Мини тарталети "Тути фрути" / Mini Fruit Tarts Recipe

Хубав август се очертава. Не само, че този месец имам рожден ден, но ето и че истинското лято ще се завърне. (Сега ще я втасаме. ) Както вече свикнахме на умерени температури и редовно поливане, може да не ни понесат веднага, ако не се погрижим да отпрашим към морето или някъде на друга прохлада. 

Аз все още не знам дали и къде ще мога да отида, но едно знам със сигурност - вдъхновението ми се завърна. Дали след последната висока температура се изпариха и загнездилите се от известно време тревожни мисли, но веднага щом взех да се пооправям, оцених живота си наново. Нали ви е познато? 

Мислим си, че животът ни е скапан, докато не ни заболи зъб и после осъзнаваме колко хубаво ни е било преди това. 

Дали пък заради меланхоличното време, проливните дъждове, работното лято, текущите семейни проблеми и наближаващия ми рожден ден, но последния месец, месец и половина не бях най-големия лъч светлина. Но както и на приятели, така и на себе си винаги давам един съвет - когато ти е зле, просто се фокусирай върху две неща. Първо - други хора.

Бъди полезен  на другите около теб и поне за малко ще отместиш фокуса от собственото си "нещастие", да го наречем малко пресилено. Другото важно нещо е да намерим своя катализатор на енергия в творчеството. За някои това може да е овладяване на висшето изкуство на кючека в местната кръчма, но аз предпочитам да се отдам на увлекателни книги, развлекателно кино и всепоглъщащата кулинария. 

Такива чудесии наготвих напоследък, че месеци няма да ми стигнат да ги публикувам, а и още не мога да се спра. Искам около мен да е цветно, красиво, топло - като картичка от тропически остров ( тъй като не мога да отида така и така). Искам хубавите вибрации да успеят да достигнат мен, читателите ми и всеки, който има нужда от един "позитивен" шамар да го свести, веднага щом се замисли за разните му там злободневни проблеми и пропуска голямата картина. 

Преди време например не обичах да си чествам рождения и ден, защото не харесвах идеята за остаряване като цяло и въобще целия шум около този ден. ( Сигурно съм си мислила, че съм много важна, интересна и над нещата ..оф) 

С годините обаче  все повече оценяваме огромната привилегия да остарееш, която бива отказана на много други. Същото и с честването.  Като деца сякаш го получаваме на готово, но с времето трябва сами да го организираме и сами да осъзнаеш, че това е честване на живота и си заслужава. Такова е настроението, което исках да се носи от днешната рецепта. Едно честване на лятото, живота, красивото и вкусното. Да поставя началото на поредните Люсински празници, които се честват целия август месец ( У ДОМА..ОТ МЕН..СЪВСЕМ НЕ СКРОМНО, ЗНАМ :)). Така пък не се притеснявам ако на самия ден, нещо не обърка. 

И тъй като за мен няма да има по-голяма радост да споделя с всички вас цялата храна, емоции и настроение от празника, официално ви каня на този фестивал на сетивата ( и да седнем на виртуалната маса) с първата ми рецепта за изкусително вкусни мини тарталети с крем и плодове "Тути фрути".

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За тестото:

450 г брашно София мел Класик

200 г масло

1 ч.л. сода ( с оцет)

1 бр. яйце

1 с.л. майонеза ( по желание)

2-3 с.л. захар

За крема:
домашен крем ванилия ( рецепта по-надолу) или пакет инстантен крем

Още:
сладко по избор
плодове по избор

Желе за глазура:
500 мл вода
250 г захар
1 пак. желатин

Започваме с направата на тестото. Всички продукти се слагат в купа, като може да работите и на миксер или на ръка. Содата я прибавяме, като я "загасяваме" с малко оцет, а майонезата е по-желание и може да се пропусне и прочетох за тази добавка в един сайт, който гарантираше още по-вкусна текстура и реших да опитам :)

                             

Замесваме меко не лепнещо тесто, като е добре да работим с не много меко масло, тъй като тестото ще се разпада повече. Ако все пак топлите дни си кажат думата, не се притеснявайте! , Винаги може да го приберете в хладилника да се охлади за 20-30 минути и ще бъде по-лесно за разточване. 

