Готови платки за пица / Homemade Frozen Pizza

Преполовихме работната седмица и ето, че ще разнообразя коледните рецепти с нещо много полезно, практично, лесно и удобно за тези от нас, които понякога имат нужда от бързо решение за вечеря. И като говоря бързо, говоря за по-бързо дори ot доставката на пица, която като се обадиш и поръчаш обикновено ти казват " Ще е готова след около час". 

Колкото и да ме мързи, чак ми се ояжда като знам колко имам да чакам, и започвам да проклинам всички богове, защо и как съм се оставила да нямам нищо в хладилника. Не отдавна обаче попаднах на една много полезна рецепта и тя е за замразено тесто за пица, но не такова, че тепърва да го чакам да се размразява и да го разточвам ( подчертах, че става въпрос за нещо супер лесно, нали?), а направо готово-готово. Влюбих се в тази рецепта веднага и ще ми позволите да си спестя срама да ви поделя колко пици ошушках от тогава и колко гости бяха почерпени с това откритие. 

За да не си загубя съвсем кулинарните способности, правих поне плънката на пицата директно преди печене, но съм убедена, че някои от вас, могат да я подготвят цялата преди да я замразят и да си спестят дори и това. 

Единственото нещо, което ме е притеснявало досега на този вид "готвене" винаги е било, че ако сложа вече готово тесто в тава, то ще се запече отдолу още повече и ще стане твърде прегоряло и сухо. Ако го сложа на решетките пък, е неизбежно да почне да ти тече мазнина я от кашкавала, я от салама. Сега обаче, когато Фино пуснаха на пазара протектора за фурна, за който ви говорих преди време, аз значително си спестявам грижите по втория въпрос. Нека си капе и си прави каквото си иска, защото това чудо ми върши работа с месеци и въобще не се поколебах да си направя пиците, както ще са най-вкусни, а именно - върху решетката. 

Целта на нас, кулинарните блогъри е да ви представяме удобни решения за дома и лесни рецепти от гледна точка на съвсем обикновени хора, каквото сме и се сблъскваме със същите проблеми. ( За съжаление, аз чистачка не мога да си наема, пък като се знам, ако си наема помощник, ще ме е срам  от него да гледа, че е мръсно и ще чистя преди да идва - ох, луда работа)

Та така, искам да побързам да ви споделя тази много полезна и има ли нужда да споменавам, вкусна рецепта  (все пак за пица говорим), тъй като всеки има нужда от една такава да го чака във фризера вечер :) Ето я и нея:

Необходими продукти:

1 кг брашно

2 пак. суха мая или 1 кубче жива

3 с.л. зехтин

1 с.л сол

1 ч.л. захар

1 1/2 ч.ч. хладка вода

1 бр. протектор за фурна FIno

Смесвам продуктите в купа ( обикновено започвам само с две-трети от брашното), като ако ползваме жива мая трябва първо да я активизираме в хладката вода с малко захар. Аз ползвах суха, затова процедирах с всички съставки в купата. 

Замесваме меко, нелепнещо тесто, на ръка или на миксер, като добавяме постепенно от останалото брашно ( или още вода), докато получим исканата текстура. Оформяме на топка и поставяме в купа, намазана с олио да втаса на топло за около 45 минути. 

                            

Може да забързате процеса, ако го поставите във фурната на 50 градуса, като винаги покривайте тестото, с памучна кърпа пили стреч фолио в процеса на втасване.

След като втаса, го изваждаме от купата, оформяне на топка и разделяме на шест равни части.

                             

Всяка от тях оформяме на топка, а след това и разточва ме на кръг с диаметър около 25 см.

                            

Пъхаме да се пекат във гореща фурна на 200 градуса за около 5-6 минути, докато тестото започне да държи формата си. 

