Мързелива сарма в кексова форма / Stuffed Cabbage in a bundt pan

Как започвате новата седмица? С кафе, с настроение, с липса на такова, с много задачи или..? По-голямата част от нас не могат да се разсънят до обяд и се чудят къде отидоха почивните дни, че не ги усетихме/ В работата обикновено ни чака малко от ангажиментите, които сме отложили с надеждата,  че"от понеделник" ще ни е по-лесно да ги довършим, а идеята да се приберем и да готвим ни изморява още от сутринта.

Аз се притичам на помощ тогава, защото съм царицата на планирането,списъците и общо взето имам готови решения, бързи и вкусни рецепти за седмични менюта от тук до Великден. 

Макар тези дни времето да беше толкаво меко и приятно, че започваш да се настройваш за мартеници ( като гледам магазините от сега ни подкукоросват), всъщност има цял месец до тогава, а синоптиците предупреждават, че студеното време отново се задава. 

Предлагам ви да се подсилите с едно от най-любимите и вкусни неща за българина през зимата, а именно киселоto зеле. Шеги много се написаха около Коледа, но истината е, че аз така и не се наядоха на сармички, защото у нас винаги изчезват бързо. Сега обаче, когато е останало още някоя кисела зелка, а нямам толкова време в края на деня да си играя да ги завивам, ви предлагам една много полезна рецепта за мързелива сарма. Идеята за нея не е нито моя, нито нова и съществува от край време, макар всеки да придава свой собствен прочит. А ето го и моят:

Необходими продукти

600 г кайма ( смес)

1 глава лук

1 ч.л. кимион

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. черен пипер

2 ч.л. червен пипер

2/3 ч.ч. ориз

1 с.л. соев сос Kikkoman

1 ч.ч. вода

2 скилиди чесън

няколко листа киселео зеле

олио

сол

Както виждате, нужни са ни малко продукти и една форма за кекс. Моята бе такава. Намазвам я добре с олио, за да предотвратя залапването на зелето по съда при печенето

Започвам като в тиган с олио запържвам за няколко минути нарязания на ситно лук и чесън. Най-добре да работим на по-умерена температура, за да не рискуваме да ни загори. 

След това прибавяме ориза ( почистен и измит) и запържваме за още 3-4 минути, докато стане по-прозрачен. Изсипваме всичко в подходящо съдче на страна, и в същия тиган, запържваме каймата.

Има кайма, която се раздробява по-лесно и може да я добавим направо към ориза, но има и такава, която ще ни трябва доста бъркане и натискане с вилицата, затова  е добре да го направим по отделно. 

Запържвам я в олио ( добавете малко, ако е необходимо), докато се раздроби добре и връщам отново ориза при нея. Овкусявам със соевия сос и подправките и разбъркваме добре.  Прибавям около една чаена чаша вода ( може и повече) и оставям ястието да къкри ( под капак или фолио) на тих огън, докато оризът набъбне.

Докато плънката се готви, покривам формата добре със зелеви листа. Реших да не пиша бройка, която е толкова подвеждаща. Разбира се, че зависи колко големи листа използвате, дали има много твърди части, които е добре да изрежете, за да може сармата да е по-стабилна като форма след изваждане и така нататък. 

Аз имах една малка и една средна зелка, от които късах горените листа, стараейки се да се застъпват. Листата бяха тънки и крехки и направих поне два пласта за основа, тъй като не исках да се разпокъса горния лист, ако залепне или се запече повече. Гледайте да облечете формичката и около средата, като може да стърчат листа, които след това ще ползваме да подвием всичко.

След като плънката е готова, изсипвам я във формата върху листата ето така:

Изравнявам, като притискам леко сместа, за да може след това да е стабилна и да запазва формата си след обръщане. Покривам с още няколко листа и подвивам, всички краища.

Слагам още два щриха олио и доливам водачка, така че да има около един пръст  над зелето.

