Меденки XXL / Honey Cookies XXL

Помните ли онези големи меденки, които си купувахме в детството от близката бакалия или сладкарница, наредени в поднос и подавани ни с парченце амбалажна хартия. Бяха просто обикновено медено кръгче, но макар твърдо на допир се топеше в устата с такава лекота.

Само половината бяха залети с шоколад, но и това беше достатъчно да ни подслади деня и колкото и подобни меденки да продаваха през годините, опаковани индивидуално, целите в шоколад и какво ли не, така и не достигаха този вкус. Или бяха прекалено меки, или прекалено твърди или имаха онзи последъх на изкуствени аромати в тестото.

Споменът за тези големи меденки не ми даваше мира, защото макар да притежавам според мен рецептата за НАЙ-ВКУСНИТЕ МЕДЕНКИ С ПЪЛНЕЖ ТУК, много исках да пресъздам и големите меденки, тъй като те бяха мекички и без да е необходимо да се пълнят. Знаех какво очаквам като вкус от тестото и мога да твърдя, че самата рецепта е пълна импровизация, като много от съставките направих на око, но после се опитах да опиша доколкото е възможно по-точно.Е, накрая се получиха  точно меденките от едно време. 

За най-добър вкус използвайте домашен мед, орехи и яйца, а за брашното се спрях на два вида - пълнозърнесто и класик на София мел, тъй като исках меденките да имат този хубав, светло кафяв цвят, без да се налага да препичам тестото и да рискувам да станат твърди. 

Освен това пък станаха една идея по-богати на фибри, а вкусът им, той е просто невероятен. Прибрах ги в кутия на масата и мога да ви кажа, че който и да намина на гости не можа да се задоволи с една. :) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 2/3 ч.ч. брашно София мел Класик ( още за доомесване и поръсване)

1 ч.ч. брашно София мел Пълнозърнесто

1 ч.ч. млени орехи

1 ч.ч. пудра захар

1 ч.ч. масло (меко) ( около 160 г)

1/2 ч.ч. мед

1 ч.л. канела / 1 пак. канелена захар ( аз сложих и двете)

1/2 ч.л. индийско орехче

1 ч.л. бакпулвер

щипка сол

2 яйца

В купа пресяваме брашната и прибавяме захарта и подправките.

Прибавяме млените орехи, яйцата, меда и мекото масло. 

Разбъркваме всичко до хомогенна смес. С дървена лъжица или още по-добре да го направите на миксера с приставка за масло, за да може да ви се омеси още по-добре.

                             

Прехвърляме тестото върху леко набрашнен плот и доомесваме с още малко брашно ( и дори масло, ако ни се получило по-твърдо), така, че да може да държи форма. 

Поръсвайки под тестото и малко отгоре, се опитваме да разточим тестото на правоъгълник с дебелина около 2-3 см или просто лист. Ако ви е по-удобно разделете на две части. Опаковайте със стреч фолио и приберете за 15 минути във фризера да стегне маслото. Така ще ви е по-лесно да работите с тесто. 

Извадете една част ( ако сте го направили като мен ) и отново върху набрашнен плот, с набрашнена точилка разточете тестото на не много тънко, тъй като меденките си бяха малко по-дебелички по онова време.

Изрежете кръгове с помощта на чаша или купичка, моят съд беше с диаметър 12 сантиметра.

Редим на поднос и отново пробираме във фризера. Пускаме фурната да загрее на 180 градуса.

                             

Омесваме отново и прибираме във фризера тази част от тестото и изваждаме следващата, с която отново правим меденки. Тъй като тестото е по-меко, работим така, за да не ни се отпуска маслото, да тръгне да ни лепне и разваля формата. Хубаво е да има повече масло, за да останат меки след изпичане, но не и прекалено, за да не се разливат при печене.

Както всеки път и тук ще посъветвам, да направите една пробна меденка, да я изпечете и ако стане добре, тогава да продължите с тестото. Ако тестото има недостатък -  твърде меко и не запазва форма, на вкус ви е не толкова сладко или ароматно, сега е момента да добавите още брашно, масло, захар или аромати.

Печем меденките за около 7-8 минути.