Разточваме тестото на не много тънко и покриваме формичките за тарталети. Надупчваме основата с вилица на няколко места, за да не се издува прекалено при печене и пъхаме във фурната да се пекат на 190 градуса.

Докато правя формичките една по една, прибирам готовите отново в хладилника, зад а не се отпусне отново тестото.

                             

Печем тарталетите докато се зачервят около 8 -10 минути. Оставяме ги да се охладят.

През това време приготвяме крема: Използваме домашен крем ванилия или някакъв пудинг или готов крем по желание.

Рецепта за крем ванилия имам на много места в блога, но ще я напиша отново тук, за да съм сигурна, че имате всички компоненти на рецептата:

За крема:

500 мл прясно мляко

150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

Слагаме 400 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. В купа смесваме жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем. След като млякото тръгне да завира, прибавяме жълтъчената смес и бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. 

Гъстия крем дърпаме от огъня и прибавяме ванилията и маслото и разбъркваме, докато се разтворят напълно в него. Оставяме кремът да изстине, като е добре да го покрием плътно отгоре с пласт стреч фолио, за да предотвратим образуването на коричка. За по-бързото му охлаждане го прехвърлете върху измит със студена вода метален поднос, тъй като по-тънкия пласт крем ще изстине по-бързо.

Тарталетите сглобяваме като във всяка слагаме от ваниловия крем, като на дъното може да поставите тънък пласт малиново желе и някакво сладко, като от зелени смокини например.( Аз сложих така само на половината тарталети.)

Отгоре украсяваме с вариация от плодове като моите бяха - сини сливи, праскови, френско грозде и къпини. Сложих на места и малко зелени смокини от сладко, ако се чудите какво е това зеленото освен листенцата мента.

За лъскавата глазура ползвам желиран захарен сироп. Правя си захарен сироп от вода и захар, и след като поври пет минути прибавям желатина, който е приготвен според описанието на опаковката,

Съхранявам сиропа под формата на желе, в стъклени бурканчета в хладилника, и когато искам да ги използвам, отделям необходимата ми част и загрявам за няколко секунди на микровълновата, докато се отпускане леко и може да се нанесе върху плодовете.

И готово!

Едва ли мога да кажа нещо повече за вкуса на тези очарователни кошнички, което сами не можете да си представите от снимките! Затова, сядаме на масата!

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Домашен сладолед с мента и шоколад / Easy homemade mint chocolate chip ice cream

За такъв краен фен на сладоледа като мен е изненадващо, че нямам много рецепти за сладолед в блога, но затова си има и причини. Когато обичаш сладолед като мен, а това не е обикновена любов, а истинска и чиста, такава, която съществува много рядко, не се задоволяваш с всякакъв вид и вкус на това хладно изкушение. 

Ако можех и да работя като нещо подобно на сомелиер ( сладолиер, например) и само да опитвам от тях по цял ден, пак няма да ми втръсне. Ето защо и не смея много да посягам на такива рецепти, особено ако не мога да си гарантирам онзи кремообразен и нежен вкус на истински вкусния сладолед. Освен, че нямам специална машина за този тип десерти у дома, винаги ме е човъркало и усещането да похарча продукти за 10 лв, за да направя малко сладолед, който в магазина е 3 лева. Няма какво да го захаросвам - скръндзавила съм се по този повод не веднъж, пък и мързела си е казал своето. Но всичко си има своя край. Той обикновено настъпва, когато е време за нещо ново и най-вече когато се появи нещо подходящо. 

Попаднах на рецепта, която ме изненада с различния си метод на приготвяне, а пък аз го доразвих и така получих най-вкусния сладолед, който съм опитвала от известно време насам. По правило трябва да хваля всичките си рецепти, които публикувам, но наистина тази ми грабна скръндзавото и мързеливо сърчице.