Пъхам сармата да се пече за около час на 170 градуса във фурната. Покрийте с фолио, ако тръгне да се запича прекалено отгоре.

След като ястието е готово, може да го оставите да се охлади леко, а след тава го обърнете върху поднос.

Не можа да си представите уханието, което се разнася просто....

Хубавото на това ястие е, че е вкусно и студено, което го прави идеално не само за седмична вечеря, но и за идеален обяд в работата. 

Опитайте го и вие и няма за какво да ми благодарите ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Вино и романтика през февруари: Италиански брускети и шоколадов мус / Wine Tasting and Antipasto Platter

Ето,че посрещаме и февруари! Първият месец от годината ми се стори толкова дълъг като  песен на Веселин Маринов. Знам, че човек трябва да се наслаждава на всеки момент, но първо, аз едва ли ще мога да го направя на определен тип музика и второ, няма как да не се радвам, че макар и бавно се приближаваме към все по-топлото време. 

Днес например пак е празник - Трифоновден и сметнах, че е чудесен повод да пусна една малко по-различна публикация, защото така и така ви затрупвам с рецепти напоследък. Реших да я посветя на няколко неща, първото от което е самия месец февруари - месец за вино и любов или само  за любовта към виното - вие си знаете :) Който и от празниците да празнувате, почти сигурно е, че ще има от вкусната напитка, а пък няма как да не я гарнираме и с хубаво мезе. Тази тенденция отдавна е позната на българина, но стана все по-полярна и в гурме средите като се откриха за целта доста тапас бараове, в които освен напитките, може да се подкрепиш и с малки порции вкусна храна. 

Италианската дума за същото е антипасти и реших да ви предложа една публикация с идея как да оформим и какво може да предложим за такъв вид угощение - антипасти меню : с какво да го сервираме, как да го гарнираме и още няколко свежи идеи. 

Знаете, италианската тема застъпвам от няколко месеца насам, след като открих едно любимо магазинче за истински италиански продукти в България - Вера Италия, от които си поръчвам почти всеки месец.  Не мога да се мъча да обикалям кварталните магазини за арборио ориз, а ако в някой ресторант ми сервират ризото без подходящия ориз направо се просълзявам - това безумие трябва да спре. 

Има неща, които обичам безумно и това често са да пия вино, да се излежавам, да играя World of warcraft и да ям италианска храна. От сега си казвам, че това си е чисто рекламна публикация, защото като блогър имам правото да избирам кои марки продукти да промотирам и смятам, че ако давам гаранцията си и името си за де нещо, искам да е качествено. 

Във Вера Италия може да намерите само такива неща и както много от вас е убедиха това е точно така, след като направиха предложените от мен рецепти за италианско пенетоне или пък безглутеновата торта с кремове.

Всъщност едни от любимите ми влогъри правят точно такава дисекция на пазара като показват добрите и лошите продукти, на които са попаднали, или пък само добрите. Реших, че бих искала да споделя тази тенденция, тъй като често от мен се очаква да споделям с точност коя сметана, кое масло, кой шоколад, уред, миксер и какво ли не ползвам без да е реклама, но ако го направя явно като такава - не се приема винаги. 

Е, заставам с две ръце зад рекламата на всеки един от продуктите, които лично аз като блогър и обикновен човек със скромна кухня, още по-скромни финанси, но пък с голям апетит към живота и вкусната храна си позволява и ползва редовно. 

От тези продукти сега си позволявам веднъж месечно, но дай Боже по-често за в бъдеще ;) 

Но стига съм се оправдавала ( и без това няма за какво), а да премина към цялата ми идея.

 Искам да ви представя как може да понесете нещо много вкусно и супер бързо ( по-бързо от това здраве му кажи) на вашите гост за имен ден, личен или романтичен празник. 

В моята кошница този път се озоваха четири бурканчета готови брускети, кое от кое по-вкусно. Само режеш фразнелата и мажеш - със сушени домати, гриловани зеленчуци, с чушки и орехи ( на това си захапах пръста чак) и домати и риба тон ( Ох, мамо!).

