не ми се пуска печката за повече от десет минути, а ако има как пък въобще. Само на разядки и салатки обаче не се живее и днес ще хапваме пица. Да, ама имаме тиквички за изразходване в хладилника и пълнa липса на желание от моя страна да се занимавам с пърженето им. Освен това половинката не яде тиквички официално ( за сега), но понякога успявам да го прилъжа, ако сготвя нещо наистина много много вкусно. Е, днешната пица е точно такава!

Освен, че е без глутен, е подходяща и за кето диета, и въобще повечето по-здравословни диети, където все пак ти позволяват да ядеш и храна освен собствените си чувства и молитви. Определено рецептата е доста лесна за правене и може да я приготвите и с участието на по-малките членове на семейството, ако имате такива. Хубаво е да включваме децата в приготвянето на храната, особено когато тя е от зеленчуци, защото така започват да изглеждат по-привлекателни за тях . Грабвайте рендето и да се захващаме с най-лекия, вкусен и guilt-free блат за пица, който може да си направите.

А ето какво ви трябва:

2 бр. средни тиквички

1-2бр. яйце

200 г кашкавал

сол / чеснов пипер

( по желание до 1/4 ч.ч. безглутеново брашно - оризово, кокосово и т.н) 

Още за пицата:

доматено пюре, салам, кашкавал, чушки или каквото душа поиска

Както виждате съставките са малко ориенитировъчни, но истината е, че няма как да се даде абсолютно точен грамаж за тях. Тиквичките ще са с различна големина и сочност, което ще определи грамажа им. Няма нищо страшно обаче, защото по пътя на логиката ( а ние си имаме акъл) ще се справим да си направим блат, с това, което имаме налично. Първо и най-важно, измийте тиквичките.

Рендосайте ги на ситната част на рендето, като може да го направи и някой от по-неопитните в кухнята :)  

Важно е добре да отцедим течността от тиквичките, за да може блатът да е стабилен и да може все пак да се изпече. Това може да направите като ги изстисквате в тензухена кърпа или в голяма цедка, 

както направих аз, като пристисках тиквичките на ръка. Остана ми ето толкова сок, а не изглеждаха кой знае колко сочни.

                             

След това към тях добавяме рендосания кашкавал, който може да бъде всякакъв, стига да ви допада вкуса - чедър, пармезан или каквото диетата и портфейла позволява. Аз си сложих обикновен кашкавал, едно голямо яйце, но ако имате повече смес, сложете още едно и овкусете с подправките и разбъркайте. 

Може да добавите и от безглутеновите брашна, за да заздравите сместа, тъй като въпреки всичко, тя ще стане доста по-рядка и сочна от обикновеното тесто, но аз не го правя. Като ще ям тиквички - да ям само тиквички ;) 

Оформяме я върху подходяща тава с хартия за печене на дъното под формата на пица и 

пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса. Печем докато блатът хване ето такъв загар :

Изваждаме от фурната и слагаме отгоре останалите съставки за пицата, която ще хапваме - домати, салам, чушки, още кашкавал  и хайде пак във фурната да се запече за още 8-10 минути. 

Ами какво да ви кажа....друго си е да се натъпчиш, без да се намразиш след това :) 

Слава Богу, има и такива рецепти :) , та да балансират дните, в които нямам толкова здрав разум. 

Е, днес ще си хапнем спокойно, а утре - кой знае :)

Останете на линия и ще научите!

Мързелива седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Разядка Тиросалата / Spicy Chili Cheese Dip Recipe

Не мога да преценя кога е по-трудно да се работи: лятото, когато денят е горещ от сутринта и само си представяш плаж, сладолед и излежаване или зимата, когато е мрачно и единствените ти дневни амбиции са насочени към удобното легло с пухкаво юрганче.

Сега не ми с е мисли за второто обаче, не само защото е далеч, ами и е толкова топло днес, че изживях мираж за изстудена кана с бяло вино на масата в кухнята. 

Не ми се работи, а съм захванала десет неща наведнъж, но за да се мотивирам започвам с първото, което ще ме накара да се почуствам наистина добре, а то е да изпълня нечие кулинарно желание.

Обещах да ви представя малко повече разядки този сезон и ще започна с първата от тях. Повече от ясно е, че в тези жеги не ни се готви, даже и не ни се яде нещо тежко, затова и разядките и салатките са чудесен начин да мушнем нещо в  устата, за да не умрем от глад. 

Тази разядка опитах за първи път в един от любимите си ресторантчета в Кюстендил, а съвсем наскоро видях, че и Хепи-ТУ са я аднали към менюто. Аз пак ще ви препоръчам обаче или да си я направите сами или да отскочите до Кюстендил, защото въпреки различните си вариации, тази най-много ми харесва. Толкова е свежа и лека, а може да се охлажда с дни в хладилника, с което да става само още по-вкусна.

Подгответе любимия си чипс, хлебни пръчици или просто препечени филйкики и гледайте какво става. 

Ще си оближете пръстите - буквално! Ето и самата рецепта:

Необходим продукти

400 г цедено кисело мляко

300 г ниско маслена извара

100 г сирене

2-3 бр. люти чушки -пресни ( червени и зелени)

лют сух пипер

олио/ зехтин

Хляб или чипс за поднасяне

Чак не знам защо си правих труда да снимам стъпка по стъпка, като то има само една стъпка. В купа просто смесете цеденото мляко, изварата и сиренето.

Аз избрах цветни люти чушки, за да бъде по-пъстра на външен вид. Сиренето го прибавяме като сол, защото останалите елементи са безсолни, но може да да добавите още, ако ви е безсолно (или сирене, или сол).

 За по-свеж вкус, може да прибавите и няколко капки пресен лимонов сок, а за обратното - някоя и друга скилидка чесън. Аз използвам чеснов пипер за по-умерен аромат, че не е много добра идея, ако ще мезите с приятели или пък по-специални приятели :)

Оставяме разядката да престои малко в хладилника, за да се олюти, като до колко ще стане това, зависи от това колко са ви люти чушлетата. 

Моите не бях кой знае какво, затова я поднесох с пръска от още лют пипер и хубав зехтин. 

Ох, точно от това имах нужда тези дни!

 Надявам се и вие и да съм била полезна :) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!