Шоколадови мъфини "Снежни топки" ( без глутен) / Chocolate cupcakes "Snowball"( gluten free)

Не знам дали и вие сте така, но мен започва да ме тресе предколеднаta треска. Може и да е от захарта, но сън не ме хваща да мисля какви подаръци да направя тази година, като всеки човек си е специфичен с вкуса си, моето портмоне не предоставя много възможности за целта, Неща от рода на бяла и черна техника са изключени, още преди да сте си вдигнали пръста да ги предложите,нищо  че на мама микровълновата още не работи. Моля само за сериозни и достъпни предложения.

 При последното ми прочуване забелязах, че хората най-се радват на нещо, което могат да употребят веднага, като хапване например. така спретнах и тези безглуетови мъфини за едни безглутенови момичета, за които сладичкото често е невъзможно, тъй като няма как да го консумират. Така се зарадваха обаче на тези вкусотийки, не само, че е лично и ръчно изработен подарък, но и жестът е важен преди всичко. ето защо реших, че аз някои хора най-добрия подарък е храната ( и пиенето де). така и така поръчвах безглутеновто брашно от Вера Италия, знаете , моето любимо късче от Италия в България, та реших да се развихря и да си поръчам от някое друго подаръче между другото. 

Закупих си хубав кокос, бакпулвер, тъмно какао, ама наистина тъмно, като сърцето на управляващите, а също така и този сладък коледен джуджан на снимките. 

Много ми допаднаха предложенията за коледно пакетче с качествени италиански продукти като този, защото знам, че сред познатите ми има хора, които душа дават за истински хубаво кафе ( само там го има точно това кафе) или зехтин ( между другото и двете сега са на супер намаление, та ако ще купувате, сега му е времето). В магазинчето намерих много сладки плата и чинийки за поднасяне, чаши, вилици, че дори и миксер. Залепих се за категорията "Подаръци" като циганин на мед( на жица) и бързо нахвърлях още няколко неща в кошницата. Дали ще посегнете към тях, или вкусната селекция от колбаси сирена, абе въобще всякакви деликатеси оставям на вас, но аз знам, че днешните безглуетови мъфини са най-вкусните, които може да приготвите с такова брашно. Повечето хора свързват такива рецепти с нещо "Полезно" и хич и не си представят, че може да е толкова вкусно. 

 Преминавам към рецептата, а всички линкове към продуктите, които съм ползвала или страничките, които може да ви бъдат полезни, може да натиснете на удебеления шрифт. Ето и рецептата:

Необходими продукти: 

За мъфините:

2 ч.ч. безглутеново брашно 

75 г тъмно какао 

1 ч. л. бакпулвер

1 2/ ч.л. сода щипка сол

200 г захар

100 г масло ( разтопено)

250 мл айран

2 бр. яйца

За глазурата:

2 бр. белтъка 

1 ч. ч. захар 

1 ч.ч. течна сметана

кокосови стърготини

Ето и основните продукти, които закупих, като снимах и бакпулвера, които също имах от предишна поръчка ( и него го има на снимка, ако искате да видите как изглежда). Брашното е разфасовки от 500 г и е наистина чудесно за всякакви десерти без глутен.

Започваме като в купа смесваме брашното и какаото, щипката сол, бакпулвера  и захарта. Разбъркваме добре с телена бъркалка.

                             

През това време в купа разбиваме с телена бъркалка яйцата, а в в купичка разтопяваме маслото на микровълнова фурна. после, при непрекъснато бъркане, прибавяме малко по малко от маслото към яйцата, отново разбърквайки енергично.

                            

Прибавяме и айрана, в който сме сложили содата и разбъркваме отново. Последната стъпка е да интегрираме всички мокри и със съставки, образувайки се плътна шоколадова смес. Ако искате да бъде още по-шоколадов,а може да добавите начупен шоколад или шоколадови капки, но на мен и така ми беше достатъчно.

Разпределяме смес във форма на мъфини, предварително намазани леко с олио.

Пъхаме да се пекат за около 10-15 минути на 200 градуса във фурната. Готовите кексчета оставяме да се охладят напълно ( аз ги оставих за вечерта)

Захващаме се с глазурата, като имах два останали белтъка от вкусното, италианско "Панетоне", което ви представих преди дни.

разбих ги на твърд сняг със захарта и ги отделих в купа. После разбих сметаната ( ползвах растителна) на сняг и накрая смесих и двете пухкави, бели смес като се образува стабилна и много вкусна пухкава глазура. Може да я окусите с някакъв аромат, ванилия или пък портокалови корички, които ще донесат още повече коледно усещане.

Сигурна съм, че някои от вас ще ме попитата от къде са сладур ските якички на мъфините, но ако трябва да съм частна вече не помня. Пазя ги от толкова време и все им се канех да ги ползвам, че вече спомен нямам. Мисля, че ги взех от някой от сладкарските магазини в България, но може и да се лъжа :(

В купа слагаме от кокоса и нанасяме голяма купка глазура върху мъфина, като след това топваме обилно в кокоса. След като полепне добре с кокос, оформям с ръцете обло като топка, и тъй като е покрито с кокос отвсякъде не лепне по пръстите ;) 

                             

Съветвам ви да ползвате наистина вкусен кокос, тъй като един стар и овяхнал такъв, ще развали целия десерт.