 Може да видите , че всичко, което съм взела е на промоция, защото аз само така пазарувам кажи речи, а пък точно тези брускети са най-изгодни в този пакет Тук , но като цяло може да си ги купите и по отделно. 

Нямаше как да не се поглезя с някое ново вино, като този път се спрях на Anima umbra 2016-та ТУК, на Арналдо Капрай. ( И то на промоция разбира се).

След като се поразрових в нета, реших, че обезателно искам да опитам това вино, тъй като имаше доста добри оценки за качество и цена. Повече за него ще ви разкажа по-надолу, но сега набързо да ви спомена како още си взех :) Бюджетът беше определен и реших, че няма да стигне и за месо и сирене, затова разбира се първо си подсигурих месото. Купих си изгодна разфасовка от тази изумителна мортадела, тъй като отдавна не бях яла наистина вкусна от магазина. 

Честно казано предлаганите за такава в магазините са минали през "мортдалата " със затворени очи. 

За създаването на мортаделата специфично се разрязват различни мускулни части от прасенцето и се смесват с различни видове меса, така че да се полич този чудесен вкус. Реших, че месото ще е идеално да се гарнира с някои от брускетите, ако постното не е за всеки :) 

                       

                       

Както казах, сиренето изпадна от плана, въпреки че в магазина има добър избор от хубави сирена, но аз реших да го заместя с един  пармезанов чипс тук, който ме грабна веднага. Реших, че ще седи идеално на платото, ще може също да се топи в сосовете, а пък уханието на пармезан така и така доста натрапчиво, така че определено не може да го сбъркате . Като казвам чипс, не си мислете за някакви картофи с аромат на сирене, а супер вкусни пшеничени листенца с истински отлежал 24 месеца пармезан, цели 22 процента.

Какво още? Знаех, че след такава вечеря няма да искам да се намушкам с някоя тежка торта и се стремях към някакъв лек десерт - крем или мус. Мислех да го приготвя сама, но после си дадох сметка, че след като всичко е почти готово за поднасяне, не ми се бърка в кухнята един час мусове и се доверих на шоколадовия мус без глутен, който вече ви представях в безглутеновата тора тук. Решението бързо ми дойде след като се влюбих в този комплект за кафе във формата на сърце - две чашки, захарничка, лъжикча и сто процента сладурчевост.

Веднага ми хрумна как ще поднеса муса в една част от комплекта ( виж тук) , а в другата кафето, с което, за да сме честни завършва почти всяка италианска вечеря ;) 

Получи се идеално и точно така както си го представях!

И накрая да се върна към виното :) 

Разбира се, в магазинчето на Вера Италия може да намерите голям избор от всякакви вина - бели, червени, пенливи,но аз както вече споменах се спрях на това.                                                      Описанието му за вкус от сливи и касис ми се стори като вкусът, който търся, а и основният сорт на виното е санджовезе, което също ми е любимо. Само погледнете тази чаша! 

Това се замърда в италианската ми пазарска кошница през февруари, ще видя с какво ще се поглезя за март, макар за април вече да имам идеи - Великден наближава ;)

Забелязвам, че са пуснали и нови подаръци като пакет за Трифон Зарезан и някакъв за Свети Валентин, с паста сърчица и подарък чаша, която може да се надписва персонално. Аз лично харесвам подаръци, които могат да се ядат, тъй като заемат най-малко място :) А преживяванията и спомените са единственото, което ще отнеса със себе си някой ден :)

Пожелавам на вас един прекрасен месец, неизпълнен с любов и щастливи мигове, като се надявам да съм ви донесла малко романтично настроение и вкусни идеи!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Баница с праз / Banitsa with leeks

Как избутахте първия месец от годината, приятели? Продуктивен ли беше? Щастлив ли беше? Или много бързо еуфорията от новата година отмина и беше премазана като валяк със сметките за тока от декември?! Не искам да съм негативна при толкова положителни числа във фактурата  :) И защото не ми беше достатъчно "страданието" се бях подложила на една лека диетка през последния месец, ей така, колкото да смъкна стоте килограма натрупани през празниците. 

