събота, 15 декември 2018 г.

Руло "Червено кадифе" / Red Velvet Swiss Roll



Остават броени дни до Коледа и аз вече място не мога да си намеря!!!!
Със сестра ми всяка сутрин се уведомяваме колко дни остават до срещата ни изпращайки си цифра и някоя друга ухилена физиономия , ей така..да видим как изглежда очакването :)  Нямам търпение да си нагушкам другата половина от семейството, като най-голям бенефициент на цялата ми любов ще бъде малкия ми племенник Ноа, който е коледният елф, който ме вдъхновява за всичките ми творения този сезон!!
Достатъчно е да видя светещите му очички, пухкави бузани и и бонбонестата му устичка и вече мие хрумнала нова идея за сладкиш. А такива си трябват, защото и аз като джуджетата на дядо Коледа изпълнявам желания. Не мога да преценя дали повече пиша или повече готвя тези дни, но знам, че е в повече! 


Помолихте ме за празнична торта, тиквеник, месни ястия за Нова година, вкусни сладки, баклави и аз не съм спряла да ги правя - до едно! Едно от нещата, за които получих и повече писма бе и нова рецепта за руло, тъй като шоколадовото коледно пънче вече сте го правили повечето от вас и макар да няма грешка, време е за нещо ново. 
Така реших, че е време за едно вкусно, плюшено ( като дупето на Ноата) и много красиво руло "Червено кадифе". 


Откакто открих тефлоновото килимче за печене на Fino, правя руло по-често, тъй като си ползвам килимчето изцяло, мие се след употреба и хоп в шкафа за следващия път. 
Когато от Фино ме помолиха да ви го демонстрирам, знаех точно с коя рецепта ще бъде, защото както знаете, винаги се стремя да съм ви полезнаa, но и да ви препоръчвам продукти, които самата аз ползвам и смятам, че си заслужават. 


Тъй като вече съм на второто си килимче, смятам да нарежа първото на кръгове за дъното на тавичките, които ползвам най-често, защото едно от най-досадните ми неща е всеки път да режа кръгове от хартия за печене. 
Е, тук нямаме такъв проблем защото използваме цялото килимче, но вие ще се убедите сами, като ви покажа и самата рецепта.  Тя е супер лесна, но може да очаквате вкус за чудо и приказ, а визията му опредено ще направи всяка трапеза празнична :) Ето и рецептата:

Необходими продукти:
За блата;
5 яйца
5 с.л. брашно
5 сл. захар 
1 ч.л. червена боя
1 ванилия

За крема: 
250 мл растителна сладка сметана
250 г маскарпоне 
1-2 шепи червени сушени боровинки ( накиснати в алкохол - по желание)
1-2 шепи шоколадов крисп топчета

Още ( по желание): 
бита сметана за украса
шоколадов ганаш
още захар

1бр. тефлоново килимче Fino

Блатът е най-лесното нещо на света - разбиваме яйцата и захарта на пуква, светъл крем.


Прибавяме след това брашното, ванилията и боята и разбиваме отново. Може да ползвате каквато боя искате - гел или суха, като най-лесна за намиране е тази от Кауфланд в малките кутийки, която става идеално. Може да направите цвета по-тъмен с една с.л. какао, но повечето хора предпочитат яркия цвят.

  

В тавата от фурната слагаме тефлоновото килимче и може съвсем леко да го намаслите с олио. Изсипваме отгоре сместа, като имайте предвид, че тя  ще потъмнее леко след изпичане.
Пъхаме във фурната да се пече на 160 градуса за около 20 минути.

                            

След като го изпечем, още топъл го навиваме на руло, както си е с фолиото и го оставяме да се охлади напълно. ( Аз го правих вечерта и го довърших на другия ден, защото не съм по чакането ::) и най-ми се отдава да чакам втората част на десертите, като си спинкам в леглото ) 
Извадете маскарпонето от хладилника да се отпусне от вечерта съшо така.

