Кавърма със свинско и манатарки / Pork korma with porcini in mini clay pots

Наскоро една от моите читателки ме помоли за традиционни български гювечета, но дори и не подозираше, че такава рецепта вече отлежаваше в чернови. Все си търсех повод да стигна до нея, докато е още студено и винено време навън, и макар да сме далеч от слънчевата пролет, вече има мартеници по магазините и започвам да се притеснявам, че няма да успея да ви покажа всички изкушения, които наготвих за студените зимни вечери. Какво да прави човек в този сезон осен да похапва добре и да си ляга по-рано..по възможност, с някой да  го топли :) 

Студът ни изпива голяма част от силите, а навън грипът дебне като представител за кредите в магазин за техника. 

Затова  е важно да похапваме не само редовно, но и добре. Аз под "добре" разбирам месце и често използвам постното ястие като гарнитура към някоя пържола. Определено посягам на гювечатата повече през зимата, а лятото ги вадя най-вече за сирене по шопски или някоя по-леко ястие. Сега обаче съм ги наредила на една ръка разстояние и има няма ден-два, нахвърлям набързо някоя вкусна вариация на българските ни манджички.

Последният път беше свинска кавърма с чушки, лук и сушени манатарки. Тези от вас, които ме четата редовно знаят, че съм в експериментален срок и заменям солта ( поне донякъде) със соев сос, тъй като смятам, че не само може да ми се отрази добре както препоръчват, но и може да има много по-голямо приложение освен позната ни азиатска кухня. Така се опитвам да си овкусявам традиционни български ястия с него и да не седи наказан на рафта и да се ползва, само когато готвя ястия по китайски ( например).

Яденето стана божествено и се убедих в това, след като установих, че четири броя гювечета не са толкова много, колкото си мислех и могат да бъдат изядени за една вечер. Мислих си също, че гарнитурата от горещи картофки, ще засити гостите ми достатъчно, че де не се посяга на второ гювече, но както се казва, не бива да си правим сметки без кръчмаря. :)  А и това ястие колко вино изпива всъщност ?!

Предлагам ви го за начало на работата седмица, защото едва ли ще има по-голяма вкусотия, която да ви чака индивидуално порционизирана всяка вечер след работа, а колкото повече седи, ароматите все повече пропиват и става все по-вкусно. 

Няма да лъжа, едно от малкото ястия, които обичам да ям дори студено, но за да не лъжа въобще, аз месо всякак ям :)

Да не се бавим повече, а да преминаваме към рецептата, че обяд стана и сега е моментът да решим какво ще готвим довечера :) 

Необходим продукти:

700 г свинско месо ( бут)

2 червени чушки

3 глави лук

1 с.л. соев сос Kikkoman

20 г сухи манатарки

2 с.л. доматено пюре

сол/ черен пипер

2 с.л. червен пипер

чесън на прах

чубрица

олио

1/2 ч.ч.вино* по желание

Започваме като си нарязваме месото на средни кубчета. Ползвах месо от бут, тъй като е най-чисто и след като се готви дълго, става крехко и идеално за кавърма :) 

Лука и чушките режем също на парчета ( големина по избор), в зависимост как обичате да ги консумирате. Добре е да са по-големи според мен, тъй като продължителното готвене ще ги направи на каша :) 

 Накисваме и манатарките в малко топла вода. Аз ползвах сушени манатарки, но вие може да ги замените и с пресни печурки. 

В подходящ тиган слагаме олио и запържваме месото, докато получи хубав загар. Подправяме с малко сол и черен пипер. 

Изваждаме от тигана месото и оставяме на страна, а в същия тиган и мазнина приготвяме зеленчуците.

Ако е необходимо добавете още малко олио и запържете лука и чушките докато поомекнат. 

Подправяме  с чесън на прах ( може и наситнен пресен чесън), червен пипер и соев сос. Подправките разбира се може и е най-добре да направите на вкус :)  

Прибавете месото и гъбите и разбъркайте отново. Тук е моментът, където може да сложите половин чаша вино, по ваш избор, в зависимост от това дали искате ястието да има това традиционно ухание на ястие с вино. 

Много хора слагат, много хора и пропускат, затова аз ще оставя на вас да прецените. Ако сложите, оставете виното да изври напълно и след това продължете с останалите съставки на ястието. Така ще остане само ароматът от него в месото и зеленчуците.

