Бисквитената торта с ябълки на Тереза Маринова / Apples and chocolate icebox cake

С Драго (мир Иванов)  :)

снимка: Блоговодител 

Едва ли си мислите, че са ми останали думи и емоции след тазгодишните награди, след като вече трети ден се опитвам да се отблагодаря на всеки, който е гласувал или ми пише поздравления и пожелания, но ще се опитам да намеря още, защото няма да се уморя да го повтарям - вие сте чудесни!

С Йоли

снимка :Блоговодител

 Както вече знаете Годишните награди на Блоговодител отличават най-добрите кулинарни блогъри на България в десет категории и благодарение на вас успях да грабна пет от тях.
Всяка категории има по две награди - такава на журито и на публиката. Журито обикновено се състои от регистрираните блогъри в сайта на Блоговодител, но тази година около 27 от тях упражниха правото си на вот ( леле, тези Евроизбори взеха да ми се бъркат в речника сериозно), но пък наградата на публиката е - гласовете на цяла България.
Има ли смисъл да подчертавам коя е по-важна за мен и коя по-трудна за спечелване?! Гласовете на блогърите малко или много, винаги ще се крепят на базата на приятелство или  дългогодишно познанство, пък и конкуренцията си казва своето, затова и откакто промениха регламента дори не се надявам че скоро ще държа статуетка в ръцете си. Но нищо! Казвам го съвсем сериозно!

 Докато имам вашата любов и подкрепа, за мен няма по-голяма награда и признание. Още една промяна имаше тази година и това бе, че нямах право да бъда номнинирана в сладкарските категории, щом съм взимала награди от тях три поредни години.

 Амбициозното аз няма да се спре докато не постави рекорд някой ден, но за сега и пет награди стигат. Пет чудесни награди, които ми показват, че този блог се чете! Този блог и аз в това число сме обичани, подкрепяни и сме успели да създадем не само читателска аудитория, но и приятели, които искат това местенце да продължи да съществува.

Да продължи да разказва виртуални историйки за гозбите на баба, за пътешествията по света от вкъщи, за седмичните неволи, за глада по сладкото, соленото, месцето, за успешните опити и за неуспешните, превърнати в нещо друго.
За това, което ни се върти в главата почти на всеки от нас, когато е щастлив, нещастен, уморен, когато чака морето и се готви за зимата, когато искаме да се разсеем от всички мисли, а нямаме много време освен да се приберем и да спретнем нещо за вечеря.
Храната не е всичко на този свят, но определено, ако се научим да я виждаме като нещо, което ни радва, зарежда и храни и душевно, тя ще бъде достатъчна да се превърне в нужната искрица творчество, от която има нужда всеки човек! :) Това и винаги е била целта на този блог. Къде с думи, къде с кадри, да ви накара да се размечтаете за ново преживяване, което може да си напарвате сами. Благодаря ви, че се включихте в моето приключение и го направихте ваше! 

Като водеща на ученически рецитал :) 

Че не спряхте да ми изпращате снимки на вашите творения по мои рецепти, да коментирате, да ми пишете и да давате идеи за рецепти, които искате да видите! Надявам се с вашата подкрепа да може някой ден да видя публикувана и моя кулинарна книга, както и да имам повече възможности да се срещана лично с вас.

Както вече казах, подготвям участието си в един кулинарен фестивал в Пловдив и се надявам да мога да се запозная като за начало с тези от вас, които са от там. Но стига съм ви занимавала с награди и фестивали, време е за черпавка. Аз, за разлика от депутатите си изпълнявам обещанието и няма как да минем без торта. Вие обаче сте се разпръснали не само из цяла България, но и отвъд, затова се наложи да помисля коя рецепта е толкова лесна и вкусна, че толкоз бързо да спретнете,  все едно аз съм ви направила. 

Реших, че е време да опитам и аз прословутата торта на Тереза Маринова, която е представяла в "Черешката на тортата". Аз телевизия не гледам както знаете, но затова пък не беше трудно да издиря епизода в интерент. Направи ми впечатление, че макар и обичана от всеки, който я опитвал, тази торта няма много вид. Не можех да оставя така нещата! Трябваше да грабна тази хубава рецепта и да й дам нов облик, така че да може да спира дъха, както прави вкуса й. Пък и частно казано, няма да спра да търся перфектната торта с ябълки. Винаги се въргаля някоя и друга ябълка у дома и ги държа в панера, докато започват да се спаружват като мушмули.