След като се изпекат са доста меки и ги оставяме за няколко минути да се втвърдят, преди да ги махнем от тавата, за да не се счупят. Въпреки втвърдяването си обаче, не не стават твърди като други меденки с тесто за формички.

След като са готови се заемаме с ганаша. Аз го направих от 200 мл течна сладкарска сметана и 200 г черен шоколад. Кипваме семената и прибавяме начупения шоколад. Бъркаме на котлона, като леко повдигаме съда, така че да се нагрява, но да не завира, докато шоколадът се разтвори напълно в сметаната.

                             

Прехвърляме част от ганаша в подходяща купичка, така че потопената меденка да стига до средата и оставяме върху не залепваща хартия да се охладят напълно.

Тъй като аз ги направих в много студен ден и оставих на още по-студено, шоколадът се напука и на следващия ден се наложи да повторя "шоколадовата баня". Покритието има не изглежда много равно, което за кратко ме депресира, да си призная.

След като ги опитах обаче си дадох сметка, че няма нищо на света по-близо до вкуса на онези меденки от детството, а дори нескопосаната им глазура се доближава до липсата на съвършенство, която присъстваш  десертите по онова време.

Меки, неустоим и божествено вкусни!

 

Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Пилешка зимна салата със скир и горчица / Winter chicken salad with skyr and mustard

Едно от най-полезните качества на добрия кулинар е да успява да употребява остатъци от дадени продукти или пък ястие, в нова и все така вкусна рецепта. Днес ще правим точно това, защото честно казано, зима или не, салата все си се яде :) 

Някой път гозбата е тежка, друг път на масата е достатъчно да има някоя зимна туршийка, но никой не отказвана домашна салата, седне ли се да се яде ..и пие. :)

Днешната изкусителка е една много вкусна и наяждаща салата, която става хем за предястие, хем и да си похапнете за вечеря, ако не ви се готви. Готовата кутийка от тази пилешка салата в хладилника и топла франзела е достатъчна да ми стигне за вечеря в забързаните седмични дни, а глътна ли някоя сгряваща чаша червено вино, съм заспала като бебе :) 

Ако ви е останало малко месо от пилето на грил или пък от друго ядене, в тази салата ще е чудесно да ги употребите, като ги превърнете в страхотен деликатес за цялото семейство. Другите два елемента, която я отличават от познатите ви салати (може би ) е изборът ми да използвам скир вместо изцяло майонеза. Вярно е, че може да замените скира с цедено кисело мляко, но аз харесва исландският продукт, защото е много по-богат на протеини, а в същото време с много ниска стойност на мазнини. Вторият елемент пък е овкусяването с мека горчица, която се съчетава идеално с картофите и пилешкото и не е нито толкова люта, нито натрапчива.

Но стига предисловия, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
(продуктите в чашите са нарязани на средно малки кубчета)

1 ч.ч.  пилешко месо ( сготвено)
1 ч.ч.  кисели краставички
1.ч.ч  сварени картофи
1-2 бр. печени чушки
1 ч.л мека горчица Борние
1/2 кофичка майонеза ( около 100 г)
1/2 кофичка скир ( около 200 г)

За овкусяване: сол, черен пипер, червен пипер, олио

Краставичките, варените картофи, пилешкото и чушките се нарязват на средно малки кубчета и се слагат в купа. Овкусяват се леко със сол и олио, ако обичате по-подправени салати.

Прибавят се майонезата, горчицата  и скира и се разбърква всичко добре.

                         

Аз поднасям салата оформена на топки, като едва отгоре поръсвам с малко подправки и олио, за да си остане по-лека като цяло.

Украсата е импровизирана и може да не е много впечатляваща, но затова пък салатката си струва.

Добър апетит! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Крем карамел / Crème caramel

Доста трудно станах тази сутрин, а това е малко нетипично за мен. Обикновено съм като навита пружинка и си проверявам телефона няколко пъти преди да е звъннала алармата, защото знам, че започва да се разсъмва. 

Тази сутрин обаче съм дезориентирана  и умът ми се рее в най-различни посоки от задачите, които трябва да свърша, до нещата, които трябва да сготвя, а и да пусна рецептите, които съм наготвила вече и съм ви обещала. 

