Чушки с доматен сос / Fried peppers with tomato sauce

Това ми се яде лятото. Никакви такива завиткани неща, ами най-обикновени пържени чушлета, които могат да ви накарат да се поспрете под съседския балкон, дори ако бързате много. Много разпознаваем аромат и опредено ухание на лято. Хубавото на тази лятна храна, че макар и пържена, може да си хапнете много зеленчук и пак да не се притеснявате за теглото. Е, друго е, ако ще гарнирате чушките отстрани със свинско, дюнер, половинка хляб и литър бира само за обяд. Така гаранции не мога да дам, но аз като един безкраен чушкояд, мога да ям чушки ежедневно, защото няма по-вкусно нещо на тази земя от тях. Вярвам, че този зеленчук е едно от уникалните творения на Господ и ни е пратен за да му се радваме във всичките му форми. Ако до тях зашия една залата от сочни розови домати "биволско сърце" или в случая един ухаен доматен сос, вярвам, че мога да постигна някакъв рекорд по брой изядени чушлета на едно сядане.

Определено не ми трябва месце за това ядене, но виж мога да си го гарнирам с малко сирене. Даже понякога топвам филийката в соса, редя отгоре чушки и сирене и просто става такава вкусна филия, че нищо чудно да ме видите часове по-късно с усмивка като на Жокера по улиците, ако не съм се сетила да се измия.  (Разбира се това е случвало само четири-пет пъти и само в два от тях срещах много важни хора)

Но няма да се бавим повече, време е за обяд така и така. Ако се захванете веднага, след 30 минути ще обядвате тази вкусотия, а ето и как става:

Необходими продукти:

чушки  и

домати ( може и консерва) - равен грамаж

сол/ захар

няколко скилидки чесън 

магданоз

олио

 Както виждате няма много точни мерки тази рецепта, затова и няма къде да сбъркате. Правите си го на вкус, като съотношението е хубаво да е такова, за да имате достатъчно сосче за чушките и обратното. Обикновено рецептите се дават за килограм чушки и толкова домати, но може и да послужи за ориентир 12 -15 броя чушлета и 4-5 по-големи домата. От толкова ми остават понякога и за похване студени от хладилника ( още едно предимство на това ястие - еднакво вкусно е и студено и топло)

Започваме като измиваме чушките и ги подсушаваме с кърпа. После разрязваме от средата до края по дължина, за да може да излиза сока им по време на пържене и да не пукат.

 Пържим чушките в загряно олио от всички страни, като от сега ви казвам - много си пръскат, затова си сложете шлем, кърпа на ръката или нещо друго. Това обаче е малък дискомфорт, спрямо резултата накрая.

различните сортове чушки са с различна дебелина и ще се пържат за различно време, но не бива да ги препържвате. Гледайте да ги парнете хубаво от всички страни, а отдолу да си останат месести.

Извадете чушките в чиния, а после в същата мазнина сложете да се запържи малко наситен чесън - 2-3 скилидки, или повече, ако искате по-силен аромат. Прибавете смлените на блендер домати, или пък от консерва / шише и оставете да покъкрят малко, за да се изпари водата от тях. Подправете с една чаена лъжичка захар и малко повече сол. Накрая прибавяме и накълцания магданоз - всичко е на вкус и може да опитвате и коригирате според желанието си.
Зеленчуците се сервират в голяма чиния, като отдолу слагаме черпак сос, нареждаме чушките и отгоре заливаме отново със сос.

Изключваме телефона, телевизора и тревогите в главата и сядаме да хапнем едно от най-обикновените, но и вкусния ястие на света!

Усмихната седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Замразен йогурт с плодове / Berry Frozen Yogurt

Доста рано ставам напоследък. Горещините се завърнаха дотолкова, че видях човек да си вее със сандвича си преди да го отхапе.  Но не ставам толкова рано само за да търся прохлада. Кооперацията срещу нас я санират и вече няколко дни се чуваше първо сглобяването на металното скеле, после подвикването на работниците, а онази сутрин, някъде към пет може би ( май започнаха много по-рано, защото се очакваше наистина горещ ден) се събудих от ужасен шум. Обгаряха покрива на сградата с мощна горелка за гонене на пришълци и шумът й ехтеше в целия квартал. Не само, че преди зазоряване е най-тихо, но пък и на такъв вид улици се получава много естествена акустика. Дали само заради това, или защото ушите на работника бяха заглъхнали от шума, но той успя да ни събуди не само с бученето на машината , но и цял репертоар песни на Слави Трифонов. Казвам ви, акустиката е безпогрешна! 

Почти съм убедена, че той не викаше толкова, но в тишината на зараждащия се ден и откритите пространства, кефът му достигаше до нас с думите "Какво пък тооолко? Страшно нещо каааазах. Просто бях във джааааза, а ти ме отряяяязаааа!".  (Повярвайте ми, после цял ден си тананиках тази песен. )

Накрая се надигнах да видя кой е този екс фактор и установих, че и други съседи вече бяха накацали на балконите оглеждайки се за странния концерт от небето. В комплект с пиротехниката, определено ще кажеш, че е концерт на Слави. 