 Хубавото на тази рецепта е, че може да употребите всички видове ябълки, дори и тези дето вече са тръгнали да предават Богу дух. Убедена съм, че рецептата ще е хубава и с други плодове и ще ви го докажа съвсем скоро, но сега да ви демонстрирам как се прави прословутата торта: 

Необходими продукти (  φ = 24 см):

2 пак. шоколадови бисквити Закуска 

800 г заквасена сметана

100 г орехи ( може и бадеми, лешници)

3 с.л кафява захар

4 бр. ябълки

канела на вкус

шоколадов ганаш за украса

Започваме като начукваме ядки, по на едро е моят съвет. Хубаво е да се усещат.

Измиваме, обелваме, почистваме от семките и рендосваме ябълките, добре е на по-едро ренде, но гледайте да са на късата част на ябълката, за да не ви се получат някакви дълги люспи.

(Не обичам дълги шлюпки, както като правят таратора някъде)
 Смесваме ги заедно канелата ( аз слагам малко, защото баба хич не я обича), кафявата захар и прибавяме орехите. Някои хора слагат ванилия и други наркотици :) , но според мен бисквитите си имат всичко друго, включително и сладост, затова и захарта е толкова малко. 

                            

Разбъркваме сместа и я оставяме да си пусне сока, а ние се залавяме със сглобяването на тортата. 

На дъното на форма за торта редим ред бисквити, а отгоре разпределяме част от ябълките. Притискаме и изравняваме добре, за да напоят добре бисквитите.

                             

Отгоре разпределяме с част от крема ( той е само разбърканата с лъжица един-два пъти сметана) , който при желание може да смесите с 2-3 с.л. пудра захар, но както казах, според мен тортата си има сладост достатъчно.

                             

Процедираме така докрай като завършваме с белия крем отгоре. 

Аз успях да направя четири бисквитени реда общо.

Прибираме в хладилника да стегне за една вечер, а на следващия ден украсяваме по желание. Моето желание пак е шоколадово, да не повярваш. Направих си ганаш с около 250 мл сметана и два тъмни шоколада. Първо залях тортата с него, докато беше течен, а после изчаках да стегне и украсих шприцовайки тези финтифлюшки. 

По средата на произведението ще забележите, че има цвъцка, която е топната в гореспоменатия ганаш мини целувка, която се въргаляше у дома като бодил в уестърн филм.

Тортата е изключително мека и крехка, та може да се загребва с пръсче, но това не пречи да имате чудесни парченца.
Ако и вие като мен се съмнявате, че канела, ябълки и орехи няма да ви се върже много на лятното време, то и вие като мен си я напарете и си избийте тези демони от главата!

Това е безумно вкусно целогодишно!!!!

Няма да си присвоявам рецептата на Тереза, но да знаете, че и Люси Евтимова има доста авторски торти и скоро ще завалят в блога като сахарски дъжд на току-що измита кола.

Аз се опитвам да ви шадя, защото иде лято, но тази година пак ще се състезавам в категория за торти и не мога да се отпускам :) 

Почерпете се за мое и ваше здраве, приятели и благодаря още веднъж, че сте част от живота ми и гласувахте! Обичам ви! 

П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Нахутено мезе за бира / Spicy chickpeas snack

Алелуя!!Тези дни се очертава малка пауза от дъжда и ще се порадваме на няколко слънчеви часове, а най--хубавото е, че се пада уикенд! Няма такъв кеф! Вадете скарите, вадете бирите, вадете таблата, заровете и да го оползотворим. Ако пък ще останете в града, не пропускайте да си направите пейка парти или пък на някое одеалце в парка, където задължително трябва да вземете нещо дребно за похапване. Аз ви предлагам днешната рецепта, която е много лесна и идеална за целта. Сигурна съм, че много от вас ще посегнат първо към чипсове, снаксове и какво ли не друго, но моля, доверете ми се и опитайте този пикантен нахут.