Платките пека в тава, в която съм сложила от килимчето за печене на Фино, което е също много практично, защото ми спестява постоянното купуване на хартия за печене и препарати за съдове, защото тавата ми остава чиста ;)

Видях, че някои от вас също го използват, та реших да се похваля и аз, като скоро ще ви споделя и още една идея как да го използвате.

Готовите платки оставяме да се охладят изцяло, а след това опаковаме със стреч фолио две по две ( или както смятате, че ще ги хапвате) и ги прибираме във фризера. 

Платките могат да седят във фризера свежи до около 3 месеца, но ето че при мен почнаха да се ползват още същата седмица. 

Извадих две и ги намазах директно с  доматен сос, а отгоре рендосах кашкавал.

Допълних пицата с любимите си продукти - гъби, маслини, чушки и луканков салам.

Пъхнах да се пече директно върху решетката, така че тестото остава по-меко, след изваждането от фурната, а макар по протектора да имаше няколко петна, те се измиха лесно под течаща вода. 

Печем пицата още 10 минути или докато кашкавалът се разтопи  :) 

Да живеят мързеливите хора и изобретения! 

Така понякога си спестявам усилия и на следващия ден имам сили за още кулинарни предизвикателства. Надявам се тази рецепта ( и съвет) да са ви от полза и...

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Коледни бисквити "Ангелчета" / Christmas Angel Cookies

Преди да кажете, че нямам спирка тези дни ще ви изпреваря и ще кажа, че си знам. Кухнята работи нон стоп, с това число бойлера, печката и всички видове дребни уреди, които могат да ми послужат за да забъркам поредното изкушение. От сега усещам как от ЧЕЗ потъркват доволно ръце и се облизват заради предстоящата ми сметка. Е, халал да им е както се казва. 

Аз ще се опитам да ви внеса коледно настроение, пък било то и да трябва да спестя от подаръци тази година. Знаете, преметите са временни, а  спомените - вечни. А забелязала съм, че храната остава едни от най-ярките спомени. Когато някой разказва за място където е посетил, не пропуска да отбележи каква вкусотия е опитал с такива детайли, че досега не съм чувала толкава епитети за нито една архитектурна забележителност, Какво да се прави?! Такава сме си ние хората. 

Не случайно се казва, че човек може да забрави какво си му казал, но никога как си го накрал да се почувства. А харната те кара да чувстваш и отвътре и отвън. Първо с вида си, а после с вкуса си. 

Ето защо полагаме толкова усилия да я представяме по най-радващия окото начин, за да може да ни зарежда положително още преди да сме я опитали. Днешната ми рецепта отново е на коледна тематика ( чИ как иначИ) и е част от рецептите, които приготвих за и с приятелите си от Др. Йоткер. 

Те предлагат чудесна алтернатива на продукти, които могат да спестят времето и разходи, а какво ще използвате вече пък е въпрос на вкус. Аз ще си изкривя душата ако кажа, че винаги ползвам домашни кремове или не посягам към някои от три-минутните им кремове понякога в пристъп на захарна трeска. Разбира се, като с всички неща свързани с мен, вярвам че блогът трябвa да е полезен за всички хора, с различни финансови възможности, умения, време и разбира се достъпност на продуктите и място за работа. Ето, защо днес ви предлагам едни много вкусни, аромати и опредено грабващи окото бисквити "ангелчета", които вярвам, че зарадват всеки един, който ги опита или на който ги подарите. Ето и рецептата :) 

Съставки

за рецептата Коледни бисквити „Ангелчета”

 За основното тесто:
600 г пшеничено брашно
250 г масло
200 г захар
1 бр. яйце
2 ч.л. бакпулвер Dr.Oetker
2 - 3 капки есенция ванилия Dr.Oetker
3 г сол

За тестото още:
1 пак. Финес - аромат портокалови корички Dr.Oetker
½ пак. захар с лимон Dr.Oetker


Украса:
1 пак. цветни захарни шрифтове Dr.Oetker
2 пак. захарни звезди Dr. Oetker
1 бр. белтък (бял айсинг)
200 г пудра захар (бял айсинг)
2 - 3 капки лимонов сок (бял айсинг)
20 г Звезден дъст (брокат)

 Преди да премина към рецептата, врявам, че някои от ва смогат да с епоинтерсуват за формата - закупих я от Кауфланд като единична бройка. Предполагам може да я намерите и на друго място.