Та такава беше моята сряда. :)  Така и така не се спи много, реших да се развихря и да напредна със списъка от обещаните ми "ваши" рецепти-желания. 

Още една такава е за повече разхлаждащи, лесни, леки, летни десерти, като днес ще ви предложа нещо точно такова. Замразен йогурт ( кисело мляко) с плодове и мента.

Ако си спомняте, влюбих се в ментовия сладолед от преди няколко дни и реших, че искам да опитам още подобни варианти, но този път нещо още по-диетично. Например кисело мляко. Разбира се, имайте предвид, че българското кисело мляко е малко по-различно от типичния йогурт за запада, който е по-кремест. Аз ще ви оставя сами да изберете кой искате да използвате и макар западния вариант да ви даде повече сладост и плътност, българското девойче се спря на нашенското.

Рецептата става изключително лесно и обезателно ще го опитам и с други комбинации, като смятам скоро да не си купувам сладоледени изкушения. Даже и машина за сладолед в това число. Следващото в списъка е един изкусителен шоколадов сладолед, който също ме грабна с простичката си рецепта, но зависи в колко часа ще започне спектакълът утре, може и да успея да го направя тогава.

Да се върнем сега към днешната рецепта:

Необходими продукти:

3 ч.ч. кисело мляко 

2 ч.ч. горски плодове ( боровинки, малини, къпини)

1/2 ч.ч. мед

7 листенца мента

Започваме като измиваме и почистваме плодовете. Добавяме меда, половината листенца мента и пасираме ги добре.

                      

След това през сито, претриваме сместа, така че да падне само гъстата и мека част от плодчетата, оставяйки всички семчици или по-едри части в ситото.

Към чистото плодово пюре добавяме киселото мляко, като най-добре ползвайте такова с по-голяма масленост. В други страни има подходящи йогурти с нула процента мазнини, които също са гъсти, но тук е въпрос на вкус, какво бихте искали да използват е и колко по-близко до натуралните продукти искате да бъде.

Може да добавите още мед ( някой може да предпочете и захар), но на мен ми хареса да остане по-красатко, като сорбе.

                     

Изсипваме сместа в подходяща пластмасова кутия, отгоре поръсваме с накълцаните (или цели) останали листенца мента и прибираме във фризера.

Изваждаме сместа и я разбъркваме на няколко часа, докато стане пухкава и равномерно заледена.

Тъй като ползвах нашенско кисело мляко, моят йогурт стана повече като сорбе, но определено ми хареса.
Вчера, в цялата жега си извадих една купичка и напълних няколко топки от свежата разхлаждаща вкусотия, а отгоре полях още малко мед.
Ям и въртя очи! Хем сладко, хем студено, хем не ми тежи на съвестта!
Няма по-хубав аромат от свежите, необработени плодове......

Нямам търпение да разбера дали ви харесва и да прочeта вашите отзиви!

Сладки почивни дни, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мини тарталети "Тути фрути" / Mini Fruit Tarts Recipe

Хубав август се очертава. Не само, че този месец имам рожден ден, но ето и че истинското лято ще се завърне. (Сега ще я втасаме. ) Както вече свикнахме на умерени температури и редовно поливане, може да не ни понесат веднага, ако не се погрижим да отпрашим към морето или някъде на друга прохлада. 

Аз все още не знам дали и къде ще мога да отида, но едно знам със сигурност - вдъхновението ми се завърна. Дали след последната висока температура се изпариха и загнездилите се от известно време тревожни мисли, но веднага щом взех да се пооправям, оцених живота си наново. Нали ви е познато? 

Мислим си, че животът ни е скапан, докато не ни заболи зъб и после осъзнаваме колко хубаво ни е било преди това. 

Дали пък заради меланхоличното време, проливните дъждове, работното лято, текущите семейни проблеми и наближаващия ми рожден ден, но последния месец, месец и половина не бях най-големия лъч светлина. Но както и на приятели, така и на себе си винаги давам един съвет - когато ти е зле, просто се фокусирай върху две неща. Първо - други хора.

Бъди полезен  на другите около теб и поне за малко ще отместиш фокуса от собственото си "нещастие", да го наречем малко пресилено. Другото важно нещо е да намерим своя катализатор на енергия в творчеството. За някои това може да е овладяване на висшето изкуство на кючека в местната кръчма, но аз предпочитам да се отдам на увлекателни книги, развлекателно кино и всепоглъщащата кулинария. 

