Пълнени тиквички с орзо и сирена / Orzo and Cheese Stuffed Zucchini

Вчера се сетих да ви разкажа нещо в днешната публикация, но ето че тази сутрин го забравих. Обикалям като баба, която си търси очила, а те са й на главата, но за съжаление моите мисли и ум не са. Може би защото това бе поредната  сутрин в която се събудих от мощно канго разбиващо улицата отсреща, но напоследък не само, че не мога да заспя, а и  направо ме е страх как ще се събудя. Преди дни ви разказах за пърформанса на строителния работник на покрива и неговия трибют-концерт на Слави Трифонов. Досега имахме багери и какви ли не други машини, но днешното канго сякаш дълбаеше в очните ми недра и реших, че даже нямам нужда от кафе..ставам и това е! За съжаление все още съм дезориентирана от шума и набъбващото напрежение, което се усеща с настъпващата есен. Малко или много се бяхме отпуснали по летно му, с блянове за море и почивки и всяка една задача ни се струваше като нещо, което може да се отложи за "след отпуската". Да, ама ей го на, това време настъпи. У

Учениците още не са тръгнали на даскало, а взеха да ги "заплашват" от брошурите на супермаркетите с оферти за моливи и тетрадки и какви ли не пособия. 

Аз пък още пътувах към вкъщи от почивката, когато майка ми ми се обади със запланувани дати за правене на зимнини. Приятелите ми взеха да си стягат колите, дървата и гащите за по-хладния сезон, а някои от тях вече успяха да намразят работата си наново, седмица след завръщането си. 

Но да не излезе, че само сме се размрънкали тук. Има си и хубави неща, като например лятно-есенната реколта.( На който не са му я обрали вече, без да питат, че моята леля вече пострада) В домашния хладилник се мъдрят тиквички, патладжани, зелки, зелен боб, сини сливи, краставици, домати и чушки. Напълно обяснимо е тогава, че ще наблегна на такива рецепти, защото хубав зеленчук оставя ли се така?! След като онзи ден ви изкуших с ястие с патладжани, днес е ред на тиквичките.

 

Днешната рецепта е много лесна и идеална за почитателите на плътни текстури и аромат на сирена. Сигурна съм, че занапред ще я направя още много пъти, като ще експериментирам с  различни видове сирена, но и използването на орзо ( арпа фиде), може успешно да се замени с обикновен ориз. Аз се спрях на първия вариант и не съжалявам.

Получи се нещо много вкусно, което си заслужава да опитате, затова и бързам да го споделя с вас.

Необходими продукти:

4 бр. средно големи тиквички

1 ч.ч. орзо ( арпа фиде)

1 глава лук

3-4 скилидки чесън

1 голям домат

50 г краве сирне

50 г кашкавал

олио

сол/ черен пипер

копър/ магданзо за по ръсване  ( по желание)

Започваме с обработката на тиквичките. Измиваме ги и ги издълбаваме. Вътрешността им наситняваме на малки кубчета и слагаме в купа настрана. Самите тиквички пък бланшираме в кипяща подсолена вода. Ето как става това: В по-голяма тенджера кипваме вода и прибавяме чаена лъжичка сол. След това прибавяме половината тиквички ( или колкото побере съда), като водата ще спре да ври. Когато тръгне да завира отново, варим една минута и изваждаме и отцеждаме от излишната вода. 

                           

След това нарязваме на не много ситно кромида и чесъна ( може и на ситно, на чопър, но аз реших да се усеща повече).

Запържваме докато омекне в малко олио, 

                             

 а след това прибавяме тиквичките. Запържваме ги, докато омекнат, а след това овкусяваме с малко черен пипер и сол. ( Не прекалявайте с второто, ако сиренето ви е солено)

                             

Добавяме сиренето и орзото и пържим за още няколко минути, докато фидето набъбне и поомекне.

                             

Накрая прибавяме нарязания на кубчета домат ( за свежест) и рендосания кашкавал. 

Сместа е много креместа и разтеглива от кашкавала, а уханието, което се носи от нея ще ви накара да подпукате плънката още така. :) 

Стърпете се малко и напълнете тиквичките.

                             

Пъхаме ги да се запекат в тавичка, с малко вода на дъното, на 180 градуса за около 30-40 минути или до готовност.

Може да добавите още малко кашкавал преди да ги извадите, така че да се запече отгоре, но според мен така се губи малко от чара на ястието, тъй като твърде често тиквичките се завършват с кашкавал.

