Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjacy-4jVekUtmZBieW8ssvrMgVqfh49Uot7LmjHEm814QTzBKZpRsljBAEwN_IEbjTJ1AbLhfJChea3vIaf38JXesDPAWnhSvHESdZ1MIZ-U19_NcP7Uzmp9a3OSCN9sodrrtNaah2oeEY/s640/tumblr_p9cx5fAEFk1qdl4w6o1_500.gif)
Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiGLFgpjKuNqtSYgEPexxc5i_iX_1N58pHMlXT2pRd6meM7Qa0OKl6YfdyAWX5y397XB587kcgN_fXkCnOetpCGmVqC1ZoyfWVqO_VxF-uz1paBC61_J2er1bzxnY7shDcgHawA_bNRjcfA/s320/giphy+%252822%2529.gif)
Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки на рок, метъл групи или пък филмова музика вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура.
Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :)
"We will, we will eat you!
С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.
Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника.
И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjnCfQUmvaIElazzBXwMeUoYKBQ5MNqTNcXXAm00PVvP68dxey16gE2QNHzJjoi2agXA27RPtXspXEBeVoRsxfhT7OI5dOihDYLy8kiKl11XqkO-SPSmEEZeWsDCr8_4ebCUwqQruMUc3Y9/s640/tumblr_p9cx5fAEFk1qdl4w6o3_500.gif)
Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqRqHwqM6rs-t5c9zu4ZHQN6EtGYZp6JJXlPwh8asI-dseT_4oOzLXyS9ofZXTwu6VgrUudsggCnUSjBud_ZHEkMXLFgjY51kUGLfY2u47oOm9RePUydcwq80JLp9NJbB1gSD3yiEAzDN2/s1600/giphy+%252810%2529.gif)
Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала.
Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа.
Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам, че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.
Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте!
"
"..and another one bites the cake
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfXoo7Tj43DQaZHJ18343XEaCtnAd2UYeLhzUuBLvSpFENy5TmHiXc5Aj6_StLrEf5o7dnwWYke9Vbo0j_cpUQMDyU95Xam3EUiDCVx_8W_k25P2pKjSwomZkbw2aex5T7HsNSIEpW-W0k/s400/tumblr_p8tlwh04gZ1qdl4w6o3_500.gif)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi-I1X4PtEZgm4jYQQBccFmYeWTyKUqzdnQCNKO5QY3czfxaa1W8e5AC6slA9qSaDwsJJsmj-cWUeBVU_Szm19c1W-uHxhpmdHLr0s-LbC_ZX7ZCmiM9oIsJQi7pYxHy5I0-gdxEmh5jXsQ/s320/giphy+%252817%2529.gif)
Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.
Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак.
Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.
И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi0AiWy8l8wecfAvpDEKzINg3oKYialjOl4qZK4QWKjO4Atp6sm1-5g3_J4dw6Wpy9c22P7MBHmj4vx9bUzTIBJHjgh0yk0ro8sqBX97ssEYOeoyZYd5qDuiJtIyNMYaVDa-NQcoO5vvXIp/s640/tenor.gif)
Необходими продукти:
250 мл вода
1/2 ч.л. сода
375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.)
1 ч.л. бакпулвер
125 г масло
125 г кафява захар
1 ванилия
1 яйца
1 ч.ч. орехи
За крема:
100 г шоколад
100 мл течна сметана
200 мл прясно мляко
кокосови стърготини ( около чаша)
млени какаови бисквити закуска ( около чаша)
1/3 ч.ч. захар
100 г масло
ч.ч.= 250 мл
Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.
През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4DSb7Z83jzzX_1Xcx-BdNZa6NcIxCch9gqocwbqzrdcXY_5C1QNJYC0S4p8ppCMAG_Q4s2Z6fzEzjpkFTS4hrgzC0NLW5kqPvbNg_GTv1mjGvHQ75Huaweh_mtNRlK-Wrkx9O6bDQrmHS/s320/FdXo.gif)
Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh0p2NrppFStw-gNT7Tky_pnZ4mXWMx6M04HFbRx05BHueVJN_DMQUIF3iGIAVFIz-TYyXnzuYqv-o-3oU-OuqyIJxA6LYWHjdszv6t1nRfSxCtI4QcmxqTpvCjgxqE_OpW12tzDDtXc1Ry/s320/giphy+%25285%2529.gif)
Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.
Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :)
Повтаряме процедурата!
Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)
В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша.
Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.
За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgC4f9uGUMJqgu-PXLVbBxtoR7YnspLpm1QQRi_NvsbigWzQi8U68u_tCXLWqf9OTinarMRumW_QDPNOq_Qbe3FkD8Eq24bPWcdgrRgYnbs_4dSi3QgD3fyohR3LcCzCbkCuY6OCT3KrEuo/s320/original+%25281%2529.gif)
Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.
Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.
Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/
Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqCObjJggdHuFOA3Ybq0zY0nT-Tmq5758DdHamVWhatdtLE4N7pkyAwVuqwCZkee6C05l3b6w6V8pZmzil9WjOVxKjkVjFs_4dOShb29PSsjC2p1Iowbxvn2eHAKIz1Nz84FoECmVlZLoy/s320/giphy+%252819%2529.gif)
Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqCObjJggdHuFOA3Ybq0zY0nT-Tmq5758DdHamVWhatdtLE4N7pkyAwVuqwCZkee6C05l3b6w6V8pZmzil9WjOVxKjkVjFs_4dOShb29PSsjC2p1Iowbxvn2eHAKIz1Nz84FoECmVlZLoy/s320/giphy+%252819%2529.gif)
Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек,
който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела
Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg0EDUznXWhyphenhyphenwYLsYHOydB-OBbyvr4387rdPbV0OggGVA4ii_zSgNdOfYvKX0L8ONIYM_h4tKLYSI8fcPuBS7CBqraxamml4ZpF6tWV3QTj3yQnjgKDG6DfbMMg-4EuXCKn2EB9nDBvwzLP/s400/giphy+%252811%2529.gif)
На вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj81Xyt8zeQsar6xPvy4cBMewlKzUYZjRkjsQtk3TnTiJ4yJUpq-ObJp5exBk4cYfDvwRKN2tWQpJwruRciDgxu5SsmHS_SyvNdCvnxy_iNWhetFmcSgFoRdZtjT2uBozpahjAkDLTEVq0I/s200/giphy+%252820%2529.gif)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!