За вкуса не знам какво да кажа - наподобява брауни, което е един от любимите ми десерти

Джуджачето си седи до мен и сега, на компютъра и ми помага да ви напиша рецептата, но държи да ви пожелая "Весело посрещане на празниците"!

Аз се присъединявам към това пожелание и се надявам и днешното предложение да ви е вдъхновило, да ви е дала нова информация или пък идея за подарък. 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Пълнени чушки с булгур и гъби / Bulgur and mushroom stuffed peppers

Едва ли има човек, който обича чушки повече от мен. Казвала съм го не веднъж и съм готова да си го татуирам, ако трябва. Чушката е най-вкусното нещо, виреещо на земята - точка по въпроса! Доказах си го за пореден път, като дори на едно семпло, постно ястие с чушки направих по-богата фотосесия отколкото на лъскава кола, последен модел, но честно казано за мен чушката по-хваща окото. Пък и е коледна. Прилича на малки, червени шапки, които по странна случайност са и вкусни. 

Обещах ви, че и тази година ще ви зарадвам с по някоя постна рецепта, макар и да не е кой знае какво на фона на сладкишите с които ви заливам. Аз обаче внимателно си подбирам рецептите и не виждам смисъл да ви предлагам друго, освен наистина много, ама много вкусни ястия. Тези чушки например ще се харесат на всеки вкус, обичащ или не обичащ постно. 

Идеята ми бе подадена не отгоре, а от моя читателка, в играта която пуснах на моята страничка във фейсбук, където ви попитах за предложения за вкусно постно и още едно месно ястие, подходящо за този месец, но да ги направим със соев сос Кикоман. 

Получих две предложения за пълнени чушки, едното с киноа, другото бе пък за пълнени сухи чушки. Аз обаче реших да се развихря и естествено дадох на тези идеи нов прочит - напълних чушките с булгур, гъби и още един букет вкусотии, които ще ви накарат да ометете тавата  на едно сядане.

( След 15-минути)

Писането за тези чушки ме накара да ида да си сложа две от тях за закуска. Не мога просто да говоря за тях, устата ми се пълни в очакване да се наплюскам като попско дете на задушница.

Сега вече мога спокойно да премина към рецептата и да ви споделя как да си ги направите.

Необходим продукти:

8 бр. месести червени чушки

1 ч.ч. булгур ( 200 мл)

200 г гъби печурки

1 бр. морков

1 бр. глава лук

1-2 скилидки чесън

1/2 стрък праз

2 с.л. соев Сос Кикоман

сол/ червен пипер

олио

Тъй като се сетих от предната вечер,  че ще правя чушките на следващия ден, станах и сложих една чаена чаша да кисне в горе долу същото количество топла вода. На другия ден беше набъбнал и готов за готвене ;) 

Започнах с подготовката на останалите продукти: Нарязах кромида и чесъна на не много ситно.

След това и гъбите и праза.

                              

Рендосах моркова, а след това сложих в тиган малко олио да загрее.

Запържих за кратко първо кромида, чесъна и праза. Работих на средна температура, тъй като не исках зеленчуците да се препържват - променят много вкуса си. Прибавих след това морковите, а след две-три минути и гъбите. Разбърквах всичко добре и овкусих със соев сос.

                             

Накрая прибавих набъбналия булгур и разбърквах за още няколко минути всичко, докато се разпределиха добре зеленчуците в сместа. Подправих с още сол и черен пипер.

С тази смес напълних чушките, като гледах да не ги препълвам, тъй като според мен е хубаво да не се яде само плънка, а и да си има вкус на чушка. Моите чушки бяха замразени от фризера, които прибрах това лято, но вие може да си купите и пресни. По-възможност по-месести. 

Сложих чушките в подходяща тавичка, а отстрани разпределих от останалата плънка. 

                             

Долях с малко водичка - половин-една чашка, още мазнина, ако ви е твърде постно на олио и пъхнах в печката да се пече на 180 градуса.

По време на печенето, обърнах чушките един път и от другата страна, като гледах да не прегори кожата на чушките - ако е необходимо, покрийте с фолио. 

Печем за около 40 минути до час, в зависимост от чушките.

Дали защото цял живот ям ориз, но булгърът е една от новите ми любими храни, тъй като по мое мнение е наистина много, много вкусен, но пък и става доста по-лесно от ориза.

Надявам се да опитате рецептата, защото няма да съжалявате.

А ако искате да видите и втората предложена от читател рецепта, за предстоящите празници със соев сос - тя е за свинско със грейви сос с тъмен шоколад и мога да ви кажа, че е идеалното новогодишно ястие. 