А те са - доматеното пюре и топла вода, колкото да облеят добре ястието. Оставете яденето да заври веднъж, 

а след това прехвърлете в гювечетата. Допълнете още вода, ако е необходимо, тъй като при продължителното печене, течността извира и може да ви загори. Поръсвам с чубрица :) 

Пъхаме гювечетата да се пекат на силна фурна, докато заврат, а след това намаляваме на 150 градуса да къкрят, докато месото стане крехко

Поднесете с гарнитура от сварени картофи или пък защо не просто домашна туршия и кана хубаво вино :) 

Като много вкусни, български ястия и това може да няма вид, но пък вкусът му е неописуем!!!

Надявам се да съм изпълнила желанието на моята читателка, защото за мен вашите желания са приоритет, а на вас ви пожелавам една щастлива и усмихната седмица, приятели :)  

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Меденки XXL / Honey Cookies XXL

Помните ли онези големи меденки, които си купувахме в детството от близката бакалия или сладкарница, наредени в поднос и подавани ни с парченце амбалажна хартия. Бяха просто обикновено медено кръгче, но макар твърдо на допир се топеше в устата с такава лекота.

Само половината бяха залети с шоколад, но и това беше достатъчно да ни подслади деня и колкото и подобни меденки да продаваха през годините, опаковани индивидуално, целите в шоколад и какво ли не, така и не достигаха този вкус. Или бяха прекалено меки, или прекалено твърди или имаха онзи последъх на изкуствени аромати в тестото.

Споменът за тези големи меденки не ми даваше мира, защото макар да притежавам според мен рецептата за НАЙ-ВКУСНИТЕ МЕДЕНКИ С ПЪЛНЕЖ ТУК, много исках да пресъздам и големите меденки, тъй като те бяха мекички и без да е необходимо да се пълнят. Знаех какво очаквам като вкус от тестото и мога да твърдя, че самата рецепта е пълна импровизация, като много от съставките направих на око, но после се опитах да опиша доколкото е възможно по-точно.Е, накрая се получиха  точно меденките от едно време. 

За най-добър вкус използвайте домашен мед, орехи и яйца, а за брашното се спрях на два вида - пълнозърнесто и класик на София мел, тъй като исках меденките да имат този хубав, светло кафяв цвят, без да се налага да препичам тестото и да рискувам да станат твърди. 

Освен това пък станаха една идея по-богати на фибри, а вкусът им, той е просто невероятен. Прибрах ги в кутия на масата и мога да ви кажа, че който и да намина на гости не можа да се задоволи с една. :) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 2/3 ч.ч. брашно София мел Класик ( още за доомесване и поръсване)

1 ч.ч. брашно София мел Пълнозърнесто

1 ч.ч. млени орехи

1 ч.ч. пудра захар

1 ч.ч. масло (меко) ( около 160 г)

1/2 ч.ч. мед

1 ч.л. канела / 1 пак. канелена захар ( аз сложих и двете)

1/2 ч.л. индийско орехче

1 ч.л. бакпулвер

щипка сол

2 яйца

В купа пресяваме брашната и прибавяме захарта и подправките.

Прибавяме млените орехи, яйцата, меда и мекото масло. 

Разбъркваме всичко до хомогенна смес. С дървена лъжица или още по-добре да го направите на миксера с приставка за масло, за да може да ви се омеси още по-добре.

                             

Прехвърляме тестото върху леко набрашнен плот и доомесваме с още малко брашно ( и дори масло, ако ни се получило по-твърдо), така, че да може да държи форма. 

Поръсвайки под тестото и малко отгоре, се опитваме да разточим тестото на правоъгълник с дебелина около 2-3 см или просто лист. Ако ви е по-удобно разделете на две части. Опаковайте със стреч фолио и приберете за 15 минути във фризера да стегне маслото. Така ще ви е по-лесно да работите с тесто. 

Извадете една част ( ако сте го направили като мен ) и отново върху набрашнен плот, с набрашнена точилка разточете тестото на не много тънко, тъй като меденките си бяха малко по-дебелички по онова време.

Изрежете кръгове с помощта на чаша или купичка, моят съд беше с диаметър 12 сантиметра.

Редим на поднос и отново пробираме във фризера. Пускаме фурната да загрее на 180 градуса.