                            

Крема приготвяме като разбиваме сметана на сняг и почваме да прибавяме от маскарпонето, лъжица по лъжица. Ако сметана не ви е сладка, може да я разбиете с 2-3 супени лъжици захар или да вкусите по-късното целия крем с пудра захар. Много е индивидуално колко захар смятате за достатъчно. Аз лично обичам да не е толкова сладък и ми стига само от сладостта на сметана.

Разтваряме рулото, като го отделяме от килимчето, но го поставяме отново върху него. Нанасяме отгоре от крема равномерно, като аз си заделям една част за украса и поръсваме от сушените плодове и шоколадовите криспи. 
Плодовете може да накиснете предварително в някакъв алкохол подходящ за празниците и вкуса ви - вишновка, например или пък просто в топла вода, а шоколадовия крисп може да закупите от магазин за ядки или в  малки пакетчетата в другите магазини.

                                                    
 Завиваме рулото  и го оставяме да стегне така още час в хладилника. Украсата направих буквално на момента, без да имам никаква идея каква ще бъде и се получи това:

Може да украсите с листенца мента, шоколадов ганаш, може да шприцовате отгоре или измажете цялото руло с бита сметана и да направите бяло коледно пънче - възможностите са безкрайни! 


Харесвам рулото за празничен десерт, защото след обилна вечеря е много по-лесно да отрежеш едно малко парченце от него, отколкото от голяма торта. Това е толкова леко и въздушно, а шоколадовия крисп седи хрупкащ поне две дни, затова не пропускайте да го обогатите с него - всички обичаме онзи вафлен елемент в шоколадовите бонбони, нали?
Малкия разлив елемент на сушените боровинки път допринася към целия коледен вкус, а кремът е като облаче гушнало всичко това и го поднася към устата ви! 
Обезателно трябва да го опитате, а аз се захващам със следващата рецепта, защото както казват - луд умора нема!
Усмихнати почивни дни, приятели!


 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!







сряда, 12 декември 2018 г.

Шоколадови мъфини "Снежни топки" ( без глутен) / Chocolate cupcakes "Snowball"( gluten free)


Не знам дали и вие сте така, но мен започва да ме тресе предколеднаta треска. Може и да е от захарта, но сън не ме хваща да мисля какви подаръци да направя тази година, като всеки човек си е специфичен с вкуса си, моето портмоне не предоставя много възможности за целта, Неща от рода на бяла и черна техника са изключени, още преди да сте си вдигнали пръста да ги предложите,нищо  че на мама микровълновата още не работи. Моля само за сериозни и достъпни предложения.
 При последното ми прочуване забелязах, че хората най-се радват на нещо, което могат да употребят веднага, като хапване например. така спретнах и тези безглуетови мъфини за едни безглутенови момичета, за които сладичкото често е невъзможно, тъй като няма как да го консумират. Така се зарадваха обаче на тези вкусотийки, не само, че е лично и ръчно изработен подарък, но и жестът е важен преди всичко. ето защо реших, че аз някои хора най-добрия подарък е храната ( и пиенето де). така и така поръчвах безглутеновто брашно от Вера Италия, знаете , моето любимо късче от Италия в България, та реших да се развихря и да си поръчам от някое друго подаръче между другото. 
Закупих си хубав кокос, бакпулвер, тъмно какао, ама наистина тъмно, като сърцето на управляващите, а също така и този сладък коледен джуджан на снимките. 

Много ми допаднаха предложенията за коледно пакетче с качествени италиански продукти като този, защото знам, че сред познатите ми има хора, които душа дават за истински хубаво кафе ( само там го има точно това кафе) или зехтин ( между другото и двете сега са на супер намаление, та ако ще купувате, сега му е времето). В магазинчето намерих много сладки плата и чинийки за поднасяне, чаши, вилици, че дори и миксер. Залепих се за категорията "Подаръци" като циганин на мед( на жица) и бързо нахвърлях още няколко неща в кошницата. Дали ще посегнете към тях, или вкусната селекция от колбаси сирена, абе въобще всякакви деликатеси оставям на вас, но аз знам, че днешните безглуетови мъфини са най-вкусните, които може да приготвите с такова брашно. Повечето хора свързват такива рецепти с нещо "Полезно" и хич и не си представят, че може да е толкова вкусно. 