Следете рецептите в блога този декември и няма да съжалявате :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-лесната коледна къщичка : Бишкотена къщичка / Little House of Biscotti Savoiardi for Christmas

Много исках тази година да си направя Коледна къщичка, но си знаех, че няма да ми остане време за това. Така, докато не попаднаха на идеалното решение за мен - коледна къщичка от бишкоти. Без печене и каквито и да е било врътки, а на всичкото отгоре мога след това да я превърна във вкусна бишкотена торта с маскарпоне. 

Мислех с друга рецепта да започнем тази седмица, но при нас в Благоевград заваля такъв пухкав сняг, че зимната приказка се загнезди в сърчицето ми и реших да я споделя с вас. Така и ще започнем предпоследната седмица преди Коледа, която също ще изпълня с ежедневни рецепти за сладко, солено, постно, месно и направи си сам, като тази къщичка  в случая.

Може да я украсите с бонбони и всякакви сладости или да я оставите семпла и снежна, както направих аз, но както казах, аз имам планове за нея в последствие - да я превърна в друг, още по-вкусен десерт.

Радвам се, че попаднах на тази идея в нета, защото ми спести толкова много тюхкане и въртене да режа шаблони от бисквитено тесто, а ето че у дома вече се кипри тази красота. Успях да прекарам и едно кабелче от лампичките в нея, та ми грее и ухае на ванилия едновременно :) Ако искате и вие да си я спретнете, вижте колко малко неща ви трябват:

Необходими продукти:

400 г италиански бишкоти

1 бр. белтък

300 г пудра захар

125 г масло

лимонов сок/ вода

Вече ви посочих от къде видях идеята, а там има много подробно ръководство за това, как се сглобява къщичката. Аз също снимах няколко по-важни стъпки, които ще допълня  с обяснения, тъй като мисля, че ще са ви полезни да решите как точно да я направите. 

Не съм фен да взимам чужди снимки от блогове и сайтове, въпреки изричното посочване на източника, затова още веднъж ви слагам линка към подробното стъпка по стъпка ръководство за сглобяване, от където го видях и аз. Ето обаче и моят вариант.

Използвах този пакет бишкоти, има го в Кауфланд и излиза най-изгодно. ( Поне за моя град)

Направих си "лепило", което може да бъде само айсинг - разбит белтък и пудра захар с няколко капки лимонов сок, може да бъде и пудра захар с вода (опция) или белтък, пудра захар и масло, както избрах да направя аз. Не е най-лесният вариант, тъй като маслото се отпуска от топлината, но аз исках да ми е по-удобно да го нанасям, като някаква замазка за къщи, дето се казва ;) 

Мисля, че много удачен вариант е да използвате и бял шоколад, като имайте предвид, че все пак количеството не трябва да е малко :) Аз исках да ползвам бишкотите повторно, затова се спрях и на най-вкусния вариант - захар, белтък и масло, но ако имате възможност и искате да ви е още по-по най-лесно, може да си купите и готов айсинг от сладкарските магазини :) 

Първата част е да направим две двойки слепени бишкоти, пет броя една върху друга. Това са двете страни на къщичката.

Следва да направим преданата част на къщичката, като съединяваме осем на брой бишкоти,  с помощта на "лепилото" и изрязвам вратичка до петата от тях ето така:

След това скосяваме горните бишкоти ето така:

Работим с остро ножче внимателно, да не счупим бишкотите. Повтаряме същата процедура с още един ред бишкоти, като това ще ни бъде гърба на къщичката. Не изрязваме вратичка, а само скосяваме горните бишкоти. Ползвам първата част от къщичката за шаблон, за да знам къде да режа скосяването :) 

Слепваме шест броя бишкоти, една до друга с "лепило", като може да измажем и изцяло бишкотите от вътрешната страна, за да ни държат още по-здраво - това е половината на покрива. Правим същата процедура още веднъж. 

Всеки един от компонентите - предната част, задната част, двете страни на къщичката, и двете залепени покривни компонента, опаковаме в стреч фолио индивидуално и слагаме във фризера да стегнат за около половин час.

Сглобяваме къщичката, първо от основите ето така, отново с помощта на останалото ни "лепило", 

като преди да сложим покрива правим една средна подпора за него, от три залепени бишкоти, които също скосяваме от двата края. ( Вижте и пълното ръководство, за още повече снимки). 

Не знам дали защото в кухнята ми беше доста топло, но частта с покрива ми беше най-трудна, затова направих не една ( както е в оригинал), а две подпори на покрива и тогава успях да закрепя всички бишкоти.

Завършваме с две залепени бишкоти най-отгоре, като поръсваме обилно с пудра захар, за да изглежда снежна.

Не е никак трудна и опредено си личи, че не съм си давала много зор да я правя, но истината е, че много исках да си спретна една къщурка, пък и да я покажа на тези от вас, които имат нужда от такава рецепта - по-бърза и лесна:) 

Опредено украсяването може да бъде много по-богато, но както ви казах - аз вече съм я "сготвила" другаде ;)

Надявам се днешната рецепта, освен да е била полезна, да ви е заредила и с много коледно настроение, а ние продължаваме с тематични и безумно вкусни рецепти още утре ;) 

Усмихната и успешна седмица, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!