Обичам ментов сладолед, обичам и страчатела, но комбинацията е просто неземна. Винаги съм смятала, че този вкус няма как да се постигне без някакви изкуствени есенции, но сега съм просто смаяна от резултата, който се получи по този толкова лесен и естествен начин. 

В комбинация с малките парченца шоколад, този сладолед е всичко, което искам от живота в този момент. 

За мой "ужас" майка ми намина вчера и го опита, при което заяви, че днес ще изпратят кола от работата за да го вземе. Разбирате ли колко е вкусен? Толкова, че направо ми го "отвличат", без да мога да кажа нищо по въпроса. Но не мога да се оплача - ако има как сладоледеното щастие да зарадва повече хора днес, със радост ще го споделя, а пък аз вече се захванах и си правя втора порция, като ще видя дали няма да експериментирам и с някой друг вкус. :) 

Но ето и самата рецепта :

 Необходими продукти:
2 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч. течна сметана за разбиване
1 ч.ч. захар
2 с.л. царевично нишесте
6 стръка мента
60 г тъмен шоколад

Започваме като в касерола смесваме захарта и нишестето. Аз сложих малко по-малко захар, може би около 2/3 ч.ч, тъй като ми се видя много, пък и имах да доизразходвам една чаша подсладена сметана.

Прибавяме млякото и едната чаша сметана. Разбъркваме добре и слагаме на котлона. Бъркаме с телена бъркалка, докато сместа тръгне да завира и да се сгъстява. Не е нужно да е много енергично, но да е постоянно, за да не залепне за дъното част от крема. ( И внимавайте да не загори, тъй като ще промени вкуса си) 

                          

Готовият крем е гъст, но не прекалено. Изсипваме го в купа, а под нея поставяме  друга, в която сме сложили лед, за да подсилим охлаждането на сместа. Пъхаме измитите и подсушени клонки мента, които ще пуснат от аромата си в топлия крем. Оставете ги около пет минути, но имайте предвид, че колкото повече стоят, толкова по-силен ще става и ароматът, затова не прекалявайте. 

След като кремът леко се охлади, го поставяме в хладилника да изстине напълно.

След това разбиваме останалата ни чаена чаша сметана ( тази бе неподсладена при мен) на твърд сняг. (Аз добавих малко зелена хранителна боя, в името естетиката на снимките, но не е задължително да го правите ) 

 Започваме да добавяме малко по малко от студения крем, докато получим еднородна смес. 

Изсипваме в подходящ съд и прибираме във фризера. От тук насетне следва разбъркване на сместа на ръка първо след около час, а след това на по-често, тъй като започва да се кристализира по-бързо.

                            

Когато сладоледът тръгва да се сгъстява и охлажда, разтопяваме шоколада в микровълнова или водна баня и го изсипваме по време на едно от разбъркванията, като е добре да е на по-малки нишки. Разбърквайки шоколада веднага се втвърдява от студа и стават малки парченца.

                            

Разбърквайте сладоледа колкото пъти решите преди да го оставите за постоянно в камерата, но накрая е хубаво да го оставите да се отпусне малко на стайна температура преди да сервирате.

Това мисля, че е първата рецепта от много време, която пускам, в която снимките са направени буквално минути преди самата публикация, но всеки момент чакам "крадците на сладолед" да ми го вземат :) 

Влюбих се в тази рецепта не само като вкус, но и като метод, а и няма включени яйца, което също ще е плюс за някои. Сигурна съм, че ще може да се приготви и във веган вариант, с ядково мляко и кокосова сметана например. 

Знам, че бях обещала рецепта за сладолед от много време на някои от вас, на други рецепта с мента, на трети - просто по-леки летни десерти...и както винаги, кажа ли нещо, правя го!

За мен е огромно удоволствие да съм полезна на моите читатели! 

Усмихнати почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Летен зеленчуков гювеч ( постно / веган) / Summer vegan hotchpotch (gyuvech)

Не едно или две ястия мама готви чудесно, но колкото и да се дърпам да ги правя и аз, защото все не мога да издокарам баш маминия вкус, все по-често се хващам да посягам на "култовите" й рецепти. Една от тях е за този вкусен зеленчуков гювеч. Вярно, тя по-често си ми слага и месце, но тъй като започнаха постите, пък и ви обещах по-леки и летни ястия, си го приготвих постно ( веган). 