В последно време всичко което сготвих, дори експериментите ми се получих идеално от първия път. Радвам се, че въпреки липсата на време и снимките ставаха толкова апетитни, колкото и ястията, или поне така си ги оценявам аз :)

Така, уверена във възможностите си да жонглирам по сто неща наведнъж реших, че е време да ви приготвя първата искана от вас и обещана от мен рецепта за годината - крем карамел. 

Едва ли има по-лесен сладкиш, който с лекота може да ти скъса нервите, ако без причина стане на шупли.

Направих го както винаги, по старта рецепта на мама, която не е разочаровала никого досега  и накрая, може би защото е за снимки, забелязах, че са се образували малки балончета тук-таме. Не са много, както се вижда. Не си помогнах много за гладката им повърхност обаче, като за да ги извадя по-бързо  натиках ножче по ръба на формата. 

И докато седях пред тази вкусотия чудейки се дали да не оставя снимките за друг път, хапнах си една лъжичка от перфектният хладен крем, с ухание на карамел и си казах " Той е чудесен, такъв какъвто е!"

Сетих се и за Рудолф ван Веен, когато веднъж сервира карамел на шупли без да му мигне окото и дори не направи малък коментар по темата. Просто го поднесе грациозно и с увереността, която само един истински готвач може. А моят дори не беше толкова зле ;) 

Затова реших да го представя по най-изкусителния начин и всеки малък недостатък да остане на заден план сред цялата вкусова композиция, която да радва окото. Това също е нагласа и умение, което ще си спести много грижи в кухнята  :)

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти

6 бр. яйца

1 л. прясно мляко ( леко затоплено)

1 ч.ч. захар ( плюс още за карамела)

1 ванилия

Тъй като нямах много място в хладилника, направих половин доза този път, но съм написала пълната доза, която прави майка ми от години, а след това и аз. 

От половин доза ми излязоха общо 5 шолички и половина, като моите са по-малки от тези на мама. Нейните са доста стари и с по-голям размер, но не знам дали се продават още от тях. От пълната доза на нея и излизат около 10 броя крем карамел.

Приготвянето му е много лесно: Разбиваме яйцата със захарта на крем.

                              

След това слагаме около една пълна чаена лъжица захар на дъното на шоличките и я карамелизираме на котлона. За целта ползвайте ръкохватка, тъй като шолите се нагряват лесно, а пък тръгне ли захарта да се карамелизира, за да не е на едно място, на я разбърквайте с лъжичка, а просто раздрусайте чашките с въртеливи движения, така че разтопения карамел да се слее с не разтопената захар. Достигне ли красива кехлибарен цвят, махнете от котлона и оставате да се охлади.

Прибавете към яйцата леко затопленото прясно мляко и разбийте още една минута,  а накрая сложете и ванилията.

Карамелът в шоличките е стегнал бързо и отгоре изсипваме от яйчената смес. 

Най-добре е да изсипвате директно от съда, а не с черпак, защото да образувалата се на повърхността пяна, ще се отделя сама и няма да пада в чашите.

Редим шоличките в подходяща тавичка и доливаме студена вода до половината на чашките в тавичката.

Пъхаме да се пекат на около 150 градуса с вентилатор за 40-60 минути.

Най-важният елемент е водата да не завира, тъй като така се получават шуплите.

Проверявайте крема, и щом получи хубав кафяв загар на коричката отгоре, а разклатите ли леко тавичката, течността вътре се усеща по-тежка, макар и все още рядка, значи  е готов. 

Дори да не стана идеален като друг път, реших да превърна дефекта в ефект и поднесох кремчето с поръска от счукани ядки и бонбони тофифи. 

Ако и вие като мен се чувствате изцедени още в началото на седмицата и червената луна, затъмнение и ретроГАДния Меркурий ви кроят отпадналост в следващите дни, нека ги преборим с чашка вкусно удоволствие в края на работния ден. 

Хубавото на кремчето е, че може да си ни чака в хладилника през цялата седмица и да бъде все така вкусно и свежо всеки ден -  идеален десерт за работната седмица.

А вие останете на линия, защото в сряда и петък ще има две рецепти, които са страхотни и ще искате да приготвите обезателно !

Сладка седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!