 Преминавам към рецептата, а всички линкове към продуктите, които съм ползвала или страничките, които може да ви бъдат полезни, може да натиснете на удебеления шрифт. Ето и рецептата:

Необходими продукти: 
За мъфините:
1 2/ ч.л. сода щипка сол
200 г захар
100 г масло ( разтопено)
250 мл айран
2 бр. яйца

За глазурата:
2 бр. белтъка 
1 ч. ч. захар 
1 ч.ч. течна сметана

Ето и основните продукти, които закупих, като снимах и бакпулвера, които също имах от предишна поръчка ( и него го има на снимка, ако искате да видите как изглежда). Брашното е разфасовки от 500 г и е наистина чудесно за всякакви десерти без глутен.


Започваме като в купа смесваме брашното и какаото, щипката сол, бакпулвера  и захарта. Разбъркваме добре с телена бъркалка.

                             

През това време в купа разбиваме с телена бъркалка яйцата, а в в купичка разтопяваме маслото на микровълнова фурна. после, при непрекъснато бъркане, прибавяме малко по малко от маслото към яйцата, отново разбърквайки енергично.

                            

Прибавяме и айрана, в който сме сложили содата и разбъркваме отново. Последната стъпка е да интегрираме всички мокри и със съставки, образувайки се плътна шоколадова смес. Ако искате да бъде още по-шоколадов,а може да добавите начупен шоколад или шоколадови капки, но на мен и така ми беше достатъчно.


Разпределяме смес във форма на мъфини, предварително намазани леко с олио.
Пъхаме да се пекат за около 10-15 минути на 200 градуса във фурната. Готовите кексчета оставяме да се охладят напълно ( аз ги оставих за вечерта)


Захващаме се с глазурата, като имах два останали белтъка от вкусното, италианско "Панетоне", което ви представих преди дни.
разбих ги на твърд сняг със захарта и ги отделих в купа. После разбих сметаната ( ползвах растителна) на сняг и накрая смесих и двете пухкави, бели смес като се образува стабилна и много вкусна пухкава глазура. Може да я окусите с някакъв аромат, ванилия или пък портокалови корички, които ще донесат още повече коледно усещане.


Сигурна съм, че някои от вас ще ме попитата от къде са сладур ските якички на мъфините, но ако трябва да съм частна вече не помня. Пазя ги от толкова време и все им се канех да ги ползвам, че вече спомен нямам. Мисля, че ги взех от някой от сладкарските магазини в България, но може и да се лъжа :(


В купа слагаме от кокоса и нанасяме голяма купка глазура върху мъфина, като след това топваме обилно в кокоса. След като полепне добре с кокос, оформям с ръцете обло като топка, и тъй като е покрито с кокос отвсякъде не лепне по пръстите ;) 

                             

Съветвам ви да ползвате наистина вкусен кокос, тъй като един стар и овяхнал такъв, ще развали целия десерт.
За вкуса не знам какво да кажа - наподобява брауни, което е един от любимите ми десерти


Джуджачето си седи до мен и сега, на компютъра и ми помага да ви напиша рецептата, но държи да ви пожелая "Весело посрещане на празниците"!


Аз се присъединявам към това пожелание и се надявам и днешното предложение да ви е вдъхновило, да ви е дала нова информация или пък идея за подарък. 

Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



 


вторник, 11 декември 2018 г.