 С миксер разбиваме мекото масло със захарта на пухкав крем. Прибавяме яйцето, което също е на стайна температура и аромата. Накрая прибавяме малко по малко от сухите съставки - брашното, бакпулвера и солта.

Разделяме тестото на две равни части.

Към едната прибавяме портокаловите корички и лимоновата захар, което ще бъде тестото за ангелите. (Другата част от тестото правим в друг вид бисквити, които ще ви покажа тези дни :))

Всяка една част от тестото доомесваме с още малко брашно (ако е необходимо), така че да може да се разточи. Изрязваме фигурки за сладките

Печем сладките в предварително загрята фурна на 170 градуса в тавичка, застлана с хартия за печене на дъното.

Печем сладките за около 6-8 минути, докато порозовеят краищата леко.

След като сладките изстинат, ги рисуваме с бял айсинг, направен като разбиваме белтъка с малко по малко от пудрата захар, докато получим бяла смес, която се точи леко. Овкусяваме с няколко капки лимонов сок. Прехвърляме в пош и започваме да рисуваме сладки.

Белия айсинг използваме за украсата на ангелите, като по него залепваме от захарните звездички, а жълтия шрифт използваме за крилата, като полепваме по него ядлив брокат, по желание. ( броката може да закупите от сладкарски магазини ( аз го правя онлайн) или да замените с кристална захар, която също мое да оцветите с боички :) ) 

Пожелавам ви усмихната и продуктивна седмица, а аз ще продължавам да ви изкушавам :) 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Панетоне / Panettone

Всяка година по Коледа в магазините се появяват едни лъскави и изкушаващи кутии с италианско панетоне, къде със стафиди, къде с крем, къде с шоколад и аз само се облизвам, ли облизвам. Изглеждат толкова елегантни, опаковани като подаръчета и винаги си казвам, че искам да се опитам да направя истинско панетоне. За някои, българският козунак е по-вкусен, но аз пък си така, плюскам интернационално - обичам гръцка баклава, немска гъска, белгийски шоколад, италианско панетоне и накрая мога да се поглезя и с един български тиквеник. 

Всяка рецепта крие своя чар, пък колкото и да си приличат, толкова и се различават. И докато се чудех коя точно рецепта да изпробвам, в едно нещо бях напълно сигурна - за италианска рецепта ще ползвам италиански продукти. Не съм го  измислила аз, да знаете. Един италианец в Норвегия ми го каза преди време : "Абе и най-простата наша манджа да искаш да направиш, ако искаш да има същия вкус, и доматите и брашното трябва да са италиански."
 Аз все по-рядко гледам да изневерявам на този съвет и тогава гледайте какъв майстор станах. Добре, че вече си имам приятелите от Вера Италия, които ме снабдяват с хубави, италиански продукти.

Целия месец декември ще има всякакви промоции там и ето аз се възползвах от няколко чудесни продукта, които искам да ви покажа и да ви разкажа. На първо място за истинско панетоне ни трябва хубаво брашно манитоба, което си поръчах и мога да ви кажа, че разликата се усеща веднага. Такова стегнато и хубаво тесто не съм правила за секунди, на ръка, без да трябва да доливам вода или нещо друго - рецептата е просто едно към едно, а брашното магия. Спрях се разбира се и на италианска рецепта в която се ползва смес от два вида брашно, като манитоба е по-твърдо и се ползва за такива печива. Отново се доверих на бирената мая, която имах от предния път у дома, пък и самата рецепта беше с такава.  Купих си и специалните формички за панетоне, които са много по-стабилни от тези, които съм виждала по нашите магазини и не се омазниха грам при самото печене. 