Погрижете се да направите плънката си сочна и няма да останете разочаровани от комбинацията на паста, сирена и вкусен зеленчук :)

Аз изядох две само докато снимах :)
Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Имамбаялдъ / İmam bayıldı - eggplant stuffed with onion, garlic and tomatoes

Такива хубави зеленчуци имах под ръка напоследък, че щеше да е грехота да не ги оползотворя за нещо наистина вкусно. Така и така си поискахте, пък и ви обещах повече рецепти с патладжани и ето, че пристига втората. Общо взето - рецепти има, снимки - има, време няма да седна да ви ги напиша. Но макар и събота сядам да ви "гощавам" с идеи, защото храна си трябва всеки ден. Честно казано не бях готвила това ястие по този начин досега, но нямаше как да подмина тази рецепта, която видях от сайта на Йоана. 

В блога ми няма много турски рецепти, но мислите ме навяват натам напоследък, тъй като си мисля за едно близко, приятелско сърце, което скоро ще се отправи натам - любимата ми Марта. Почти е невъзможно да кажеш това име, без да усетиш топлинка и да не си представиш усмивка, а ако прочетете как хубаво пише тази дама, едва ли ще излезе от мислите ви скоро..както стана и с мен. Много красив и светъл човек, който заслужава цялото щастие на света, а аз й го пожелавам, макар с три дъщери около нея тя вече да си го е подсигурила.

С Марта сме си другарчета по писма и тъй като нямах време да отговоря на последното й все още, тъй като тези дни не съм се прибрала от задачи, ( но ще го направя, мила ;)), така ме разчуства с последните си думи, че ги нося с мен и добре, че е пустия телефон, та мога да си ги препрочитам, когато се почуствам унила и сякаш никой не ме разбира.

Марта е красива българка, чиято любов я отвежда в Турция и макар да знам, че тя това ястие сигурно го е хапвала милион пъти, и сигурно ще я зарадвам повече с някоя народна, мамина гозба, която да й напомня на дома, исках да направя нещо по-смело : да превърна едно турско ястие в нещо по-близко, което да й напомня на дома и приятелите. ( Вярно е, че това ястие много от нас си го приемат и като част от нашата национална кухня, да не излезе, че не съм го казала ;)) 

Тук стрелям малко в мрака, тъй като дори не знам дали обича патладжани, но за да се презастраховам, ще кажа, че тази рецепта я хапнаха и такива, които не ги ядяха ( да, толкова е добра) и второ - обещавам да ти приготвя още много други :) 

Днес например трябва да наваксам готвене за цяла седмица, а и да ми стигна пак за толкова - ще има месо, ще има торти, ще има и салати, а ако времето ( и силите) позволят, може и някоя зимнина да спретна :) 

Затова преминавам направо към рецептата, а аз се надявам да ви хареса и да я направите. Тогава разбира се, ще се радвам да ми пишете с отзиви , защото няма нищо по-приятно за мен да ги чета.

Необходими продукти:

3-4 бр . патладжани

1 голяма глава лук

2-3 бр. зелени и червени чушки

3 бр. домати

4 скилидки чесън

1 ч.л. кимион

сок на половин лимон

1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. захар

 сол / черен пипер на вкус

половин връзка магданоз

олио/ зехтин

Започвам като подготвям зеленчуците. Аз имах много хубави домашни, бели патладжанчета, които измих и обелих на шарени ленти - ту да има, ту да няма кора. Направих разрез по средата на всеки един от тях, ( не докрай) , за да може да се пълни после и ги накиснах в купа със студена вода, в която сложих сол ( около 2 ч.л.) и сока на половин лимон. ( Може да пропуснете второто) 

През това време си подготвям останалите зеленчуци. Нарязвам лука и чушките на не много дребни парчета, като аз се спрях на различни видове чушки - червени и различно зелени :)

Слагам всичко в купа, а в друга чинийка слагам нарязаните на кубчета домати и нарязаните на по-дребно скилидки чесън.

След около половин час отцеждам патладжаните и ги подсушавам. В подходящ тиган, слагам малко олио, като по рецепта е със зехтин, но знам, че много от нас си го правят с олио и бих искала да напиша и тази опция.               

                        

Запържвам патладжанчетата за кратко от всички страни, изваждам ги и ги оставям в съда, в който ще ги печем.

В същия тиган запържвам лука, чесъна и чушките, докато поомекнат.

После добавям нарязаните домати и доматеното пюре, и овкусявам със захарта и кимона. 

Оставям доматите да покъкрят, като разбърквам периодично, докато получа хубав сос и след това подправям със сол и черен пипер - на вкус.

Накрая прибавям половината от накълцания магданоз и пълня патладжаните с тази плънка, като слагам от остатъка около тях. Може да допълните малко водичка в съда, за да уврат леко при печенето и да не се запече твърде бързо.