Пълнени чушки с булгур и гъби / Bulgur and mushroom stuffed peppers


Едва ли има човек, който обича чушки повече от мен. Казвала съм го не веднъж и съм готова да си го татуирам, ако трябва. Чушката е най-вкусното нещо, виреещо на земята - точка по въпроса! Доказах си го за пореден път, като дори на едно семпло, постно ястие с чушки направих по-богата фотосесия отколкото на лъскава кола, последен модел, но честно казано за мен чушката по-хваща окото. Пък и е коледна. Прилича на малки, червени шапки, които по странна случайност са и вкусни. 
Обещах ви, че и тази година ще ви зарадвам с по някоя постна рецепта, макар и да не е кой знае какво на фона на сладкишите с които ви заливам. Аз обаче внимателно си подбирам рецептите и не виждам смисъл да ви предлагам друго, освен наистина много, ама много вкусни ястия. Тези чушки например ще се харесат на всеки вкус, обичащ или не обичащ постно. 


Идеята ми бе подадена не отгоре, а от моя читателка, в играта която пуснах на моята страничка във фейсбук, където ви попитах за предложения за вкусно постно и още едно месно ястие, подходящо за този месец, но да ги направим със соев сос Кикоман. 
Получих две предложения за пълнени чушки, едното с киноа, другото бе пък за пълнени сухи чушки. Аз обаче реших да се развихря и естествено дадох на тези идеи нов прочит - напълних чушките с булгур, гъби и още един букет вкусотии, които ще ви накарат да ометете тавата  на едно сядане.


( След 15-минути)
Писането за тези чушки ме накара да ида да си сложа две от тях за закуска. Не мога просто да говоря за тях, устата ми се пълни в очакване да се наплюскам като попско дете на задушница.
Сега вече мога спокойно да премина към рецептата и да ви споделя как да си ги направите.

Необходим продукти:
8 бр. месести червени чушки
1 ч.ч. булгур ( 200 мл)
200 г гъби печурки
1 бр. морков
1 бр. глава лук
1-2 скилидки чесън
1/2 стрък праз
2 с.л. соев Сос Кикоман
сол/ червен пипер
олио

Тъй като се сетих от предната вечер,  че ще правя чушките на следващия ден, станах и сложих една чаена чаша да кисне в горе долу същото количество топла вода. На другия ден беше набъбнал и готов за готвене ;) 
Започнах с подготовката на останалите продукти: Нарязах кромида и чесъна на не много ситно.

След това и гъбите и праза.

                              

Рендосах моркова, а след това сложих в тиган малко олио да загрее.


Запържих за кратко първо кромида, чесъна и праза. Работих на средна температура, тъй като не исках зеленчуците да се препържват - променят много вкуса си. Прибавих след това морковите, а след две-три минути и гъбите. Разбърквах всичко добре и овкусих със соев сос.

                             

Накрая прибавих набъбналия булгур и разбърквах за още няколко минути всичко, докато се разпределиха добре зеленчуците в сместа. Подправих с още сол и черен пипер.


С тази смес напълних чушките, като гледах да не ги препълвам, тъй като според мен е хубаво да не се яде само плънка, а и да си има вкус на чушка. Моите чушки бяха замразени от фризера, които прибрах това лято, но вие може да си купите и пресни. По-възможност по-месести. 
Сложих чушките в подходяща тавичка, а отстрани разпределих от останалата плънка. 

                             

Долях с малко водичка - половин-една чашка, още мазнина, ако ви е твърде постно на олио и пъхнах в печката да се пече на 180 градуса.


По време на печенето, обърнах чушките един път и от другата страна, като гледах да не прегори кожата на чушките - ако е необходимо, покрийте с фолио. 
Печем за около 40 минути до час, в зависимост от чушките.


Дали защото цял живот ям ориз, но булгърът е една от новите ми любими храни, тъй като по мое мнение е наистина много, много вкусен, но пък и става доста по-лесно от ориза.
Надявам се да опитате рецептата, защото няма да съжалявате.
А ако искате да видите и втората предложена от читател рецепта, за предстоящите празници със соев сос - тя е за свинско със грейви сос с тъмен шоколад и мога да ви кажа, че е идеалното новогодишно ястие. 
Следете рецептите в блога този декември и няма да съжалявате :) 

Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...