Аз самата не бях фен на нахута доскоро, но след като се поинтересувах от полезните му качества реших, че е време да почна да го включвам в менюто си от време на време. Освен, че е чудесен източник на протеини сравними с месото, но без холестерола, е и на въглехидрати, така че ако спортувате или искате да имате хубави мускули е време да замените ориза с нахут. Богат е и на витамин B6, което помага на хората, страдащи от безсъние като мен. ( То тия рецепти не могат всичките да се сготвят през деня :) )

 Фибри, магнезии и фолиева киселина са също сред предимствата му, затова ако ще пийвате биричка, нека мезето да е леко. Обещавам ви, че ще е толкова вкусно, че ще сте ми благодарни затова, че съм ви дръпнала чипса от ръцете и съм ви спестила пари :) 

Според мен един от най-важните елементи на което и да е било ястие е подправянето и тук на помощ ми се притече соевият сос Кикоман. Той маринова добре нахута и му придава нужната соленост, която търсим за такова мезе. Допълних с малко от подправките, които обичам и се получи тази купичка злато. Но как точно го направих, вижте рецептата: 

Необходими продукти:

1 консерва нахут

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 с.л. олио

пиканта подправка, чесън на прах, чубрица, червен и черен пипер и *сол на вкус

*може да пропуснете, тъй като соевия сос върши същата работа

Отцеждаме нахута от водата ( може да я запазите за веган целувки) и подсушаваме върху кухненска хартия.

След това слагаме в купа и нахута, соевия сос, олиото и подправките на вкус и разбъркваме.

Прехвърляме в тава с хартия за печене на дъното и пъхаме във фурната да се печен на 200 градуса за около 15 минути. ( Имайте предвид, че нахута ще почне да пука по някое време, но вие решавате колко запечен искате да бъде ;) ) 

Още една хубава част на това мезе е, че не става твърдо и може да се консумира без да се притеснявате, че ще ви счупи някой зъб. Може да го добавяте в супа като крутони, в салати и въобще си отворих една беля с тази рецепта, защото сега правя по двойна доза пак и не достига.

Опитайте и вие! 

 П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Чийзкейк "Бисквитеното чудовище" / Cookie Monster Cheesecake

Тъй като времето е малко мрачно напоследък, реших, че днес ще е идеален момент да ви споделя една много цветна и носеща настроение рецепта! Направих я преди доста време, но си я пазех в чернови за дни като този.  Дни, в които усещаш, че искаш да ти се случи нещо хубаво. Времето напоследък е толкова променливо, че и настроенията на хората около мен и аз самата сме в крак с него. Всички са в очакване на по-топли дни, по-забавни и да си го кажем направо - вече мечтаем за лятото. В този ред на мисли, някои са се подложили и на стриктни диети, които щом завали дъжда и у дома стане по-студено от навън, пак посягаме към нещо сладко, защото се е видяло, че скоро няма да е за къси панталони. 

Аз самата знам, че най-красивата част на човека и една жена в частност е усмивката, а тя се появява, когато в душичката и й се загнезди щастие. Научила съм се, че когато нямам много поводи за радост, трябва да си ги създавам сама, затова и готвенето е чудесна терапия за тази междинни моменти, когато знаеш, че няма нищо сериозно, но все пак има нещо, което те потиска, пък било то и "кариерата" Сузанита. 

Да си приготвиш нещо ново, без да ти е познат все още вкусът му, да бъде различно от това, което си правил преди крие едно вълнение, което още веднага ще ви зареди с  десет точки за Грифиндор. 

Когато пък такава очарователна комбинация като днешния чийзкейк, носещ името на моят sprit animal Бисквитеното чудовище от Улица "Сезам", със сигурност ще ви донесе страшно много усмивки. Сгушите ли се на диванчето, похапвайки парченце от тази сладост, в комбинация с кафенце или пък още бисквитки, няма да остане следа и от съмнение, че всеки ден може да бъде прекрасен!

Тогава дори и да решите да тренирате у дома или да излезете на разходка, да изгорите калориите, няма да бъде никакъв проблем, защото ще го направите с кеф!! Знаете, че няма да си позволя да ви подведа, затова може да ми се доверите и този път!