Хубавото на гювеча е, че сигурно няма по-лесно за приготвяне ястие - всичко се сипва в едно и направо със фурната. може да сложите опреден зеленчук повечко или по-малко, в зависимост какво има да "харчите" или просто въпрос на вкус. 

Основната съставка за мен винаги ще са зелен боб и картофи, а останалите зеленчуци в повечето случаи ще се преобразуват в някакво подобие на плътен, ароматен сос, който ще сплотява цялата консистенция. Но както казах, какво ще сложите - зависи от вас. 

Не пропускайте обаче да сложите бамя. Аз самата така и не го разбирах този зеленчук допреди време. Беше като нещо изпуснато от извънземните на тази земя. Леко мъхест зеленчук, с нишки, неусетно люто, с някаква странна геометрична форма - що за проклятие. 

Откакто се запалих по готвенето обаче, точно пренебрегваните от мен с години плодове и зеленчуци стават мишена номер едно за експериментиране и откриване на нови и неподозирани вкусове.

Какви красоти има около нас, само ако успеем да отделим време да разгледаме света подобаващо?!

Как може да ти е скучно, ако допри за миг си дадеш сметка колко неща може да си приготвиш в кухнята и да сътвориш нещо със собствените си ръце от нищото?!

Вдъхнових ли ви вече? Ако не, надявам се следващите снимки да го направят или поне да ви дадат идейка за следващото седмично ястие. 

Не знам дали има и други хора като мен, но аз обичам да ям гювеча дори студено, от хладилника през лятото. Такава наслада и прохлада. Нещо като питателна картофена салата. Но стига съм ви сгювечосвала, да се захващаме за работа.

Необходими продукти:

400 г зелен боб

4 бр. картофи

1 глава лук

1 шепа бамя

1 бр. домат

1 бр. тиквичка

1 бр. патладжан

1 бр. червена чушка

1 бр. зелена чушка

1/2 морков

1/2- 1/3 ч.ч. домати от шише

олио/ сол

магданоз

Продуктите са малко на око, тъй като както казах по-горе, количеството им зависи от вас. 

Започваме като сваряваме боба, а през това време нарязваме всички зеленчуци на средни по големина кубчета.

 

В тиган с олио запържваме първо лука, а след това и картофите за кратко. По принцип може да пропуснете тази стъпка, но мама го прави така и честно казано, по-вкусни си стават картофите по този начин.

Изваждаме запържените лук и картофи в подходящ съд за печене ( тава, глинен гювеч) и слагаме още малко олио на дъното. В него изпиваме и варения боб и останалите зеленчуци. Аз ползвах бамя и патладжан от буркани, които исках да доизразходвам от домашната зимнина, но вие може да добавите пресни. 

Разбъркваме всичко, като овкусяваме със сол. Добавяме и доматения сок ( или пюре) като също оставам този избор на вас. Някои хора не обичат доминиращ доматен вкус и може да използвате съвсем малко или просто само пресни домати.

 Доливаме малко водичка, колкото да облее зеленчука съвсем леко. Може да сложите и някакви подправки по желание, но аз оставям изобилието на зарзават да си свърши работа по отношение на аромата. Не искам да го туширам с някакви агресивни подправки, а и те могат да се добавят в последствие на всекиго според вкуса.

Пъхаме ястието да се пече ( под капак или задушено с фолио) на силна фурна докато заври, а след това намаляме фурната 170 градуса и оставяме да къкри до готовност. Накрая може да махнете капка, за да се запече малко отгоре.

Поръсваме с накълцан свеж магданоз, както почти всяка лятна манджа подобава.

Да се изгориш с горещ картоф не е най-добрия начин да започнеш деня, но пък не е и най-лошия в случая. Толкова вкусно не трае да чакам да изстива ;) 

Опитайте го и вие, а аз се захващам със следващата вкусотия, с която ще ви изненадам. 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!