                             

Омесваме отново и прибираме във фризера тази част от тестото и изваждаме следващата, с която отново правим меденки. Тъй като тестото е по-меко, работим така, за да не ни се отпуска маслото, да тръгне да ни лепне и разваля формата. Хубаво е да има повече масло, за да останат меки след изпичане, но не и прекалено, за да не се разливат при печене.

Както всеки път и тук ще посъветвам, да направите една пробна меденка, да я изпечете и ако стане добре, тогава да продължите с тестото. Ако тестото има недостатък -  твърде меко и не запазва форма, на вкус ви е не толкова сладко или ароматно, сега е момента да добавите още брашно, масло, захар или аромати.

Печем меденките за около 7-8 минути.

След като се изпекат са доста меки и ги оставяме за няколко минути да се втвърдят, преди да ги махнем от тавата, за да не се счупят. Въпреки втвърдяването си обаче, не не стават твърди като други меденки с тесто за формички.

След като са готови се заемаме с ганаша. Аз го направих от 200 мл течна сладкарска сметана и 200 г черен шоколад. Кипваме семената и прибавяме начупения шоколад. Бъркаме на котлона, като леко повдигаме съда, така че да се нагрява, но да не завира, докато шоколадът се разтвори напълно в сметаната.

                             

Прехвърляме част от ганаша в подходяща купичка, така че потопената меденка да стига до средата и оставяме върху не залепваща хартия да се охладят напълно.

Тъй като аз ги направих в много студен ден и оставих на още по-студено, шоколадът се напука и на следващия ден се наложи да повторя "шоколадовата баня". Покритието има не изглежда много равно, което за кратко ме депресира, да си призная.

След като ги опитах обаче си дадох сметка, че няма нищо на света по-близо до вкуса на онези меденки от детството, а дори нескопосаната им глазура се доближава до липсата на съвършенство, която присъстваш  десертите по онова време.

Меки, неустоим и божествено вкусни!

 

Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Пилешка зимна салата със скир и горчица / Winter chicken salad with skyr and mustard

Едно от най-полезните качества на добрия кулинар е да успява да употребява остатъци от дадени продукти или пък ястие, в нова и все така вкусна рецепта. Днес ще правим точно това, защото честно казано, зима или не, салата все си се яде :) 

Някой път гозбата е тежка, друг път на масата е достатъчно да има някоя зимна туршийка, но никой не отказвана домашна салата, седне ли се да се яде ..и пие. :)

Днешната изкусителка е една много вкусна и наяждаща салата, която става хем за предястие, хем и да си похапнете за вечеря, ако не ви се готви. Готовата кутийка от тази пилешка салата в хладилника и топла франзела е достатъчна да ми стигне за вечеря в забързаните седмични дни, а глътна ли някоя сгряваща чаша червено вино, съм заспала като бебе :) 

Ако ви е останало малко месо от пилето на грил или пък от друго ядене, в тази салата ще е чудесно да ги употребите, като ги превърнете в страхотен деликатес за цялото семейство. Другите два елемента, която я отличават от познатите ви салати (може би ) е изборът ми да използвам скир вместо изцяло майонеза. Вярно е, че може да замените скира с цедено кисело мляко, но аз харесва исландският продукт, защото е много по-богат на протеини, а в същото време с много ниска стойност на мазнини. Вторият елемент пък е овкусяването с мека горчица, която се съчетава идеално с картофите и пилешкото и не е нито толкова люта, нито натрапчива.

Но стига предисловия, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
(продуктите в чашите са нарязани на средно малки кубчета)

1 ч.ч.  пилешко месо ( сготвено)
1 ч.ч.  кисели краставички
1.ч.ч  сварени картофи
1-2 бр. печени чушки
1 ч.л мека горчица Борние
1/2 кофичка майонеза ( около 100 г)
1/2 кофичка скир ( около 200 г)

За овкусяване: сол, черен пипер, червен пипер, олио

Краставичките, варените картофи, пилешкото и чушките се нарязват на средно малки кубчета и се слагат в купа. Овкусяват се леко със сол и олио, ако обичате по-подправени салати.

Прибавят се майонезата, горчицата  и скира и се разбърква всичко добре.

                         

Аз поднасям салата оформена на топки, като едва отгоре поръсвам с малко подправки и олио, за да си остане по-лека като цяло.

Украсата е импровизирана и може да не е много впечатляваща, но затова пък салатката си струва.

Добър апетит! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!