Училището започна, малкия ми Ноа и сестра ми ми бяха на гости, имах имен ден и какво ли още не се случи тази седмица. Вчера бе последния ден от гостуването им и излязохме на финален гастрол по града, който жужеше от ученици в униформи, заемащи почти всяко кафе и магазин за козметика. Другата половина от населението разбира се бяха техните родители, които също отбелязваха края на лятната ваканция и началото на евентуалната им почивка от напрегнатите тинейджъри у дома.
Първият учебен ден съвпадна и с моя имен ден, затова с радост си го прекарах в любимата компания на семейството и за първи път от много време го почиствах като празник, защото дупето на малкия Ноа ми беше постоянно пред погледа. Такова сладко бубу е, което припка като торпедо по неравните плочки на главната улица, карайки първия реагирал от нас да търчи след него в приведена форма като за старт на състезание. 
Вече на две години, той е още по-забавен от преди и само за една седмица успя да излее кофа вода в кухнята на баба му, да се бори и гони с леля му почти постоянно, да изгубим по-голямата част от щипките на простора, да се научи да кара тротинетка, да ходим на плуване и разбира се да си похапваме домашна попарка с ухаен планински чай. 
Като всяка уважаваща себе си леля не го научих на нищо полезно, а по-скоро на всякакви бели, физиономии и забавления, за да ме обикне най-много и да ме помни с добро. Guilty as charged!!!
Тези мигове със семейството ми са най-хубавото нещо, което ми се е случвало през тази календарна година, заедно с признанието на моите читатели на наградите на Блоговодител, заради които все още намирам сили да продължавам напред.
Реших, че с право всички тези емоции си заслужават тортата и почерпката, пък и честно казано я бях обещала на няколко от вас.
Поискахте ми торта с манго и тъй като лятото все още не е свършило, а пък е таман циганско лято, няма по-идеална торта от тази. :) И тя, както много други е авторска и реших да се развихря без план, а направо да действам. Оказа се просто чудесна - лека, сладка, тропическа, и с леко ухание на вкусен, тъмен ром, което само загатва за наближаващите по-студени дни.
Торtата е без печене, за да може да ви спечели и с още нещо, а украсата - е, тя се роди буквално на момента. Знаех,че искам да има лилав цвят на нея, за да може наситеното жълто да изпъкне възможно най-много, а всичко останало бе просто един красив хаос.
Без да губя повече време се хващам с описанието на рецептата, а ето го и него.
Необходими продукти:
Около 300 г италиански бишкоти ( 1 1/ 2 пакет)
100 г кокосови стърготини
2-3 бр. манго ( зрели)
50 мл тъмен ром
2-3 с.л. масло
1 пак. желатин ( 7 г)
За крема:
2/3 ч.ч захар
300 мл течна сметана
200 г крема сирене
200 г кисело мляко
100 мл прясно мляко
1 пак. желатин ( 7 г)
Тортата е измислена в движение, затова вярвам, че много от компонентите могат да бъдат заменени - бишкотите с бисквити или пък просто пандишпанов блат, съотношението на сметана/ мляко / сирене. Може да пропуснете желатина като цяло и да я ядете в по-мек вариант и какво ли още не, но ето как я направих аз:
Започвам като разбивам течната сметана, като аз ползвам растителна на Мегле, която става за сладко и слоено. Прибавям и захарта и разбивам на сняг, като някъде към средата на разбиването, започвам да прибавям лъжичка по лъжичка от кремата сирене, като и тук съм снимала коя марка съм ползвала, тъй като ме питате доста често. Прибавям и киселото мляко, като сместа вече е доста гъста.
През това време накисвам желатина с малко студена вода, както е описано на опаковката и загрявам в джезве млякото до степен на кипване. Дърпам от огъня и изливам при желатина, като разбърквам с лъжичка, докато се разтвори напълно.
( Може да ползвате друг грамаж желатин, тъй като на пазара има желатин в пакетчета от 10 и 7 г, но и двете желират еднакво количество) Оставам леко да се охлади и после прибавям на тънка струйка при сметановата смес, като продължавам да бъркам бавно. Тя вече е малко по-течна и гладка.
Подготвям останалите продукти за тортата като обелвам манготата и ги нарязвам. Моите бяха зрели, затова ми стигнаха два броя. По-месестата част я нарязвам на малки кубчета и я оставям настрана, а по меката, заедно с целия сок и паста около костилката изстисквам и слагам в друга купя, тъй като нея ще пасирам за заливката.
В сух тиган запичаме кокосовите стърготини до златисто, а в блендер смилам 3-4 бишкоти. Прибавям при стърготините и добавям маслото, така, че да стане една ароматна, ронлива смес.
Сглобяване на тортата: Във форма за торта с махащи се стени, диаметър 24 см, редя ред бишкоти, леко напоени с топла вода с ром, или друга течност на вкус, и отгоре разпределям половината крем. След това разпределям кубченцата манго, а отгоре слагам кокосовата смес равномерно, така че да стане като блат. Отгоре изсипвам втората половина от крема и заглаждам. Прибирам в хладилника да стегне за два часа.
По-късното, пасирам останалата част от мангото, като може да добавим още малко ром - по желание. Накисвам отново желатина в студена вода, както е написано на опаковката, а след това го разтварям в около половин чаена чаша гореща вода (чай или компот) - течност, която може да съчетаете с мангото като вкус. Смесвам двете смеси и заливам тортата отгоре. Прибирам в хладилника за още час.
Няколко полезни съвета относно последната стъпка. Винаги гледайте сместа да по-скоро със стайна температура, когато я изливате върху студената торта, за да не я размекне прекалено, ако е много топла.
Изливането на манговото пюре е добре да стане първо върху обърната лъжица, с изпъкналата част нагоре. По точи начин, смета на пада на твърда струя върху мекия сметанов пласт и избягате възможността да направи дупка в крема. Опитайте :)
Получи се такава красота, че не можех да се спра да я снимам :)
Освен свежи цветя, в украсата има още бял шоколад и няколко бонбона "Рафаело".
Надявам се, всички, които си пожелаха торта с манго да са доволни и дано чакането си заслужаваше. С радост ще чета а вашите оценки и отзиви за рецептата :)
А сега ви оставям още един два пълнещи- устата кадъра и ви пожелавам една красива и усмихната седмица!
До нови срещи, приятели!!!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