Уви, и това ми излезе през носа. Не знам дали може да си представите, но така се натрових от една маруля, че се убедих, че не бива да се пази диета на студено време ;) Честно казано досега нито една баница или пица, еле пък месо не ми е причинявало това, което пустата маруля успя да направи за един ден.

 След като изострения ми гастрит не ми даваше сили да дишам, реших, че е време да спра с тези измислени храни и да си хапна нещо стабилно. 

То и на кисело мляко с чия не се живее всяка сутрин, затова спретнах една от мамините банички, този път с праз. 

Помните, вече ви споделях нейната чудесна рецепта за супер пухкава баница с яйца и сирене тук.
Празът е приятел и на човека, и на прасето, защото страшно много си отива със свинско. 

Баничката с праз си е нещо много българско и много зимно, затова и реших, че ще е идеално да ви подшушна една такава рецепта, ей така да си имате. 

Може пък да решите да метнете една тава във фурната за вечеря, а ако е по-голяма ще ви остане и за закуска. Не е ли страхотно, че домашната баница, за разлика от купчеката е вкусна и на сутринта. или само тази на мама ( и моята) е такава ? :) 

Но стига съм ви навивала - това снимките ще направят сами. Ето и рецептата:

Необходими продукти:

1 пак. кори за баница ( 400 г)

200 г сирене

100 г кисело мляко 

1 ч.л. сода

2 стръка праз

2 яйца

олио

За заливката:

2 яйца

100 мл олио 

2-3 с.л. кисело мляко

Започваме като нарязваме праз на средно-ситно. Това малко или много е въпрос на вкус. Аз обичам да е по на дребно :) 

                             

В купа смесваме натрошеното сирене, яйцата  и киселото мляко, в което предварително сме разтворили содата и сме оставили да шупне. Разбъркваме всичко добре :) 

                             

В тиган с малко олио запържваме праза, така че да омекне. Внимавайте да не прегори, тъй като променя вкуса. За целта гответе на умерена температура. Може да овкусите със с щипка сол, но внимавате, тъй като сиренето още свърши същата работа :) 

                     

Разтваряме корите и слагаме по малко от задушения праз и от плънката. Гледам да не прекалявам :) Тъй като ще имаме заливка, не си правя труда да слагам мазнина и по корите, тъй като ще стане голяма каша и ще ми е по-трудно да ги редя, пък и си има мазнина от праза ;) 

Прегъваме на две кората, а след това навиваме на руло.

А след това и на охлювче и поставяме в леко намаслена с олио тава. Започваме да навиваме баницата от центъра - навън!

Процедираме така с всички кори докрай.

Заливаме баницата със заливката от изброените продукти, разбити за кратко с телена бъркалка или вилица.

Така вкусната баничка пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса (предварително загряна) за около 40 минути.



Ако се запече бързо отгоре, но отдолу и трябва още малко, сложете лист фолио, за да не прегори. А, и да не забравя - размерът на моята тава на дъното е 30 см, тъй като много често хората не споменават тази информация и е доста неприятно да прехвърляш готова баница :) (макар повечето от нас да си имат вече специална тавичка за баница у дома )

Аз обаче гледам да пиша този блог за всеки - начинаещи и напреднали, а точно тази рецепта пък може да я направи абсолютно всеки. Много лесна и супер вкусна. 

Толкова пухкава, че парчето се къса с най-леко подръпване!

Само като я гледам и си давам сметка, че ще денят ще бъде по-хубав с тази баница до мен, срещу предизвикателствата на живота ;) 

Усмихната и вкусна седмица, приятели! 

И не забравяйте - споделяйте рецептите, които ви харесват - с това ми помагате много :) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!