Такива чудесии наготвих напоследък, че месеци няма да ми стигнат да ги публикувам, а и още не мога да се спра. Искам около мен да е цветно, красиво, топло - като картичка от тропически остров ( тъй като не мога да отида така и така). Искам хубавите вибрации да успеят да достигнат мен, читателите ми и всеки, който има нужда от един "позитивен" шамар да го свести, веднага щом се замисли за разните му там злободневни проблеми и пропуска голямата картина. 

Преди време например не обичах да си чествам рождения и ден, защото не харесвах идеята за остаряване като цяло и въобще целия шум около този ден. ( Сигурно съм си мислила, че съм много важна, интересна и над нещата ..оф) 

С годините обаче  все повече оценяваме огромната привилегия да остарееш, която бива отказана на много други. Същото и с честването.  Като деца сякаш го получаваме на готово, но с времето трябва сами да го организираме и сами да осъзнаеш, че това е честване на живота и си заслужава. Такова е настроението, което исках да се носи от днешната рецепта. Едно честване на лятото, живота, красивото и вкусното. Да поставя началото на поредните Люсински празници, които се честват целия август месец ( У ДОМА..ОТ МЕН..СЪВСЕМ НЕ СКРОМНО, ЗНАМ :)). Така пък не се притеснявам ако на самия ден, нещо не обърка. 

И тъй като за мен няма да има по-голяма радост да споделя с всички вас цялата храна, емоции и настроение от празника, официално ви каня на този фестивал на сетивата ( и да седнем на виртуалната маса) с първата ми рецепта за изкусително вкусни мини тарталети с крем и плодове "Тути фрути".

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За тестото:

450 г брашно София мел Класик

200 г масло

1 ч.л. сода ( с оцет)

1 бр. яйце

1 с.л. майонеза ( по желание)

2-3 с.л. захар

За крема:
домашен крем ванилия ( рецепта по-надолу) или пакет инстантен крем

Още:
сладко по избор
плодове по избор

Желе за глазура:
500 мл вода
250 г захар
1 пак. желатин

Започваме с направата на тестото. Всички продукти се слагат в купа, като може да работите и на миксер или на ръка. Содата я прибавяме, като я "загасяваме" с малко оцет, а майонезата е по-желание и може да се пропусне и прочетох за тази добавка в един сайт, който гарантираше още по-вкусна текстура и реших да опитам :)

                             

Замесваме меко не лепнещо тесто, като е добре да работим с не много меко масло, тъй като тестото ще се разпада повече. Ако все пак топлите дни си кажат думата, не се притеснявайте! , Винаги може да го приберете в хладилника да се охлади за 20-30 минути и ще бъде по-лесно за разточване. 

Разточваме тестото на не много тънко и покриваме формичките за тарталети. Надупчваме основата с вилица на няколко места, за да не се издува прекалено при печене и пъхаме във фурната да се пекат на 190 градуса.

Докато правя формичките една по една, прибирам готовите отново в хладилника, зад а не се отпусне отново тестото.

                             

Печем тарталетите докато се зачервят около 8 -10 минути. Оставяме ги да се охладят.

През това време приготвяме крема: Използваме домашен крем ванилия или някакъв пудинг или готов крем по желание.

Рецепта за крем ванилия имам на много места в блога, но ще я напиша отново тук, за да съм сигурна, че имате всички компоненти на рецептата:

За крема:

500 мл прясно мляко

150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

Слагаме 400 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. В купа смесваме жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем. След като млякото тръгне да завира, прибавяме жълтъчената смес и бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. 

Гъстия крем дърпаме от огъня и прибавяме ванилията и маслото и разбъркваме, докато се разтворят напълно в него. Оставяме кремът да изстине, като е добре да го покрием плътно отгоре с пласт стреч фолио, за да предотвратим образуването на коричка. За по-бързото му охлаждане го прехвърлете върху измит със студена вода метален поднос, тъй като по-тънкия пласт крем ще изстине по-бързо.

Тарталетите сглобяваме като във всяка слагаме от ваниловия крем, като на дъното може да поставите тънък пласт малиново желе и някакво сладко, като от зелени смокини например.( Аз сложих така само на половината тарталети.)

Отгоре украсяваме с вариация от плодове като моите бяха - сини сливи, праскови, френско грозде и къпини. Сложих на места и малко зелени смокини от сладко, ако се чудите какво е това зеленото освен листенцата мента.

За лъскавата глазура ползвам желиран захарен сироп. Правя си захарен сироп от вода и захар, и след като поври пет минути прибавям желатина, който е приготвен според описанието на опаковката,

Съхранявам сиропа под формата на желе, в стъклени бурканчета в хладилника, и когато искам да ги използвам, отделям необходимата ми част и загрявам за няколко секунди на микровълновата, докато се отпускане леко и може да се нанесе върху плодовете.

И готово!

Едва ли мога да кажа нещо повече за вкуса на тези очарователни кошнички, което сами не можете да си представите от снимките! Затова, сядаме на масата!

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!