Пъхам ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като при мен бе по-малко времето, тъй като патладжаните бяха по-малки, пък и почти всичко е готово кажи-речи :) 

Готовото ястие отново поръсвам с пресен магданоз, 

а който иска може да му добави и малко начупено сиренце, както предлага Йонка :) 

Аз мога да ви кажа, че един живот не стига и един патладжан не стига да се насладите на тази вкусотия, затова бъдете мъдри хора и си напарвате двойна доза. Толкова сочно, ароматно и апетитно ястие не е за изпускане.

Аз се захващане със съботното шетане ( и готвене), а на вас ви пожелавам един много усмихнат и красив уикенд! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Вита торта с череши и честит рожден ден на мен! / Chocolate and cherry vertical layer cake

С една година по-голяма, но с нито една по-мъдра :) Е, осъзнаването на това колко малко знаеш за живота като цяло си е мъдрост сама по  себе си така, че явно вървя в правилна посока. Така се чувствам на тазгодишния си рожден ден, който ще остане знакова за мен по ред причини. Животът ми с промени изцяло през последната година, а сега ми предстоят още по-големи промени в личен план изискващи целия кураж, целеустременост, неуморност и позитивизъм на който съм способна. 

И макар в сърцето си все още да съм малко изплашено дете, на лицето ми грее онази свенлива усмивка, която заучаваш едва след като се научиш да приемаш живота и изпитанията му такива каквито са. Вярвам, че всичко, което се случва ще е за добро и дори и в в дните, в които не го вярвам много много. Но едно нещо знам със сигурност и това е, че докато си жив, винаги има шанс да ти се случи нещо хубаво. И рождените дни са за да ни го напомнят. Да отбележим по някакъв начин появата ни на този свят, което само по себе си е било малко чудо и животът не винаги е само борбата и трудностите, върху които се фиксираме. Той е и хубавите моменти, слънчевите дни, шумът на вълните, уханието на кафе, летния дъжд, цветните конфети, милите думи от приятели, усмивките и топлите прегръдки. Той е и вкусната торта, пъстрите цветове и греещата светлина на свещичките. Той е малките радости, които трябва да носим по-често в сърцето си, отколкото тревожните мисли.

Сигурно и вие сте имали година, в която сте решавали, че няма да чествате най-линия си празник, а идеята да си правите торта дори не ви е минавала през главата. Приемете един съвет от мен - не подминавайте този ден. Не оставяйте телефона да звъни, защото не ви се говори с никой и не ви се приемат поздравления. Не пропускайте възможност да усетите любовта на хората и да чуете хубави слова, посветени на вас и пожелания, които макар и само на думи имат силата да ви накарат да се почуствате като най-големия щастливец в този момент.

Не пропускайте да чуете гласа на онази леля, която ви се обажда само на този ден, а не сте виждали от години, да поздравите с празника и майка си и да я помолите да ви припомни историята за вашето раждане, което макар да е било трудно за нея, сега си го припомня с усмивка.
Не пропускайте да вдигнете наздравица, да си пожелаете нещо хубаво и да си хапнете нещо вкусно във ваша чест.  Торта - добър избор. Домашна торта - най-добрия избор! Дори, ако трябва да е супер мъничка, която моята днес.

Тортичката, която си направих освен дребничка, и е пълна импровизация, което сътворявах в движение, без да знам какво ще излезе накрая. Реших, че няма да се напрягам дори, ако накрая се наложи да ям с лъжичка, но ще майсторя в кухнята като децата както рисуват - без да се притеснявам за правила и очертания. Включих любимите си вкусове, маскарпоне, плод шоколад, всичко това завършено в закачливо и тематично за лятото оформление. 

От сега казвам, че може да ползвате и други плодове, но на мен ми харизаха една щайга огромни, гръцки череши, тъмни и черни като блек метъл обложка и бяха идеални за мен..ъф корс.

Но ето и самата рецепта:

За блата:

5 яйца

5 с.л. брашно ( или 50:50 брашно/ какао) 

5 с.л.захар

За крема:

250 г маскарпоне

250 мл течна сладкарска сметана

( пудра захар на вкус)

Още:

2 ч.ч. череши ( или друг плод)

2/3 ч.ч. захар

350 мл течна сладкарска сметана

шоколадов ганаш

вафлена фунийка за сладолед

захарни пръчици  

Започвам като приготвям първо блата. вече правя обикновения пандишпан със затворени очи и няма как да сбъркате направата му, защото той е колкото яйца, толкова и лъжици брашно и захар. И да - няма набухватели. Важното е да запазите въздушността на белтъците. Тук обаче направих шоколадов блат, затова замених половината брашно с тъмно какао.

Описвала съм много пъти процеса по който правя пандишпан, като например тук, затова сега ще съм по-кратка. 