Накрая завърших коледния си шопинг от любимото магазинче с една картонена кутия - къщичка, която може  да видите също на снимките. Може да е напълните с домашни лакомства или подаръци, с лампички за декорация, децата могат да изрисуват и да играят с нея, а е толкова твърда и здрава, че не съм си представяла да има толкова здрав и хубав продукт от картон. Сърцето ми се разтупа като си видях италианските подаръчета и веднага се запътих към кухнята, където за нула време спретнах едно наистина, ама наистина супер вкусно и италианско панетоне. А ето как го направих :

Необходими продукти:

250 г брашно манитоба

250 г брашно 00

250 мл вода

50 г олио

40 г меко масло

100 г захар

10 г сол

1 пак. суха бирена мая

2 жълтъка

По желание за плънката: 

стафиди в ром

шоколадови капки

портокалови и лимонови корички

1 ч.л. масло

Започваме като замесваме тестото. За целта пресяваме брашното в подходящ съд и правим кладенче. Слагаме всички сухи съставки, мая, олио, захар, и по ръба на съда солта. 

Изливаме в кладенчето хладката вода.

                     

Добавяме жълтъците и мекото масло и започваме да месим на ръка, оформяйки влажно, но по-твърдо ( усеща се от брашната) тесто, което не лепне.

Това е моментът, в който може да добавите лимонови и портокалови корички - от пакетче или пресни, но колкото по-фини, толкова по-добре според мен.

Оставяме тестото да втаса на топло, покрито с кърпа за около час- два, като аз го спуках и обърнах един път, за това време и го оставих да се надигне пак.

                   

Когато тестото ни втаса, го слагаме на масата и разпределяме в него отцедените стафиди, които сме накиснали в тъмен ром ( аз го правя от предната вечер) и една -две шепи шоколадови капки.

Количеството и вида на плънката зависи от вас и вашия вкус, но това за мен е любимата ми комбинация.

След като замесим тестото, така че плънката да се разпредели на всякъде в тестото, го оформяме на топка и го слагаме във формата за панетоне. Не я мажа с олио или нещо друго. Покриваме сладкиша с кърпа и оставяме да втаса на топло още веднъж.

След като бухне, правя разрез отгоре на кръст и в средата слагам чаената лъжичка масло. Може да решите да намажете панетонето с яйце, да го поръсите с бадеми или захар, но аз го пекох така, тъй като имах друга идея за заливка :) 

Печем на 180 градуса за около 40 минути.

След като сладкишът се изпече го поръсих с пудра захар, а малко по-късно направих и заливка от шоколадов ганаш и поръска от бадеми. Стана просто чудесен.

Препоръчвам ви да използвате тези формички, ако ще правите домашно панетоне, като ако се чудите от къде е малкия джуджан, който наднича от снимките, също няма да сбъркате - купих го от тук. ( Имам слабост към глупавите играчки с пиянско-голям нос :) ) 

Дали ще използвате тези брашна или ще се доверите на българското е ваш избор, като вярвам, рецептата ще се хареса и в двата варианта. Аз обаче съм силно впечатлена от разликата в текстурата на самото тесто и нямам търпение да приготвя и български козунак с него. :) 

Един такъв сладкиш е достоен подарък за предстоящите празници, защото е направен ръчно и лично, няма да заеме много място в дома ( а само с стомасите :) , а има и кутия в която да го поднесете.

Надявам се моите идеи за празника да са ви полезни, и ако не ги изпълните изцяло, поне да ви вдъхновят и да ви заредят с много положителни емоции. Благодаря и на любимото ми магазинче, което винаги ми носи късче от любимата Италия, но и редовни намаления и винаги подаръче с поръчката. 

Добър апетит! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!