Никой не е изял повече видове сладости в този живот от мен и ако ви предложа нещо, то със сигурност поне си струва да се опита. Знам, че някои от вас ще се притеснят от използването на хранителна боя, но аз наистина смятам, че веднъж-два пъти в годината е оправдано, ако през останалото време не се тъпчете с вредни храни и газирани напитки.

Повече за десерта ще ви разкажа след самата рецепта, защото бързам да премина към нея.

Необходими продукти:

За бисквитената основа:

1/2 ч.ч. разтопено масло

3/4 ч.ч. кафява захар

1 ч.ч. брашно

1/2 ч.ч. шоколадови капки ( нарязан шоколад)

1 ванилия 

1 бр. яйце

щипка сол

За плънката:

250 г крема сирене

2 с.л. царевично нишесте

1 ванилия

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. сметана ( заквасена или течна)

3 бр. яйца

15 бр. бисквитки Орео

щипка сол

синя хранителна боя

За украса:

шоколадов ганаш - направих двойна доза, за да си имам( рецепта тук) 

бисквитки с шоколадови капки ( рецепта тук) 

Започваме като приготвяме основата. За целта в купа слагаме маслото, солта и захарта и пъхаме в микровълновата  за около 30 секунди, маслото да се разтопи. Разбиваме и оставяме леко да стегне на хладно за 10-15 минути. След това прибавяме яйцето, брашното и ванилията, така че да получим бисквитена смес. Добре е да е със стайна температура, преди да добавим шоколадовите капки / или нарязания шоколад, за да не го разтопи. 

След това изсипваме сместа в тавичка с размери 20 см диаметър и печем на 150 градуса за около 15 минути. Трябва да получите голяма бисквитка с такъв цвят. Оставете да се охлади напълно, а през това време се захванете с пълнежа.

                             

В купата на миксера сложете кремата сирене, захарта и нишестето. Започнете на средна степен да биете сместа, докато стане въздушна и креместа. Почнете да прибавяте сметаната, солта и ванилията.

                             

Прибавете малко синя боя, като аз ползвах тази, тъй като е най-достъпна за вас, предлагат я в нашенските магазини и исках да ви представя как изглежда десерта оцветен с нея. Може да добавите колкото искате, но аз исках малко по-наситен цвят, за да съвпада с това на чудовището ( пък и ако е гарга, да е рошава!). Тъй като беше вечер и снимките са на лампата в кухнята изглежда така, но имайте предвид, че боите се засилват след изпичане.

                             

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата, докато разбиваме, а накрая прибавете и начупените на по-едри парченца бисквитки Орео, и разбъркайте на ръка, с шпатула. 

                            

Прехвърляме вече изстиналата бисквитка на дъното на подходяща форма за торта, с махащи се стени ( моята форма е приплъзване на дъното нагоре) и отгоре изсипваме синята смес.

Изолирайте добре дъното и стените на съда със фолио и тиксо, защото ще печем на водна баня. В друг съд сложете вода на 1/3 от съда и пъхнете чийзкейка да се пече на около 160-170 градуса за около час.

След като се изпече, оставате десерта да се охлади за около половин час на отворена врата на фурната, а по-късното може да го приберете в хладилника.

На следващия ден ( или няколко часа) го украсете по желание, като аз го направих с шоколадов ганаш от черен шоколад, като една част от него разбих на крем и шприцовах розички, а в тях наредих половинка бисквитки, които са по тази рецепта тук.

Хубавото е, че може да приготвите например единична или двойна доза от тези бисквитки и да използвате половината тесто за основата на чийзкейка. Така с един куршум- два заека! 

Не се сдържах да се позабавлявам като лепна и googly eyes на едно от парчетата, та съвсем да заприлича на Бисквитеното чудовище! 

Наистина е супер вкусна, креместа, и шоколадова торта, а и меките бисквитки не помагат да се въздържате особено.  Но какво пък толкова, за да нямате угризения, правете като мен - споделяйте десертите с околните! 

Прекрасен ден, приятели! 

 За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!