Отделяме белтъци и жълтъци, като съда на белтъците трябва да е напълно сух, без капка вода, тъй като няма да се разбият добре. Разбивам първо белтъците със захарта на твърд сняг, а през това време смесвам какаото при жълтъците. ( Ако се налага добавям и малко от белтъка), като целя да си направя една смес като за течен шоколад. 

Забелязала съм, че така по-идеално ми се интегрират съставките в блата и нямам бели петна, за разлика от традиционното смесване на белтъци и жълтъци.

                             

Намалявам скоростта на миксера и прибавям малко по малко от шоколадовата смес към белтъците и те започват да се боядисват в кафяво, но запазват и цялата пухкавост. След това изключвам миксера и пресявайки прибавям и брашното, на ръка, бъркайки бавно и внимателно, най-добре с телена бъркалка.

Изсипвам блата в тавата на фурната ( приблизителни размери ), като преди това съм я покрила с леко намаслена хартия за печене. ( аз имам силиконова за многократна употреба, да не се чудите защо и тя е блек метълска :))

Пека блата на 150 градуса за около 15-20 минути, а след това оставям да се охлади напълно, но постепенно.

                     

През това време поставям почистените и измити, все още влажни череши и захарта в касерола на котлона и ги оставям да поврат, докато омекнат. Може да добавите малко вода, ако плодът не е много сочен, но целим да получим консистенция на бързо домашно сладко.

Оставяме да изстине и през това време разбиваме течната сметана. Дали ще ползвате подсладена или не е въпрос на избор, но е важно да става за разбиване на крем. Аз ползвам по-често растителна, за да избегна пресичане на крема в случа, че я пребия. Към сметаната прибавям малко по малко от маскарпонето ( на стайна температура) и после слагам пудра захар на вкус, докато се доближи до сладостта, която желая. Аз не обичам много сладки торти, затова го оставям по-свеж, тъй като ще го комбинирам и със сладкото.

Разделям блата на две или три равни ленти, които намазвам с крем, а отгоре разпределям от черешите.

Аз избрах да бъде на две ленти и така тортичката стана малка като диаметър ( около 16 см) и по-висока. Ако искате да е малко по-ниска и широка, го разделете на три.

                          

Навивам първата лента на руло, после прехвърлям върху втората и завивам на спирала. Поставям вертикално в чиния и измазвам с още малко крем. Може да остане част от крема - не го изхвърляйте. Оставам тортата да стегне за един час в хладилника, а след това правя крема за измазване. 

Разбивам сладкарската на крем (ако не е подсладена, добавете малко пудра захар ) и прибавям от останалите ми череши, които съм пасирала преди това. Количеството е отново на око, тъй като аз исках да постигна естествен розов цвят - без изкуствени оцветители и с нежно ухание и сладост на череши.

Третия компонент е украсата от "сладолед". Аз направих моя от малко стар шоколадов блат, който имах замразен във фризера. Обикновено замразявам разни изрезки и ги ползвам за такива цели, но вие може да ползвате просто кекс, стар сладкиш или да си направите смес за сладък салам от бисквити. Подобни рецепти има много в нета, а и дори в моя блог, затова не смятам да удължавам рецептата излишно - вярвам, че ще се справите :) 

Към стария блат добавих масло и течен шоколад и оформих топче, което също оставих в хладилника да стегне.

               

                         
                        

Сглобяване на тортата:  Стегналата вече торта измазвам обилно с пухкавия, розов сметанов крем, към който освен пасирани череши, може да добавите и ако иамате останал от крема с маскарпоне. Измазвам от всички страни тортата. Отгоре и по средата слагам топчето, което също е стегнало добре.

Заливам с разтопен с шоколадов ганаш ( рецепта тук)  целия връх на тортата и накрая поставям вафлената фунийка.

Поръсвам с малко захарни пръчици или в случая топчици, а това предаде на тортата още по-сладурски елемент:) 

Още малко свежи черешки и листенца мента в основата и украсата е завършена.

Макар и пълна игра в кухнята и плаващи мерки, които ще притеснят по-педантичните от вас, тази торта се получи чудесна от първия път и се радвам, че се оставих на течението.

Понякога както в живота, така и в кухнята искаме да се презастраховаме като знаем точните мерки, но истината е, че много от красивите рецепти до ден днешен са се родили точно от такива експерименти и е добре да ги приемем като нещо хубаво.

Аз започнах да режа парчетата, затова заповядайте на масата.

Благодаря на всички роднини, близки, приятели и читатели, които споделят празника с мен, както и голяма част от ежедневието. За мен е голяма радостта да чествам този ден в компанията на всеки, които иска да се присъедини към виртуалния ми празник и погледне на нещата от красивата им, забавна и леко чудата страна! :) 

Честит рожден ден на мен! :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!